Пловдив – остров Адата – фоторазходка

Има едно място в Пловдив, за което не се говори. В интернет няма снимки, хората нямат истории с него. А то е огромно – става въпрос за острова Адата на река Марица. Името „Адата“ идва от турската дума за остров. Или може да го кажем о-в Острова 🙂 Заслужава си главната буква – това е най-голямото образувание на територията на реката минаваща през Пловдив.

Замислих се какво да очаквам там. Определено нямаше да е парк от градски тип – иначе щеше да има снимки, заведения, игрища… като на Пазарджишкия Остров. По-вероятно да беше свърталище на бездомници или непроходима джунгла без никаква инфраструктура. Но човек никога не знае, докато не види. В случая бях сгрешил за първото и отчасти за второто.


Първи поглед към Адата. При ниско ниво на реката островът изглежда почти свързан със сушата. Забелязва се каменна дига, която ме кара да премисля дали терена е изцяло изоставен.


Минавам под моста. Тук има стълбички по които да се кача отгоре, но за сега ги подминавам. Наблизо има още нещо интересно, което ми се искаше да разгледам – шлюзовете на реката.



Приближавам се към Столипиново и започват близките срещи от черния тип. „Бате, ако ти се намира една излишна цигарка…“ Тук снимането става със специална шпионска поза от средата на чантата.


След източния край на Адата са накацали ято патки. Имат интересен ритуал на ухажване. Мъжкия си разперва крилата и се пъчи поне половин час. Женската гледа на другата страна и се прави че не го забелязва. Почти като при хората 🙂 Всъщност това е моята интерпретация на нещата, а по-запознатите казват че патките всъщност са корморани, и в тази поза си сушат крилата и се препичат на слънце 🙂





Стигам до шлюзовете.



Преди 50 години е имало проект за превръщането на река Марица в плавателна. Представям си как се спускат шлюзовете и нивото на реката се вдига с два метра. Наистина са го направили за около 2 години. Но нивото на подпочвените води се е вдигнало (представи си) и мазетата на околните сгради са били наводнени.


Иска ми се да се кача горе да получа друг поглед върху нещата. Виждам надписи „Къпането забранено“ но не и „Качването забранено“ или „Влизането забранено“ 🙂 Оказва се че просто няма нужда от такива – тук стълба няма.


Вероятно стълбата е от другия край на баража, но за да стигна до там имам километър обикаляне…


Камери? Значи шлюзовете не са съвсем изоставени.
Mакар че ми изглежда оборудването вътре да е задигнато

Връщам се обратно към стълбите за да се кача на моста и да продължа към Адата. Достъпа до острова се осъществява чрез две вити стълби от всяка страна на моста. Трябва да се кача от към брега, да стигна до острова и да сляза до него.

Eнтусиасти 🙂
Kачвам се на моста
Адата в ляво


Под мен се открива очаквания пущинак. Виждат се някакви руини. Заглеждам се за човешки обиталища, но не виждам нищо. Харесвам зимата за разузнавателни разходки – дърветата нямат листа, които да пречат на гледката.

Стълбата надолу


Естествено стълбата е точно каквато може да се очаква – лайняна. Тук си гледам в краката на всяка крачка.




Хващам първо на запад към по-голямата част от острова. Наоколо е боклучаво, но има пътека.


Честно казано има доста по-малко боклуци от колкото очаквах.


Някой не обича AKAI
Малко зеленина
Някой е сякъл дърва…

Пътеката беше малко разкаляна и стъпвах тихо и внимателно. Не исках да се натъквам на горски „обитатели“. Малко по-нататък ги видях. Два черни субекта, работещи с голям трион. Иии до тук – теглих си един кръгом и лека полека се изнизах обратно.


Под моста за малко се разминах с друг черен субект. Беше слязъл от другата стълбичка. Тук някакво вътрешно чувство се опита да ме подкара нагоре по стълбата и надалеч от острова. Не му се дадох и продължих към източната част. Там джунглата беше по-рехава и слънчевите лъчи си пробиваха път.




Продължих по стената и скоро стигнах до източния край на Адата.





Върнах се обратно по пътеката. Долу под стълбите видях поредния черен субект да товари ремарке с дърва. От къде ли щеше да го измъкне от острова?

Качих се обратно на моста и тук свърши днешната разходка.

Интересно място е Адата. Прилича на парк, но не е. Прилича на клошарско сборище, но не е. Може би до няколко години частните собственици, чийто са земите там ще му обърнат внимание и ще го направят нещо хубаво. Ако ли не, господата от Столипиново вече му обръщат достатъчно внимание.

P.S. Една история която Петър Георгиев разказа:
„А какви славни времена помни Адата… но преди стотина години…там е бил салаша на Кочо х. Калчов… Нещо като бюфет. Всеки празничен ден там се е събирал маса народ и са се правили грандиозни софри и още по-грандиозни веселби, от изгрев та до тъмно. Тази традиция продължава някъде до Балканската война…
На тия моабети ракията е свършвала още в 10 сутринта… След туй се е продължавало с руйно вино, тюрлю гювечи, всякакви мезелъци, песни, танци и зевзеклъци. И въпреки това не е имало пияни. Всичко е ставало бавно, тертиплийски… Хората са ходели на салаша със семействата си. По онова време там не е имало мост над реката и придвижването до острова е ставало с каици…“