Х. Левски – Карлово

Назад към първи ден от изкачването Карлово – х. Левски.

Втория ден от пътешествието започна два пъти – към 5 и 6 часа, когато с голям кеф разтоварих самосвала в лъскавите кенефи на хижата 🙂 Чудех се дали да се пробвам за изгрева, но с тези високи баири наоколо… Слънцето вдигне ли се един пръст над хоризонта и вече не може да се щрака директно.

Така че към 7 и нещо официално открих деня. Закуската ни беше поръчана за 8 часа, та до към 9 хапвахме и си събирахме мислите и главите. Бележка за следващия път: да взема по-лека ракия 🙂 Обзор на маршрута – рекохме да не се връщаме по същия път, а да хванем панорамния път за Добрила и от там да слезем към Хубавец. Пътя се удължаваше с около 30%, но нали беше слизане, а и по топографската карта го даваше почти равен (ДА БЕ), та…

IMG_0480

IMG_0485

Преди да хванем действителната маркировка за Добрила, мръднахме до водопада Карловското пръскало. Намира се съвсем близо до Левски. Отиването, снимките и връщането ни отнеха не повече от половин час.

IMG_0488

От там обратно до Левски и аййдеее по новата пътека. Тя пронизваше гората, взимайки леко височина. Няколко пъти минавахме през паднали дървета. Тези които бяха прави пък, бяха произведение на изкуството. Някой си Васил Козарев ги беше измацал с… то не бяха поеми, то не бяха мъдрости. Беше се разписал на почти всяко дърво, а на едно май дори имаше и нарисуван портрет. Хора без работа с прекалено много свободно време.

По едно време гората свърши и се озовахме на гол кър. В дясно се извисяваха Костенурката и няколко огромни безименни скали, до които къра продължаваше фуниеобразно. В ляво и надолу имаше малък овчарник, покрай който някакъв турист мина и влезе в гората. Супер, викам си аз – влизаме обратно на сянка. Да, ама не. „Виж колчетата на пътеката къде ходят надясно“ ми викат момчетата. Ко? Не! Това сигурно е маркировката за върха. Ами… това беше нашата пътека за съжаление.

IMG_0504

Добрее, сигурно пътеката просто заобикаля овчарника, за да влезе в горичката от другия край. Окей. Хващаме нагоре, като тук вече усещах наклона. Ако тръгна на кълбо можеше и чак в Карлово да пристигна по бързата процедура. По пътя естествено форсирах няколко почивки. Нали, с образователна цел 🙂 Да видим къде е костенурката в Костенурката. Кое ѝ е крака, после да видим кое ѝ е главата… с 20-30 почивки почти ѝ бяхме обиколили цялата анатомия 🙂

IMG_0512

IMG_0513

Тук таме покрай нас имаше кокали. Каубоя дето Ангел и Асен срещнали вчера им обяснявал как мечка изяла шест крави. По някои от кокалите наистина имаше и парчета от крави… Поглед назад пък стигаше чак до хижата от където бяхме тръгнали. По въздуха разстоянието хич не изглеждаше голямо, мамка му…

IMG_0514

Викам си айде – време е тая пътека да свива обратно надолу на сянка. Ама не – мнооогооо напред и МНОООГООО нагоре се виждаха други туристи като точици, как бичат нагоре към ръба. И за съжаление се движеха точно по нашите колчета. Тук нямам много снимки, понеже бях прекалено зает да дишам и да не колабирам. В една от почивките (които винаги се извършват с поглед назад – към изминатото разстояние) видях момичето което беше свърнало покрай овчарника, а сега беше след нас. Ух, тайно се надявах да сме объркали пътеката… Нагоре яко газехме в клека, който приятно чешеше краката.

IMG_0515

IMG_0524

Изкачих баира с вик! Бях горе и бях жив! 🙂 Бърз чек по GPS-а даваше този безименен връх с кота 1620 метра. Хижата беше на 1450, значи до тук да бяхме взели около 170 метра височина и то главно в последните 500 метра. Като гледам сега топографската карта сме ходили точно напречно на хоризонталите… Майната им на цифрите – сега имаше размазване и преживяване на кефа! Свеж ветрец ни подухваше отвсякъде и гонеше жегата. Малки облачета бягаха наляво-надясно, недостатъчно да закрият слънцето, но точно колкото да нашарят снимките.

IMG_0525

IMG_0527

IMG_0535

IMG_0540

Дори тук хванахме малко обхват и се обадих на нашите да чуят как свисти вятъра в микрофона. От тук нататък, слава богу пътеката хвана почти по равно. Склоновете са нашарени от някакви хоризонтални бразди и точно в една такава бразда се движехме. Това няколко пъти ни изигра номер и губехме маркировката. Друг кусур беше че по пътя нямаше грам вода. Вчерашната пътека в дерето имаше чешми на всяка крачка. Тук – пустиня. Подведени от това, бяхме тръгнали с по-малки запаси и се надявахме някъде да презаредим, но…

Така стигнахме до един як сипей – широк към 10 метра и дълбок към 5. Балканския вариант на Суецкия канал. Тук имаше малко алпинизъм, а добре че другото момиче ни настигна отзад да ми посочи къде ми е пътеката, че… Заприказвахме се с нея. Била от Велико Търново, но явно знаеше доста добре Балкана. Щяла да ходи до Добрила, от където да слезе с лифта. Сериозна работа.

След малко стигнахме до едно микро водопадче. Наслада за изсъхналата ми съсухрена душица! Заредихме вода от една тръба и това ми подейства като кръвопреливане 🙂

IMG_0544

IMG_0552

IMG_0554

IMG_0557

IMG_0559

Прехвърлихме поредния баир, като този път наистина се движехме по хоризонталите на картата. Балкана кипеше от живот. Коне си щъкаха нагоре, а кравите – долу в дерето. Без да осъзнаваме, съдбата щеше да ни закара точно при тези крави, но за сега си продължихме по пътеката. Тук някъде трябваше да стигнем до разклона за хижа Амбарица, където да хванем надолу за Хубавец и там щяхме да сме минали около 25% от пътя за деня. Да речем че тази табела беше едно от най-хубавите неща, които израдваха душата ми 🙂 Обяд отдавна минаваше, та тук се опънахме за 15 минути да хапнем и да унищожим малко вода. От тук надолу слизахме директно в гората и дерето, та се очакваше да има чешми вече, нали? (НЕ)

IMG_0560

IMG_0567

IMG_0566

IMG_0561

От тук надолу като се дръпна една поляна… Значи от тук до Хубавец слизането беше убийствено. Само тази поляна смъкна около 500 метра височина за 1500 метра хоризонтала. Колената ми останаха някъде там. Заедно с тази част от душата ми, която отговаряше за чувството за хумор. Маркировката я нямаше никаква и когато видяхме няколко нашарени дървета да сочат към гората бях на петото небе от щастие. Размазване с почивка на първата сянка. Доста слънце бяхме поели, а в момента в който тръгнахме надолу и на всичкото отгоре попаднахме в завет. Все пак сянката ми подейства до някъде регенериращо, макар липсата на чешми да си беше обезпокоителна. Чакаше ни още поне два часа ходене до Хубавец. От тук нататък пътеката продължаваше нагоре и надолу по деретата – равно все пак нямаше. Пиковия момент беше когато влязохме в поредното дере и намерихме копривата. Още по-пиковия беше когато Наташка, която беше най-отпред извика „Тцъ! Връщаме се!“ Ко? Оказа се че копривата е по-висока от нея 🙂 Слагай гащи, якета, всичко и давай напред вече като танк 🙂

IMG_0570

След безкрайни два часа стигнахме до Хубавеца. Нужно ли е да казвам как се размазахме там? 🙂 Бобец, омлети, вафли, мафли… Ей, значи, бирата върши чудеса! Тази лечебна отвара който я е измислил, трябва да получи пет нобелови награди!

IMG_0571

Тук вече ми дойде силата. Пътя надолу беше известен, вода имаше бол и въобще беше песен. Вече виждах изгледи да се върнем по светло 🙂 О, и то какво светло… излязохме на гледките към Карлово точно в златния час. И наистина беше златно!

IMG_0577

IMG_0585

Първоначалните планове бяха да хапнем и да пийнем нещо в механа „Водопада“, но бяхме адски изкъртени. Освен това софийската група имаха още доста път, та тук се сбогувахме. Беше много хубаво, пак ще повторим, но ако може да не е скоро 🙂

Последния звезден момент за уикенда беше по пътя за Пловдив. Карам си в колата, гледам в огледалото за обратно виждане – Балканът се извисява надвиснал над града. В този момент си помислих „Баси майката, аз бях там горе… че и дори отвъд това което виждам…“ Моментална ендорфинова инжекция. Все още ме държи и ме побиват тръпки като си помисля на какво е способен човек. Това и да си беше разходка за някои, за мен си беше изпитание за духа и тялото. И го преминах жив и все още способен да се усмихвам. Безсмъртен съм 🙂 Радвам се че планината за пореден път допусна един кашкавал турист да ѝ се наслади така и да го заплени с мерак да се върне отново…

Малко цифри от GPS-а:

– ходене първия ден (с почивките) – 7 часа или 11.5 км
– ходене втория ден (с почивките) – 11 часа или 18 км
– общо изкачване – приблизително 2000 метра
– общо слизане – пак толкова

Comments

comments

4 коментара към “Х. Левски – Карлово”

  1. Хаха, аз има да реанимирам още известно време, ама другите бяха като булдозери 🙂 Даже май малко им се стори обикалянето и съм сигурен че тоя уикенд пак са някъде другаде 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *