Борово – вр. Свобода – Загражден

Прогнозите за уикенда бяха дъждовни, така че взехме си сапунчетата, хавлийките и – на баняяя 🙂 Ставане в 5 часа. Печене на принцеси и бързо жертвоприношение на Чак Мол – майския бог на дъждовете и гръмотевиците. Час по-късно се събрахме с Мартин и Катя и хванахме пътя към Борово. Закуска в движение докато уточнявахме плановете.

Поне три ката планове се смениха тази седмица. Някои събития за които се готвехме от известно време се отложиха, така че в последния момент извадих от ръкава един резервен план – екопътеките в село Борово. Из нета бях прочел доста суперлативи за тях и определено ми се бяха лепнали в главата. Така че написах си домашното, свалих карти и докато го кажа и вече бяхме на път 🙂

Предимството да тръгнеш с изгрева – хващаш гледки като тази!

IMG_3773_4_5_tonemapped

Пътят Югово – Борово се виеше на високо над долините. Долу наблюдавахме как сутришните мъглици се вдигаха от върховете на боровете. Слънцето ги докосваше с красиви багри и се размазвахме от кеф.

IMG_3779

Към 7 и нещо бяхме в Борово. Безбожно рано време би си помислил някой! Но селото вече кипеше от живот и кръчмата беше пълна 🙂 Хвърлихме едно око на картата на центъра и веднага отвсякъде се притекоха хора готови да ти обяснят и да ти разкажат нещо. Пътеките в селото са три – Пътят на усмивката, Пътят на вярата и Пътят на сърцето. По описание те свързваха доста параклиси, скални образувания, тракийски светилища и места за отдих. Много добра идея, НО! Зимата им беше разказала играта. Явно малко туристи минаваха по пътеките и джунглите ги бяха превзели. Минахме половин километър през трева до гърдите, но нямаше изглед да се прочисти напред. След няколко подхлъзвания по невидимите камъни си рекохме че тая пътека няма да я бъде и минахме към следващата.

Маркировката по Пътя на вярата се изгуби няколко пъти, като единия път изгубването ѝ ни отведе до панорамна каменна площадка. Облаците се заиграваха със слънцето и гледката беше чиста красота.

IMG_3792

Пътеката се движеше в основата на скалния масив северно от селото. Като че ли имаше намерение да го изкачи от някъде, но ние се движихме долу в джунглата. Високата влажност и задушната атмосфера ни видяха сметката. Пак не се виждаше някакво развитие на нещата и замислихме един резервен план. До тук не бяхме много впечатлени от маршрутите. Мартин от две седмици ме агитираше за Загражденската екопътека, която пък не беше далече от тук. В Борово да бяхме изгубили максимум един час, та имахме време да превключим към друг план. Не ни трябваше много и имаше mission abort.

Пътят мина през Лъки и село Манастир. Манастир е най-високото село в България, разположено на 1460 метра надморска височина. След селото пътя мина покрай връх Свобода, който също отдавна ми беше в списъка. Спряхме на хижата и се качихме нагоре. Разстоянието е около 500 метра, а денивелацията е към стотина метра, която се взима чрез 604 стъпала. Край пътеката са изградени 7 беседки, а на върха – доганското тюрбе на Енихен Баба.

IMG_3817

Това си е жива подигравка. Историите разказват че Енихен Баба е избил стотици хиляди българи и е потурчил Родопите. Строежа на тюрбето през 2004-та година е предизвикал голям конфликт. Цялата смолянска общност е била против, включително и областния мюфтия. Доганска му работа.

IMG_3823

Някои казват че от връх Свобода в хубаво време може да се види Бяло море и остров Самотраки. Това леко ми се струва пресилено, но пък знам ли 🙂

Газ, и малко преди обяд бяхме в Загражден. Попаднахме на човек, който в най-големи подробности ни упъти към екопътеката. Но на дневен ред преди нея минаме да видим един римски мост.

IMG_3830

IMG_3840

Селската идилия беше навсякъде. Добитък, щъкащ по острите наклони на баирите, древните къщи и стобори, обширните зелени пасбища.

IMG_3860

Екопътеката започваше с беседка. Веднага под нея се извиха няколко меандъра на Загражденска река , които бяха щателно надкрачени от система дървени съоръжения.

IMG_3888

Каньонът на реката правеше чупки в трите измерения.

IMG_3900

За нещастие бурите в началото на годината бяха нанесли доста щети тук. Някои мостчета бяха повредени, други бяха направо потрошени.

IMG_3914

Пътеката е дълга около 3.5 км. Има продължения и възможност за затваряне на кръгов маршрут през други месности. Основната част се минава за около 2 часа – теренът е труден. На места бяха отнесени перила и части от пътеката и тези места трябваше да се заобикалят.

IMG_3922

Последния съборен мост за мен беше край на пътеката. Мартин и Катя прецапаха реката и от тях чакаме да видим снимки на Добрин Вир, което е крайната точка на маршрута.

IMG_3931

Времето беше тръгнало да се смарангясва. Отвреме-навреме припръскваше слабо, но все още дъжда ме подминаваше.

IMG_3934

Точно се прибрах до началната беседка, когато небето се отвори и заплющя летен дъжд. От някъде пристигнаха две семейства с деца, които тепърва мислеха да тръгват по екопътеката. Радвам се че дъжда ги спря, понеже пътеката въобще не е за деца в този си вид.

Направихме малко оборот на селския магазин и започнахме да търсим място да разпънем сергията. То пък точно тогава облаците се разкъсаха и имаше пак ох и ах.

IMG_3943_4_5_tonemapped

Край пътя имаше поне стотина беседки, една от друга по-шармантни. Родопчани знаят как да си правят място за мохабетите. Мястото което избрахме беше около връх Свобода и определено беше чаровно. Имаше дърворезби. Имаше дялани корита за чешмите. Имаше люлки и чевермета. Водата извираше от гъза на мечката 🙂 Естествено, бирите бяха веднага метнати да се охлаждат.

IMG_3973

IMG_3964

Опънахме палатки и хамаци докато имахме още дневна светлина и сухо небе.

IMG_3974

После се започнаха едни кулинарни изяви, които не могат да се опишат с думи. Катя извади торбата на Педя-човек лакът-брада, от която излязоха зелеви салати, майонези, наденици, турски смокини и какво ли още не! 🙂

IMG_3978

Мокрото време малко ни озори с огъня, но впрегнахме всичките магии и заклинания които имахме и за вечеря ядохме печени наденици 🙂

IMG_3980

(Обувките бяха за допълнително, ако някой остане гладен 🙂 )

Мохабета беше качествен. В наша чест небето се изчисти и над главите си имахме обсипан със звезди небосвод. Вече щяхме да си лягаме, когато огромен дебелогъз болид съдра небето! Метеорът беше ярко жълт и бавен. След него оставяше димна следа, която стоя няколко секунди. Такова нещо не бях виждал! 🙂

Вечерта естествено заваля поредната доза летен дъжд. Как готино се спи, когато капките барабанят на педя от главата ти… Безценно е.

Към 5 часа птичките взеха да се пробуждат една по една. Доста се постараха да не ни оставят да спим 🙂 А дъжда още не спираше. Добре, време е за още един сън. Към 7 и нещо дъжда спря като по поръчка и вдигнахме бивака. Торбата на Педя Човек се отвори отново и избълва стабилна доза деликатеси за закуска 🙂 Колкото и да не ни се искаше, беше време да си ходим.

Разходката беше много добра. Екопътеките на Борово малко ме разочароваха. Трябва да се иде по-късно през лятото или може би на есен, когато цялата тази трева ще е поизсъхнала. Районът там определено може да предложи гледки.
Загражденската екопътека има нужда от ремонт. Всъщност целите Родопи имат нужда от ремонт… Бурите в началото на годината са видели сметката на половината гора. А самата пътека може да задоволи и най-гладните любители на реки, водоскоци и мостчета. Препоръчвам!

Comments

comments

1 коментар към “Борово – вр. Свобода – Загражден”

  1. Добре си го описал, изключително качествено ходене и мохабет, и дъжд, и торбата с локумите и баклавата. Мислим повторение, очакваме продължения! 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *