Асеновград – вр. Кутра

Отдавна си бях набелязъл едно кръгово маршрутче от Асеновград, през една камара параклиси, до връх Кутра. Още в събота приведох плана в изпълнение, но тръгнах с фалстарт. Картата на Асеновград подло ме излъга и ме вкара в една глуха улица, която свършва със стъпала. Покритието на OpenStreetMap в Асеновград е зле, но то за това е Open – за да можем да го подобрим 🙂

Та още тогава не можах да започна както трябва, а и ми звънна Мартин да му спасяваме форматираната SD карта. Той за това има цяла история как са го гонили бесни сръбски попове да го бият с манастирските кръстове, но чакам да го прочетем от него 🙂

С един ден закъснение, но все пак не гоня влак – неделя към 10 сутринта се паркирах в Асеновград и поех нагоре. Отдолу се виждаха няколко параклиса кацнали на едни апетитни скали. Може би там отивах. Маркировката до „Св. Димитър“ е оранжево-червена стрелка. Когато стрелката посочи право нагоре през камънака, поемаш въздух, зареждаш се с излишен оптимизъм и захапваш 🙂

IMG_1491

Първата част на маршрута ми дойде малко по-нагорно от колкото очаквах. Имаше микроинфаркти. Имаше настъпване на езика. Имаше яко препотяване. Усещах как от артериите ми се отлюпват парчета холестерол 🙂

IMG_1498

Съвсем скоро влязох в иглолистната гора. Боровият аромат ме лъхна като попътен вятър. Ухание за чудо и приказ! Влезе ми в дробовете, както кафето влиза в кръвта на кафеиновите наркомани и ми даде сила за сто разходки 🙂

Зад моето баирче се виждаше каменна игла, устремила се към небето. Това беше връх Кутра, който от тук изглеждаше като непристъпна крепост. Въъъъ, там ли мислех да се качвам…

IMG_1503

Финалната пътека преди „Св. Димитър“ вие спирали със ситна стъпка. Точно когато си мислех че вече умирам, пред мен изскочиха няколко каменни зида и параклиса. Ако съдя по количеството разхвърляни павета – тук не може да е нямало някоя крепост от византийско време… В сегашно време – мохабетчийница 🙂 Станимаци знаят как да си правят параклисите – чевермета, беседки, заслони, достатъчно маси сватба да вдигнеш… Евала!

IMG_1505

IMG_1506

IMG_1513

Възрастен майстор се беше установил с кучето си на припек и дялкаше фигурки за шах.

IMG_1514

Усещах че се намирах на голямо място. Гледките към Асеновград и Пловдив спираха дъха.

IMG_1515

IMG_1523

От параклиса слизат много добре изградени бетонни стъпала към следващата част от пътеката. Но преди да продължа с нея намерих нещо много интересно. Под основите на параклиса имаше пещера! 🙂

IMG_1526_7_8_tonemapped

IMG_1532_3_4_tonemapped

Не може да няма някоя страшна легенда свързана с мястото! Ако я намеря, ще я постна тук 🙂

Слязох по стълбите и продължих нататък. Следват няколко разклонения, а пътеката към връх Кутра е отбелязана с червени стрелки. Скоро маршрутът ме отвежда при единствения водоизточник по пътя – Даньовата чешма.

IMG_1538

Тамън място да хапна малко и да се хидратирам за финала. Все пак напред ме чакаше онази непристъпна каменна игла, която видях преди малко. Е… оказа се че всъщност отзад достъпа до върха е много полегат и нямаше никакви ексцесии 🙂 За нула време бях горе.

IMG_1542

Ясно изразен „връх“ няма. Има няколко скални образувания, но точно когато си мислиш че си намерил най-високото и се оказва че това е зрителна измама. Околните храсталаци отнемаха малко от панорамното изложение на мястото, но все пак изгледа беше много добър. Надолу се виждаше „Св. Димитър“ където бях преди малко 🙂

IMG_1549

Виждаха се тепетата на Пловдив с панелните масиви на ж.к. Тракия и бетонните гробници на Столипиново…

IMG_1557

И естествено – летище Пловдив с няколко бонус самолета 🙂

IMG_1565

Река Чая в Асеновград не беше в най-разкошната си форма.

IMG_1567

Горе имаше полянка от едни ниски виолетови цветчета. Жужаха насекоми, а аз исках да хвана малко пчелички. За съжаление повечето пчелички криеха срамежливо от мен. Останалите полудяха от кеф при вида на новото грамадно синьо цвете в ареала им – моята тениска, и се опитваха да я опрашат 🙂

IMG_1573

Горе слънцето печеше мързеливо-първопролетно, а ветреца беше свежарски. Но не можех да остана там цял ден, та хванах следващата пътека надолу. Северния склон на върха е по-стръмен и слизането ми понатовари колената. Пътеката излиза през няколко лозета и занемарени вили до параклис „Св. Нестор“. Вратата му е заключена със стол и три катинара, а прилежащите мохабетни съоръжения имаха изоставен вид.

IMG_1579

На следващия параклис – „Св. Христофор“ се беше настанила компания бесни баби на градус. Дядовците им бачкаха по монтирането на нов кръст към параклиса 🙂 Надолу вече слизах в границите на града, които бяха маркирани от кучи лай, глъч на пуснато радио и цивилизация…

IMG_1582

Много добра разходка се получи. Динамичен маршрут с интересни точки, където човек да спре и да се замисли. Или просто да се насади на гледката. Препоръчвам! 🙂
Цифрите – 5.5 km изминати за 2:15 часа. Височините малко ми куцат, понеже GPS-а ми се шашна в пещерата, но грубо казано може би 300-400м обща денивелация. Предиобедна разходка за енергизиране на деня 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *