Дивият Северозапад

По партйна линия получихме критика че предишния ни див северозапад не бил „точно северозапад“. Така че ей го. Облизахме 2 държавни граници, говорехме си в роуминг от вътрешността на български град, спираха ни граничари и се наслушахме на румънско диско 🙂

Минахме през 10 манастира, пещера, кале и един природен феномен. Тук е момента да отбележа, че ако някой си мисли (заради предната и тази публикация), че аз съм ревностен християнин – в дълбока грешка е! 🙂 За мен религията е едно пълнене на гуши, подигравка с народа и масова самозаблуда. Но манастирите обикновено са айляшки местенца – сянка и спокойствие, скари, бири… с две думи – местенца, в които бих се напил. За това в този пост ще сложа моята оценка в брой бири (от 1 до 5) според това колко пивко е даденото място 🙂 Ако държите на исторически особености, епархии, стенописи и светци – тези неща за засегнати доста подробно в блога на Мартин.

Съботата почва в 5 часа с чифт прекрасни принцеси със салам и кашкавал. Времето е чисто, прогнозите са за 30-градусови горещини. Някои хора биха нарекли това време „хубаво за разходка“, аз го бих нарекъл „скучна мор и жега“ 🙂 Събирам Мартин и Катя и драсваме по добре познатия ни подбалкански път. Този път не пресичаме балкана на Горно Камарци – все още сънувам кошмари от лунния пейзаж от предния път. Минаваме през Арабаконашкия проход, който не е в много по-добро състояние. Инфраструктурата е занемарена, все едно Северна България е съвсем отделно княжество, което не трябва да има никаква нормална връзка с южната част на страната… Дупки, свлачища и храсталаци, свалящи боята на ситроена. Бяхме подлъгали едно БМВ, което се влачеше мъчно зад нас и старателно заобикаляше всяка дупка. Черешката на тортата беше, когато отбихме за пиш-пауза по средата на нищото (30 км без обхват), и младежта от БМВ-то също спря – да ни пита „аве, това ли е пътя за Ботевград?“ 😀 Не е за Ботевград, за Рио де Жанейро е! 😀 А вие какво правите по средата на нищото без идея къде отивате? 😀

След един милион години – към 9:30 сме на първата точка от чек-листа – Градешкия манастир. Започваме от там, където свършихме предния път.

IMG_2661

Манастирът има работно време. Всеки ден между 9 и 12 предиобед и 16-19 следобед. Нямам идея на какво е основано това, но слуховете са че манастирът е почивна база на АЕЦ Козлодуй. Стаите за настаняване са номерирани като „апартаменти“.

IMG_2681

Дворът е сенчест и е разцепен на две от канал за олимпийско надплуване на рибки.

IMG_2666_7_8_tonemapped

В ъгъла има майсторска чешма, датирана от 1974 г. Манастирската постройка цялата е в чардаци, някои от които бяха заети.

IMG_2671

Църквата е заключена, а по тавана ѝ е избуяла трева.

IMG_2693

Мястото имаше леко неприветливо излъчване и бих му дал 2 от 5 бири:

Газ към следващото място. Въртим между Монтанските села и набиваме километри. По пътя в село Владимирово мимолетно съзираме уникална древна църква и спираме за момент. Находката е интересна и занемарена.

IMG_2695

Търсим манастира в Расово. Китно селце е – подреден център, клюкарски кафенета и магазини. Снабдихме се с бири за довечера. Манастирът се оказа един двор в самото село – заключен. Лъскава църква, окосена поляна. Гръб с гръб с околните къщи. Давам му също само 1 бира: за това че не е нищо особено.

Продължаваме към Брусарци, което е съвсем наблизо. „Наблизо“ в Северна България означава само около 750 дупки по-нататък. Когато пътят става съмнителен се спешаваме и прегазваме последния километър пеша. Манастирът отдавна е разграден и унищожен. През 2011-та е започнала реставрация, която е завършила през 2015-та и е съградила… 2 порти по средата на поляната. Има една варосана църква, забелязваща се от километри – това е всичко, което може да се нарече „манастир“ там.

IMG_2704

Различават се няколко павирани алеи, които вече са обрасли в треволяци. На мястото на едновремешните постройки има ниски храсталаци – природата работи. Няма как да дам повече от 1 бира тук: – няма къде да се седне, чешмата е унищожена, сянка почти няма.

Продължаваме с нашето лавиране из лабиринта на Ломските села в търсене на Добридолския манастир. Тук в Дреновец ударихме на голям камък. Подлъгани по GPS-а, чиито показания съвпадаха с мнението на един тракторист, карахме 10 км абсолютен офроуд през ниви и поля! 🙂 Имаше напред с връщане назад. Втори жокер от чичката, който ни се очуди на хъса и проходимостта на ситроена. Пак напред и пак назад, докато разберем точно през чия нива трябва да минем. Поуката – не питайте трактористи за пътя 🙂 Оказа се че за манастира има асфалтов достъп от близкото село, но това го научихме по сложния начин 🙂

Добридолския манастир има леко вехто излъчване. Пейки и стобори са боядисани в синьо, което сигурно датира от първото идване на СДС на власт. Но дворът е поддържан, а тревата се коси.

IMG_2730

Тук изненадващо получавам SMS че роумингът ще ми струва по 5.90 лв на ден. Телефонът се вързал на румънския водафон и отказва да намери никакъв мтел…

IMG_2744

В двора има бетонно езерце със златни рибки, а отстрани гладно ги гледат няколко грозда жаби.

IMG_2761

300-годишен „летен“ дъб ни пази от почти летните жеги, разперил короната си с площ като за цяло футболно игрище. Наблизо се намира китния параклис „Св. Козма и Дамян“ с чешмичка.

IMG_2716_01

Вътрешността на църквата беше странна – бели варосани стени, няма стенописи и никаква миризма на восък и тамян. Все едно беше тепърва излязла от печатницата за църкви и чакаше да бъде разработена.

Хареса ми мястото и се чудя дали да му дам 2 или 3 бири в класацията. На фона на масивния офроуд, това беше първата приятна изненада за деня, така че от мен да мине:

Врътнахме покрай Дунава и заредих гориво на единствената бензиностанция на десетки километри околовръст – в Арчар. Следващата стъпка – Изворския манастир.

IMG_2772

Тук са заиграли парите и манастирът в момента поема известна доза козметика. Дограми, ковани огради…

IMG_2778

Църквата си мирише на църква. Вътре са се настанили няколко семейства лястовички и леко са пооцапали интериора…

IMG_2767

Манастирът е сравнително тесен и схлупен. С новите ремонти ще заприлича на вила с църква. Не видях чевермета, не чух приятен ромон на водица. От мен получава само 1 бира:

Продължаваме нашия слалом през Видинските села. Часът минаваше 15 следобяд, а ние сме си поставили доста смела финална цел – Раковишкия манастир, отстоящ на метри от сръбската граница 🙂 Вече почвахме да се оглеждаме и за място за бивак, понеже нямахме набелязано такова.

IMG_2800

Раковишкия манастир е потънал под зеления балдахин на няколко върби. Старата църква е вкопана в земята, а тесният ѝ вход ме кара да гълтам шкембето. Но древните стенописи вътре си струваха зора.

IMG_2811

Тук се е намирал първия български педагогически институт, чиято слава обаче отдавна е залязла, ако съдя по правописната грешка на самата табела…

IMG_2793

Сянката, откъснатостта от цивилизацията, древната църква – хареса ми този манастир, но заради теснотията вътре бих му дал само 3 бири:

Бяхме харесали едни беседки по пътя насам. Времето вече преваляше, а слънцето се беше търкулило надолу и аха-аха да падне под хоризонта. Времето за бивак идваше и заминаваше. Но какво не ни харесаха онези беседки… ние сме свикнали на родопските луксозни крайпътни мохабет-комплекси. Та врътнахме се и продължихме да търсим нашето място, макар и да не ни оставаше много дневна светлина пред нас. Сега като се замисля сме били изморени и капризни, понеже за 500-те изминати километри от целия ден не намерихме нито една крайпътна беседка. Какво ни караше да мислим че в последния момент ще намерим… вероятно умората, падането на кръвната захар и жизнени показатели си играеха с мозъците ни 🙂

От там врътнахме час и нещо планински пейзаж, отхвърлихме още 1-2 кандидат-местенца (да спим до село Вещица? ама истинското село Вещица? Никога! 🙂 ) и за капак ни спира гранична полиция 🙂 Прехвърляхме и отхвърляхме къмпинзи и поляни. Вече съвсем се бяхме отчаяли, когато около Белоградчик на един завой случихме на чешма. Теренът – интересен! 45-градусов наклон, паднала отрязана бреза, която беше идеална да направим малък пожар. Чешмата течеше, бирата беше инсталирана да се охлажда под нея, а ние – кой вдига палатка, кой цепи дърва, кой бели наденици 🙂

IMG_2843

Ставането естествено беше рано. Птиците ни събудиха към 5, а бръмбъзъците се активизираха към 6. Последно излежаване до към 7, когато изгревът отиваше към пускане на слънчеви лъчи в очите ми. Събудих се с тази гледка.

IMG_2871_2_3_tonemapped

Не съжалявах въобще за разкарването снощи.

IMG_2882

Следващата цел беше пещера Венеца. Работното ѝ време започва от 9 часа, а ние подранихме на паркинга. Към нас се присламчи един малък Мурджо. Горкият изглеждаше като военен експеримент за кръстоска между булонка и котка, с добавен лек ген от въшка. Издаваше нещо средно между лай, вой и мяукане, с което успя да си изпроси няколко комата хляб 🙂

IMG_2893

Пещера Венеца е открита по време на взривни работи в близката варна кариера. Още по това време е картографирана и веднага е била запечатана. С течение на времето е била облагородена за ахмак-туристи и миналата година официално е отворена за посещения. В пещерата живеят два вида прилепи и една екскурзоводка, която не преливаше от особен ентусиазъм. Пещерата има претенции да е красива, и наистина – има големи образувания! Сталактоните са толкова широки, че не могат да бъдат обхванати от няколко човека хванати за ръце. Вертикално са на по няколко етажа, като торти.

IMG_2910

Но цялата тая хубост е омаризена от баровото осветление, които някой опериран от чувство за изкуство намира за интересно.

IMG_2922

Пембени и лилави прожектори, явно артисали от някой селски луна-парк. Ето една от по-хубавите снимки, описваща идеално обстановката:

IMG_2931

Ако се абстрахираме от циганското осветление, пещерата е красива, но е много не-фотогенична. Ходи се по едни метални скари, които не че се клатят, но определено си вибрират. Забраната за снимане със светкавици ни оставя с бавни скорости на затвора и много замазване и шум от високото исо…

IMG_2938

Входът за възрастни е 4.80 лв (не вярвайте на старите брошури). На влизане раздават каски, да има какво да одраскам вместо главата си по ниските места. Температурата е постоянно 10 градуса, но влажността е 100% и въздухът се лепи като пот по мен.

Интересна пещера, определено струваща си целия този път.

Следваща стъпка – тур дьо Белоградчишко кале!

Врътки из тесни и криви улички в град Белоградчик. Калето започва от един стръмно наклонен паркинг с 200 сергии пред него. Пристигаме рано сутринта преди масовките с автобусите. Цялото кале е нашо! 🙂

IMG_2955

Крепостта датира още от римско време, като всяка следваща епоха е добавяла нещо към нея. Стените са на няколко ката и … то друго освен стените няма!

IMG_2957

Не видях никакви руини, останки от постройки или каквато и да е следа от човешка дейност. Два кладенеца бяха надписани с обяснителните табели „Внимание“ и толкова.

IMG_2959

В средата на крепостта се издига един рид (най-високият?) от Скалите. До там водят няколко стълбовидни пътеки, някои от които издълбани директно в скалата. Отгоре гледката се разлива по околията. Осъзнавам че въпросните Белоградчишки скали не са просто 5 скали на кръст, а много скални групи, прорязващи панорамата на целия район.

IMG_2983_4_5_tonemapped

IMG_2996

По-интересните формации си имат имена, които им прилягат естествено – Мадоната, Конникът, Гъбите, Лъвът, Близнаците и т.н.

IMG_3001

До момента имахме целия комплекс за нас си, но отдолу вече прииждаха тълпите китайски туристи и ни стана претъпкано.

IMG_3009

Около скалите има и много пътечки, които предполагам предлагат интересни гледки в страни от гмежта и платените паркинзи. Но те ще са обект на някоя следваща разходка, понеже сега трябваше да се омитаме. Чакаше ни дълъг път на обратно, изпълнен с още повече дупки, безкрайни колони от тирове, безкрайна липса на бензиностанции и български радио станции. Така навъртях 950 км и се убедих че северозапада има все още какво да предложи. Има мегдан за обратни експедиции, които някой ден ще изпълним с повече почивки и повече бири 🙂

Comments

comments

3 коментара към “Дивият Северозапад”

  1. Мале, моли се да няма Господ, че с тази бирена категоризация, освирепелите роми ще ти се сторят като небесни ангели! 😀 Добре се получи, случихме на време, късметът с бивака също работеше за нас. Третата част отлежава в архива, голяма е дивотия и красота, само че този път ще е по-планинско ориентирана. 🙂

  2. Ще е по-айляк и с панорамни скали, на които се ходи с автомобил по читав път, а отдолу потраква железницата, за панорамни снимки и бивак… 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *