Чудо и приказ около Кюстендилския край – Ден 1

Почивните дни покрай 24-ти май спретнахме една офанзива на Кюстендилския край. 900 км шосе и офроуд – крепости, музеи, водопади, камънаци и индиана-джоунсинг до незнайни руини! 🙂 Добре уплътнихме времето, за което ще се опитам да ви разкажа.

Съдържание
  1. Траянови врата
  2. Перник – музей на минното дело
  3. Перник – крепостта „Кракра“
  4. Радомир – водопад Бучалото
  5. Кюстендил – Историческия музей
  6. Кюстендил – къщата на Ильо Войвода

Траянови врата – нагоре

Добре известният единствен тунел на магистрала Тракия, както и стария път за София минават през една природна седловина – там където планините Родопи и Стара Планина се доближават. Проходът е бил употребяван от всяка цивилизация по нашите земи и е видял не една битка. Тук цар Самуил още преди да стане цар е разпердушинил 30-хилядната византийска войска. Император Василий II е направил доста вял опит за обсада на Сердика и нашите съвсем чисто са му изклали легионите в гръб по време на бягството 🙂 Тук е имало военно укрепление, пътна станция и всичко необходимо за една междинна точка в суровото средновековие.

IMG_4113

За да стигнем до обекта, трябваше да се отбием от пътния възел Ихтиман на автомагистрала Тракия. Следваха 10-на километра сносен асфалт и 5-6 разклона – къде маркирани, къде немаркирани. Скоро пристигнахме на малко паркингче, бариера и току-що отворил туристически информационен център. Имаше билетчета за вход. Имаше беседа около малък пластмасов макет на крепостта от времето на златния ѝ век. Добре че беше макета, понеже нивото на реставрация на крепостта поне за мен е зле. Антично-съвременен цимент, антично-съвременни чирпански керемиди. Къде строено-недостроено. Стената беше вдигната в цялата си височина на места, където не беше нужно, а триизмерното развитие на вътрешността беше само загатнато с основи. Успоредни безистенни колонади? Еми добре че ги видяхме на макета…

IMG_4122

Стъпала бяха опънати до горе, и бяха с отрязан достъп за посетителите… Слаба работа. Направете една свястна стълба, сложете една свястна площадка, да може човек да види нещата от височината, която е необходимо. За да е пълна мизерията – изпра ни един сочен дъжд 🙂

Перник – музей на минното дело – нагоре

Това беше нещо, което отдавна исках да посетя! Може би безкрайното ми желание породи някаква сила, която ни доведе тук точно в европейската нощ на музеите. Което ще рече – вход безплатен! 😀 Както и на всички музеи които посетихме днес – спестихме пари като за една каса бира 🙂 В нета пише че музеят се отваря по предварителна уговорка и за групи не по-малки от 5 човека. Да имате едно на ум, когато решите да идвате.

IMG_4126

Като кажа „музей“ и реакцията на повечето хора е „уф, хич не обичам да ходя по музеи“. СТОП! 🙂 Музеят тук се помещава в истинската и оригиналната дупка на рудник. И то не какъв да е, а първия тунел прокопан в България! Първата въглищна мина, дала на държавата първия ТЕЦ, врътнала първите електрони по електро-преносната мрежа, които са дали светлина на първата електрическа крушка.

IMG_4132

От главната галерия перпендикулярно тръгват стотици забои. Във всеки от тях има оригинална техника от зората на минната индустрия. Всяка ниша има история и дух. Надъхана екскурзоводка редеше любопитни и интересни факти.

IMG_4133

По времето на световните войни американските самолети са имали въздушен коридор над Перник по пътя за София. Случайно или не – изтървали са по някоя бомба по пътя. Местното население е използвало вече разкопаните тунели като укрития. Родилното отделение болницата е било евакуирано тук и по време на една от бомбардировките населението на града вместо да намалее, се е увеличило с един човек 🙂

IMG_4138

Работните условия са били нечовешки. В началото не е имало вентилация и миньорите са излизали на повърхността на всеки час. Трябвало е да пият по 6 литра вода на ден, за да измият въглищния прах от морните си гърла. Имало е немалко смъртоносни болести породени от отровите и финните прахови частици. Тежките вагонетки са били теглени от специална по-ниска порода коне. И на тях не им е било лесно – работели са по 3 години, след които са били „пенсионирани“ за постоянно навън. Може би под формата на луканки.

IMG_4151

Галерии се разклоняваха, асансьори слизаха на подземни нива. Под града има невероятен лабиринт от дупки и тунели. Когато един слой се изчерпел, хората го запълвали обратно с камъни и инертен материал, за да не рухне града под собствената си тежест.

IMG_4155

Във всяка мина е имало параклис на Св. Иван Рилски. Той е имал особено място в сърцата на миньорите и е свързан с интересни легенди.

IMG_4168

Единственото което не ми хареса бяха шарените осветления, които сега е модерно да се слагат по „арт“ изложенията. Пембено, синьо, циганско-розово… Трябваше доста да си поиграя със снимките после, за да не изглеждат като снимани в луна-парк. Едно време хората тук са си светели с карбидни лампи, мъждукали като пламъчета на свещи.

IMG_4170

Обиколката продължи около 40 минути и ми надмина очакванията. Тя започна и завършви отвън – до вкамененото дърво на 100 милиона години. Него миньорите са докосвали за късмет, когато са поемали по пътя си към земните недра.

Перник – крепостта „Кракра“ – нагоре

Това беше обект, който съвсем случайно избрахме докато хапвахме след минния музей. Хапването направихме в едно кръчме точно до музея, от което след това храносмилателната ми система сънува кошмари, ама както и да е.

IMG_4182

Кракра Пернишки – болярин по времето на цар Самуил – е бил владетел тук. Крепостта е нещо голямо – заемала е площ от 50 декара, а самото ограждение е било около 800 метра.

IMG_4189

Над 20 църкви, 3 базилики и огромно количество жилищни сгради са разкопани тук. Разкопките продължават и до днес, и недай си боже – реставрацията също. Тази, която е извършена преди години в момента е придобила застарял полу-автентичен вид. Но съвременната… За нея имам точно две думи – холивудски декор. От онези каубойски филми, където цялата улица е изградена от картонени фасади, падащи като ги духне вятъра. На такова дередже бяха големите „фасадни зидове“. Като гледаш от далече – как да е, но като се приближиш – имитация на шперплат, с луфт между отделните панели… Тук-таме хвърлена по някоя антична обсадна машина от стиропор.

IMG_4199

Интересното тук беше една църква, в която са открити над 130 гроба. Преплитане на различни стилове и архитектури – всеки век е оставил своя отпечатък по масивния комплекс.

Радомир – водопад Бучалото – нагоре

Бучалото е градски водопад – намиращ се в малко, китно паркче по средата на града. Водния пад е от височината на двуетажна сграда, но бученето беше като все едно от двайстия етаж 🙂

IMG_4233

Паркът беше доста сносен, но леко занемарен. Един по-предприемчив ум би поставил тук табели, информация, кебапчийници и хотел-ресторанти. Вместо това попаднахме на дива природна даденост в сърцето на града 🙂

IMG_4227

Кюстендил – Историческия музей – нагоре

В ноща на музеите тук беше фраш с народ. Местна инициатива беше разнообразила нещата с интересна игра. Дават ти лист със снимките на 20 обекта, намиращи се из всичките 6-7 музея в Кюстендил, а ти трябва да намериш кое какво е и къде е. Наградите бяха символични, но това беше запалило много децата, които от сутринта обикаляли да търсят съкровищата 🙂 Че и ние успяхме да се зарибим покрай тях 🙂

В музея са събрани ценни старини от хилядите обекти из региона. Има какво да се види – древни оръдия на труда, монетни съкровища, оръжия и доспехи. А за мен най-впечатляваща беше една колесница, която беше събирана като триизмерен пъзел част по част.

IMG_4254

Тук имаше голяма стена-колаж с обектите из региона. Хванахме една мома от музея на къс пас да ни ги обясни, а и тя се въодушеви от нашия ентусиазъм. Повечето от местата вече ги имах на моята карта, но добавих няколко много ценни, които утре щяхме да посетим.

Кюстендил – къщата на Ильо Войвода – нагоре

IMG_4292_3_4_tonemapped

За Ильо Войвода може много да се изпише, като за една от най-знатните личности по този край. Хайдутин, бич за турците, страшилище за башибозука, герой на България и Македония. Стаите в музея са отрупани с личното му оръжие, което може да въоръжи малка армия. По стените – истории за героични подвизи и вероломни предателства. Участва в Сръбско-Турската война, бие се за свободата на Сърбия. Една вечер край огъня си позволява да възхвали сръбските четници, но да укори мъжеството на офицерите. В резултат на това получава предателски куршум в гърба. Това е то Балканския нрав… Народа право казва – и сам война е войн, двама – цъкат белот, а трима са вече чета с предател…

И така по безбожно късно време приключихме с музеите. Обрулени от дъжда, пълни с впечатления и с празни стомаси се заредихме на първото кръчме, което намерихме. А то се оказа кръчме за чудо и приказ – Bar & Grill FRIENDS. Ястията бяха на царско ниво, цените – почти народни. Сервитьорчетата бяха по-костюмирани от абитюрентите, които почваха да се събират наоколо. Ама и ние бяхме гледка! – чорлави, кални, изнурени и убити от цял ден обикаляне 🙂 Влизам в тоалетната, да се приведа малко във вид, в който няма да ме изгонят, а вътре гледам чешмата като голям камък. Има кранче, което се врътка, ама вода – не тръгва 🙂 Чудя се, мая се и решавам да се обърна с жокер за помощ от двете лъскави абитюрентчета, които влязоха след мен. „Шшш, ой, туй как са пуска, ва?“ посрещнаха ме погледи – „Господине, молим Ви…“ 😀

Та така завършихме първата вечер. Пишем я много успешна, а интересното тепърва предстоеше – Кюстендилската офанзива – ден 2

Comments

comments

2 коментара към “Чудо и приказ около Кюстендилския край – Ден 1”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *