Още около Кюстендил – Ден 3

Наближаваше края на нашата Кюстендилска експедиция. Но след спокойния Музеен ден и атрактивния ден посветен на Дивото, ни очакваше хард разходка, за която още никой не подозираше 🙂

Съдържание
  1. Кюстендил – средновековна църква „Св. Георги“
  2. Язовир Пчелина – параклисът
  3. Земенски манастир
  4. Водопад Полска Скакавица
  5. Сапарева Баня – гейзерът
  6. Костенец – Водопадът

Кюстендил – средновековна църква „Св. Георги“ – нагоре

IMG_4511

Църквата е архитектурен паметник на културата. Датирана е към края на Х век и съм сигурен че с нея могат да бъдат свързани много интересни факти. Но за съжаление тя се оказа градски музей, който не си спазва работното време и за нас беше затворена 🙁 Нямахме време да чакаме някой да благоволи да отключи, така че си бихме камшика към следващата дестинация.

Язовир Пчелина – параклисът – нагоре

IMG_4518

В региона се намираше язовир Пчелина с онзи прословут параклис, който куцо и сакато се изрежда да го снима 🙂 Та, хванахме пътя на там. И се сблъскахме с първия принцип на пътешественика – „Най-прекия път хич не е най-пряк!“ 🙂 Изкушен от картата и GPS-а хванах един махленски път покрай жп-спирка Егълница, който изглежда да водеше точно до параклиса. Пътят тръгна през вили и махали, но много скоро го обърна на разбит черен път с бесни офроуд коловози. „Хубаво поне че няма кал“ си рекох аз, с което след два завоя призовах огромни кални морета. Имаше спиране, изследване, взимане на проби – дълбочинно-структурен анализ на калта. И комисията постанови – минаваме! 🙂

Правилния път за параклиса тръгва от главен път 6 за Радомир, отбива се на Поцърненци и вече нагоре пак върви черен път, но – сносен.

IMG_4525

„Свети Йоан Летни“ е параклис, строен през 1350 г. Вътрешността му е богато украсена със сравнително добре запазени стенописи. В днешно време са направени няколко опита за консервация, но… Стенописите преживели пет века османско иго, световни войни, пет преврата и какво ли не – се предават пред „ВНЛ“-то на „Мима и Гошо“ 🙁 Ужасен е стремежът на съвременния човек да се изсере на метеното, да разруши създаденото.

IMG_4531

IMG_4534

Мястото е особено обзорно. Параклисът е построен 5 века преди хидроинженерите да създадат язовира. Само мога да гадая как е изглеждала панорамата по онова време.

IMG_4549

Земенски манастир – нагоре

IMG_4562

Земенският манастир не е манастир, а клон на Софийския исторически музей и Софийската историческа кебапчийница.

Основан е през 11-ти век, сравнително скромен. Състои се от църква, самостоятелна камбанария и две жилищни сгради. Старата църква е паметник на културата и се твърди че е с кръстокупулна архитектура. Аз не успях да видя нищо кръстокупулно – формата на църквата отвън е като на кубче, дялано с теслата 🙂 Стенописите са ярко реставрирани. Олтарът е монолитен блок. Любопитното е че манастирската обител е била разрушавана няколко пъти през вековете, но църквата винаги е оцелявала.

IMG_4573

IMG_4575

Тежка дилема имах относно бирената си класация, но реших че вградената кръчма си е кръчма и тук давам 2 от 5 бири:

Водопад Полска Скакавица – нагоре

Значи… Тук не си бяхме написали домашното 🙂 Идвахме с впечатлението че ще спрем колата на паркинга, ще щракнем 1 снимка и ще продължим. Грешка 🙂

До село Полска скакавица водят няколко пътя. Ние дойдохме отгоре от към Земен и бихме 30 км дупки и 3 км черен път (черен, но по-сносен от много асфалти които съм виждал). Логистично по-правилния път е да се подходи от главен път 6 (Кюстендил – Радомир), през село Ръждавица и от там до Полска скакавица има чудесен асфалт.

Веднъж стигнете ли центъра на селото може да оставите колата при останалите коли на центъра. И това ще е грешка 🙂 Чака ви около 4 км прашен жежък полски път, който може да бъде взет и с лека кола. Ситроенът вече е световно призната машина. По пътя задминахме и запрашихме поне 10 групи хора, тръгнали за водопада, които сигурно ни завидяха и ни намразиха и в червата си 🙂

След тези 4 км кър пътят свърши до къща за гости „Скакавица“ и една чешма. От тук следваше към 1 км пътека, сваляща рязко към около 200 метра денивелация. Долу веднъж като стигнахме, влязохме в тежката джунгла. Река Струма минаваше съвсем наблизо и създаваше плътна лонгозна растителност. Там се подлъгахме и тръгнахме наляво, от където идваха поредната групичка туристи. 200 метра по-късно не стигнахме до никъде, а ехото ни се стори че идва отзад. Имаше т-образно разклонение, та имахме още една възможност. И в момента, в който тръгнахме да се връщаме видяхме водопада 🙂

IMG_4584

50-метров пад, красиво разклонен на безброй посоки. Ручеите се спускаха като пръсти надолу. С приближаването се откриваха нови и нови пръсти. Отдолу имаше малка полянка с огнище. И споменах ли хилядите хора, сновящи навсякъде? 🙂

От там нагоре тръгва тясна пътечка, която води на две интересни тераси. Пътечката си е доста сериозна – стръмна хлъзгава кал и камънак. До горната тераса се стига с известно драпане, а слизането естествено е по системата 5х5 (ръце, крака и гъз) Но кефа от горната тераса е голям 🙂 Лятна прохлада за изнурения от тежкото слънце пътник! 🙂

IMG_4597

Тамън се канехме да слизаме някак си по Пързалката на Счупените Крака, когато ни посрещнаха – „Абе, знаете ли че тука долу има още по-готино местенце!“ Я! 🙂 До долната тераса се стига по още по-екстремна пътека, която ми обра точките 🙂 Лазене по вертикална стена, пълзене по мокър дънер… Насрах се яко! 🙂 Но веднъж преминали по Дънера на Смъртта се озовахме точно под водната завеса на водопада, където можех да си изпера кафявите гащи 🙂

IMG_4608_09_10_tonemapped

Не можех да смогвам да бърша обектива. Тук се идва с хавлия и сапунче! 🙂 Водата падаше от третия етаж със страшна сила, разбиваше се на скалата до теб, и изстрелваше атомизирани водни частици във всички посоки. Неописуемо беше!

IMG_4623

Любопитен факт – докато повечето водопади с времето се скъсяват заради ерозията, Полската Скакавица се счита че се увеличава на височина. Водата е толкова варовита, че образува нови отлагания, които повдигат главата на водопада все по-високо.

Сапарева Баня – гейзерът – нагоре

Гейзери имало не само в Исландия, но и в България 🙂 И не само това, ами тук се намирал и най-горещия в Европа – водата изригвала с температура 103 градуса и местните хора оставяли кофи с картофи да се варят от падащата вода 🙂 Само че… вода нямаше? В Сапарева Баня има парк, заобиколен от стотици кръчми, заведения, басейни и аква-паркове. Това е като Слънчев Бряг. Има едно такова като парк, в него с една склуптура. А гейзер не виждахме. Само от структурата… нещо фъскаше на пръдня.

IMG_4627

„Абе, де е гейзера?“ питам една жена от сергия за царевица
„Ми, ей го де“
„Ами, де е водата? Кога изригва?“
„Мииии, не изригва, отклониха го за басейна“

Ъъъъъ… кво?! Сериозно ли?

Каптирането на извора е убило гейзера. Има монтирана помпа, която имитира ефекта отвреме-навреме. Ако се пусне да работи. Значи… Просто нямам думи, колко зле е българския туризъм и как никога няма да се оправим 🙁 Унищожили са нещо уникално, за да си напълнят поредното джакузи, за плацикане на дебели прасета с бмв-та 🙁 Не, не, не… Нула бири. Газ и по-надалече. Мислихме да обядваме в Сапарева Баня, но решиме че нито стотинка няма да им оставим там.

Костенец – Водопадът – нагоре

IMG_4635

Всяко връщане от към Рила по принцип се закрива чрез хапване и пийване на Езерото в Костенец. Мястото е готино. Водичка, спокойствие, патки и пилци, разхождащи се на воля. Крякащи пауни и друга интересна дивеч. От всичкия комерс, който съм виждал по света, тук си хапвам с кеф. Този път кухнята малко се изложи – може би поради нов готвач.

IMG_4649

И така закрихме една супер динамична офанзива по света и у нас. Музеи, крепости, дивотии… Места, които от много време присъстваха в полезрението ми, но чак сега им дойде времето. Много доволно се получи! Имаше изненади, имаше обрати. Нови обекти се добавяха, стари се махаха от работната карта постоянно. Имаше умерен айляк. Имаше и изкъртвации. Впечатления – бол! Мислено се връщам към всяко едно от местата и не ми се иска да завършвам този пътепис. Но няма как – широк е светът и продължаваме да го газим! 🙂

Comments

comments

3 коментара към “Още около Кюстендил – Ден 3”

  1. Костенския водопад не е голям, но пък не е лошо човек да го види 🙂
    Аз съвсем случайно попаднах там. Бях да търся някакви хора, които продават ягоди около Костенец и когато слезнах да потърся някой и да питам видях някакъв водопад пред мен 🙂 Доста се бях учудил 🙂 Казах „Ехати, този пък водопад от къде се появи“ :))

  2. Е, той е известен, все пак за това се намират там всички тия кебапчийници 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *