Родопски дяволии

Колкото и да обикаляме в Родопите, винаги ще се намери нещо ново и интересно. Дори стара пътека на нов глас – през различен сезон, или с различни хора – може да предложи нови усещания. Така се засилихме с Иван, Нели и Весо към Каньона на водопадите и Дяволския мост. Но не онзи арденския, а този чиято пътека съвсем заслужено се казва „Дяволска“ 🙂

Съдържание
  1. Дяволската пътека
  2. Каньона на водопадите

Петък натоварихме около 50 кила бира и още толкова салати и мезелъци и хванахме гората след работа. Първата нощувка направихме над Триград. Пристигнахме със залеза, а скарата веднага беше заредена с рибки, пържолки и лучени бомбички. Цвърченето им даде страхотен тон за родопските и тракийски ритми, които скоро огласиха поляната.

IMG_8372

Скоро въздухът така се замърси, че извънземни и призраци дойдоха да видят тая гастрономическа чудесия 🙂

IMG_8381

Лятото се стъмнява по-късно, но качествено, и съвсем скоро небето опули сто милиона звезди срещу нас. Луната кривеше тънък сърп на запад, който скоро избяга под хоризонта.

IMG_8379

Тази вечер си намерих мястото – кацнал на единствените две дървета наоколо:

IMG_8371

И на другите не им беше зле:

IMG_8394

Сутринта се събудих от вътрешния натиск на 10 кила бира, напъващи да излизат. Скоро пристигнаха стада крави и овце с техния пазач. То пък за късмет точно сега обектива реши да хване конденз и изпуснах как фотогенично се гласеше този каракачанчо:

IMG_8413

Дяволската пътека нагоре

Първи маршрут за деня – Дяволската пътека. Тя може да се подхване от две изходни места – от край Борино или откъм Буйновското ждрело. До колкото разбрах терена от към Борино е по-умерен и полегат, с черен път почти до Дяволския мост. Той се пада горе-долу средата на пътеката. От Моста към Ждрелото пътеката придобива изрудски свойства, с повече вертикално от колкото хоризонтално измерение 🙂 Ние го подхванахме от „по-интересния“ край – откъм Ждрелото. Началото на пътеката е на един по-широк мост над Буйновската река, където може да се паркира удобно. Нагоре тръгва метална стълбичка, а под нея е картата на маршрута. Предупредителна табела – пътеката не е подходяща за деца под 12 години и над 77 години. А, де! 🙂 Пътеката се оказа наистина неподходяща за хора със слаби сърца или къси крака.

IMG_8420

Пишеше нещо за някакви 90%-ни наклони, ама кой да ти чете 🙂 Ами всъщност, 90% от пътеката може да се опише с тази снимка:

IMG_8480

Дървени стълби, мостчета, стълба връз стълбата, мост връз… следващата стълба! 🙂 Имаше толкова вертикални участъци, че горният човек буквално ходи по пръстите на този под него. Имаше стъпала по-високи от 12-годишно дете, които аз взимах с набиране на ръце по парапета.

IMG_8430

Пътеката се движи по Читак дере и неведнъж минава досами потока. Толкова замърсен поток скоро не бях виждал 🙁 Десетки гуми от всякакви размери. Представям си мисловния процес, който е довел до това – „Абе, тая река няма достатъчно гуми, я да извикам бай Ставри да ѝ сложим малко“…

IMG_8444_5_6_tonemapped

Друг кофти елемент беше липсата на вода. Единствената чешма се намира на около 10 минути след началото на маршрута. Видяхме поне 2 табели за чешми, но сега като се замисля – те са сочили точно тази, но в обратна посока. Така че особено през лятото е препоръчително да се запасите с достатъчно течности.

IMG_8453_4_5_tonemapped

Срещахме отвреме-навреме туристи в обратната посока. „Къде са водопадите, видяхте ли ги?“ питаха ни те, а аз не разбирах. Кви водопади? 🙂 А вие кажете моста къде е? Всеки даваше различни времена, в тон с табелките. Как е възможно по първата табелка да остават 35 минути, а по следващата – 60 – не знам! 🙂

IMG_8460_1_2_tonemapped

След една безкрайност (която после по часовник се оказа час и половина, с около 1.5 км пътека) стигнахме до моста! 🙂

IMG_8465_6_7_tonemapped

Срещу нас идваха хора от другия край откъм Борино, които весело си щъкаха надолу и после се връщаха като видеха какво ги чака 🙂 А ние трябваше да се връщаме по същата пътека. До тук си псувах профилактично, но обезводняването си казваше думата – езика ми се поду, устата ми изсъхна и вече не можех и да си псувам.

Обратната пътека я взехме за само час. Залостихме се на чешмата и я пресушихме като триглав змей завардил изворна вода 🙂

Бяхме леко капнали и тръгнахме да търсим къде да се размажем. По посока Смолян GPS-а предложи хижа Перелик и за нула време бяхме там. Китна полянка, табела „Паркирането забранено“ на паркинга и табели „Частен имот“ навсякъде… Хижарят ни пресече хатъра с думите че собственика на земята не позволява палаткуване около хижата. А! Ебаси номера! Явно Перелик вече се води по-скоро частна вила за гости от колкото хижа… Но пък човекът ни каза перфектното място за нощувка, няколко километра назад по пътя.

А то наистина се оказа място за чудо и приказ – изворна чешма с два чучура, маси, беседка, скари, тоалетна с тази гледка:

IMG_8577

Виждаше се на длъж и на шир! Телевизионната кула на Снежанка ни се падаше в дясно. В ляво от нея се белееше големия телескоп от националната обсерватория на Рожен. Долу – разляти червените керемиди на села и махали. Как да не си пиеш ракията с тази гледка 🙂

IMG_8495

Беседката беше китна, но стенната рисунка на Исус, представен като черна мулатка с очи като фарове на уазка ни уплаши и се заковахме на масите отвън 🙂 Така де – на въздух 🙂 Небосвода се окичи с низ от пухкави облачета, които ни изнесоха залезен спектакъл:

IMG_8527

IMG_8541_2_3_tonemapped

IMG_8550_1_2_tonemapped

Така подкарахме вечерта с родопските хороводи. Облаците се разкараха малко след залез и се запалиха милион звезди. Тук по едно време ярък метеор съдра зенита! С пушеци, жупели, опашки и всякакви екстри 🙂 Рано беше за Персеидите, които щяха да са тази седмица, но този беше ей-така за късмет…

Рано сутринта табун изпуснати коне мина покрай нас като товарния влак и ни събуди. Слава богу – не минаха през нас, но и така тътенът беше все едно земята се продънва…

IMG_8575

Каньона на водопадите нагоре

Целта за неделята ни беше Каньона на водопадите.

IMG_8579

Лятото не е сезон за Каньоните – водата едвам тече.. не толкова „пада“, колкото се „плъзга“, и всичките „водопади“ трябваше да бъдат преименувани на „водоплъзи“. Табелките „Внимание – хлъзгаво“ губеха значение, понеже пътеката беше суха и прашна като Сахара. От големия скок беше останал само този сопол:

IMG_8587

Но поне гледката към Смолян си беше там и никаква суша не може да я махне 🙂

IMG_8597

Въобще обстановката беше коренно различна от края на март когато имахме бучаща река, гърмящи огромни мега-водопади и триметрови-висулки убийци по клоните 🙂

Но макар и в грешния сезон, пак се получи добра разходка, която да ми стопи малко отпускарското шкембе 🙂 Дяволската пътека ми взе дъха и ме измъчи. Но хубавото е че рядко имаме възможност да се докоснем до такова изрудско дере, което някой си е поиграл да направи проходимо за простосмъртните хора. Ако реката се почисти, бих дал висока оценка на маршрута.

Хапнахме, пийнахме доволно, че дори и май остана един стек бира 🙂 За това как го довършихме и него ще трябва да напиша отделен пост, а вас за сега ще ви оставям да се чудите 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *