Пещерно-крепостно из Смилянско

4 почивни дни, 400 родопски километра. Направихме си изкъртване както си знаем – посетихме интересни пещери, крепости и върхове през деня, а през ноща подобаващо компенсирахме изразходените калории с тонове сачове, барбекю и бира 🙂

Този уикенд щеше да мине под наслова на тайнствените погранични пещери, които стоят в страни от масовите маршрути.

Съдържание
  1. Крепост Кошница
  2. Водна пещера Голубовица
  3. Бориковска пещера
  4. Момчиловата крепост
  5. Екопътека „Невястата“
  6. Вила „Козник“

Крепост Кошница нагоре

В Смилянския край има много туристически маршрути и забележителности. Там малко преди село Кошница започва пътеката към калето. Първата явна отбивка, като идвахме от Смилян беше за къмпинг „Трошачката“, за който прочетохме интерсни неща и може да стане обект на бъдещо посещение. Но същинската пътека за крепостта започва от около километър по-нататък. Лесно ще я познаете по беседката и уширението за паркиране, което повече прилича на каменна кариера. От това място ясно се вижда целта на разходката – крепостните зидове са опасали баира в дясно от пътя.

Крепостта е охранявала централно-родопския път през два по-значителни периода от време – през VI век и през XIII век. Пътеката тръгва през паянтов циментов мост, който ми се стори нифелен като врата от хамбар. От тук продължава опознавателния маршрут за „Трошачката“, където се объркахме на идване, а нашия за крепостта хваща по набити стъпала нагоре към върха. Следва склон с дължина 300 метра, по който стръмно се взимат около 150 метра денивелация. И – изненада! Входът за крепостта се намира в естествена проходна пещера! 🙂

IMG_9704

Пещерата е добавяла още едно ниво към защитните функции на укреплението. Сега там има удобни парапети и дървени пейки за туристите, които могат да се насладят на открилата се гледка към долината на река Арда. Но за да стигнем до самата крепост и по-панорамните гледки, трябва да минем през цялата пещера.

IMG_9706

Горният изход се отваря към малка поляна. Виждат се останки от древни зидове, консервирани с дебели найлони. Нагоре тръгват още стълбички, които отварят ето тази гледка:

IMG_9713-IMG_9717

Наоколо има изградени дървени наблюдателници и платформи за селфита 😉

Много интересна крепост с обзор към пътя и реката. Ако някой ден си направя крепост, в нея определено ще се влиза през пещера 🙂

Водна пещера Голубовица нагоре

Пещера Голубовица беше под прицела ни от много време. Но тя е достъпна за туристи само през тесен прозорец от 2-3 месеца в годината. През нея минава подземна река, която извън летните месеци е толкова пълноводна, че цялата пещера е под вода. Дори и през сухия период в пещерата има участъци, които се минават с гумени лодки. Което за нас беше главната атракция тук 🙂

Имахме час и нещо аванс преди часа на уговорката и решихме да хапнем някакви скари на капанчетата под пещера Ухловица. Там беше някаква лудница поради 4-те почивни дни – паркингът беше пълен и преливаше от коли на стотина метра в двете посоки, та едвам си намерихме място да хапнем.

За посещение на Голубовица трябва да се направи резервация по от рано, поради големия наплив за там и ограничената бройка хора, които могат да влязат вътре. Не е от онези пещери които могат да бъдат посетени „просто така, щото минаваме наоколо“.

Пътеката започва от първата беседка на пътя след село Кошница. От там нагоре тръгва стръмна козя пътека, минаваща през люлеещ се въжен мост. Адреналиново начало на това, което ни очакваше 🙂 Под стръмния скален скат се намираше лагера на пещерняците, които ни оборудваха и ни обясниха набързо нещата. Гумени полу-гащеризони с ботуши, спасителни жилетки, челници и непромокаеми анораци – панаирът беше пълен 🙂

IMG_9741

„Голубовица“ е комплекс от три пещери. Голубовица 1 се намира на по-високо ниво. Голубовица 2 беше нашата. Голубовица 3 е къса и започва от изхода на нашата и свършва няколко метра по-надолу в едно микроводопадче на реката. През водния сезон през Голубовица 2 минава толкова силно течение, което няколко пъти е събаряло входа на пещерата. Хората казваха че всеки сезон релефа по дъното е различен поради пясъчните наноси, които превърта реката. Пещерни образувания нямаше много – реката обрулва всичко по пътя си. Много динамична ситуация.

Омотан в десет ката дрехи се чувствах като космонавт скован в скафандъра. Но си имаше нужда – почти веднага от входа започнахме да газим до глезена във вода с температура 6 градуса. Два пъти газихме вода до кръста. А черешката на тортата бяха естествено лодките.

IMG_9755

По средата на маршрута има дълбок участък, който се минава единствено с гумени лодки. В тях се сяда по двама – 1 водач и 1 пътник. Всъщност, зачертайте „сяда“ – в лодките се ляга 🙂 Колкото може по-ниско. Пещерния таван се снижава до покъртителните 10-15 см над текущото водно равнище. Гълташ корема, прибираш пръстите на краката и ако си като мен – с фото-раница, просто я прежалваш 🙂 Драматичното място е не повече от десетина метра, през които водачът издърпва лодката по прокараното въже. Секунди на абсолютна тишина и тъмнина. Излизайки от другата страна на тишината най-фрапиращото бяха двете редици челници, гледащи към мен. Като извънземно с 14 очи, пронизващи мен и мрака.

IMG_9791

Цялото проникване в пещерата траеше може би по-малко от половин час, но забавянето идваше от индивидуалното прехвърляне през лодкения участък. След още малко стигнахме края – първия от поредицата сифони, които вече бяха достъпни само за хора, които знаят какво правят и не им е мил живота. Кръгом, още едно прехвърляне с лодки назад и навън.

IMG_9792

Дори в ранно-септемврийската жега се почувствах като нов, по-лек човек след като свалих всичките брони и скафандри от мен 🙂 Отвън ни чакаше още една атракция. Нямаше да се връщаме по въжения мост и козята пътека, а вместо това – по алпийски тролей над реката. Спуснахме се като нинджи почти до пътя 🙂

IMG_9817

Бориковска пещера нагоре

За Бориковската пещера се хваща асфалтовия път до село Бориково, от където се продължава по черния път за махала Черешките. Край пътя се вижда беседка, от където тръгва пътеката.

Пещерата е малко известна и до нея автобуси не стигат. Интересното е че вътре са открити фосилни находки от пещерна мечка, пещерна хиена, елени, прилепи и други бозайници. Бориковската пещера е била като гробница-музей на животинските видове.

Пътеката тръгва от беседката с червена маркировка и указание – „470 метра“. От тук нататък маркировката е супер зле и без карта или часове издирване е трудно да се открие пещерата. Ходи се стотина метра по реката, където на един малък нейн десен приток е удобно да се прекоси. От тук нагоре по притока се стига до малък заграден каптаж, който НЕ Е пещерата 🙂 Съвсем на близо има полянка с останки от електрически стълб и малка зидария. От тук се тръгва рязко нагоре през шубраците. Ако сте късметлии, ще видите малко червена и жълта маркировка нагоре. Там пътеката влиза в букова гора, където става малко по-различима.

IMG_9952

От тук до входа на пещерата наистина има не повече от 300 метра, ако намерите пътеката от първия път. Но изкачването е сериозно – 200 метра денивелация през букова шума, сипеи и редки дръвчета, където не може да се хване човек. Ако изкачването беше сериозно, слизането направо щеше да е потна драма…

IMG_9961

Пещерата е една ниска галерия, за съжаление осеяна с иманярски трапове.

IMG_9964

От тук нагоре евентуално може да се продължи към пещера и заслон Типицето, като целия маршрут е дълъг около 5 км.

Момчиловата крепост нагоре

И преди сме посещавали Момчиловата крепост като за съжаление мнението ми за нея продължава да е същото – орезилена природа 🙁

IMG_0073

Гледката щеше да е хубава, ако не се загрозяваше от стотиците километри железарии, с които би могла да се построи нова Айфелова кула. Парапети, стъпала и лампи, лятно кино на открито… тъжна работа. Някой би казъл че крепостта е „социализирана“ за достъп от всеки. Да – става за майки в дънкови поли, носещи малки кученца в дамски чанти. За мен всичкия тоя евро-бетон, който е излят там си е хабене на уникална природа. Тъжната гледка се дообогатяваше от петната изсъхнали борове, които това лято са налазили из Родопите.

IMG_0077

Ако това не бяха вечно-зелени дървета, някой би казал че есента е подранила с няколко месеца

Екопътека „Невястата“ нагоре

И доживях този момент! Тази пътека, която вече поне 3 пъти се измъкваше от мен, забулена в мъгла, или прикрита от сняг, дъжд и всякаква валяща гадост 🙂 Този път уцелихме време-мечта и нямаше повече измъкване 🙂

Пътеката тръгва от пътя Смолян – Пампорово на големия разклон за манастира „Св. Пантелеймон“. Движи се толкова равно по склона на баира, че по нея може да се поддържа скорост близа до подтичване 🙂 Дължината е около километър. По средата се отварят първите две панорамни площадки – „Красива“ и „Невероятна“.

IMG_0079

След няколко беседки се стига до стръмно слизане до последното, най-панорамно място – самата площадка „Невястата“.

IMG_0084_5_6_tonemapped

До нея може да се пуснете по алпийски тролей, или да слезете пеша по стръмния склон. От там се открива гледка надолу към цял Смолян.

IMG_0097_8_9_tonemapped

IMG_0114

Каньонът на водопадите беше обвит от финна драперия от облаци.

IMG_0116

Някъде в дясно в далечината се намираха Орфеевите скали.

IMG_0117

А точно над алпийската площадка на Невястата върхът се допълва с венец от красиви базалтови колони.

IMG_0135

Вила „Козник“ нагоре

Щаб-квартира и база за 4-дневните ни обиколки в района беше вила „Козник“. Намира се в подножието на крепостта „Козник“ в супер див район, където минават само сърни, елени и заблудени туристи 🙂 Залезите отсичат рязко профила на красивия родопски хоризонт.

IMG_9611

Нощите са тъмни, далече от всякакво светлинно замърсяване.

IMG_9662

IMG_9684

Милиони звезди обсипват небесната купа.

IMG_9918-IMG_9920

IMG_0037

Същевременно вилата предоставя всички модерни условия за един мохабетчийски уикенд. Не знам дали бяхме на плюс или по-скоро на минус калории от многобройните тигели между барбекюто и хладилника 🙂

IMG_9896

Пълноценен уикенд се получи. Посетихме крепост, в която се влиза през пещера. Посетихме пещера, в която се влиза с лодки. Посетихме пещера, в която човешки крак не беше стъпвал скоро. Богата колекция от комерсиални и диви места. Интересно, че колкото повече обикаляме, толкова повече стават набелязаните бъдещи цели 🙂 Районът е богат на всякакви маршрути, знайни и незнайни атракции. А за тези, които не им се обикаля, винаги съществува възможност за пълен релакс в хамака 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *