Момината скала е природен феномен, намиращ се в задния двор на Пловдив. Лесна пътека, разнообразен маршрут с богат набор от панорамни гледки. Перфектно за разходка-полудневка 🙂 Доста време пренебрегвах тази дестинация, виждайки я като „просто някакъв известен камък“ в мислите си. Е, след днес се оказа че много съм грешал и маршрута лесно влезе в Топ 10 на около-Пловдивските места 🙂
За Момина скала до скоро имаше две пътеки. Една отдолу – от Храбрино, движеща се нагоре по реката. Но след големите наводнения миналата година, части от тази пътека вече не съществуват (буквално). Втори вариант – пътека от с. Извор – по-лека, по-къса, в по-голямата си част дори проходима за по-висока кола.
В село Изовр най-лесно е да оставите колата на площада пред сгушеното кметство, което има по-скоро излъчване на барбекю 🙂 От там тръгва напречна уличка, която минава покрай 2-3 лъскави вили и скоро преминава в черен горски път. Есента опитваше да си пробие път между другите сезони, обагряйки този тунел:
Това всъщност е път, който води до много ниви и обработваеми площи. Овошни градини и лозя се разстилаха от двете ми страни. Масивни постройки нямаше, кучета – също.
Тунелът на романтиката минава покрай три параклиса. Първият – „Св. Илия“ приличаше по-скоро на затворническа килия, съградена от блокчета Итонг. Но да речем че още е в период на строеж и просто да го подминем 🙂
Скоро стигнах и до втория параклис – „Св. Архангел“ е почти столетник. Построен е през 1926 и лъхаше на нещо древно.
Бях тръгнал по много съмнително време – долу в Пловдив бръскаше лек дъждец, но прогнозите бяха за изчистване. Бърз вятър гонеше облаците и сенките им се хлъзгаха по околните баири. През пролуки в растителната ограда се откриваха гледки към Храбрино. И през една от тях – хоп! – дъга! 🙂
Третият параклис е „Св. Богородица“ и се намира леко встрани от пътеката. Но отклонението е само около стотина метра и си струва да се провери.
Старият параклис е заключен, но новия не беше.
Отклонението за „Св. Богородица“ всъщност е кръстопът на доста пътеки, като тук GPS-а ми каза че трябва да изоставя черния път и да хвана една от тези. Е, после се върнах по черния път, а и проверих още няколко други пътеки, така че празно нямаше 🙂 Тук набелязах и единствената течаща чешма до сега – циментовото ѝ корито беше скрито в храстите малко настрани.
Вървях си между градини и ниви, когато изведнъж в една пролука се видя – БАСИКАКВОЕТОВА 😀
Огромна стърчаща скала. Или пропаст. Зависи от гледната точка, понеже аз в момента се намирах на нивото на скалата. Ей така просто внезапно светът свърши 🙂
Моят рид завършваше тук с широк скален венец. Момината скала всъщност беше комплекс от няколко отличими скали. Всичките гигантски 🙂
Станах разноглед! В ляво – каньон, надвиснали скални носове. Напред – фронтална гледка към гората на съседния баир. Надясно – изнесен връх, с кръст отгоре. Още по-надясно – панорама към Храбрино и далечното Пловдивско поле. Назад – полегато ребро, от което може би се откриваше още по-хубава гледка. И пустата ми пътека старателно се разклоняваше за навсякъде. Хич не ме улесняваше! 🙂
От малко по-нависоко се виждаше това:
Просто си седях заобиколен от толкова много неща и не знаех къде искам да ида първо 🙂 Долината на реката също беше цветна:
Този път си бях взел дългия обектив, алелуя! Вятъра беше отвял мръсотиите от въздуха и бягащите облаци хвърляха остри сенки.
Не знаех коя от всички скали точно е Момината, за това ги обиколих всички 🙂
Много интересно място със страшна гледка! Искам да я видя и през ноща! 🙂
Хапнах две корнита и ми дойде сила за още. Хванах черния път нагоре с идеята да вдигна малко височината и да виждам по-надалеч. И поредна изненада! Езерце! Ама не просто блато, ами същинско езерце 🙂
Районът не спираше да ме учудва.
От тук черния път хвана много стръмно нагоре, но мен ме човъркаше любопитството. Какво ще изскочи зад следващия ъгъл? 🙂
Ами хижа Академик изскочи 🙂 Най-после, вече се чудех къде е. Мислех че ще я виждам от скалите, но се оказа че отсрещния рид е съвсем малко по-висок и я скрива.
И Пловдив изскочи, макар и не в най-хубавата си премяна:
Слязох обратно до мега-разклона по една супер стръмна пътечка. Теренът тук наистина може да предложи всичко. От айляшки романтични тунелчета до екстремни самоубийствени сипеи. Харесва ми! 🙂
На връщане се засякох с една любопитна катеричка. Гледахме се през клоните.
Много интересен маршрут. Гигантски отвесни скали, километрични панорамни гледки, планински езерца. Ако имате късмет – облаци, шарени дъги, катерички и кой знае какво още 🙂 Дълго време игнорирах Момината скала. Но тази разходка доказа че тръпка може да се намери дори и в неща в задния ни двор 🙂
Приятен пътепис! А знаете ли защо е наречена“Момина скала“? Разказвал ми е моят дядо Алескандър Бояджиев (бай Сандо), родом от Св.Спас (Храбрино днес). От тази скала е скочила една мома, която турците са искали да.отведат за робиня. Ако погледнете от скалата нодолу ще видите тъмно петно долу на скалите. Като дете пред лятото често ходихме по тези места. Изглеждаха доста по-различно, по-девствени и по-красиви.
Благодаря! Чувал съм историята. Доста „момини“ скали има в България 🙂
А как са изглеждали местата преди… може би не само местата са се променили, а и нашето виждане за света 🙂
Определено мястото изглежда чудесно и си заслужава да се види, но колко е дълъг прехода от с. Извор?
Половин-един час, не повече. Все по равно. Има и вода на 1-2 места по пътя и е главно сянка.