Равнища – Скалата

Желанието за есенни пейзажи ме изкара навън, а желанието за мързел ме спря на близкия район около Пловдив. В ръкава имах едно асо, което чакаше правилното време да бъде изиграно – скалата над Равнища. Времето беше доволно смарангясано – тръгнах на мъгла, а октомври месец взе да преваля, така че условията бяха идеални за лов на есенни мъглици.

Отправната ми точка беше хижа Равнища над с. Дедово. Хижа е имало едно време, сега тя е влязла в редиците на родопските призраци. За сметка на това вилната зона беше пре-богата на механи и хотели. Дори имаше нещо гигантско с басейн носещо гръмкото име „Фабрика за храна и танци“.

IMG_0817

От тук хванах пътя за Ситово, който се оказа широк и равен като за състезателна кола. Стабилна букова сянка, прошарена от есента. Съвсем лек положителен наклон. Разходка в парка. Единствения кусур беше, че мъглата започна да си ходи. Слънцето протягаше топли слънчеви лъчи, които гонеха всяка влага и мъгла, за мое съжаление… За нула време небето се изчисти от всичко фотогенично.

IMG_0821

20 минути по-нагоре излязох на широка ливада-кръстопът. Тук се събираха няколко пътя – за Ситово, за Бяла черква, за хижа Здравец… От тук хванах пътя за Бяла Черква, който започваше стръмно слизане надолу. От тук до скалата оставаха 600 метра, със 100 метра слизане. Теренът ставаше значително по-богат на скални образувания и за нула време излязох на целта.

IMG_0825_6_7_tonemapped

Скалния венец има няколко площадки, които дават гледка една към друга:

IMG_0829

Панорамната гледка съдържаше главно 10 ката Родопи:

IMG_0830

На юг последните остатъци от мъглата се изпълзяваха надолу:

IMG_0855

Всъщност като се загледах, се оказа че мъглата се колебае. Люшкаше се напред-назад, сякаш усетила моето желание за есен.

IMG_0856

Скалата образуваше естествено диванче, където беше удобно да се седне. Мястото като че ли не е много посещавано и липсваха характерните боклуци. Така че с кеф се изпънах на „диванчето“, чакайки развитие от въздушния фронт. Тук по едно време кучешки лай отекна и едно гонче мина да провери какво правя 🙂

IMG_0866

Аз вече се бях наточил за прасенца, подгонени насам, но – нищо. Морето от мъгла поде някакъв прилив и мръдна малко насам, но не се очертаваше някакво развитие.

IMG_0874

Из долината кръжаха едри гарги, и една странна птица, която правеше „вушшш-вушшш“ с криле. Може би тя подгони някакви малки пилета, които накацаха наоколо.

IMG_0899

Набелязах няколко скали на отсрещния баир. Картата казваше че пътят хижа Здравец – Студенец минаваше почти по билото му, съвсем леко отзад. Това ми даде няколко идеи за следващата разходка. Хапнах малко и тъй като не се очертаваше развитие с въздушния фронт, взех да си прибирам нещата.

Лека разходка се получи, която може да я сложим в категорията „да убием 2 часа“. Наоколо имаше още няколко интересни неща – параклиси и микро-манастирчета, и един партизански лагер. Но да ги оставим за другия път 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *