Караджов камък

Караджов камък е изсечено каменно светилище близо до Белинташ. Целият район е богат на останки от древността, култови места и археологически находки. Камъкът е скалисто плато с отвесни стени. Достъпно е през стръмен улей, в който някак си се е заклещила огромна каменна топка. С мястото са свързани легендите за Караджа войвода, а кой знае какви притчи са имали тракийските племена.

До Караджов камък може да се стигне по разнообразни маршрути. Ние избрахме най-мързеливия, тръгващ от Кръстова гора. От там се тръгва покрай тоалетните и се следва синьо-зелената маркировка… където я има. Пътеката започва да слиза надолу, което е леко притеснително 🙂

Октомврийското слънце светна за нас през няколко реда фотогенични облаци. Времето беше радостно прохладно, което щеше да ми спести прегряването.

Движехме се нагоре-надолу – теренът беше динамичен, но без прекалено стръмни или продължителни участъци. Макар че като дължина не беше особено къс – около 5 км в едната посока, взимаше се на един дъх, почти без почивки, освен тези за снимане 🙂 А материал за снимане имаше доста.

20 минути след тръгването излязохме на широка поляна с ловджийско чакало до пътя.

IMG_1071

От тук започваха гледките към широките разляти Родопи около нас. Но това беше само увертюра към това, което тепърва предстоеше 🙂

IMG_1086

В усойната гора дребни гъбки бяха пробили земния слой с нападали иглички.

IMG_1081

Гората редуваше широколистни с вечнозелени. Есента най-после започваше да се усещаше с красивите си цветове. До сега поради някаква причина повечето дървета пропускаха онзи наситен оранжево-червен цвят и си стискаха листата до последно, докато станат на прах.

IMG_1099

Около 2 часа спокоен ход ни отне до Караджов камък. Първата гледка която се откри отдолу не приличаше на това, което бях виждал по снимки:

IMG_1110

Надвисналия камък се виждаше само от една определена посока.

IMG_1223

Двете стълби под него се оказаха много по-стръмни от колкото изглеждат на снимка 🙂 И двете са дървени – паянтови, едвам-едвам хванати за по някой железен винкел. Признавам си, че в момента в който стъпах горе трябваше да сменя няколко чифта кафеви гащи 🙂

IMG_1118

Но усилието си струваше! Нагоре стъпвахме в изсечени преди хиляди години стъпала. Платото горе беше към стотина метра широко, извисяващо се над околните ридове. Самото то предлагаше интересни образувания, а гледката наоколо беше … пивка 🙂

IMG_1132

На юг се виждаше село Врата, вилното селище, и широкото Пловдивско поле под 10-те ката Родопски гънки.

IMG_1138

И да не пропуснем платото на Белинташ, където хората търсят енергии, извънземни или просто яки гледки 🙂

IMG_1147

Върхът над село Врата:

IMG_1145

И по-близките ни зъбери от северна страна:

IMG_1150

Интересна находка – в локвите тук имаше лед! 🙂 Бяхме тръгнали на температури между 5 и 10 градуса, но тук вече се намирахме на 1450 метра височина и климатът си показваше зимните зъбки.

IMG_1164

Малко заигравки с треволяците 🙂

IMG_1173

IMG_1175

Фотогеничните облаци пръскаха сенки към селата в полите на Родопите:

IMG_1200

Почекнахме се половин час, порадвахме се на гледката и последните топли слънчеви лъчи. Слизането беше още по-кафяво и от качването 🙂

IMG_1221

На връщане направихме малко отклонение към една ловна хижа, която видяхме. Търсихме някаква маса или пейка, където да хапнем. То пък тая хижа се оказа гола като пушка.

IMG_1225

Но поне си имаше гледката – есента беше играла с четката за рисуване:

IMG_1234

Прибрахме се по килим от листа.

IMG_1244

Много добра разходка се получи. Караджов камък е магическо място, от онези рядки находки които не се виждат навсякъде и трябва да се почувстват. Маршрутите са разнообразни по дължина и натоварване, най-леките от които са достъпни и за малки деца.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *