Язовир Сушица

Времето се проясни за уикенда и от шапката с изненадите извадих една дестинация – водопада „Лястовичи вир“ до Асеновград. Не бях ходил там, а ресурсите бяха оскъдни – едни координати и едни писмени указания. Имаше предпоставки за разсеяно съботно-следобедно лутане 🙂 Приятелски огън отнесоха Мартин и Катя, които бяха дошли до Пловдив на кафе, а пък аз ги замъкнах по калния кър 🙂

Отправна точка щеше да ни бъде пътя Асеновград – Кърджали. След Долнослав в дясно имаше асфалтово отклонение, което се движеше покрай язовир Сушица. Асфалтът свърши пред учебна база на полицията, а от там ни очакваха 2 км черен път до конна база „Wild City“. Можеше да си спестим малко кал със ситроена, но пък нямаше да си направим разходката 🙂

В конната база разлаяхме кучетата и разцирикахме гъските. Имат нещо като мини-зоопарк там. Малко езерце за любителите на риболова:

Тук едно момиче ни упъти с няколко факта – трябваше да слезем в дерето, да пресечем няколко пъти реката, след което да не изтървем стръмна серпентина нагоре. Ами, добре 🙂 Тръгнахме напреки на откритото пасище, а в ляво на нас се откриваха гледки към задницата на язовира.

От тук нататък нищо не намерихме 🙂 По указанията пътеката била ясно различима, но може би ставаше дума за летния сезон. Педя сняг се стелеше като чаршаф над всичко. Водехме се само по чифт не много скорошни следи. Маркировка липсваше всякаква. След няколко пресичания хванахме едно по-откроено нагорнище. То ни изкара много над реката. GPS координатите даваха още 200-300 метра, но по права линия. Това можеше да ни коства и час през шубрака в който се забихме. Всички чувства ни подсказваха че трябваше да останем долу в поречието. Бяхме тръгнали лежерно следобедно и светлината вече намаляваше. Та, свирихме отбой и се върнахме обратно.

Точно преди да се натоварим на колата съзряхме леда в язовира под нас. Малък шанс да не пишем деня фотографски провал 🙂

Язовирът се оказа находката на деня.

Ледът до плажа беше тънък и рохък. Летните температури от последните няколко дни му бяха разказали играта.

Слънцето, което се опитваше да изкласи след тежката зима успя да вкара малко елементи на заигравка.

Златния час преди залез също помагаше.

Някои от нас направиха разходка по леда 🙂

Трябваше направо да кацнем на язовира и да си спестим малко кал. Лястовичия вир остава за на пролет 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *