Крепост Маласар

Крепостта Маласар се намира в Източните Родопи близко до Джебел. Името е спорно – по някои източници се среща като „Мал Асар“, „Молла Хисар“ или най-атрактивното за мен – „Крепостта на съкровищата“ 🙂 Има защо да е привлекателна за иманярите – районът е див, пътеките се губят, хора почти не се срещат. Тази крепост остава в страни дори и за любителите на непознатото.


View Larger Map

Нямахме пътека на картата, та трябваше да напредваме по писмени указания и GPS координати със съмнителен произход. Бяхме си написали домашното – събрахме указания от няколко източника – къде противоречиви, къде разминаващи се. Нямаше да е лека разходка от точка А до точка Б 🙂

Всичките източници казват че е добре да се подходи от село Воденичарско след Джебел. Точно преди Воденичарско пътя се отделя на ляво с табела „За кариерата“. Въпросната кариера се намира зад първия завой, а зад втория има широка поляна, където се събират 5-6 черни пътя. Тук оставихме колата. Най в дясно е чакълестият път за махала Лебед, където може да се направи завой към Устрен и крепостта Устра. Тръгнахме в тази посока, оглеждайки се за пътека, която трябваше да се падне в дясно. По това което видях, пътят е проходим за лека кола.

Скоро стигнахме една пролука и видяхме това:

Викаме си – ето я крепостта! 🙂 Определено виждахме градеж със стена и арка. Но очите ни лъжеха, както щеше да стане ясно по-късно 🙂 Това беше друга забележителност пак наблизо – Вятърния камък. Нямаше как да видим Маласара, чийто зидове се падаха от задната страна на тези скали:

Върнахме се на широката поляна, където оставихме колата и поехме по първия път който ни се падаше от ляво на този. Ходехме по мъхлясали камъни, изсечени и положени по антично време. Вървяхме през зелени поляни, които бяха нападнати от стадо малки агънца 🙂

Скоро достигнахме поилка за добитък, която беше повратна точка в пътешествието:

Пътеката и до тук се губеше, но тук окончателно се разми в хилядите следи от крави и овце. Маркировка естествено нямаше, табели – още по-малко! 🙂 От тук ни се стори че нещо продължава в ляво и тръгнахме да слизаме през драките в дерето. Правилната пътека всъщност продължава още малко след поилката – влиза в лека борова гора и там пак става ясно изразена. Слиза в дерето 100 метра по-нататък и се изкачва точно под крепостта.

А ние се забавлявахме с драци и шубраци 🙂 Най-долу имаше поточе и пресичането му беше интересно. Мокри камъни, хлъзгави дървени трупи, и за да е пълна програмата – едри дъждовни капки започваха да ни чукат по главите 🙂

Изкачихме се от дерето и скоро се появиха следи от цивилизация. Обичаят да се закачат парцали за здраве, все едно ни вкарваше в гетото…

Вятърният камък е типична лавова тръба. По всички признаци едно време тук е имало вулкан. Текли са реки от лава. По повърхността тя е била най-студена и там тя е образувала кора и тунел, в който се движи течното ядро. След като лавата се оттече, тунелът остава. Много интересно каменно образувание. Много халки, подобни на Вятърния камък видяхме в Исландия.

Каменната грамада, която отгоре взехме за самата крепост 🙂 Базалтът се напукал в правилни правоъгълни форми, които от далече приличат на каменна стена 🙂

От тук полу-невидима пътечка се вие нагоре покрай основата на каменния връх и излиза под същинската крепост Маласар.

Зидовете са много запазени. Различават се помещения и дебели крепостни стени.

В краката ни се търкаляха парчета от груба червеникава керамика. Доста крепости съм обиколил, но такова до сега не бях виждал 🙂

Гледката наоколо беше зашеметяваща.

На югозапад се виждаше следващата ни цел – крепостта Устра.

Този път някак си успяхме да нацелим лесната пътечка и за нула време бяхме обратно 🙂

Останах доволен от Маласар. Много запазена крепост, недокосната от комерса. Човек може да се докосне до миналото и да преживее наслада за сетивата. Няма дразнещи тълпи, няма небрежно захвърлени боклуци и фасове. Препоръчвам 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *