Великден ден 4 – Проходна и Съевата дупка

Последен ден от нашата Великденска екскурзия. Времето рязко се намръщи и прогнозите не бяха добри. Трябваше да пропуснем някои от планираните дейности за деня, а други заменихме с трети.

В Луковит спахме в хотел „Амигос“. Стаята ми миришеше на застоял въздух. Второто легло препречваше коридора към банята. На рецепцията объркаха Цвета с 12-годишна и за малко да спи без пари. Чудното в случая е, дали щяха да се обадят на полицията, ако наистина беше 12-годишна 🙂

Съдържание
  1. Пещера Проходна
  2. Пещера Съевата дупка

Пещера Проходна нагоре

Започваше равномерен ръмеж, а облакът отгоре ни беше безкраен и сив. Очакваше ни мокър ден.

Паркирахме на пещерния дом до Карлуково. Тук ми се искаше да видя скалния манастир. Но дъжда беше разкалял стръмните пътеки и камъните бяха хлъзгави. Оставих пречукването за другия път 🙂

До Проходна трябваше да слезем в горичката и да я прекосим. Работа за 15 минути, която не беше много комфортна с мокрия, търкащ се в нас гъсталак.

Вътре вече бяхме на завет и сухо. Чудно че тавана не капеше. Историята казва че ако минеш между капките от тавана можеш да се считаш за безгрешник 🙂 Но сега беше сухо. Нямаше никой наоколо.

Въздушни маси влизаха през единия вход, завихряха се и излизаха през другия. Релефът на пещерата образуваше естествен музикален инструмент, на който вятърът изпълняваше духова музика. Движехме се между фееричните звуци като от църковен хор.

Излязохме горе и дъжда се върна. На асфалта беше цъфнала интересна колибка – информационен център 🙂

Имаше какво още да се прави наоколо, но не и в такова време. Преорганизирахме плана за деня и извадихме един от резервните обекти.

Пещера Съевата дупка нагоре

Съевата дупка се намира съвсем близо до края на магистрала Хемус. За мен е една от най-богатите на образувания пещери.

Докато стигнем до там времето окончателно се развали:

Сталагмити като копия, сталактони като къщи… Тук природата беше творила с голям размах. Осветлението беше подходящо – без излишен кич.

Скални медузи, драперии, слонски уши…

Интересното тук е че преди няколко хиляди години е имало голямо земетресение. В една от залите всички образувания лежат изпочупени на земята. Огромни сталактони, нахвърляни като мостове…

Видяхме и прилепчета. Едно семейство се беше сгушило като грозд на тавана.

Така приключи Великденската екскурзия. Видяхме много неща. Пещери, скални образувания, водопади, крепости и манастири. Празно нямаше 🙂 Малко се наложи да претупаме последния ден, но дъжда и мъглата ни напомниха че е време да се прибираме. Оползотворихме почивката 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *