Тетевен, Садовец, Боженски Урвич

Планът за уикенда беше да си направим лека разходка из Тетевенския балкан с по малко от всичко – водопади, върхове, гледки, руини и крепости… С Мартин нахвърляхме няколко леки обекта, които после ни разказаха играта… 🙂

Съдържание
  1. Тетевенския водопад Скока
  2. Бабинци – връх Острич
  3. Ъглен – арката на р. Вит
  4. Садовец
  5. Крепост Боженски Урвич
  6. Гложенски Манастир

Тръгнах този път без сутрешни принцеси и планирах първото ми ядене да е доста по-късно. Но баничарницата накрая на Анево ни притегли като магнит 🙂 Опоскахме по едно гигатнско нещо, което трудно може да се нарече „баница“ или „закуска“… То си беше направо кулинарно изкушение с три блюда, завито в тестена коричка 🙂

Газ през Беклемето към първия набелязан обект – водопада Калейца на края на Троян. Но съвсем скоро трябваше да ревизираме плана – на входа на Троян имаше ремонт, който изискваше обход през 17 села и паланки. За това хванахме прохода Шипковец-Рибарица, пропускайки Калейца и насочвайки се към втората точка за деня:

Тетевенския водопад Скока нагоре

В Тетевен имаше адска гмеж… Беше ден за пазар или панаир. Главният мост беше затворен и трафикът беше отбит в страничните тесни и малки, но двупосочни улички. Мъчно беше разминаването с членовете на църквата на неделните шофьори… Някак си пробихме до крайната уличка, от която беше въпрос на 10 минути да излезем от града. След малко стигнахме до удобен паркинг, където оставихме колата и хванахме по екопътеката „Под пръските на водопада“.

Нищо общо с преживяването долу в града – тук царяха тишина и чист въздух. Пътеката се движеше покрай ромолящото поточе долу. Дървени съоръжения омекотяваха стъпките ни.

Здравецът беше цъфнал и парфюмът му обвиваше гората. Божественият аромат пълнеше дробовете и съживяваше нервните клетки, убити през седмицата.

Движехме се нагоре по течението на реката. Минахме няколко малки скока, когато излязохме до гигантска стена от вода. Пръските скачаха по камъните и се преплитаха на рибешка кост. Уникална каскада, която ми взе дъха 🙂

Без да съм виждал снимки на Тетевенския водопад, помислих че това е той 🙂 Но над него се виждаше дървено мостче, от където нашата пътека продължаваше напред. Последваха още каскади, хвърлящи ситни капки във въздуха.

Скоро едно бучене започна да взима превес в звуковия фон. През зеленината започна да се вижда голяма водна маса изливаща се от прилична височина.

Скокът беше много фотогеничен водопад. Водите му шуртяха под няколко ъгъла със страхотна скорост. Зелени хрупкави мъхове бяха покрили вертикалните скали.

На една крачка в страни в дълбока клисура беше скрит втори, дори по-висок водопад. Но точно сега някой му беше дръпнал кранчето и от него бяха останали само висящите зеленини, по които се процеждаше малко водичка.

Много красива екопътека. Ако трябва да я опиша с една дума, тя би била – „зелена“. Камъните – покрити с мъх, здравецът – насищащ въздуха с аромата си… Светлината се процеждаше в дълбокото дере през хиляди букови листенца, току що прокарали след зимата… Въздухът беше зелен! Щипах се, бих си плесници – дали сънувах? Може би нещо ми беше станало на очите?

Бабинци – връх Острич нагоре

Минахме обратно през цялата гмеж в Тетевен и се отправихме в противоположна посока. Пътят за Бабинци минава през кривите улички и циганската махала. Беше стръмно с много завои и взехме сериозна денивелация. Скоро бяхме в Бабинци, където оставихме колата. На връх Острич има параклис, така че следвахме всички табели „За параклиса =>“. Пътеката започваше покрай оградата на началното училище.

Няколко пъти минаваме през подобни порти, поставени да спират добитъка. Полегато излязохме на едно малко билце, а пред нас вече се виждаше върха.

Пейзажите бяха пасторални. Сто ката Балкан, зелени склонове, кротко пасящи чевермета…

Връх Патрахиля:

Заредих се с гледките и продължихме още нагоре към параклиса. През горичката водеше ясна пътека, подкрепена със железни перила.

След две почивки време стигнахме параклиса „Покров Богородичен“ на върха. Панорамата беше добра. В краката ни беше полегнал град Тетевен. Зад него беше дерето на красивите водопади, където бяхме преди малко. В дясно се издигаха каменните стени на връх Патрахиля.

На запад – връх Трескавец, където има слабо проучена крепост.

Последните преспи по връх Вежен:

Тръгнахме да слизаме, когато от някъде се появи двойка черни щъркели. Заиграха се точно над главите ни:

Любопитни кончета и млади магаренца ни изпроводиха до долу.

Ъглен – арката на р. Вит нагоре

Друг обект, който седеше от доста време в моята карта. Село Ъглен беше наблизо. През него минава пълноводната река Вит, образувайки стръмни каньони, дълбоки вирове и интересни каменни формации.

Трудно намерихме подходящ ъгъл за снимка на арката. Пробвахме да минем под моста на пътя и ходейки да излезем до нея. Но реката се разделяше на две образувайки водна бариера. Изядоха ни витските комари 🙂

Най-лесно може да се снима още от горе от пътя, точно преди моста. С лодка би станало още по-добре 🙂

Садовец нагоре

Районът на село Садовец е богат на руини и история. Крепости, манастири… Голямо римско селище е било построено около важен кръстопът. Реката е издълбала отвесен каньон, правейки пресичането невъзможно. Единственият брод на доста километри околовръст е бил тук.  Този мост е бил много важен стратегически обект.

В район от няколко километра са пръснати 3-4 калета и средновековен манастир. За съжаление никъде не успяхме да намерим карта на околията или инструкции как се стига. Туризмът в България е на ниво черна Африка… Тези обекти могат да се разработят, да докарат сума ти инвестиции и да отворят работни места. Ако това беше в една нормална страна, щяха филми да се направят и книги да се напишат. Но тук местата се знаят само от местните момчета с кросовите мотори, и тук-таме някой по-възрастен краевед…

Пробвахме по кърските пътища. На където се обърнеш – безкрайни поля и ниви. Каньонът на река Вит се падаше скрит, и ако човек не знаеше за него, би се изненадал какви неща има под носа му. Тук някъде колената ме предадоха и се отказах. Мартин продължи по метода „все напред и квото стане“ и намери Садовското кале:


Видял е манастира от другата страна на реката, за където трябваше да заходим от друго шосе. От там същата работа – газене през нивя и високи треви.

Тук отново останах без колена и си позволявам да открадна една снимка от него 🙂

Интересен е района, но докато не се направи нещо, ще остане скрит за света. А докато си седи скрит природните сили и иманярите ще го унищожат и съвсем скоро там няма да има нищо…

Крепост Боженски Урвич нагоре

Ставаше късно и се ориентирахме към бивак. Поляната под Урвича е заселена със скромната бройка от 15 беседки, където се установихме за през ноща.

„Такова нещо на два етажа не бях виждал!“ един се чуди на хамака ми 🙂

Хапнахме леко. По едно време започна да гърми. Пет пъти валя за по 5 минути. През ноща продължи да пръска на кратки откоси. Събуди ме една забравена аларма в 6 сутринта. И добре че ме събуди. Събрахме панаира, отидохме до крепостта и на връщане такъв дъжд ни запраска… 🙂

Към крепостта води павирана пътека. Тръгва от беседките и в началото изглежда като разходка в парка. Но наклонът постепенно се увеличава до такава степен че три пъти спирах за почивка.

А крепостта горе е внушителна. Кули, основи на сгради, наблюдателни постове, изсечена в скалата църква…

Първите крепостни съоръжения са построени през V-VI в., но своя разцвет крепостта достига през XIII-XIV в. Тогава е построена най-външната крепостна стена, преграждаща единственото лесно достъпно място от север. Крепостните стени са реставрирани частично. Реставрацията е ненатрапваща се и е направена достатъчно отдавна, за да мъхлясат всички камъни. В по-голямата си част укреплението остава скрито и непроучено.

Скалния параклис:

Изсечени в скалата стъпала водят над него. От каменната площадка се разкрива яка гледка:

Лека пътечка обикаля крепостта. Минава през няколко наблюдателни кули и отбранителни площадки.

Интересен надпис в скалата от времето на последния български цар преди османската инвазия на Балканите – Иван Шишман. Той гласи: „Аз, Драгомир, писах. Аз, Севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“ Боженишкият урвич е сред последните укрепления превзети от османската войска.

Хубава крепост в хубав район. Идеално е за пикници и разходки.

Гложенски Манастир нагоре

Тръгвайки от Боженския Урвич ни подпуха дъжд, толкова силен че чистачките на колата едвам смогваха. Работата отиваше към прибиране. Но прибирайки се по магистрала Хемус дъжда намаля и дори част от небето се откри. От вчера бяхме набелязали Гложенския манастир, който беше наблизо, а сега времето направо ни подканяше на там.

Пътят за манастира започва от село Малък Извор. Пътят е тесен и къдрав, а нагоре ходят и автобуси. Долу още имаше табела за шофьорите на автобуси – да се обадят на определен телефон преди да тръгнат нагоре, за да им кажат дали е свободен пътя… За щастие времето беше лошо, и беше ранен час, та нямахме трафик. Местата за разминаване бяха кът…

Манастирът е бил основан през 1224 г. В него се е крил Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес.

Наблизо се намира интересната пещера Моравица, но заради несигурните атмосферни условия решихме да я оставим за следващия път. За това пък чекнахме един самолет-паметник в Малко Изворово. Л-29 е бил чешки тренировъчен изтребител. В България е имало към стотина такива…

Така навъртяхме около 600 км. Къде успешни, къде – не чак толкова 🙂 „Правилната подготовка предотвратява провала на представлението“ – закона на 5-те П-та, но в някои случаи човек не може да си напише достатъчно домашно. Съжалявам че не видях руините в Садовец, но някой път може да се върна. За това пък другите части от разходката компенсираха 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *