Рим 2017

Ето че след 3 години се върнах обратно в Рим. Имах да наваксвам с няколко места, които предния път пропуснахме. Предстоеше ми да видя колко много се е променил града за това време.

Нискотарифните полети вече кацат на летище Чампино. То е едно от най-малките и претъпкани летища, които съм виждал. По обем пътници надвишава софийското летище, но по площ на терминала е по-малко дори от стария първи терминал при нас… При кацане се сформира опашка за паспортен контрол, която започва от извън сградата на терминала. При излитане е още по-болезнено. Влизате, минавате опашката за паспортния контрол и внезапно се оказвате наредени на опашката за гейта. Има две групи гейтове – А и Б, всяка от които е по-малка от хола ми вкъщи. Обслужват се едновременно по 3-4 полета (което прави по около 600 пътници), а места за сядане има не повече от 20. Няма кафе машини, тоалетната е една и малка – няма абсолютно нищо в гейта. Италианците доят вече заклана крава с това летище, което се пръска по шевовете…

Градът Рим е станал военна зона. Мерките за сигурност са затегнати до скъсване с военни постове на всяко кръстовище. Въоръжението е тежко – автомати, уазки, до Колизеума имаше и БТР-и на които някой поне от хорска срама беше махнал покривните картечници… Пазят нас от злодеи, или ние трябваше да се чувстваме като злодеи? 🙂 На всяка врата – метал детектори и скенери. По забележителности, по църкви и базилики – редиш се на пропусквателни пунктове. В Колизеума преди се влизаше за секунди с Roma Pass, с който автоматично пропускахме дългата опашка за билети. Сега дори и с Roma Pass чакахме на опашка за скенера. Във форума преди просто се минаваше през широко отворената врата. Сега вратата е заключена и чакате на непомръдваща 500 метрова опашка, опъната под жаркото лятно слънце без грам сянка… Не знам на къде отива тоя свят, но според мен терористите вече са спечелили войната…

Улиците из града са все толкова миризливи колкото ги помня. Неповторимият аромат на престояла урина и кипнал сварен боклук не може да се сбърка. Трафикът е все същия. Можете ли да си представите 20 моторчета тръгващи на зелен светофар? Звукът е като от състезание с ядосани градински косачки 🙂 Разликата тук сега беше в електрическите коли, които доста уверено превземат улиците. Поне 3/4 от всички таксита вече са електрички. Те пък на опаки на моторчетата са безшумни и трябва да се оглеждате да не ви блъсне някоя без да разберете 🙂

Планът за обиколката ни беше малко по-различна от предния път:

Съдържание
  1. Замъкът „Сант Анжело“
  2. Площади и фонтани
  3. Колизеумът, форумът и хълма Палатин
  4. Базилика „Сант Джовани ин Латерано“
  5. Базилика „Санта Мария Маджоре“
  6. Музеите на Ватикана
  7. Зоопарк „Bioparco“

Замъкът „Сант Анжело“ нагоре

Император Хадриян започва да строи замъка през 135 г. като мавзолей за неговото семейство. Следващите 60 години тук са поставени погребалните урни на императорите управляващи чак до Септимий Север. След това мавзолеят е включен в стените на Аврелиан и започва да изпълнява военни цели. В последствие християнските папи превръщат крепостта в своя резиденция и същевременно – затвор за враговете си. Между Ватикана и Сант Анжело има подземен коридор за бягство.

В Сант Анжело определено има какво да се види от туристическа гледна точка. Истински средновековен замък, пригоден за яка защита.

Катапулти, бастиони, крепостни стени, ров, бойници… Пълен комплект защитни съоръжения. Горко му и тежко на нападателя 🙂

Ако нападателят някак си успее да преодолее звездообразния крепостен ров и главната порта, пътят му към цитаделата минава през каменните червата на замъка. Тук има удобно място през което защитниците посрещат солено врага с кипнало олио, копия и други благи подаръци.

Първия вътрешен двор. Тук се намира статуята на архангел Михаил, която била предназначена за върха на замъка. Тази статуя има история. Според легендата по време на чумна епидемия папа Григорий получил видение как архангел Михаил прибира меча в ножницата на върха на крепостта. Това означавало край на бедствието и така замъкът получил своето име.

Мускет от оръжейната колекция в музея.

Тясно вито стълбище ни отведе до панорамната тераса на върха на замъка. Тук вече бях изгубил бройката на всичките стълбища и наклонени коридори през които съм минал – май се бяхме качили на високо 🙂

Елементи от декорацията на няколкото стаи от вътрешността. Тук е имало библиотека, папски апартамент и канцелария.

Странен музикален инструмент – нещо средно между арфа и пиано.

Широк спираловиден коридор ни отведе надолу в основите на замъка, където са били положени урните с останките от древните императори.

Сант Анжело е замък с дух, попил много от 20-те века история. Ако тези камъни можеха да говорят… 🙂

Площади и фонтани нагоре

Минахме на бързо по площадите заградени от широките меандри на река Тибър. Площад Навона има 3 фонтана. Централният – фонтанът на 4-те реки е композиция от преплетени статуи. Реките могат да се видят минаващи и пресичащи центъра на фонтана, и те символизират 4-те континента покрити от папската власт: р. Нил от Африка, р. Дунав от Европа, р. Ганг от Азия и р. Ла Плата за двете Америки.

Фонтана на Мавъра – статуя на мавър стоящ в раковина, заобиколен от четири тритона.

Фонтана на Пантеона.

И самият Пантеон:

Фонтана дьо Треви, който предния път беше затворен за ремонт:

… и тълпата пред фонтана дьо Треви 🙂 Няколко… „спасителя“ 🙂 надуваха периодични свирките да напомнят на хората да не влизат във фонтана.

Интересен факт за дьо Треви е че хората хвърлят в него стотинки, които на ден наброяват над 3 000 евро. Със събраните от там средства се финансира кухня за бедни.

Фонтана Баркача в подножието на испанските стълби. Представлява полу-потопен кораб. През 16-ти век река Тибър преляла и завлачила малка лодка през испанския площад. Когато водите се отдръпнали, гледката вдъхновила архитекта да оформи така фонтана.

До скоро беше традиция хората да седят по испанските стълби, от която околните цигани се възползваха и им продаваха бири 🙂 През последните няколко години обаче фонтана Баркача е бил вандализиран няколкократно от пияни футболни фенове. Сега сядането по стълбите е забранено.

Църквата Тринита деи Монти, намираща се на върха на испанските стълби.

Колизеума, форума и хълма Палатин нагоре

На площада срещу Колизеума намерихме чешма, която пуска студена газирана вода 🙂 Но газираната вода беше слабичка из целия Рим – даже и бутилираната. Бутилката е мека, вътре по-скоро има вкус на газировка, от колкото нещо да ти щипе по езика… 🙂

Иначе нищо ново нямаше тук. Метрото, което се строеше през 2014-та все още е до никъде. Опашките все още са километрични. Слънцето все още пали пожари и изгарянето ви е в кърпа вързано, ако не се намажете с плажно мляко 🙂

Форумът е бил политически и икономически център по време на републиканския Рим. Тогава Рим е бил съвкупност от няколко села разхвърляни по околните хълмове. Между тях се е намирало общото им гробище, което по естествен път е започнало да става място за срещи, пазар, сделки…

От практическа гледна точка трябва да знаете че в района има една единствена чешма и опашката за нея е по-голяма от тази на входа 🙂 Но ако приключите с разглеждането на Форума, може да се отправите нагоре към хълма Палатин, където има няколко чешми и тоалетни и сянката е по-дащна.

Атриумът на храма на Весталките – жриците на богинята Веста. В храма е имало шест жрици, които заемали висок пост в древен Рим. В съда тяхната дума имала решаващо значение, а обида отправена към весталка се наказвала със смърт. Подборът бил много строг и бил достъпен само за деца от богатите патрициански семейства. Момичетата отрязвали косите си и се забулвали с бели дрехи. Следвали 10 години обучение, 10 години служби в храма и 10 години те обучавали новите весталки. След общо 30 години в храма можели най-после да се завърнат у дома и да се омъжат. През тази служба най-ужасното провинение било загуба на целомъдрието. Провинилата се весталка била заравяна жива в земята…

Базилика „Сант Джовани ин Латерано“ нагоре

„Сант Джовани ин Латерано“ е официалната катедрала на Рим, седалището на римския епископ, който всъщност е папата. Тя е една от четирите папски базилики в Рим и една от дванайсетте в целия свят. Базиликата е обявена за част от световното историческо наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Заради богатата си украса, храмът се нарича разговорно „Златната базилика“. Има защо. Злато, сребро, мрамор и слонова кост се преплитат в невероятен комплекс от орнаменти и произведения. Огромните статуи на 12-те апостоли, папския трон, гробниците на 6 папи… Богатствата по стените са достатъчни да купят малка държава…

Човек може да немее дори само по тавана.

Базилика „Санта Мария Маджоре“ нагоре

От „Сант Джовани ин Латерано“ тръгва улица Виа Мерулана. В другия ѝ край се намира втората папска базилика – „Санта Мария Маджоре“.

С построяването на Санта Мария се свързва интересна легенда. През една топла лятна нощ папа Либерий имал сън – явила му се Богородица и му казала да построи църква там където на следващия ден падне сняг. Изненадващо наистина на другия ден на хълма Есквилин завалял сняг. Папа Либерий начертал кръг в снега и очертал бъдещата базилика.

В Санта Мария за първи път е водена литургия на славянски език и там се намира паметна плоча на св. св. Кирил и Методий.

Музеите на Ватикана нагоре

За Ватикана колкото и да се изпише все е малко. 20 000 туриста всеки ден са съгласни с това 🙂 Когато решите да направите посещение си помислете какво точно искате да видите и си купете билет онлайн. Има много различни видове турове. „Стандартният“ тур, заради който отиват повечето хора е обиколката на музеите. Освен това има турове за градините, нощни турове, тур с влак и турове с различен достъп до различните части на Ватикана.

Входът за музеите се намира в североизточната част на ватиканската стена. Ако нямате предварително закупен билет, тук ще се наредите на една опашка, където ще ви поникне брада до земята 🙂

Ако пък имате билет, на него вероятно пише за колко часа е. Нашият беше за 09:00, но успяхме да влезем малко по-рано.

За нас следваше ориентация из музеите-лабиринти на Ватикана. Никъде не видях карта кое къде се намира. Тук-таме има стрелки за това или за онова, но обща карта – не. Свалете си предварително карта от интернет и си набележете маршрут. Дори и тогава пак сте прецакани, понеже проходите между отделните музеи са коридори минаващи през петте измерения 🙂 Стълби, асансьори, вътрешни градини… Стрелките не помагат особено, може да ви се струва че сочения обект е наблизо, но на практика да се намира на другия край на Ватикана. Въобще, напишете си добре домашното тук! Или си вземете екскурзовод 🙂 Практика е да развеждат малки групи от по 2-5 човека. По едно време ми се стори че екскурзоводите са повече от туристите…

Вече ми се струва като в мъгла от къде сме минали и какво сме видяли. Понасяш се по тълпата и трудно се откъсваш от общия поток, който те носи като вълна.

Таваните са богато украсени и обикновено са шедьоври сами по себе си.

Галерията с картите:

Неочаквано се озовахме в Сикстинската капела. „Неочаквано“ понеже вече цял час вървехме по стрелките за там и помещението в което се озовахме не изглеждаше нещо по-различно от безкрайните коридори и галерии през които минахме до тук. Или може би вече главите ни бяха гръмнали и преситили на изкуство 🙂

Тук се провеждат конклавите с които се избира нов папа. Церемонията е интересна – кардиналите се заключват тук и докато не изберат папа, никой не влиза или излиза 🙂 За успешен избор са необходими 2/3 от гласовете. Това ако се случи се известява на останалия свят чрез изгарянето на бюлетините със суха слама, която прави бял пушек, който излиза от комина на сградата. Ако гласуването е неуспешно към бюлетините се добавят мокра слама и коноп, които правят пушека черен. Обикновено конклавите продължават по няколко дни, но историята е виждала конклави от по няколко месеца 🙂

Искаше ми се да обиколим и градините, но за там организацията ставаше чрез друг вид билет… За сметка на това изненадващо попаднахме на музей с папските каляски и возила! 🙂 За Ватикана наистина човек трябва да си напише домашното предварително, иначе би пропуснал интересни работи поради незнание…

Последното впечатление за нас беше от витото стълбище на изхода:

Минахме през площада „Св. Петър“. На колоните на входа бяха заредени скенери и метал детектори, които някак си избегнахме. Тук целия площад е с диаметър около 150 метра и беше опасан с една безкрайна опашка хора, чакащи за вход в базиликата „Св. Петър“. За нея се искаше отново отделен билет, а и не ни се висеше на повече опашки… Избрахме си следваща цел 🙂

Зоопарк „Bioparco“ нагоре

1114 животни от 222 вида се помещават в римския зоопар. Той е построен през 1908 г в имението Вила Боргезе. В началните години от съществуването си постига спорен успех. Условията за животните не са добри, а времето поврежда няколко от големите хабитати. В периода от втората световна война до сега са правени няколко ремонта.

В днешно време паркът е раздвижен и приятен за посещение. Днес той предлага сенчести алеи, добри условия за посетителите, и най-важното – разнообразие от животни.

Между посетителите се разхождат пауни с малки паунчета. Има няколко обособени зони, където можете да си направите пикник. Питейната вода и тоалетните също са в изобилие.

За по-мързеливите, зоопаркът предлага и разходка с влакче 🙂

Разнообразието е богато и горещо препоръчвам зоопарка, ако ви е писнало да обикаляте църкви и музеи 🙂

Хората казват че Рим бил вечния град. Наистина, и до днешни дни там можем да видим следи от двайсет века история. Градът не е в застой, той продължава да се променя дори и в момента. Интересно е да се прави втори рунд на познати места и да се види на къде отиват нещата. Има какво да се види и преживее в Рим.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *