Крепости около Кърджали

Три крепости, скален феномен, ураганен вятър и наводнения – това беше рецептата за успешна неделя 🙂 Амбициозен план на фона на късия декемврийски ден. Попаднахме на страшна комбинация от ясно време и ураганен вятър, който обръщаше клепачи и пренареждаше бради и прически 🙂

Моята кола беше обездвижена в пред-ремонтно състояние, така че за неделята бях само пътник и навигация. Роля, която приех присърце и дори забравих да си взема бира за изпът…

Съдържание
  1. Крепост „Св. Дух“ – Минерални бани
  2. Крепост Вишеград
  3. Крепост Моняк
  4. Зимзелен – Вкаменената сватба

Крепост „Св. Дух“ – Минерални бани нагоре

По пътя през Хасковските минерални бани импулсивно решихме да открием деня с крепостта „Св. Дух“. На пътя има кафява табелка със стрелка, на която никога не вярвам и винаги бъркам нужната пресечка 🙂 Но не е проблем да се спре на центъра и от там да се стигне до крепостта. Градският парк е китен и поддържан, а от там „Св. Дух“ се намира на не повече от 200 метра.

В района е открито активно човешко присъствие още от дълбока древност. Крепостта е датирана на около II век, като до IX век се различават няколко периода – римски, късно римски, ранновизантийски и средновековен. Открити са много накити. Крепостта е изоставена в края на XIV век, когато България пада под Турско робство.

Интересно и лесно достъпно място, избягало от комерса, въпреки позицията му в центъра на курорта.

Крепост Вишеград нагоре

За Вишеград GPS-ът ни прекара през разбитите и тесни улици на кърджалийския квартал Гледка. Ако искате да спестите някой лев по ремонти на кола, продължете нататък по главния път до отбивката за село Глухар. От там пресичате ЖП прелеза и покрай село Глухар по идеален асфалт се стига до село Вишеград. Препоръчвам ви да оставите колата на разклона за Вишеград… селото е циганско. С колата можете да стигнете почти до самата крепост, но по-вероятно е по тясната уличка да се окажете блокирани от зееща врата на някой обор, или (както в нашия случай) – от цигански събор. Разстоянието е не повече от 300 метра и не си струва да си тествате нервите с цигани.

Самата крепост се извисява над бунището след последните къщи. Честно казано – не очаквах да видя толкова високи зидове.

Вишеград е средновековна крепост. Стената в северния край е дъговидна, разширяваща се на запад. Разкопки през 70-те години са разчистили крепостната стена и вътрешността на калето.

Тук на откритото ни подпука ураганен вятър! „Повеи“ от 30 м/с, които изсмукваха въздуха от дробовете ни… Клепачите и бузите ми се обръщаха във всички посоки, а космите на брадата ми се пренареждаха… 🙂 Не можехме да се чуем дори когато викаме. Ходенето срещу вятъра беше трудно, а прав можех да стоя, само ако съм се хванал за нещо…

Виждахме следи от унищожителните наводнения предните дни. Целият язовир Студен кладенец беше кално-кафяв. Водното огледало в Кърджали беше пълно. По-късно разбрах че реките Арда и Върбица сумарно в този момент са доставяли над 1000 кубика вода в секунда… Страшна работа!

Крепост Моняк нагоре

Моняк е едно от любимите ми места. Идвал съм няколко пъти, като последния път тук хванахме страшен изгрев. До върха – Шеста крепост, може да се стигне по стръмна пътека от село Широко поле, или по лек и широк път обикалящ през кражбата на пари, наречена „информационен център“. Вятърът продължаваше да ни гони по петите, а звуците от циганския събор стигаха до нас чак от другия бряг на язовира…

Пътеката беше осеяна с гъбки. Дори по-нагоре попаднах на още един запазен самодивски кръг:

Вятърът гонеше облаците по небето, изнасяйки представление.

Час горе-долу ни отне от долната поляна до тук, а интересното тепърва започваше.

Високи крепостни стени, водохранилища, голяма осемстенна кула… всичко това гарнирана с панорамна гледка към язовир Студен кладенец, село Широко поле, Кърджали, Юмрук Кая… Гледка, която те оставя без дъх!

Въженият мост към село Лисиците:

Въпреки целия този вятър, хоризонта не беше изчистен. Кърджали беше обвит в лека мараня.

Тук има още какво да се види. Чувам че долу до село Широко поле има интересен скален некропол и Карангила – пещера с пет разклонения. Много са местата, а времето – тъй малко 🙂

Зимзелен – Вкаменената сватба нагоре

Времето напредваше, а денят се скъсяваше. Декемврийският ден продължаваше само 9 часа и трябваше добре да ги оползотворим. Вятърът, който ни брулеше цял ден можеше да докара интригуващ залез:

Последната дестинация се намираше на 5 км източно от Кърджали. GPS-ът отново се опита да ни прилъже по разбитите улички… В края на краищата се оказа че има прилична пряка улица покрай гробищата, водеща към Зимзелен. От там нататък вече кафявите табели за Сватбата стават редовни и е трудно да се обърка човек. Важно е да се види последната табелка – продължава се за Повет и не се влиза към Зимзелен. Там преди моста на реката има информационни табели и удобно широко място да се спре. На север тръгва камениста пътечка, която се спуска и пресича реката.

50 метра по-нататък пред нас рязко изскочи поле от бели менхири:

Природният феномен е започнал съществуването си преди 40 милиона години в следствие на подводна вулканична активност. По-късно когато морето се е оттеглило, скалите са били изложени на ерозионното въздействие на вятър, дъжд и слънце, които са ги издялкали в днешните им форми.

Различни минерални жилки в скалата придават отенъци на червеното.

Що е то сватба? Двама луди и сто жадни 🙂 Естествено, атракцията на сватбата са младоженците:

В далечината се виждаха още няколко рида, осеяни с бели скални гъби. Това може би са били гостите на сватбата от съседното село 🙂

Интересна и наситена неделя се получи. Кърджалийският край за пореден път показа че има с какво да ни изненада. Успяхме много на тъгъдък да използваме целия ден, но тук трябва да се дойде с повече време. Пещери, страшно запазени крепости, тракийски скални ниши и скални феномени… В района мога да препоръчам крепостите Устра и Маласар.
Малко неща в България могат да се конкурират с красотата на Източните Родопи 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *