Кукленските крепости

Тази събота нямаше много свободно време и трябваше да набележа няколко сгъстени обекта, недалече от Пловдив. Веднага вниманието ми привлякоха крепостите край Куклен където не бях ходил все още. Крепост „Манастира“, крепост „Ваниса“ и крепост „Голямото кале“. Първите две се очертаваха лесни, но до третата картата даваше 500 метра денивелация със стръмност от 1:5. Разстоянието все пак не беше толкова голямо и я включих в плана с опцията „пък да видим“ 🙂

За беда още от сутринта ми тръгна на криво. Скъса ми се връзката на обувката. Обувка HI-TEC на 10 обувания… В магазина от който бях купил тези обувки пък нямаха връзки за тях. Срам и позор! 🙂 Взех някакво китайско менте, колкото да закрепи деня, а то на всичкото отгоре се оказа късо и едвам успях да го навървя…

След като свърших отговорните задължения за деня, хванах нагоре. По обяд бях на кукленския манастир, където оставих колата край пътя. Началната точка беше полянката на наркоманския фестивал „Wake Up“.

Тук бях на баирче от където се откриваше гледка към първата цел – крепост „Манастира“:

Невисок връх с три стръмни склона. Изглеждаше достъпен единствено от юг. Хубаво местенце за крепост.

Тръгнах по широк черен път, който зави на юг в унисон с инстинкта ми за посока. Скоро пред мен изскочи чешма с доста джиджан навес, построен от ловната дружинка от Куклен.

Отпред имаше малък плаж на реката и… склуптура на кон 🙂

Тук пътят пресичаше малкото поточе и хващаше на някъде. Мислех да го следвам (и много бързо щях да излезя в подножието на манастира), но за беда се подведох по картата на GPS-а… Там имах сигурен път който стига до крепостта, но заобикаляше целия баир и идваше от на майната си. Тръгнах да го търся и така си удължих пътя с няколко километра…

Но работата не беше безсмислена! 🙂 Попаднах на няколко чешми, които веднага ги маркирах в OpenStreetMap. Срещнах и доста хора наоколо, излезли да се порадват на хубавото време.

След безкрайното заобикаляне черният път ме отведе до край крепостта. Последната точка беше един превал, разкалян от джипове, където трябваше да намеря пътека за последните метри. Попаднах на много шипки… много… Единствено благодарение на внимателното оглеждане на всяко клонче по всяка стъпка напред успях да избегна оставянето на кръвен данък 🙂

Така стъпих на най-високата точка на баира. Около мен камъни – бол, но нищо което да стои изправено.

Разхвърляни купчинки тук-таме. Иманярските дупки подсказваха че съм на правилното място. Тези дупки! Все едно кратери, издълбани от атомни бомби… Напредвах през лабиринт от шипки и ями…

В стената от шипки се отвориха няколко прозореца към околията. Виждаха се няколко каменни структури наоколо.

Манастира „Св. Св. Козма и Дамян“:

Около мен лека полека започваха да се оформят някакви зидове и валове. Слава богу че бях дошъл в период без растителност. Не знам през лятото с всичките листа какво би се видяло…

И точно когато бях отписал възможността да видя нещо съществено изскочи първия споен зид:

Останките наоколо бяха разпръснати приблизително в област около 100х50 метра. Теренът беше стръмен. Виждаха се иманярски ями дълбоки по 2-3 метра… Интересна крепост е това, с потенциал разработен единствено от „археолозите на черно“…

Доста време бях пръснал тук, за това се запровирах обратно и търсех пътя към другата дестинация за деня. Слязох обратно на калния черен път и трябваше да се върна до долу. Трябваше да се движа към каменната кариера, която се виждаше в посока Куклен. Оживлението по пътя продължаваеш. Хора по разходки. Хора по разпивки. Кучета се разхождаха.

Съвсем скоро бях на кариерата и не беше трудно да се кача до върха на това тепе. Тук търсех крепост „Ваниса“. Откри се широка гледа към Куклен, КЦМ, летището и асеновградските села. Баш място като за крепост 🙂

Скоро попаднах на първите зидове.

Малко паянтово изпълнение, каращо ме да се замисля дали съм попаднал на крепостта, или просто на нечия нива.

Но ниви нямаше. Нито обработваема земя, нито овошки, нито нищо. Единствено – иманярски кратери. Тук беше.

Внезапно пред мен започнаха да никнат зид след зид.

От източната стена на крепостта бяха запазени няколко тераси, всяка овенчана със зид запазен до около метър и нещо.

Виждаше се нещо като кула или помещение. Общата заградена площ беше правоъгълна с размери 100х150 метра, като на места се виждаше втора и трета крепостна стена. Част от калето вероятно е загубено при разкопаването на каменната кариера…

Имаше един единствен правилен ъгъл от който да се види ясно крепостта – от въздуха 🙂

Терасите и зидовете от източната страна:

Огромна крепост. Историята ѝ е интересна. Връщаме времето назад до кръстоносните походи и Латинската империя. Пловдив и Асеновград за кракто са били територия на тъй нареченото Херцогство Филипопол – владение на френски рицари, завръщащи се от превземането на Константинопол. След като се установява тук Рение дьо Три, той започва да възстановява и строи крепости и манастири. На Цар Калоян това естествено не му харесва и се опитва да си възвърне териториите. Безуспешно тринадесет месеца се води обсада на Асеновград. Нататък в историята това херцогство вероятно става васално на Второто Българско Царство.

Интересно място, но за мен времето напредваше. Пустият му зимен ден все още беше къс – нямаше и 4 часа и слънцето вече бързаше да си ходи. Стръмните северни склонове на Родопите помагаха залезът тук да се случи доста по-рано.

Плановете да търся Голямото кале се изпариха. Нямах желание „обедната разходка“ да се превръща в „среднощно прибиране на челник“ 🙂 За това хванах обратно, маркирах на картата пътя край крепост „Манастира“ и се прибрах към колата.

Доволен километраж навъртях, а и обектите бяха интересни. Теренът около Куклен е разнообразен. Набелязах няколко места за мохабети. Китайската връзка за обувки издържа 🙂 Съботният следобед беше пълноценен 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *