Карановските цивилизации

Ако пътувате по пътя Стара Загора – Нова Загора няма как да не забележите големите кафеви туристически табели за Караново. Има защо – в селото се намират няколко обекта от различни точки от цялата история на цивилизациите. Селищна могила, обитавана в продължение на 3000 години. Тракийска надгробна могила, където е погребан богат аристократ. Руините на античен град съществувал в продължение на векове. Средновековна крепост, която в днешно време е почти неотличима от пейзажа…

Караново е едно от най-ярките доказателства за богатата и разнообразна история на всички древни цивилизации обитавали нашите земи.

За съжаление селото се намира в България, където на туризма се гледа като на нещо досадно и ако може да се направи така че не да привлича хора, ами да ги отблъсква…

Веднъж влезете ли в Караново, няма да видите нито една стрелка за тези обекти. Личат си останките от табели, изгнили горе-долу по времето по което съм се родил. Единствено на една от тях мисля че мернах надписа „Селищна могила“ голям колкото пощенско пликче. Така че – напишете си домашното с координати преди да тръгнете насам 🙂

Селищна могила

Селищната могила се намира до изходите за Руманя и Крива Круша. Ще видите голям заграден баир от пръст между къщите. Входът е от северизточната страна. Тук ударихме на заключена врата. До катинара висеше листче с координатите на жената, която отговаря за обектите. Работно време – от 9 до 17 часа.

Свързахме се и тя след две минути беше при нас. Отключи и ни изнесе интересна беседа.

Тази селищна могила е една от най-старите и най-големи могили в България и в Европа. Дължината е към 250 м, ширината – 150 м, а височината – 13 м. Могилата е разкопана само частично, но от там са извадени значително количество артефакти. Намерени са следи от всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Вижда се много добре стратиграфския профил на терена:

Как се образуват тези могили за мен винаги ще си остане мистерия 🙂 Представям си как Бай Иван от 5000 г. пр. н. е. решава да си строи къща. „Къде да я строя тая къща?“, вика си той – „Естествено, че ей тука върху тоя баир с другите къщи отдолу му. Дето стърчи като обърната паница в плоското като тепсия поле наоколо. Да може баирът да расте и нашите наследници да си строят къщите все по на високо“. 🙂

Намерени са статуетки на богинята-майка, еленови рога, които са били използвани като сърпове за събиране на реколта, накити, керамика и др. Повечето находки са в историческия музей в Нова Загора, а някои са стигнали и до чужбина.

От тук с нашия екскурзовод тръгнахме към Източната могила. Тук вече без координати или водач няма да се оправите… Не видях нито една табела, а пътят минаваше през циганската махала, която е превзела селото.

Източната могила

Могилният некропол в района се състои от 16 надгробни могили. Проучването на Източната могила е проведено през 2008-ма година след като иманярите са започнали да изкопават предмети от нея. Гробницата е датирана на около I век сл. н. е. По намерен цял зъб е открито че вътре е погребан мъж на около 36 години.

Извън погребалната камера е намерена колесницата на аристократа, с впрегнати в нея два коня. Колесницата е 4-колесна. Използваните материали са бронз, кожа и дърво. Коша на колесницата, ярема и сбруите са богато украсени.

До колесницата в съответствие с тракийските ритуали е намерен и скелет на куче.

Самата погребална камера е едно от най-важните и значими открития в региона.

В нея са намерени две уникални сребърни чаши инкрустирани с изображения на бог Ерос. Намерен е комплект стъклени чаши, непривичен за епохата и региона. Археолозите смятат че те са внесени от територията на днешна Гърция. Наборът интересни находки се допълва от малка остра лъжичка за ядене на охлюви. Други накити и златни пръстени доизграждат впечатлението за аристократично погребение.

Арсеналът на древния цар е положен до него – върхове от стрели и копия, ризница… Един от мечовете е необичайно дълъг с дръжка от слонова кост.

Много интересна гробница с повече неща които можете да видите от който и да е музей.

За следващата дестинация трябваше леко да излезем от селото по пътя към Крива Круша.

Античен град

Спряхме на пътя срещу фотоволтаичната централа.

Широка около 2 м крепостна стена опасва двор с размери приблизително 100х100 м. Крепостната стена е най-запазена от северната си страна, където се виждат три квадратни кули. В двора на крепостта е открита малка трикорабна базилика, чийто основи са преплетени с друга кръгла сграда.

Археолозите тук различават 4 строителни периода от I до IV век. Най-ранните монети намерени тук са от управлението на римския император Клавдий около 46 г. пр. н. е. Предположението на археолозите е че е ставало дума за вила рустика – провинциално имение и ферма на богат земевладелец. Но освен монетите са намерени и много оброчни плочки на бога конник – прототип на Тракийския конник. Може би тук е имало голямо негово светилище. Това ми се връзва с преплетените основи на по-късната базилика – често срещана практика при строежа на църкви е те да се строят върху старите храмове от предната религия…

Дебелите крепостни стени и кули са датирани от втория строителен период от III-IV в. като укрепление срещу набезите на готите.

През третия строителен период са издигнати нови жилищни и стопански сгради и нова по-голяма базилика. Всичко това е разрушено от хуните.

Четвъртия период е дело на император Юстиниан, който е известен със своите строежи и укрепления.

Виждат се следи от доста големи керамични зърнохранилища, които вероятно вече са отнесени по музеите. Макар разкопките да са от 70-те години, теренът има вид като да е току-що разкопан. Виждат се свежи сондажи и колчета за квадратна мрежа. Може би и в момента има интерес към този обект.

Общ изглед на крепостта и изгледът ѝ към пътя:

Средновековна крепост

Бях чел за още едно кале наблизо. На около километър по нагоре по асфалта имаше черен път в ляво. Хванах първата му отбивка и пак в ляво покрай стълбовете за тока и скоро бях на мястото. За съжаление не беше останало много от калето. Мястото е правилно – географията е идеална за укрепление. Виждаше се на далече – панорамата беше чак до Нова Загора и Караново. Склоновете на деретата бяха стръмни и лесно защитими естествени укрепления. Дялани павета бяха пръснати из цялата площ с размери около 100×180 м. Личеше си валът където е била крепостната стена. Тук-таме с малко фантазия изпод дебелия слой пръст и треволяци различих правоъгълни очертания на сгради… Но не видях никакви запазени зидове.

Археолозите са датирали тази крепост на трите периода – античен, късноантичен и средновековен. Намерен е оловен печат на Ирина Комнина – снаха на византийския император Алексий I Комнин – около X век.

Богат на история е края на Караново. Виждат се следи от човешки цивилизации от 7000 години насам. Направени са стъпки към възстановяването на някои от обектите, но ентусиазмът е изчезнал още преди десетилетия…

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *