По Стара Река

За този уикенд бяхме планирали тръгване от Карлово, лека фото-разходка по Стара Река и за десерт – мохабет в хижа Хубавец.

Следяхме прогнозите за времето, но синоптиците ги обръщаха като фурнаджийски лопати. Ден за ден вещаеха всичко – от лятно слънце до снежен апокалипсис. За това решихме да заложим на нещо леко и неангажиращо, където каквото и да ни дойде на главата, да не ни съсипе. Не сгрешихме 🙂

Събрахме се с Веско и Краси, забрахме Мартин и Катя от Карлово и газ нагоре през водопада.

Началото на пътеката тръгна каменисто и нагорно. Получавах дежа-вю от една моя разходка тук към х. Левски. Маршрутът беше все така красив както го помнех. Стръмните скални стени на ждрелото на реката, „мини-матерхорните“, фотогеничните вирове и мъхнати вековни гори… 🙂

Разликата с онази разходка беше че сега Балканът беше наметнал мъгливата перелина, представяйки се в съвсем друга светлина.

Бързо дръпнахме в началото. Пътеката е лека и предоставя достатъчно места за почивка, където се наслаждавахме на гледки. Мъглата си има свой чар, планините не са само за слънчево време 🙂 И други хора мислеха така – разминахме се с няколко групи нагоре-надолу.

Комбинацията от мъгла и ниски около нулеви температури беше овенчала всички клонки с кристална премяна. Добре дошли в Замръзналото кралство 🙂

Изкачването продължи до баража – първите 2км на маршрута, като ни вдигна с около 300 м денивелация. Нататък вече беше почти равно.

Пейзажът се смени – вече ходехме през букова гора. Острите скални зъбери се скриха. Или просто мъглата беше много гъста 🙂

Кратка почивка за едно бързо кафе на полянката след баража. Интересно беше как мъглата заледяваше всичко до което се докосне. Пейките и масите бяха обледени и чаши и раници се хлъзгаха свободно по иначе грапавата дървена повърхност 🙂

Не беше студено и аз перях напред по къс ръкав. Докато се движехме, вътрешното ми парно работеше силно.

Пресякохме към 200 мостчета – всяко над вирче в компект с мини-водопад. Много красива река с разнообразни и интересни гледки.

Вече тук-таме се виждаше снежец по земята. Разчитах че поне калта ще замръзне, но не би 🙂 Влагата във въздуха се сгъстяваше и започвах да усещам как я дишам. Почивките за снимане започваха да вкарват скреж през топлата ми кожа. Започнах да ги съкращавам, макар че буквално на всеки 10 метра имаше по нещо за снимане. Видео камерата седеше постоянно закачена за външната батерия и почти не се изключваше 🙂

Към 2-3 следобяд стигнахме хижа Хубавец.

Ударихме по един бърз чай за балансиране на топлите запаси и с Веско се изстреляхме пак навън да инсталираме дървесните замъци за през ноща. Срещу хижата има една съмнителна пътека – тясна и с ниско надвиснали скали – добре дошли в Индиана Джоунс и храма на обречените 🙂

Там наблизо си намерихме място, където разпънахме хамаците и бегом обратно в хижата да унищожим по някоя топла супа 🙂

Не видях животни около хижата – нито котки, нито кучета. Един кон мина наоколо и този Злобюл го пазеше:

Вечерта мина под знака на бесни мезета, разядки и мохабети. Някой ни вкара в главата истории за хищни стръвни катерици, които душели пиленца и ръфали еленски джолани 🙂 Тази вечер нямаше да се спи спокойно 🙂

Друг куриоз беше че Google Maps на всички ни показваше че се намираме в Ирак 🙂 Ха сега де! Магическата пътека край Стара Река явно телепортираше хората директно в Багдад 🙂

Ноща мина добре. Стана време да си лягаме и когато излязох навън, установих че мъглата е изчезнала. Вятър разпиляваше няколко малки снежинки, които се надявах да доведат до по-значително затрупване през ноща 🙂 Но не би.

Вятърът ми даде малко зор в началото, но утихна малко след полунощ. Тогава времето дори стана топло. Към 5-6 сутринта температурите пак рязко паднаха и вятърът върна обратно снеговалежа.

Преживяхме без нападение от хищни балкански катерици 🙂

Вкарахме малко топли течности сутринта и вдигнахме панаира. Чакаше ни път на обратно, а вятърът набиваше в нас ситни снежни иглички.

Радвам се че вчера се наснимах, понеже новият сняг не стоеше хич фотогенично. Зеленикавите мъхове бяха побелели. Мъглата също я нямаше, цветове – хич, и абе въобще времето си беше само за прибиране 🙂

Стара Река има какво да предложи във всеки сезон. Отдавна се каня да мина да посъбера есенни гледки с милионите жълти листа, рисуващи спирали по сините вирове. Може би тази есен 🙂 А до тогава – до нови срещи 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *