Около Добра Вода

Планът за деня беше амбициозен – да посетим няколко крепости и тракийски светилища, разположени близко едно до друго в Пещерския край. След като свършим, ако имаше още ден пред нас – да минем през няколко по-известни градски забележителности пак там. А пък ако останеше още повече време, имах няколко жокера в ръкава. Да, ама не 🙂

Обектите бяха разположени около хижа Добра вода. Но до първата цел – крепостта „Св. Никола“, имах пътека на картата само от село Радилово. От селото тръгваше широк черен път, който стигаше до дългите маси и Никулското черковище. Планът беше да минем част от пътя с колата, която вече беше почнала да забравя какво е офроуд, и така да спестим доста време.

Но в последния момент Венито се включи с идея да ми е шофьор, а не съобразих че нейната кола не става за точно такива цели 🙂

Паркирахме в Радилово и хванахме нагоре. Вече втори ден пече яко слънце, но снеговете и осмомомартенските дъждове бяха напоили земята. Калчицата беше добра, но проходима. Всяко дере течеше и използвах всяко мини-поточе за отмиване на калта от обувките 🙂

Всички поляни бяха осеяни с малки жълти пламъчета:

Пътят от селото беше дълъг и взимаше известна денивелация. Правилният начин да се подходи към Никулското черковище пеша беше от хижа Добра вода, а не от тук. Биха се спестили доста път, кал и слънце. Слънцето беше се опулило с доста нетипичен ряз като за месец март. Добре че тук-таме се появяваше някое облаче, което да ме спаси от изгаряне… Вечерта като се проверих имах нова разлика на ръкави 🙂

Бяхме се издигнали 300 метра над селото. Виждаха се откъснати панорами, но нищо особено.

След един милион часа вече наближихме и безкрайните поляни преминаха в букова гора. Кълвач яко барабанеше по едно дърво. Думкането беше толкова силно, че огласяше цялата гора. Представям си колко е бил голям кълвача и в съзнанието ми излиза картинка на птеродактил 🙂

До черковището ни отне общо два часа време с почивките.

Виждахме дългите маси и се изкушавахме да се размажем на тях. Но имахме крепост тепърва да търсим и трябваше да използваме инерцията, която бяхме набрали. От тук трябваше да хванем червената маркировка за Добра вода и да си пробием път нагоре по баира, който тя подсичаше. Но маркировка не се виждаше 🙂 Само няколко паянтови стрелки, завъртени от вятъра…

С малко лутане намерихме утъпканата пътека. Пресякохме поточето и скоро трябваше да хванем нагоре по баира. Естествено, координатите бяха най-горе 🙂 Качването не беше страшно, но поизцеди от последните ми сили. Почти веднага бяхме възнаградени с откритие – на склона беше разкопан зид от тясна кръгла постройка. Може би кула. Около нея бяха разхвърляни голямо количество мъхлясали павета.

За съжаление нищо повече не се виждаше и в мен започна да се надига леко разочарование. Седнахме да починем и да възстановим малко сили. Един шоколад възвърна нивата на кръвната захар. Когато черната пелена се вдигна от очите ни, решихме да мръднем малко по-нагоре да видим ще намерим ли още нещо.

И джакпот!

Зидът беше над 2 метра висок, към половин метър широк. Надолу продължаваше още малко – върху него бяха поникнали дървета.

Крепостта е била населена през различни периоди в миналото. Вероятно е охранявала търговския път за крепостта Цепина.

Интересна находка, която възбуди интереса ни. Склонът беше стръмен, но мръднахме още малко нагоре. На върха му беше разкопано още едно помещение:

Намерихме и доста ягоди. Който не е виждал – така изглежда цъфнала ягода 🙂

От тук трябваше да слезем до пътеката долу. Потърсихме лесно слизане, но най-удачно беше право надолу по дерето. Влажната почва лесно се набиваше в импровизирани стъпала и нямаше шанс да се пречукаме. Все пак си отдъхнахме когато стъпихме на пътеката 🙂

Бързо се върнахме обратно на черковището. А там беше станал панаир. 200 човека, няколко различни компании. Едни с джип, други пеша. Кой какво пече, кой какво яде… Дългите маси се ползваха по предназначение 🙂

За старото черковище не може да се намери много информация. Вероятно е съществувало по едно време с горната крепост, като от тук е минавал търговски път за крепостта Цепина.

През 2011-та тук е издигнат и нов параклис:

Чакаше ни дълъг път на обратно. Общо отиването и връщането ни излизаха на около 13 км, повечето от които – кални.

Обяд минаваше и храносмилателните трактове вече напомняха за съществуването си. Трябваше да вкараме някоя топла супа, но въпросът беше дали да е нататък към следващите обекти, или обратно в Пловдив. Някак си успяхме да съберем последни трошици ентусиазъм и решихме че продължаваме напред 🙂

От Радилово минахме през Дебращица. Видяхме лобното място на Алеко Константинов. Има паметник, язовир и ВЕЦ – интересни обекти за някое бъдещо посещение. В Дебращица имаше още една крепост и средновековен манастир, които отложихме за след като отлепим стомасите от гърбовете си 🙂 Газ нагоре към хижа Добра Вода…

Хижата си е цяла почивна станция. Големи паркинги, масички, столчета на открито… Гостоприемните хижари ни нахраниха и се освестихме 🙂

Съвсем наблизо трябваше да се намира Дебръщенския манастир „Св. Св. Флор и Лавър“. От него е останал само този параклис:

Слязохме надолу по пътя да потърсим следващите обекти по върхове Голям и Малък Косоман. Координатите тук бяха разхвърляни съвсем хаотично. Оставихме колата на разклона за хотел „Ливадите“ и от там поехме по тъй наречената „екопътека“. Двете тракийски светилища, които търсехме трябваше да се намират на броени метри в страни от „екопътеката“. Естествено, не видяхме никаква табелка или обозначение…

Поне с пътеката нямаше начин да се объркаме – тя беше като горска магистрала и хора постоянно сновяха нагоре-надолу.

А тази „екопътека“ тръгна много силно. На всяка крачка стъпвахме по парчета от древна керамика. Стотици, ако не и хиляди парчетии бяха разхвърляни из цялата околия.

Когато чуя „тракийско светилище“ и си представям огромни скали, мегалити, слънчеви стели и просторни гледки. Странно беше да намерим тези големи зидове:

Голямо помещение, което може би е било преградено на няколко по-малки. Но не виждах следи от религиозна дейност.

Източниците ми тук са леко мъгляви и подозирам че може би има объркване в данните.

По-нагоре по следващия баир попаднахме на нещо, което по-приличаше да е тракийско. Големи плоски скали, може би олтари, жертвеници… Хилядите години свлачища, тектонска дейност и ерозия ги бяха разпиляли и сега е трудно да се каже кое какво е било.

Още по-нагоре – на връх Голям Косоман се откриха още изкопи и зидове. Пласт с горяла пръст и кости е датиран от края на IV в. пр. н. е.

Сред откритите материали имало бронзови монети на императорите Констанций II и Валенс. Намерена е и бронзова монета на Севт II от IV в. пр. н. е. Сред останалите находки имало желязна шлака, кръгъл олтар от изпечена глина и място за съхранение на остатъци от жертвоприношения.

Имах още едни координати наблизо, но това до тук беше отнело доста време. Слънчевата светлина се измъкваше по терлици и скоро щеше да трябва да вадим челници. За това бихме отбой и се замислихме за останалите обекти от плана. Планът уж включваше време, дори и за градските атракции в Пещера 🙂 Но не би.

Къс беше още мартенският ден. Скоро не бяхме замръквали с неизпълнена квота, но ето че се случи 🙂

Пътувахме към обратно, прехвърляйки в главата си днешния ден. Но денят имаше още планове за нас 🙂 Тъкмо се питах днес залез няма ли да има, когато на изток видях няколко розови дантели в облаците. Спряхме да щракнем 2-3 небрежни снимки, а в другата посока какво да видим… Облаци, осветени от всякъде, с нюанси като бурите на Юпитер! Добре свърши този ден, но ще иска второ четене някой път 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *