Виена

Бях се зарекъл че ще се върна обратно във Виена, и ето че след няколко месеца планиране изпълних заканата си 🙂

Посетихме някои от нещата от предния път. Минахме и през някои нови за мен дворци, музеи и други хубави места 🙂 Обстановката беше леко по-различна от преди 3 години, но за това ще стане въпрос след малко.

Организацията протече бързо. Цените на самолетните билети с Austrian Airlines е еднаква, без значение дали купувате билет за пътуване след 6 месеца или за след 1. Квартирите и хотелите седят по друг начин. И в последният момент ще си намерите място за спане, но ако искате евтина и удобна локация (да, комбинацията съществува! 🙂 ), трябва да се напънете малко по от рано. Нашето Airbnb излезе към 45 лв на човеко-нощувка и се намираше на 10 минути от историческия център.

Vienna Pass-ът е задължителен за туристическа обиколка на града. С него имахме безплатен вход по всички важни обекти и не чакахме на никакви опашки за билети. Тридневният пас струва около стотина евро, което може да ви се стори множко, но там и цените са такива. Вход тук – 20 евро, билет за обиколка там – 20 евро и те се събират… Избихме пасовете двойно, дори без да се напъваме 🙂

Тридневна карта за градския транспорт струва 17 EURO. Тук вече трябва да си прецените дали ще си струва. Ако идвате във Виена за първи или втори път, повечето обекти, които ще обиколите се намират на съвсем късо пешеходно разстояние помежду си 🙂 Няма майтап – целият исторически център се обикаля за час-два нормален ход, а пък иначе там лесно можете да изгубите три дни по дворци и музеи 🙂

Като казах цени… храната не е скъпа. Представете си нашите числа в „лева“, само че там са в „евро“, плюс още малко отгоре. Примерно бира в супермаркета върви около 0.60 – 1 EURO, докато тази по заведенията върви около 5 EURO. Яденето навън е малко по-скъпичко. Виенският шницел (или кое да е основно ястие) е между 11 – 15 EURO, на места стига и до 20. Ние тримата го докарвахме по 50 EURO на всяко ядене със сядане навън.

Мислех да напиша структурирана статия с всички места, които посетихме, но животът е прекалено кратък 🙂 За 4 дни успяхме да се напълним с впечатления които да ни държат топло като за месеци напред.

Едно от първите неща, които правят впечатление във Виена е чистотата. Дори по страничните улички никъде не видяхме боклуче да се търкаля. Кошовете за битови отпадъци обикновено се намират в сградите или във вътрешните им дворове. Тези които все пак са поставени на улицата се мият с водоструйката! 🙂

Ръка за ръка с чистотата върви и тишината. Много сюрреалистично усещане е да седиш на червен светофар по средата на оживено многолентово кръстовище. Светва зелен светофар, трафикът тръгва, но имаш чувството че ушите ти просто не работят 🙂 Такситата им са електрически, градският транспорт – също, а личните автомобили са толкова нови че по тях нищо не чука и не трака. Нямаше го това усещане до теб да даде газ автобус, на който бракуването 20 години го гони по петите, а стъклата на спирката да звъннат от вибрациите като от малко земетресение 🙂

По светофарите нямаше бръмчене на пистарки, нямаше пищене на спирачки и гуми с „глей ко праи на втора“. Не се теглеха майни. Нямаше серийно думкане от ръб или дупка на асфалта, отнасяща стотици гуми в минута. Дупки ли? Че то и кръпки нямаше 🙂 Трафик картата на гугъл показваше две затворени улици за цяла Виена. В Пловдив трудно могат да се намерят две отворени… 🙂

Въздухът е прозрачен и без мирис, както наистина го дават по учебниците по природознание 🙂 Не вярвах че това може да се изпита в хипер-центъра на мулти-милионен град. Едната цяла нощ валя дъжд, след който по мокрите коли не беше останало и едно петънце.

Но част от всичката тази чистота се дължи на бедните на растителност улици. Дърветата са кът – по повечето улици и булеварди можеш да застанеш в единия край и да видиш другия им край, без нито един клон да ти застане пред очите. Повечето улици са голи, но парковете им са добре поддържани. Поляните са окосени и обикновено са налазени от почиващи си излегнали хора 🙂 И нещо куриозно – всяко дърво си има метален етикет с номер.

В исторически план Виена има какво да покаже. Посетихме три двореца, безчет музеи и църкви – всяка по-грандиозна от предната. Фотоапаратите ни се къпеха в златни отражения на всяка крачка. Пантите на ченетата ни вече скърцаха от толкова много ах и ух 🙂

Качихме се на всичките линии на туристическите HOP-ON-HOP-OFF автобусчета, с които видяхме част и от страничните квартали. Друго си е някой да ти насипва факти през слушалката, докато си почиваш от навъртяните километри 🙂 Направихме и кратък круиз по Дунава… 🙂

За първи път в живота си пих бира във въртящ се ресторант на 200 метра височина… 🙂 Беше голям шок, когато осъзнах че всички маси правят бавен оборот, който дава 360-градусова гледка към целия град 🙂

Толкова много впечатления и толкова малко харддиск в главата… 🙂 Виена е нещо, което се преживява по всички фронтове на човешкото съзнание. Пожелавам ви го 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *