Пещера Утробата

Някак си последните няколко месеца се разболях от остра липса на вдъхновение. Трябваше вече спешно да взема едно хапче, което да ме излекува – пещера Утробата 🙂 Пазех си това лекарство за тежки случаи и ето, че времето му дойде.

Утробата се намира на 20 км от Кърджали. Но идвайки от към Пловдив имахме чудесната възможност да караме по долината на река Боровица. Страшно красив и разнообразен пейзаж… Пътят беше къдрав и прекосяваше започналите да се прошарват от есента хълмове. Долината на места се превръща в каньон обграден с остри отвесни скални стени, надупчени от трапецовидни скални ниши.

За Утробата се спира на главния път, от където почва и пътеката нагоре. На отбивката едвам намерихме място да паркираме от всички коли там 🙂 След нас се изсипа и цял автобус с туристи от Търново… Определено е посещавано място!

Пътеката започва с хубава информационна табела… Като че ли отнесена от срутване. Това трябваше духовно да ни подготви за пътя нагоре. Чакаше ни доста изкачване, а теренът почти изключително беше такъв чакълесто-сипеен.

Наклонът беше стръмен и предразполагаше към почивки и снимане 🙂 Но скоро започнахме да прегазваме значителна дистанция, която ни отдалечаваше от фотогеничната река Боровица.

Ниските облаци и лошите прогнози за времето ни гонеха по петите, но за сега се измъквахме.

По пътя нагоре имаше няколко беседки. Но нямаха маси и в действителност си бяха просто пейки с навес. Последната за съжаление беше рухнала:

Скоро пред и над нас се показа целта ни:

В основата на последното изкачване намерихме най-яката беседка, евър 🙂 Тази си имаше стабилна маса, гледка, добър подслон… Всичко което се иска от една беседка 🙂

Поглед назад показваше колко се бяхме отдалечили. Вече нямаше помен от реки, язовири или нищо по-водно от безкрайното зелено родопско море.

От тук оставаха броени пет минути до подножието на Утробата. До нея се стига по нова метална стълба. Под нея се виждаше старата дървена стълба. Тя би била истински адреналин тук 🙂

Тук при хубаво време се вижда слънчев лъч проникващ за няколко минути. Интересното е че в денят на пролетното равноденствие, по обяд, този лъч достига чак до дъното на пещерата. Още древните жители по тези земи са оприличили това на едно символично оплождане. Свещеният брак между Деня и Ноща, между Светлината и Тъмнината. От това оплождане се ражда новият ден, и наистина – от деня на пролетното равноденствие продължителността на деня започва да расте…

Много интересно явление, надявам се някой ден да го видя. Но само като си помисля колко хора ще са се паркирали тук тогава и ми се отщява 🙂

Споменах ли автобусът туристи, които се изсипаха след нас? Определено мястото е популярно 🙂 Въпреки дългата и стръмна пътека, интересът насам е голям. Заповядайте и вие 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *