Баташки снежник

Време беше да проведа една теренна терапия в шарената атмосфера на есенната гора. А то само какъв маршрут си харесах – 10 км разходка с около 800 м изкачване – от Баташкото село Нова Махала до връх Баташки Снежник 2080 м. След това щях да проведа една бивачна терапия някъде по пътя и така да завърша пълен цикъл на лечение от седмичните бесове 🙂

10 часа сутринта бях кацнал в Нова махала, от където тръгваше червената маркировка на маршрута. По пътя до тук карах през тунел от жълти и червени листа. Есента беше минала щедро с магическата си четка.

Все още в ниското бях заобиколен отвсякъде с обагрени широколистни. Чак сега си дадох сметка колко ми беше залипсвал цвета в живота 🙂

Движех се по широк път с огромни коловози оставени от дърварските камиони. Тук те почти не спираха – гората се превръщаше в насечени трупчета със скоростта на светлината… Няколко дървопреработвателни цеха бичеха яко долу в селото. Въздухът беше натежал от миризмата на талаш и прясно нарязана дървесина. От тук нататък винаги чувах да се надпяват по няколко моторни триона от околните гори…

Пътят почти не взимаше наклон. Или може би не се уморявах понеже през 2 минути спирах да снимам? 🙂

По пътя нагоре имаше няколко беседки. Чешми през километър. Сянка – бол. През лятото тук би било красиво.

Разклонения имаше бол – мрежа от дърварски пътища опасваха гората. Движех се по червената маркировка. Имаше я само тук-таме, колкото да си знаете че сте направили правилните избори и вървите по правилната пътека.

Втората беседка имаше хубава гледка надолу към язовир Батак.

Все още не знаех че тук ще прекарам тази нощ 🙂

Нагоре от някъде се появи една зелена маркировка. А по-късно и жълта. Някои от тях изглеждаха доста стари и нямаше обяснения кое за къде е.

Третата беседка, все още недовършена:

Покрай нея през пътя течеше поточе. Водите се събираха в няколко съоръжения по-надолу. Дали това беше мини-рибарник? Вир за охлаждане на бирата? Кой ти знае 🙂

От тук нагоре вече коловозите изчезнаха и дърварският път се стесни до широка горска пътека. Стана много приятно да се върви върху големите камъни и морени 🙂

Хорът на моторните триони остана зад мен. Много километри след като тръгнах, най-после влязох в чистата хилядолетна гора 🙂

Една от следващите чешми имаше особено панорамна гледка надолу. Случайна просека показваше това:

Вече не бях далече. Скоро излязох на открито пасище, а гората остана зад мен.

Тук някъде трябваше да срещна голям кръстопът на много пътища. Но коловозите се губеха, а октомврийската пожълтяла трева беше полегнала от студения климат… Много псевдо-пътечки се губеха тук. Колова маркировка липсваше. Все пак теле-обектива се протегна и ми показа правилните табелки в другия край на поляната.

Бях в подножието на Баташкия снежник. Бих искал да напиша че пътят до горе е песен. Но това ще е брутална лъжа 🙂 Чакаха ме кошмарни 200 метра изкачване 🙂 Пътеката постоянно се губеше, а наклонът на места минаваше 30%. И за да е още по-интересно – черни облаци започнаха да се кълбят над главата ми 🙂

След милион почивки, стигнах до скална група, която беше на броени метри от върха.

Зад ниските борчета най-после се показа и заветната цел 🙂

Успях! Равносметката беше изминати 10 км, 800 м денивелация за 3:30 часа.

Язовир Батак се таеше някъде там отдолу.

С височината се бяха открили един зад друг нови катове Родопи в посока черните облаци. Тези облаци малко ме плашеха. Рекох да не се мотая много тук, но имаше време да пусна птичката.

Китен заслон се виждаше в другия край на пасището. Обмислих го за секунда, но беше прекалено открито за хамак 🙂

Стана време за слизане. Планът беше да се установя на една от беседките по пътя надолу. Повсеместните сечища бяха разхвърляли всякакви дърва – от разпалки, до солидни пънове – та поне с горивния материал никъде нямаше да имам проблем…

Пътьом засякох това гъбено царство под едно паднало дърво:

В доволен следобеден час се установих на избраното място. На това му викам ресторант с гледка 🙂

Питат ме обикновено – а не беше ли студено? Времето беше точно каквото трябва – да не ми се стопля бирата 🙂

Събудих се към 8 часа сутринта. В момента в който взех да събирам панаира и започнаха да ромолят първите капки. Хоризонтът беше забулен и леки мъглички пълзяха тук-таме. Това е гледка като за изпроводяк 🙂

Попаднах на страшно цветна есен тук. Разходката си беше доволно изкъртваща и теренната терапия се получи на макс 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *