Анатемата

Лятното ноемврийско време ме подкара навън от вкъщи. Приходи ми се някъде наблизо, където хем да се изморя на бързо, хем да се нагледам на панорами, но пък ми се искаше да е в страни от баналните, пълни с хора места.

И филтрирана от тези желания, Анатемата ми изскочи на първо място в главата 🙂 Предния път мъглата ми предостави съвсем друг вид изживяване, което определено беше красиво само по себе си. Но днес исках свободата на открити въздушни пространства и простор за погледа.

За Анатемата може да се подходи от много места. Разстоянието не е голямо, но във всеки случай пътеката е стръмна. Тръгнах от детска градина „Мир“.

От там почти веднага излязох до голям водоем.

Това е наследство от времената когато в България са строили мега-инженерни проекти. Долният изравнител на ВЕЦ „Асеница“ е само едно от многото съоръжения по поречието на река Чая. Моята пътечка минаваше от дясно на оградата и почти веднага хващаше нагоре.

Движех се стабилно нагоре през вилната зона. Разминавахме се с хора. Топлото време беше изкарало всеки нормален човек навън 🙂 Тук-таме минавах покрай романтични местенца за почивка, обгърнати в ароматната борова гора.

Скоро излязох на първата открита поляна. До тук въздухът ми беше излязъл, а какво ме чакаше нагоре… 🙂

Пътеката е стръмна! Определено не я препоръчвам в мокро време. Качването е лесно, но слизането е съвсем възможно да премине в режим 5х5: 2 крака/2 ръце/ 1 гъз 🙂 Ако нямате супер колене, щеките са задължителни 🙂 Вече знам защо са кръстили върха „Анатема“! 🙂 Ако трябваше сега да му се измисля име, то вероятно би било „Мамата“… 🙂

45 минути и 300 метра денивелация по-късно бях на върха.

Времето беше прекрасно за туризъм, но ниското слънце и леката запрашеност пречеха на идеалната видимост. Все пак имаше много обекти, които се виждаха от тук. Асеновата крепост беше някъде там долу, изгубена в краката ми 🙂 Ъгълът към нея беше наистина нестандартен и предлагаше нещо старо поднесено по нов начин.

Тепетата на Пловдив се различаваха ясно, въпреки синкавата мараня.

Асеновград, река Чая и кацналият на върха в дясно параклис „Св. Петка“:

Имах чувството че от тук при идеално време би се виждал чак Дунава, пък дали не и Северния полюс 🙂

Използвах Анатемата като стартова площадка за летящото око, което изпратих на длъж и на шир 🙂 Параклисът „Св. Илия“ се радваше на добра посещаемост 🙂

Параклисът „Св. Димитър“, кацнал като орлово гнездо на скалния масив в подножието на връх Кутра. Много хора не знаят че точно под параклиса има малка утробна пещера. Разходката до там също не е дълга, а предлага готини гледки и места за кулинарен туризъм 🙂

Самият връх Кутра не е толкова непристъпен колкото изглежда 🙂 Отзад изкачването е лесно по удобна пътечка.

Хубава разходка се получи с достатъчно панорами за душата. Но черешката на тортата тепърва предстоеше 🙂 Доста хора имаше наоколо и съвсем ненадейно група дами ме познаха от блога! 😀 Е, това се казва изненада и приятна среща 🙂

Слязох по леко заобиколен път през „Св. Петка“. Тук въпреки зимния месец се натъкнах на… къпини! 🙂

Районът на Асеновград ми е любим за леки и бързи разходки. Теренът е разнообразен и лесно може да се стигне до много панорамни площадки. Пътеките са идеално маркирани, параклисите и местата за пикници са идеално поддържани. Всичко това е благодарение на усилията на асеновградчани, които наистина оценяват това, което природата им е дала. Нека всички следваме този пример и да създаваме, вместо да рушим 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *