Чудните форми на Скумсале

Внимание: този пост съдържа само камъни. Ако имате алергия към камъни, напуснете докато е време 🙂 Тук няма нищо друго освен камъни. Големи камъни, интересни камъни, сечени камъни, плоски камъни… и забравих ли да спомена – камъни! 🙂

На територията между Стрелча и Копривщица са разположени много квадратни километри от древни мегалитни комплекси. Причудливи каменни форми – издялани от природата или човешка ръка, групирани в разпознаваеми формации. Скумсале, Кулата, Киселица, Исара са имената на някои от тях.

В дъждовния неделен ден поех към Скумсале без никаква идея какво ще видя или да очаквам. Имах нужда от малко въздух, а теренът по картите се очертаваше лежерен с много места за почивка. Прогнозата беше за хубаво време, но тръгнах по дъжд. В Пловдив преобладаваше мокра мъгла, а по пътя ме запукаха яки капки. Карах бавно с надеждата времето да се изчисти. И прогнозите не излъгаха – към 10 часа съзрях първата срамежлива ивица синьо небе на хоризонта! 🙂 Докато стигна на изходната точка в 11 часа, бях успял да избягам от дъжда и доволно потривах ръце пред фотогеничните облаци, лазещи над Средна Гора 🙂

В края на този фотопис съм сложил GPS координати за ориентиране.

Паркирах на едно уширение-кръстопът, където асфалтовия път се пресичаше от чакълест път водещ към два от интересните маршрути. В началото ме посрещнаха няколко табело-карти, които по-скоро предизвикваха учудване от колкото изясняване.

Къде съм аз? Какъв е мащаба на картата? Какви са тези гигантски беседки? Те ли са най-важното тук? Надморска височина „750 и 950 метра“, т.е. пътеката се движи на две тераси ли? Маркировка има ли? Картографът тук май е виждал карта само в съня си.

Още една табела-загадка.

Пътят беше ясен, но не благодарение на картите – все нагоре по чакъла. И съвсем скоро попаднах на разклонение и този знак:

Изненада! Противно на стрелката, ако продължите на дясно, ще видите следваща подобна табела „Скумсале ->“ 🙂 Има някаква зелена маркировка, която не може да ви упъти (от къде идвате и на къде отивате? Питайте картографа), но може да ви каже „да, горе-долу в правилния район сте“.

Но съвсем скоро забравих за път и стрелки когато съзрях първото каменно струпване. Зелената маркировка минава по стар горски път, очевидно – въобще без да се ангажира с туризъм и обиколка на интересните неща. Табели по различните скални формации няма. Човек тук сам си е екскурзовод и може да се подготви единствено от интернет, или по-добре – да развинти фантазията си. Всичките „имена“ на скали които следват не са „официални“ и са плод единствено на моето въображение 🙂

Започваме с един Хамбургер, точно до евро-пътя за милиони долари:

Беседка и масички за почивка. Като прибавим и прилежащото им огнище и мястото определено става мохабетчийско.

Още тук свих на дясно от пътя, привлечен от… познайте какво? Камъни 🙂 Един „бащин камък“, ха ха ха:

Всичките скални образувания са яко обрасли с храсталаци и шипки. Бих провел една „кулинарна“ експедиция тук, с цел превръщането на всички тези съчки в горивен материал за барбекюто. Една гощавка с гъбки… като това плато с каменни гъби:

Масичка, на която да се хапне гощавката:

Някои хора отричат всяка връзка между култовете на древните хора и скалните форми в района. Може ли природата да създаде сама тези неща?

Естествено, че да! 🙂 Природата е много добра да вае скала и земя, а ерозията е нейният главен склуптор.

Но геоложките периоди са измерими с милиони години, а не с просто някакви си хилядолетия. Възможно е древният човек тук да е виждал почти същия пейзаж какъвто е и за нас. Въображението е сила, и ако древният човек е тук е видял вкаменени животни, растения и духове, защо да не превърне цялото скално плато в храм на природата?

Змийската глава:

Гледах тези остри страни и равни ъгли. Противно на всеобщото схващане, правите ъгли са често срещани в природата. Атомите в сложните молекули са свързани под точно определени ъгли. Кристалната решетка на минералите – също. Начинът по който калта изсъхва в шестоъгълници. Базалтовите колони, образувани от изстиващата лава. Примерите са много.

През 2012 година в Скумсале е провеждано мащабно проучване. Намерени са множество артефакти с култово-обреден характер. Някои от камъните носят следи от инструментална обработка. Разпознати са тронове, жертвеници и разнообразни конфигурации. Без значение ерозията ли е главният склуптор тук – Скумсале е бил важен обект за древния човек.

Ръкавицата:

Районът буквално е много осран. Крави пасяха където си искат, снасяйки големи торти по пътеките на случайния турист. Не знам какво толкова хапваха сладко по тези всичките камъни. Имаше следи от няколко електро-пастира и противокравни заграждения, очевидно заложени в евро-програмата. „Следи“… Как няма да си паса кравите тука? Какви са тия траки и племена да си правят култовия комплекс тука в градината дето и баща ми и дядо ми са си пасли кравите, па аз ли няма да си ги паса?..

Гледах си в краката. Съзрях тези интересници, които не можах да идентифицирам:

И една каменна имитаторка:

Евро-ботушът е стъпил тук здраво изсипвайки беседки и маси с големия багер. Имаше и два еко-тоя, единият килнат, може би от крава. Интересно че не видях следи от сериозни гуляи. Или мястото се чисти редовно, или просто никой не идва.

Тук Голиат е ударил скалата и е отпечатал юмрука си:

И неочаквано в студения декемврийски ден, намерих сини минзухари:

Отрязаната скала, другата половина още се търси:

Един висок детски трон:

Най-южната точка, която стигнах – извисено плато с няколко формации, даващо хубава гледка към нивите на юг:

Един сталактон, крепящ сто тона скала:

Целувката:

Виещия вълк:

Високия долмен:

И изненада – табела! 🙂 Тази се беше скрила… до главния път 🙂 Кой ти ходи по главния път, той и без това до никъде не стига…

Полегнала тъща:

Скумсале обхваща сериозна площ. При достатъчно интерес, тук може да се прекара цял следобед. Но декемврийският ден беше къс, а на мен ми се искаше да хвърля един поглед и на другите мегалитни комплекси в съседство. Там очаквах да видя подобни изненадващи форми. Върнах се обратно до колата с надеждата да продължа към Киселицата и Исара в другата посока.

Но пътят беше препречен от дебели овчарски кучета, гледащи лошо. Ръмжахме си едни срещу друг в патова ситуация… Теглиха се майни. Не помогна. Овчар не се виждаше. Че от къв зор да си гледа стадата и кучетата? Нали целия балкан му е бащинийка. Неговата работа е да си пие ракията и да мрънка как тая държава няма да се оправи…

Отстъпих и драснах нагоре по асфалта с колата. От картата (не тази на табелата, а истинската) бях видял че по-нагоре ще стигна до мегалитния комплекс Кулата, където имаше още за разглеждане.

Паркирах на Нонина чешма, където мигновено бях наобиколен от армия котки и кучетата. Но този път кученцата бяха страхливи, явно котките ги биеха. Котките пък бяха мрънкащи и настъпателни.

„Кулата“, естествено беше стабилно обрасла, но през зимния период всичко е проходимо. Ако не ти пука колко мръвка и кръв оставяш по шипките.

Интересни форми и изсичания се намираха из скалните гънки.

Долмени, под които някой беше оставил купички. Храна за кучетата и котките?

Като споменах котките, една от тях тръгна с мен надолу 🙂 Без подканяне и без церемонии, пое да ми се вре из краката, пък дори и ми показваше пътя пред мен. Екскурзоводка, или … екскурзокотка? 🙂 Всъщност не знам тя след мен, или аз след нея, как се случи 🙂 Заедно намерихме още интересни образувания.

Пътеката взе да слиза много надолу и после на връщане щеше да ме чака изкачване, което не ми се харесваше. Освен това очаквах някъде там да се появят и овчарските кучета, и вече мислех да се връщам, когато видях къде ме води моята екскурзокотка 🙂

По средата на къра ме гледаше висок менхир!

В сред скално поле със сравнително ниски образувания, гигантската каменна колона привличаше като магнит.

През целия ден се сблъсквах с красоти, но тази панорама направо ми взе дъха.

Нямаше как, трябваше да дам нещо на екскурзокотката. Имах само бисквитки „Хугаренас“, които ме съмняваше да ги яде… Не ги яде ли? Ушите и плющяха 🙂 Минутка за реклама на супер яките бисквитки, които ме заситиха за през целия ден 🙂

Моята разходка завърши обратно горе до заслон „Кулата“. Не можах да разгледам всичко. Но от една страна се радвам, защото имах повод отново да се върна тук 🙂 Скумсале беше място, за което тръгнах без никакви очаквания и след което се върнах духовно по-богат 🙂

GPS координати:

42.5587278, 24.3347824 – разклон на пътеката за Скумсале и Киселицата – удобно за паркиране
42.559896, 24.3303096 – Скумсале северни беседки
42.5555988, 24.3333602 – Скумсале южни беседки
42.5508111, 24.3347847 – археологически разкопки и сондажи
42.5494371, 24.3355187 – най-южната точка, до която стигнах
42.5662528, 24.347091 – Нонина чешма – удобно за паркиране от север
42.5662874, 24.3463232 – заслон „Кулата“
42.5655808, 24.3464466 – беседка и северен край на пътеката „Киселицата – Кулата“
42.5643252, 24.3462658 – менхир

Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка 🙂

Comments

comments

3 коментара към “Чудните форми на Скумсале”

  1. благодаря ви..този първият етап на Скумсале съм го видяла но до Нонина чешма трябва да се продължа още към Копривщица и дали има табела за нея.

  2. От Скумсале за Нонина чешма може да се мине по пътеката „Киселицата – Кулата“ (ако няма кучета). След това не виждам по картите да има пътека от Нонина чешма за Копривщица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *