Медово – Вкаменената сватба и Чона кале

В България има няколко вкаменени сватби и една от тях се намира до чирпанското село Медово. Бях намерил противоречиви координати и се приготвих за голямо лутане. На практика се оказа че пътеката се намира доста лесно и не е дълга – разходката е не повече от половин час. Освен ако не решите да идете и до Чона кале – античната крепост на съседния баир. Тогава Господ да ви е на помощ 🙂

До Медово може да стигнете по много маршрути – от Раковски и Брезово, от Чирпан и Братя Даскалови, ако ще дори и от старозагорските села. От там трябва да хванете пътя за Славянин и по средата ще се натъкнете на това удобно за спиране разклонение (GPS координати съм оставил накрая на пътеписа):

Може и да продължите с колата, всъщност ако сте с по-високо возило – можете с него да стигнете почти до самата сватба. Но в името на разходката, аз слязох тук и продължих пеша. Пресякох малко поточе, от което януарската зима не бързаше да си тръгне.

Една изненада тук бяха двойка златотърсачи, които преситваха водата на поточето 🙂 Ей, такова нещо не бях виждал извън индианските филми! 🙂

След малко излязох на широка поляна с два мохабетчийски навеса – може би Янкова поляна. Хубаво местенце, но не видях вода.

До тук може да се стигне и с леко превозно средство, но ако решите да продължите с него и нататък, ще ви трябва малко повече височина. И карта, понеже следват няколко не маркирани разклона. Моята цел се извисяваше на хоризонта пред мен от както бях тръгнал и това леко ме обърка да следвам най-директния път. Грешка, която ме забави малко 🙂

Разстоянието не е голямо. От асфалтовото разклонение до Сватбата се стига за половин час пеша. Следвайте пътеката от пластмасови бутилки и кенчета, окичени по дърветата. Накрая на бутилките ме посрещна задължителната 50-годишна табела за природна забележителност от старозагорския „Горско-стопански комбинат“ 🙂

От тук започна леко изкачване отдясно по периферията на баира. Скоро стигнах до едно клошарско дърво:

Това за мен е една отвратителна и грозна традиция. Обхватът на клошарстването въобще не се ограничаваше до това дърво. Анцузи, мръсни тениски и скъсани гащи бяха разхвърляни по храстите и дори по пътеката.

От тук нагоре някой шегобиец беше сложил маркировка право нагоре вертикално по скалата. Да бе 🙂 Пътеката услужливо и полегато заобикаля скалния масив от изток. В скалните форми виждах гущери, вълци и динозаври, но никакъв помен от сватбари 🙂

Още няколко стъпки и бях най-горе. Вкаменената сватба определено има вулканичен произход. Видях поне една скална арка, типична за тръби от течаща лава. Подобни съм виждал в Исландия – Dimmuborgir и в България – крепоста Маласар.

По скалата се виждаха опушвания. Откритият огън е един от често срещаните елементи по тракийските светилища. В по-късни християнски времена той е бил заменен от свещи.

Друг ритуал, който се практикува тук е провирането през скалната арка и оставянето на дарове в нея – в модерно време – стотинки. Символизмът е свързан с раждането и фертилността, подобно на провиралото в Лиляч.

За мен следващата дестинация тук беше Чона кале – античната крепост намираща се 60 метра по-нагоре на съседния хълм.

Към нея хванах бегла пътека, която почти се губеше. Всъщност, „пътека“ е много оптимистично определение 🙂 Ако „пътека“ е липсата на туфа трева между две други туфи. Или три смачкани стръкчета из цялата поляна. Докато се движех на открито беше как да е. Но в гората си беше храсталак пълен с шипки.

Въобще не гледах GPS-а. Правилната посока беше все нагоре. Цялото ми внимание беше отделено върху непосредствените няколко метра. Следене за тръни и опит за избиране на маршрут с по-малко тръни. Гората беше като излязла от приказка на ужасите на Братя Грим. Току се не минаваше време и нещо ме хващаше за ръкава. Когато усетиш нещо да те задържа, имаш две възможности. Ако драката е млада, просто настъпваш напред и се откачаш. Но ако е дърта, корава и злобна, там ще оставиш или ръкав или кожа. В такъв момент много внимателно спирах и давах заден ход. Целта не беше тръните да излезят по входните отвърстия – нямаше шанс 🙂 Целта беше да огранича загубите 🙂

По GPS виждам че тези 800 метра са ми отнели половин час. Но най-после бях горе на Чона кале.

Различаваше се насип върху нещо като външна стена. Тук-таме някой изкоп. Що-годе правоъгълни срутвания там където е имало сгради. Бегли останки от керамика и керемиди.

Зидовете бяха груби и тези които видях не използваха спойка. Гората се беше превърнала в част от калето, преплитайки корени с основите на стени и сгради.

Такава гледка винаги ме кара да се замисля как биха изглеждали нашите съвременни градове ако бъдат изоставени за хиляда години.

Обратното слизане до Сватбата не беше по-лесно 🙂 Качванията винаги са ясни – вървиш на горе и в общия случай – стигаш 🙂 Но надолу имаш различни пътечки и по-богат избор. Обратният път не изглежда по същия начин и може да се забиеш в по-голям буланак от колкото преди. Така че след още половин час успешно намерих моята прекрасна пътека от вид „три смачкани стръка трева“ и се прибрах 🙂

Пролетта се опитваше да дойде. Нежните минзухари устремено пробиваха дори и камък в търсене на светлината. По същия начин и ние пробиваме бетона на сивото ежедневие всеки в търсене на нещо за себе си…

GPS координати:

42.4129159, 25.1977705 – отбивка от главния път
42.4103043, 25.2016255 – Янкова поляна
42.4068857, 25.204317 – разклон с табела
42.4085299, 25.2096641 – табела природна забележителност
42.4117698, 25.213784 – Чона кале

Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *