Сливен – Халката

Имах голямо желание да пообиколя балкана над Сливен. Но някак си все не ми се пада по път… За това когато след посещението на крепост Туида останаха час-два свободни, веднага извадих от ръкава най-близкия жокер! 🙂 Нашата цел за финала на следобеда щеше да е Халката – скално образувание, намиращо се съвсем наблизко.

Изходната точка – долна лифтова станция. Настроението – перфектно. Времето – още повече 🙂 Първи топли пролетни дни, отрупали със цвят всяко дръвче.

И изкарали всеки човек от вкъщи навън! Паркиралите коли се разпростираха на стотици метри надолу по пътя преди лифтовата станция 🙂 Чудесно, така трябва, вече предусещах как щяхме да си ходим по краката нагоре 🙂

Пътечката започна точно зад лифта. Нямаше как да се объркаме – просто трябваше да следваме гъмжилото от хора 🙂

Качваха се семейства с деца, хора разхождаха кучета, група приятелки разпънаха одеалце и започнаха винен пикник, абе въобще идилията беше пълна 🙂

Нашата „еко пътека“ започваше със сводесто мостче над дълбокия 3 сантиметра ручей 🙂

Авторите на пътеката са обичали мостчетата 🙂 Така надкрачихме още доста ручеи широки по една педя 🙂 Мостове, парапети, пейки… 6 точки на изпълнението за мерак и желание 🙂

От тук нагоре пътеката придоби леко стръмен характер, но това не трябваше да ни плаши. Общата дължина до нашата дестинация беше по-малко от километър със стотина метра денивелация.

Маркировка бол, но то нямаше и къде да се объркаме. Отзад и отпред ни подпираха други природолюбители, а в ляво и в дясно имахме само гъсти храсталаци 🙂

Тук-таме ниската храстоподобна гора оредяваше и се откриваше малко въздух. По околните разчленени чукари се забелязваха каменни лица.

Единственият разклон до тук – този за Голямата чаталка. Записвам си идея за бъдеща разходка 🙂

Пред нас имаше още малко стръмнота подкрепена със стълби и парапетче, а халката вече се виждаше през рехавата горичка.

Горе излязохме на широко и ни се откри гледка към цял Сливен:

Но за седяща почивка нямаше място – всеки камък наоколо беше зает 🙂

Халката е към 8 метра висока и през нея спокойно може да премине изправен човек. Има няколко легенди за нея. Според една от тях, ако момък и девойка се хванат за ръце и преминат през халката, остават влюбени за цял живот.

Друга легенда пък казва че е грешка, ако човек мине сам през халката – магия ще промени пола или образа му 🙂

От тук нататък продължаваше пътека нагоре към Карандила. Някъде там имаше връзка с друга интересна пътека тръгваща отдолу – хайдушката пътека 🙂 По хайдушката пътека се провежда ежегодно състезание за най-бързо изкачване, като рекордът е 23 минути и 53 секунди. Не е зле, като се има предвид положителната денивелация от 600 метра 🙂

Тук някъде горе се намират водопадът и пещерата с името Футула. Още интересни местенца, които трябва да се видят някои ден.

А, между другото – Халката е част от „100-те национални туристически обекта“ – печат има долу в лифтовата станция 🙂 До нови срещи!

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *