Никополис ад Иструм

Зарит под едва няколко сантиметра пръст и почва съвсем близо до Велико Търново лежи древният град Никополис ад Иструм. Макар да се намира в централната равна част на Дунавската равнина, до него не се стига лесно. Асфалтът по отбивката е почти унищожен – купчина брони на коли стоят като предупреждение към нищо неподозиращия турист 🙂 По-добре да се заобиколи през село Никюп. Пътят от там не е кой знае колко по-добър, но поне кратерите са по-плитки от колата ви.

Но веднъж достигнали паркинга, впечатленията рязко се сменят. Паркингът е нов, алеите са почистени, тревата е окосена… Рязко се пренесохме в епохата на римската дисциплина 🙂

Още на входа ни посрещна извадка от Певтингеровата карта. Тя е била пътна карта за цялата Римска империя. Давала е разстоянията между градовете в римски мили и приблизителните им посоки. Картата е силно деформирана, понеже е много по-широка от колкото висока, но градовете са добре надписани и човек лесно може да се ориентира. Намерихме Тракия, Филипополис, Берое, Сердика, Хераклея Синтика… Особено внимание е обърнато на градовете с топли минерални бани – те са нарисувани с иконки, а останалите градове са просто надписи. Картата е обхващала цялата Римска империя от Британските острови чак до Индия. Е… най-западният лист с Британските острови е изгубен, но предполагаме че някога е съществувал 🙂

Веднага след Певтингеровата карта попаднахме на една по-съвременна карта на разкопките в самия град.

Екскавиран е района в центъра на града. Намерен е форум – централния площад, одеон – амфитеатър за представления, голям брой магазинчета, няколко обществени сгради и некропол.

Улиците са разположени под прав ъгъл в направление север-юг и изток-запад. Отклонението от тези кардинални посоки е 4°30‘‘. Слънцето има такова отклонение два пъти в годината – на 31 март и на 18 септември. Датата 31 март е била считана като началото на пролетта и топлия сезон – време когато могат да започват строежи и други мащабни проекти. Датата 18 септември пък е давала началото на студения сезон, когато всички военни действия е трябвало да се „замразят“ 🙂

Слава богу асфалтът още не е бил измислен – улиците са настлани с гигантски каменни плочи, които ни се струваха по-добър път от този по който бяхме пристигнали 🙂

Под каменната настилка все още може да се видят канализационните тунели, застлани със собствени каменни плочи. Особено внимание може да се обърне на водноснабдяването на града. Открити са няколко кладенеца, но основен водоизточник е бил изворът в Мусинската пещера:

От Мусинската пещера водата е пристигала по акведукт дълъг 23 км и висок 20 м. Той е носил водата до Кастелум Акве – голямо централно водохранилище извън града. Останките на водното съоръжение са смайващо добре запазени и се намират на 500 метра в страни от паркинга. Водохранилището е съдържало 400-460 кубика вода и е захранвало 3500 души население с по около 160 л вода на човек за денонощие.

Останки от акведукта се намират в днешните ниви, а трасето му си личи и на снимка от космоса.

Водохранилището е имало няколко подземни резервоара. От там по мрежа от глинени и оловни тръбопроводи водата се е разпространявала към града.

Разкрити са останките от множество малки магазинчета край площада. Шегувахме се че тук е бил намерен първия мол 🙂

Хареса ми как буквално на всяка крачка от нашата разходка имаше информационни табели, от които можеше да се прочете по нещо интересно. Така трябва да се правят нещата! 🙂

Забелязваха се и пресни изкопи и разширения на проучванията спрямо идването ми предния път.

Градът е построен около I век от император Траян и е съществувал до около V век. Тук човек има реален шанс да походи по камъни на 2 000 години 🙂

Никополис ад Иструм е едно от местата, притежаващи значителен „уау-фактор“ 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *