Мъглижкият Скок

13 преджапвания на Мъглижката река, подскачане по камъни, речен пясък между пръстите на краката и студена вода над коленете 🙂 Бях чувал че тези неща ни очакват по пътеката за водопада Големия скок над Мъглиж. Още легенди се носеха за нрава на реката – пълноводие, което се мени от ден на ден. Днес това което е „леко прецапване“, утре можеше да е „вода до гърдите“ 🙂

Не бях ходил на Големия скок. А както беше започнало това лято с бури и поройни дъждове, вече го бях отписал и за тази година. Но ето че имахме цяла една сушава седмица, а и бях в района – събрахме се две коли герои и газ към Мъглиж 🙂

Където се натресохме на музикален фестивал 🙂 Не знам какъв. Всичките поляни около барите бяха заети от коли и палатки. Голям къмпинг пада там – явно хората използват жегата да направят един разхладителен плаж по реката 🙂

Тук направо си беше пренаселено и по пътя нагоре попадахме на странни групи хора. От такива тръгнали на една бърза разходка, през кърски любовчии и дори… циганска тумба изтупала се на пикник с персийски килими връз средата на пътеката 😮

Пътечката за Скока е що-годе различима и се движи от двете страни на реката. Първата забележителност по нея беше малък бараж, от който се изливаше лека водна завеса. На това май викат „Малкия Скок“ и се стига за по-малко от 10 минути.

След още 10 минути стигнахме до малко заслонче, разбито и разграбено оставено по голи стени. Тук беше единствената коприва, която погали голите ми крака – очаквах повече 🙂 Над източния склон на реката тук нагоре се издигаше крепост Горненски град, за съжаление невидима от нашата гледна точка от дъното на дерето.

Скоро след това дойде първото пресичане на реката. Пресичанията могат да са много различни според текущото пълноводие. Тук-таме се намират камъни, ако искате да минете сухи, но… Аз лично не бих разчитал на тях 🙂 Мъглижката река трябва да се усети в цялата ѝ прелест в това жежко лято. Правилният начин за това е чрез нагазване до коляно! 🙂

Спорно е каква е правилната обувка за този терен. От една страна имаме реката, в която трябва да се разкиснем подобаващо. А от друга страна имаме няколко пресичания на такива морени:

След миналата седмица по Пирин вече имах алергия към морени и пъпки ми излизаха само при мисълта за каквито и да са скало-насипни образувания… Слава богу, тези участъци поне бяха сравнително кратки и скалните отломъци не шаваха под краката ни.

По-слабите джапанки не издържаха на натоварването 🙂

Маркировка няма, но то не е и нужно. Пътеката е що-годе ясна от едната или от двете страни на реката. Пресичанията също са лесно забележими, а ако някъде имаше чудене – можеше да ходим и по самата река нагоре 🙂 За щастие всичките закани за вода до гърдите не можаха да се сбъднат, но все пак телефони и техника беше опакована в по няколко найлонови пликчета 🙂

До Големия скок разстоянието е малко над 3 км, което ни отне към час и малко.

Самият скок е към 10-15 метра висок и се намира зад ъгъла в една каньонска купа. Течението отгоре се изсипва със замах и завихряне надолу. Красиво и мощно – като застанеш по-наблизо и имаш чувството че водата ще те смаже 🙂

Останки от тази стихия се виждаха тук-таме по реката до тук. Натрупани боклуци и биомаса, които разказваха до къде е стигало пълноводието и как е влачило трупи надолу по течението…

Срещу водопада чакълест плаж чакаше хавлиите на по-сгорещените от нас, които се топнаха в плиткото вирче 🙂

Разходката до Големия скок е лека и идеална за горещи летни дни. Пазете се само от тълпите там 🙂

Comments

comments

Един коментар към “Мъглижкият Скок”

  1. Страхотно преживяване и красиво място , което си заслужава да посетиш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *