Равногор

Равногор е село в община Брацигово, което често остава в страни от туристическите маршрути в Родопите. Напълно незаслужено, както се убедих тази съботна разходка! 🙂 Региона предлага голямо разнообразие – уникални гледки, интересни следи от древно тракийско обитание и тихи вилни местности носеща лека носталгична нотка. Интересните неща наоколо не могат да бъдат обиколени за един ден, нито дори за уикенд. Тук човек трябва да дойде с цел почивка и да се надиша на най-чистия въздух на Балканския полуостров 🙂

Идвал съм няколко пъти към Равногор и винаги е интересно да намеря нови места, на които не съм бил. Дори след днешното целодневно ръчкане успях да се върна с повече набелязани точки „за следващия път“ от колкото започнах 🙂

Съдържание
  1. Червената скала
  2. Тракийска гробница
  3. Розовски вриз – Св. Стефан

Червената скала нагоре

Тръгнах рано сутринта от Пловдив. Времето – пълна скука – чисто синьо небе. Предната нощ беше валяло и сутринта ниски хищни мъглици опипваха долините край язовира. Или поне така ми изглеждаше от долу в ниското, докато карах. На тези пипала им оставаше броени минути живот и за съжаление щях да ги изпусна… Вече усещах как целия ден ме чакаше скучно небе и гадна светлина. Нямах никаква идея на какъв атмосферен спектакъл щях да се натъкна 🙂

Паркирах на центъра на селото. С колата всъщност може да се продължи доста по-напред – пътят е чакълест, но равен. Но идеята ми беше за кръгов маршрут и предпочитах да оставя колата някъде в ниското. Започнах с разтъпкването по широкия път за Бековите скали. Нямаше да ходя там този път – бяха ми добре известни и исках да посветя деня на нови местенца. Стигнах до параклиса Св. Илия.

Старият манастир Св. Илия тук е бил опожарен от турците през XVII век. Мястото е възстановено 2002 г. Зад параклиса има навес с голямо барбекю, а наоколо ходех по поддържана зелена морава. Дръвчетата се превиваха под товар от огромни ябълки. През октомври! 🙂

Тук край пътя стърчеше голяма GSM антена, където трябваше да се отклоня от широкия път. Маркировката наоколо е под формата на колчета с надписи и стрелки. Къде ги има, къде ги няма. Още тук стърчеше колец за „Червената скала“, което ме убеди че съм на прав път. Поглед напред – мокри облаци отнасяха синята скука по небето 🙂 Оха!

Не бях далече. Смених няколко от кърските пътища между картофените ниви и след 10 минути влязох с надолнище в борова гора. По дърветата изскочи някаква зелена маркировка, кой я знае от къде и за къде… Пред мен нещо просветна и изведнъж се оказах до голяма беседка с пейки край нея. Напред се откриваха километри въздух и някак си се бях озовал над зелено море от гора 🙂

Всъщност тази скала имаше няколко „етажа“ и на всеки от тях бяха накацали още и още пейки.

Язовирът долу почти не се виждаше. За гледка към него е по-добре да се иде към Бековите скали, които също са наблизо. Виждаха се покривите на Осиково на отсрещния склон, отстоящ на около 8 км.

Скоро бяха открили ловния сезон. Наоколо нямаше следи от ловджии, но тук се чуваха как пуцат от отсрещния баир. Починах, наснимах се и дадох газ обратно и към следващия обект. Пътьом отбелязах интересна находка – някои от дърветата пускаха млади свежи листенца 🙂 През октомври! 🙂

Тракийска гробница нагоре

Върнах се до едно от предните разклонения измежду нивите и продължих в югозападна посока. Следващият ми ориентир:

Харесах си едни големи могили край пътя. Очаквах че табелките ще ме отведат там, където ще има друга табелка с текст и нищо повече. Грешах и по двата параграфа 🙂 Подминах могилите и следващата стрелка почти ме вкара в… гробницата 🙂

Тракийска куполна гробница, без купола. Толкова обезглавена гробница не бях виждал 🙂

Гробницата е открита по време на оран през 1986 г. След това археолозите започват силни разкопки в целия регион разкривайки още 20 гробници строени между IV-II в. пр. н. е. Равногор се оказва едва ли не долината на тракийските царе №2! 🙂 В една от могилите е намерено Равногорското съкровище – 9 предмета от позлатено сребро, които могат да бъдат видени в Регионалния исторически музей в Пазарджик.

Довърших си кръговия маршрут през нивите и пътя за Фотиново. „Път“ е силна дума за настилката от чакъл с повече дупки от колкото чакъл. Не знам въобще защо го има по картите, колко ли хора се бъркат да минат от тук на път за водопадите във Фотиново… 🙂

Върнах се обратно до колата, с която щях да се придвижа до следващата цел съвсем наблизо. Между всички обекти наоколо има пешеходни маршрути – от Брацигово тръгва синя маркировка за Розовския вриз – Аятолука – Равногор. Ако имате повечко време и сили, може да се насладите както си трябва на чистия въздух тук.

Розовски вриз – Св. Стефан нагоре

Над село Розово се намира вилната зона Розовски вриз. Има нещо много благозвучно в това име 🙂 Розовски вриз 🙂

Условно местността започва още на язовира. Пътят минава край параклис „Св. Св. Козма и Дамян“, край няколко много китни чешми и беседки, детски кътове и… наблюдателници 🙂

Минах покрай няколко почивни бази и спрях на широка поляна по-нагоре. Поляната всъщност беше футболно и баскетболно игрище, заобиколени от малки вили и бунгала. Имаше лафка, която не работеше и голямо сдание – може би хотел?

Целта ми тук беше параклисът Св. Стефан, от който трябваше да има хубава гледка надолу към целия Розовски вриз. Имах горе-долу приблизителни координати, но не и пътека на картата.

Тръгнах по грешен път. А наоколо горски пътчета и пътеки – бол. Набарах една лъжлива пътечка, която се движеше нагоре по дерето, което щеше да ме изкара точно до параклиса. Но тя тръгна по стръмните и хлъзгави камъни, където нямах никакво желание да си троша краката.

Върнах се обратно до голямото здание, където намерих стрелка с посока за „параклиса“. Бинго! 🙂 Оказа се че синята маркировка е моята пътека. Тя почти веднага излезе от широкия път и влезе стръмно нагоре в гората.

Стръмничко си беше! 🙂 Разстоянието се оказа по-малко от 1.5 км, но височината – към 200 метра. Качвих го за 45 минути, които след цялото обикаляне около Равногор ми се сториха поне два часа 🙂 Така си мислех за разстояния и географии, когато почти се нахендрих в мрежата на този кръстоносец:

Много сочно парче, с телце голямо колкото бебешко юмруче… 🙂 Разминахме се живи и здрави. Нататък пътечката ставаше още по-тясна и стръмна. Но не беше много. Докато успея да си настъпя езика и внезапно изскочих пред… най-пъстрата гледка, която съм виждал 🙂

Леле, колко география се беше ширнала пред мен… Брацигово долу под мен, селца, разляни назад и настрани, още някакви бърчини след тях… Река Марица с още градове и цялата Горнотракийска низина, обримчена със Стара Планина най-отзад…

И всичко това гарнирано с шарени облачета, хвърлящи сенки като гигантски хвърчила. Между тях току се провираше слънчев лъч, прицелващ някое селце или баирче. Гледка, която може да те разтопи от кеф 🙂

Или всъщност май се разтапях от дъждовните капки, които почваха да ме шибат 🙂 Май се бях озовал в някой от тези ниски черни облаци. А, бях забравил че всъщност тук имаше и параклис, в който мога да се скрия за малко 🙂

Много ми хареса това място… Страшно зареждаща разходка и гледка! Седеше ми се още много, но капките се напъваха да се превърнат в порой. А надолу ме чакаше стръмна пътека и много газене на хлъзгави листа. Слизането ми отне само 15 минути 🙂

Оказа се че Равногор предлага повече от колкото мога да поема 🙂 Много места си набелязах за следващия път. Дупката. Аятолука. Баирчето Св. Неделя. И още други 🙂 Така че – скоро ще се видим отново 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *