Будапеща – остров Маргит

Остров Маргит (още срещан като „Маргарит“) е най-голямата земна маса между бреговете на река Дунав на територията на Будапеща. В миналото – дом на рицари и монаси, а в настоящо време – дом на катерички, хитри свраки и кой каквото доведе да си разхожда 🙂 Ако търсите място за спокойствие и спорт, да се разходите някъде сред природата – но ако може да се стига с градски транспорт! 🙂 – остров Маргит е вашето място! 🙂

Островът е приблизително дълъг 2.5 км и широк към 500 м. В двата му края се намират двата моста Маргит и Арпад, които са добра рамка на пълноценна полудневна разходка.

Мостовете на Будапеща са интересно клатещо се преживяване, всеки от които предлага по 4 различни гледки – в едната и в другата посока в двете отделни платна. Тръгнахме по северната страна на Маргит, но като че ли леко се объркахме – тротоарът всъщност беше велоалея с ниско прелитащи велосипеди, като тук-таме се намираше и по някой бегач за разнообразие 🙂

Слизането по средата на моста надолу към острова си беше цял пътен възел, в който за малко да се изгубим 🙂 Имах чувството че всеки момент ще попаднем в някакъв затворен подземен паркинг или детелина за връзка с долната улица. Е, почти се оказахме прави, но за щастие цялото объркване се дължеше на обхваналата ме морска болест и съвсем нормално си слязохме на пешеходна алея долу 🙂

Озовахме се в парк – доста китен, дори като за началото на зимата. Асфалтови пешеходни алеи – постлани с тънък филм нападали листа. Поляни, тук-таме някоя пешеходна карта на острова, малка уличка за градския транспорт…

Така скоро стигнахме до Музикалната чешма. Чешмата свири унгарски мелодии на всеки кръгъл час и надува тромбони на всеки половин час. За съжаление нашето разписание не беше съобразено с тези концерти и не успяхме да чуем нищо 🙂 Чешмата е в списъка на ЮНЕСКО… и в нея няма вода 🙂 Може би вече всички чешми наоколо бяха зазимени, защото в целия парк нямаше нито една течаща. Нито кафе, нито лафка.

Зад чешмата пешеходната алея започна да се изкъдря в плавни завои, обгради се в странна екзотична растителност. Езеро, обримчено с малки камъчета, мостчета с арки, бамбуци – бяхме попаднали в Японската градинка. В езерцето имаше червени рибки. Зимата водата се държи топла от минералните извори на Будапеща. Би било интересна гледка да се види в студено време.

Минахме през малко по-урбанизирана територия. Няколко спа-хотела, паркинги, спортни площадки…

Църквата „Св. Михаил“ – разрушена от турците през 1541 г. и възстановена през 1930 г.

Църквата е част от историческото минало на острова. До преди турско време тук е имало голям Доминикански манастир, чиито останки могат да бъдат видяни на няколко места.

В манастирът е била замонашена Маргарита – дъщерата на цар Бела IV. Още преди раждането ѝ, родителите ѝ са обещали да я посветят на религиозен живот, в случай че Унгария успее да се избави от страшна Монголска заплаха. В днешно време из руините тук-таме живеят бездомници.

Натъкнахме се на някои от коренните обитатели на острова. Две катерички се гонеха в трите измерения на дървесните корони 🙂

Окото ми хвана една гарга, която правеше пируети из въздуха. Както си летеше нагоре, изведнъж се отпускаше падайки надолу, разпърхвайки криле в последния момент преди да се размаже в асфалта 🙂 След като повтори тази каскада няколко пъти, забелязах че не го прави за кеф, а понеже се опитва да счупи някаква ядка 🙂 Хитрушата нямаше страх от хора и успях да се приближа почти на една ръка от нея:

Хора разхождаха кучета, младежи тичаха за здраве, бабите ги догонваха с бастуните (сериозно! 🙂 ) и въобще спортът се движеше на пълни обороти, въпреки хапещия студ на късния ноември 🙂

Попаднахме и на мини-зоопарк – клетките на животните се намираха досами пешеходната алея. Видяхме орли, лешояди и други кокошки, понита, зайци… имаше разнообразие.

В по-топло време (лятно) тук се предлагаха някакви атракции – примерно да нахраниш сам животните, с предварително одобрена от ветеринарите закуска 🙂 След като здравословният зоо-бар беше затворен за зимата, елените на Дядо Мраз нагъваха яко джънк чипс и солети 🙂

Над дърветата се показваше най-отчетливата сграда на острова – Водната кула. През лятото под нея работят ресторант с тераса и кафе, а човек може да се покатери в кулата за да получи хубава гледка от високо.

Натъкнахме се на още останки от средновековния манастир.

И така лека-полека стигнахме до следващата цивилизована зона – южния край на острова. Паркинги, кафета, сергии… Май ми се мерна и някакъв аквапарк? 🙂

Маргаритеният остров предлага много заигравки за душата и тялото. Сигурен съм че в тези два-три часа не успяхме да обиколим и половината от него 🙂 Парковете много ми харесаха, но трябва да се видят и през пролет или лято, когато всичко ще е зелено. Манастирските руини бяха интересна находка. Ако идвате насам, носете по някой орех в джоба. Катеричките и черните свраки ще ви харесат отдалече 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *