Аневско кале – крепост Копсис

Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня 🙂

От главния път Карлово – Сопот се виждат кафеви табели за забележителност. Пътеката е към 2-3 км дълга с 200-300 м денивелация. Стръмничка е, но не е нищо което да не може да се вземе с достатъчно почивки. И не трябва да ви е страх от високото, но за това – след малко 🙂

Паркирахме накрая на асфалта. От тук вече се виждаше крайната ни цел. Изглеждаше толкова близко 🙂 Всъщност крепостта се вижда още от долу от подбалканския път, стига да знаеш къде гледаш.

Първа спирка по пътя – останки от средновековна църква в долното предградие на крепостта. Около останките теренът е доста „разкопан“. Някои от хълмчетата са с доста правоъгълна форма – без съмнение още обрасли останки. Крепостите често са имали поддържащи „градове“ извън стените им. Всъщност в повечето случаи това което се е запазило до наши дни обикновено е само едни 10% от крепостните комплекси…

Продължихме напред и прецапахме малко поточе. Отразихме късо водопадче, леко обледено от януарските температури и продължихме по широкия път. Скоро се отклонихме от него и хванахме стръмната пътека нагоре, която щеше да ни изкара до крепостта. Следващият километър щеше да е най-стръмен, където спирахме доста пъти за почивки и гледки 🙂

Долу ручейчето напираше да замръзва, а горе минзухарите напираха да пробиват. Те знаеха ли кой месец сме? 🙂

Почивките нагоре бяха подпомогнати от яките гледки които се откриваха надолу. Панорамите започваха малко по малко да се откриват и всеки качен метър се отразяваше по видимостта.

Средна Гора срещу нас изглеждаше сравнително суха, но на изток по-високата ѝ гърбина се намяташе с бял кожух.

Драпането по тази пътечка си беше натоварващо, но не особено продължително. Скоро излязохме окончателно от гората и се оказахме в подножието на широк скален купол. На върха му беше кацнала нашата крепост.

Последва една доста осрана поляна (как стигат кравите до тук?!) и стигнахме до скалата. От тук нататък ходенето по назъбени камъни се проведе под наслов „урва наляво, урва надясно, урва и по средата“ 🙂

Вече бяхме в основата на руините. Запазени бяха частите от цитаделата и две от кулите. За жалост тясната пътечка не даваше много гледни точки.

По назад се виждаше основата на още една кула. Между двете седяха останките от масивна стена, а надолу в урвите беше разпиляна поне още една стена…

Аневското кале е сред едно от най-запазените наоколо. Строено е по време на Второто българско царство. Средновековният град Копсис е имал цитадела, пет кули и манастирски комплекс. Градът е датиран от Второто българско царство, но е възникнал върху други останки от Античността и ранното Средновековие.

В голямата постройка – кула или цитадела, можеше да се влезе през паянтова стълба на три ката. Но след стръмното драпане по скалите, което ни доведе до тук, нещо не бяхме в настроение за паянтови стълби 🙂

Напред към следващата останка – част от северната кула. За съжаление тук липсват каквито и да са информационни табели. А крепостта е проучвана още през 1983 г от екипа на доц. Иван Джамбов. Разкопките са били спонсорирани от ВМЗ Сопот, но както са започнати, така са и изоставени. Наоколо се забелязват железа и части от съоръжения. Може би защитни навеси над някои от другите открити сгради. Ако се абстрахираме за момент от двете масивни кули, наоколо се спънахме в още доста основи и зидове.

В градежът на близо хиляда години интересни са дупките оставени от отдавна изгнилите подпорни греди.

Ако мястото преди е било трудно достъпно, в днешни дни би било недостъпно без прехвърлените през стръмните пропасти дървени мостчета и ръждясали тенекии…

Пътеката продължаваше по същия екстремен начин още нататък – с желязно въже. Но и до тук вече се бяхме наситили с адреналин и краката ни бяха достатъчно омекнали 🙂

Гледките които се откриваха отгоре обхващаха поне 20-30 километра от Карловското поле и Средна Гора. И наистина – от целия този район, човек би видял Аневското кале ако знае на къде да гледа. Останките от стените се извисяваха на поне 10-15 метра височина. Калето лесно се вижда още долу от подбалканския път. Вижда се и от горе – от балканските пътеки. Само мога да си представям каква внушителна гледка е била крепостта във вековете на разцвета си.

Разходката не беше дълга, но беше подобаващо стръмна и на места дори – екстремна 🙂 Определено катеренето на камъни и прехвърлянето през урви не е занимание за лошо време. Това е едно от малкото места, където човек може да се докосне до строежи на хиляда години. Препоръчвам с три ръце 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *