Долна Кула – Ин Кая

Продължаваме с търсенето на интересни етюди из малките родопски селца и махалички. Така се насочихме към село Долна Кула и скалния култов комплекс Ин Кая.

Асфалтът от разклона на главния път от Горна Кула беше добър, но тесен и криволичещ. От дясната ни страна се беше разляла гигантската река Крумовица, която няколко пъти объркахме с Арда, Марица и Дунав 🙂 Движехме се отново без табела и знак, единствено с посока от GPS-а. Отбивката ни беше за махала Раец. От там имахме към километър черен път, където решихме да не мъчим колата и да си направим сутрешна физзарядка 🙂

Лекото нагорнище се движеше край обширно поле, осеяно с дребни камъчета. Ниската тревичка беше поддържана изрядно къса от големи стада добитък, които за щастие все още не бяха излезли. Не ни се занимаваше с овчарски кучета толкова рано сутринта.

Пътят излезе на голям навес с пещ. Той започна да ни се открива малко по малко и първото което видяхме беше съмнително малко триъгълно покривче. „Дано да не е кучешка колибка!“ мислихме си ние, а то излезе чешма 🙂

Махалата се състоеше главно от няколко полу-разпаднали се чифлика. Интересен градеж – виждаха се стените, състоящи се от няколко ката зидария и замазка. Признаци на живот имаше единствено край няколко овчарника.

Ин Кая беше близко, но нито имах пътека по картата, нито се виждаше път наоколо. Така че пуснахме се по пряка линия през поляните и скоро стигнахме отвесен откос към малко каньонче. Долу под нас се събираха няколко рекички и нямаше изглед за пресичане.

Скални ниши бяха изсечени по източната и южната стена на масива.

От задната част се виждаше скална арка.

А точно над арката бяха изсечени интересни правоъгълни улеи – такива виждам за първи път.

На около километър западно имаше червеникава скала, която също имаше груби следи от издълбани ниши. Интересна култура е обитавала тези земи. Уж все траки из повечето България, но никъде другаде не съм виждал толкова скални ниши, колкото в радиус 20 км от тук.

С малко повече обикаляне може да се стигне до самата Ин Кая, но нашия претъпкан график в стил „всичко да видим“ изискваше кръгом и газ към следващото място. До след малко! 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *