Студен Кладенец – Шейтан дере

Ако имате път край Студен Кладенец, задължително спрете за почивка до Шейтан дере – каньона на дявола. На броени метри от пътя ви чака извънземен пейзаж 🙂

Стига се много лесно – ако идвате от Студен Кладенец, паркингът е малко след ВЕЦ-а, но преди язовирната стена. Миниатюрна табелка за „Абразивни кладенци“ ще ви спре на правилното място. Слиза се по циментови стъпала и пред вас се открива гледка като не от този свят 🙂

Трудно е да се каже че река Арда тече буйно тук. Участъкът от язовирната стена до ВЕЦ-а малко по-надолу е сравнително стационарна вода.

Водите на реката са отмивали меките повъехностни слоеве в продължение на хилядолетия, стигайки до твърдите гранитни и базалтови скали отдолу, образувани от изстинала лава. Скалните образувания са дело на отдавна загасналия вулкан „Св. Илия“.

Реката е носила дребни камъчета, които са се завихряли из неравностите и като абразив са издълбавали твърдата скала отдолу. Камъчетата са малки, но трябва да разберем за какъв период от време си говорим. Ако един човешки живот ни се струва дълго време, то е прашинка в сравнение с географските периоди от време, където милион години са нищо време. Когато умножим „малко“ по „адски много“, и постигаме големи резултати.

Според легендите, който падне в тези дупки, не излиза никога – нито жив, нито мъртъв. Подходящо място да заведете свекървата на туризъм 🙂

Според друго предание само смелите можели да надскочат пропастите с бушуващата вода отдолу. Е, в днешно време водата не бушува – язовирната стена е спряла течението и речната вода излиза чак по-надолу през ВЕЦ-а.

Водата е издълбала кратери, шарапани, долапи – понякога на два и три етажа.

Ако се вгледате от близко в скалата, ще видите минерални жилки, заели правилни геометрични форми.

Разходката е интересна и предлага разнообразие и известна доза гимнастика. Ако се абстрахираме от циментовите стъпала, в района няма обособена пътека. Разхождате се по скалите на собствен риск и до където си решите. Може да направите отбивка за пет минути или за един час. Мястото си струва да се види 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *