Нощен сървайвър

Да започвам ли пак с историите за развалени планове? С две думи фирмата ни имаше рожден ден. Сутринта преди планираното парти от хотела (където щяхме да бъдем) решиха да ни подарят по един пръст в устата със „сори, ама май сме дали вашата резервация на други хора“… Как ще объркаш резервация за 30 човека ми е извън акъла. Та партито се отложи, а за този уикенд реших да си направя обичайния сървайвър навън.

Мястото беше чешмата над Горно Изворово, където преди време бяхме тръгнали към връх Саръяр със Сашо. Този път планът беше да спя на чешмата на равната поляна и на сутринта да се пробвам нагоре. Прогнозите за времето не бяха много стабилни, но това донякъде ме радваше – исках да се пробвам на по-влажно време. Имах идеи за хамака и платнището и нямах търпение да ги тествам.
Цялата публикация „Нощен сървайвър“

Екопътека „Сухата река“ – да, бе…

„Красиво кътче от Средна гора, подходящо за разходка,колоездене и питници през цялата година. Предлага загадъчни и красиви места,носещи спокойствие, позитивна енергия и радост. Създайте си невероятни спомени в тази закътана котловина близо до големия град,но застинала във времето, даряваща ни с толкова много красиви моменти.“

Това гласи описанието на това място в „любимия“ ми сайт – Wikimapia.

За мое разочарование реалността беше на светлинни години назад.

Събота сутринта след една камара провалени планове (вече взе да ми става навик) реших да направя едно проучване в тази посока. Обектът седеше в Wikimapia и ме дразнеше от много време. През това време направих няколко проучвания и се оказа че никой не е чувал за Сухата река. Да са изградили еко пътека толкова близо до града – щеше да се чуе и по националните новини. За това цялата работа ми изглеждаше като кьорфишек и отидох без никакви очаквания.

Хванах околовръсното в посока Казанлък и свих в дясно за барата. Мястото малко трудно се намира, за това направо давам трак (хем и да пробвам една нова мапърска услуга):

Пътеката започва от жп-линиите, почти както маркираната пътека за Ягода. С тази разлика че не се ходи по пътя на влака, а веднага се пресичат и се продължава направо. След 2 минути се излиза на асфалтовата алея за вилите в Баритна мина и естествено дворните кучета се разлайват. Асфалта свършва почти веднага, а пътечката се движи в дола, точно по Табашка река.

След ужасните дъждове и наводнения от последните седмици рекичката представлява едно весело поточе, което скача по няколко камъка. Но в по-голямата си част си тече тихо и спокойно. Струва ми се че ако лятото беше истинско лято, мястото би оправдало името „Суха река“.

IMG_0840

Пътеката е широка и се движи измежду частни имоти. Повечето са изоставени и полуразрушени. Само два пъти ме лаяха кучета и това е малко тъжно. Естествено, където има хора – има и боклуци. Сухата река не правеше изключение. Определено не е място, където бих отишъл на пикник. То и нямаше къде де – покрай реката нямаше поляни, не видях огнища или маси – нищо.

Най-голямата атракция беше един воден пад от три метра и изградената до него чешма. Имаше мраморна плоча с изчукан от времето надпис, в който успях да различа само: „рмс, партизани, национално“.

IMG_0843

Теренът беше почти равнинен и скучен. В дясно имаше борова гора и все се надявах че пътеката ще кривне натам. В дясно досами мен течеше реката и имах чувството че аха аха и да се излее по пътеката. В дясно отвъд реката бяха повечето съборетини, като около тях растеше онзи тип джунглеста гора, която се въди по влажни места. Хванах един разклон в тази посока, да видя малко разнообразие. Той направи няколко S-образни завоя и се изкачи двайсетина метра нагоре до някаква успоредна пътека. Тук вече нивото на разрухата надминаваше очакваното и пътеката беше почти обрасла. Гората пък беше от онзи гнусен анемичен вид – все едно бурени които са израсли до нивото на храсталаци. После храстите са се напънали още малко и порастнали до височината на дървета. Хич не ми беше приятно там и се върнах обратно долу до реката.

IMG_0847

Продължих още малко, а пътеката малко по малко ставаше собственост на джунглата. От ляво, дясно и от горе се спускаха хищни лиани и увивни растения. Ходех в нещо като постепенно стесняваща се фуния. Когато клоните почнаха да придобиват тръни и шипове си рекох че това е капан и стига толкова 🙂 Кръгом.

Гвоздея на програмата беше една от полуразпадналите се къщи. Тази нямаше дори ограда, но пък имаше табела – „Не влизай! Може да съм наоколо!“. Да бе 🙂

IMG_0859

Бих казал че маршрутът става за половин-един час нестандартна разходка ако са ти омръзнали Аязмото и останалите паркове. Нищо повече. Не ме изкефи. Никаква екопътека не е – обикновено дере. Нищо еко няма там, дори напротив – ако гледаш боклуците. Няма маркировка и нищо. Въпреки всичко съм доволен да видя някое ново местенце, така че това си беше един час разходка, за който не съжалявам.

Малко от Рила и опит за Мальовица

Този път ще ви спестя досадните приказки за провалени планове за уикенда, за кандардисване на хора които предпочитат да си прекарат живота пред телевизора… такива нямаше този път 🙂 Просто се хванахме с Димо и си рекохме – айде да се пробваме на Мальовица тая събота. Гледахме картата – 6 километра ходене с 1000 метра денивелация – среден наклон 6:1 – малко терсене е, ама… разстоянието не е голямо, ако трябва ще го излазим на 4 крака. Това което не се побра в изчисленията е че денивелацията главно е в последната част на пътеката, където наклонът стига до 4:1 и теренът е яко камънак.. но за това след малко.

Цялата публикация „Малко от Рила и опит за Мальовица“

Х. Левски – Карлово

Назад към първи ден от изкачването Карлово – х. Левски.

Втория ден от пътешествието започна два пъти – към 5 и 6 часа, когато с голям кеф разтоварих самосвала в лъскавите кенефи на хижата 🙂 Чудех се дали да се пробвам за изгрева, но с тези високи баири наоколо… Слънцето вдигне ли се един пръст над хоризонта и вече не може да се щрака директно.

Така че към 7 и нещо официално открих деня. Закуската ни беше поръчана за 8 часа, та до към 9 хапвахме и си събирахме мислите и главите. Бележка за следващия път: да взема по-лека ракия 🙂 Обзор на маршрута – рекохме да не се връщаме по същия път, а да хванем панорамния път за Добрила и от там да слезем към Хубавец. Пътя се удължаваше с около 30%, но нали беше слизане, а и по топографската карта го даваше почти равен (ДА БЕ), та…

Цялата публикация „Х. Левски – Карлово“

Карлово – х. Левски

Този уикенд пак ми се провалиха една камара планове. Това вече взе да ми става навик, но пък – всяко зло за добро. Ива организира една разходка до хижа Левски над Карлово и аз леко в неведение до последния момент им се натресох. По карта пътеката до там беше около 10-15 км с 1000 метра денивелация, което означаваше че за мен щеше да си е сериозна работа. Отиваща към рекордите за тази година, ако не и – въобще. Важно е човек да се подготви психически и аз се подготвих за пешеходен садо-мазохизъм. А то се оказа още повече 🙂 Не съм в много добра форма и разстоянията които хората казват, аз си им слагам 50% отгоре. От Карлово до Левски казват 4.30 часа – значи като за мен – 6-7. Почти познах.

Цялата публикация „Карлово – х. Левски“