Поради настъпващото глобално затопляне (вземайки предвид географското местонахождение на текущия сървър), ще местя блога към по-високи места – на blog.ivanatora.info. Който има някакъв интерес насам – да си ъпдейтне връзките 
И някои готини нововъведения – версията на Wordpress е обновена до последната налична и е инсталирана добавка, която форматира код. Това последното много ми липсваше до сега.
Закоментиране на цял блок код с един знак
November 1st, 2009Този бърз хак работи само в езици, които поддържат коментари от вида “//” за коментиране на ред и такива от вида “/* … */” за коментиране на блок.
Да вземем този блок:
-
-
blqk();
-
puf();
-
paf();
-
Да го закоментираме целия:
-
-
/*
-
blqk();
-
puf();
-
paf();
-
*/
-
И да закоментираме затварящия коментар
-
-
/*
-
blqk();
-
puf();
-
paf();
-
//*/
-
В този момент целия блок е закоментиран. Ако сега добавим единична “/” пред отварящия коментар, коментарите ще отпаднат и блокът ще се разкоментира:
-
-
//*
-
blqk();
-
puf();
-
paf();
-
//*/
-
Изпробвано е и работи в С и РНР. Ако имате пуснато оцветяване на кода в редактора, който ползвате (и оцветяването работи добре в реално време), ще видите интерсна гледка при добавяне и премахване на магическата “/”
Сагата за интернета на “VISIO”
October 7th, 2009На кратко – половин месец септември нямах интернет и мрежа. По едно време причината беше скъсания ми кабел (7 дни няма кой да дойде една снадка да направи), по друго време беше гръмотевичната буря, омела суичовете по цялото трасе, а по трето време кой знае какво беше. Междувременно в периодите на “имане” на интернет и мрежа, съвсем редовно моят суич забиваше за по няколко часа.
Ходих им в офисите, разправяхме се. Накраха ме да напиша жалба до управителя, с която щели да ме компенсират в таксата за месец октомври. Като за 15 дена без възможност да им ползвам услугите (по тяхна вина), това означава че месечната ми такса за октомври би трябвало да бъде намалена поне на половина. Не можаха да ми кажат кога ще спрат проблемите. Поисках да ми върнат месечната такса за септември (тогава бяха минали 10 дена от месеца, през които нито един час не съм имал интернет), но ми отказаха.
През целия период на скъсания кабел, телефонния съпорт ме успокояваше че се работи по проблема и че до края на деня (всеки ден) ще оправят работите. Мястото на скъсване е точно под прозореца ми и се вижда от стаята. За 10 дена техник не дойде. Не знам как са “оправяли скъсания кабел” дистанционно, но явно не става така. Накрая трябваше да ида в централния им офис и да им вдигна скандал, за да докарат техник.
Резултатът от жалбата беше плачевен. Таксата ми за месец октомври не е намалена с нито стотинка. Решението след разглеждане на жалбата било глоба за техника в размер на 4 (четири) лева.
Всеки може сам да си направи изводите. На мен ми писна от отношението на VISIO към клиентите си и им показах среден пръст. Писах и до Комисията за защита на потребителите, тъй като ЗЗП е нарушен по няколко точки в моя случай (неравностойни клаузи в договора, лошо качество на предлаганата услуга, нелоялна търговска практика).
Geekbench – интересен бенчмарк
September 6th, 2009Попаднах на един интересен бенчмарк – Geekbench. Това което тества е производителност на процесор и памет. Детайлно описание можете да намерите на страницата им. Интересните моменти в него са:
- върви на Windows, Linux и Mac OS
- пуска се с 1 клик и дава бърз резултат
- резултатите са разделени на няколко секции: целочислени операции, операции с плаваща запетая, памет и цялостен резултат. Точките са линейно пропорционални – ако компютър А има 500 точки, компютър Б има 1000 точки, а компютър В има 2000 точки, то Б е два пъти по-бърз от А, В е два пъти по-бърз от Б и четири пъти по-бърз от А.
- бенчмаркът е написан така че да се възползва от произволен брой ядра на процесора, с или без Hyperthreading
- може да изпратите резултата си до онлайн базата с данни, която и без това е доста богата
Естествено не трябва да се забравя че това е обикновен тъп синтетичен бенчмарк и поведението на тестваните машини в реални условия може да е друго.
Тествах четири машини тук и ето резултатите:
1) Celeron 500MHz (66MHz FSB), i440zx, 128+64MB PC100 SDRAM – overall performance 230
2) Pentium Dual Core T2390 (1.8Ghz, 533Mhz FSB), GS965, 2*1GB DDR2 667MHz – overall performance 2030
3) Pentium 4 Prescott (3GHz, 800MHz FSB), i945, 512+512+1 DDR2 667MHz – overall performance 1740
4) C2D T2400 (1.8Ghz, 667Mhz FSB), GM945, 2GB DDR2 667Mhz – overall performance 2135 (governor – ondemand)
Като се прибера в Пловдив ще го пусна и на виртуалната машина (Ъпдейт: излезе много близко до реалния пеформанс – около 1500)
Границата Мохо: Линкълн Чайлд – ревю
August 15th, 2009
Реших да дам втори шанс на Линкълн Чайлд да ме заинтригува. Разгледах из онлайн книжарниците какви книги има издавани в България като самостоятелен автор и тази ми хвана окото. (Чета че дуетите му с Дъглас Престън били добри). Единствения проблем беше че навсякъде книгата беше изчерпана. Единствено в Пингвините не беше зачеркната. Добре – в Пловдив има Пингвини. Обадих се по телефона да проверя дали я имат – да не се разкарвам напразно. Продавачката едва успя да я намери и предложи да ми я запази. Бях изненадан, защото не иска нито име, нито никаква идентификация. Важното е че на другия ден като минах през книжарницата книгата ме чакаше там. Благодаря на тази безименна продавачка!
Какво казва резюмето на гърба на книгата:
Двaнaдeсeт xиляди футa под Aтлaнтичeския окeaн…
Haй-зaбeлeжитeлното подводно откpитиe в истоpиятa!Лeкapят от Bоeнномоpския флот Питъp Кpeйн спeшно e повикaн нa отдaлeчeнa пeтpолнa плaтфоpмa в Сeвepния Aтлaнтичeски окeaн, зa дa помогнe в постaвянeто нa диaгнозa нa стpaнно зaболявaнe, paзпpостpaнявaщо сe сpeд пepсонaлa. Когaто пpистигa, Кpeйн нaучaвa, чe peaлният пpоблeм сe спотaйвa дaлeч долу – нa “Буpя в бeзднaтa”, изумитeлнa aвaнгapднa нaучноизслeдовaтeлскa бaзa, постpоeнa нa окeaнското дъно. Свpъxсeкpeтнaтa стaнция e пpоeктиpaнa с eднa-eдинствeнa цeл – дa изкопae нaскоpо откpит подводeн обeкт, който можe би съдъpжa ключa зa тaйнa, обвитa в многовeковни митовe и догaдки…
Кpeйн полaгa клeтвa дa мълчи и сe спускa в бaзaтa. Haучaвa, чe по вpeмe нa paзкопкитe сe нaблюдaвaт обeзпокоитeлни зaболявaния. Кpeйн осъзнaвa, чe тaйнaтa бaзa кpиe нeщо много по-сложно от мeдицинскa зaгaдкa и чe откpитиeто e всъщност много по-зловeщо…
И по-смъpтоносно, нaдxвъpлящо човeшкитe пpeдстaви!
Поpeдният пpиключeнски шeдьовъp нa Линкълн Чaйлд, този път бeз обичaйния му съaвтоp Дъглaс Пpeстън!
Веднага казвам че книгата е много добра и трябва да се прочете!
От тук нататък – внимание, следват леки детайли около сюжета
Началото е класическо – нефтена платформа на край света открива нещо на океанското дъно. Линкълн Чайлд май обича да пише за такива отдалечени места и това ми харесва. Откъснатата база с военно присъствие започва да му става навик, но ако мнозинството от читателите са такива литературно осакатени типове като мен – явно това се продава. Характерите на персонажите отново са стереотипни и могат да се опишат с по две думи: “главният герой” (да, това е повече от достатъчно за Крейн – всичко се върти около него ), “загрижения учен”, “добричкия адмирал”, “красивата физичка” и “фанатизирания агент”. Поне героите не са толкова много колкото в “Зоната”, дори напротив – броят се на пръстите на една ръка и читателят успява да ги опознае добре до края.
Действието е динамично, пълно с екшън и загадки. Сменят се различни хипотези, нишката се движи по различни направления. Не остава място за скука. Извънземните като идея са застъпени точно колкото трябва – не прекалено много, но достатъчно за да подтикнат към размисъл. Всъщност зад основния сюжет се крият няколко философски теми, но леки и приятни, колкото да не можем да обвиним книгата че е плоска екшън-фантастика.
Този път поредната творба на Линкълн Чайлд успя да се класифицира в категорията “технотрилър”. Автора показва че се е постарал да навлезе в доста области, но имаше някои малки недоразумения. Примерно в тематиката с компютрите. Много се изненадах когато на една страница видях изсипан сорс на С Няколкото грешки не са нещо сериозно и повече минават за типографски, като примерно изписването на “ASC II” или “imt” (вместо int). Нищо особено, в сравнение с количеството терминология, което Чайлд изсипва през цялата книга.
В заключение ще кажа че “Границата Мохо” ми се стори няколко класи над “Зоната” и вероятно в скоро време ще си намеря още нещо на Линкълн Чайлд.
