Бачково – Зелената пътека

За мнозина Бачковския манастир е само манастир, няколко сергии и кебапчийници. Но от паркинга на манастира започва чудесна панорамна екопътека из Родопите. Можете да се поразходите, да разгледате забележителностите и да хапнете на пикник.

Продължителността на разходката е около час и нещо с умерена денивелация. Подходяща е за деца и семейства. Тръгва се от паркинга на манастира през широка порта, върху която стои надписа „Зелената пътека“. Върви се по асфалт около 5 минути, след което пътя става горски. Минава се вдясно от една голяма чешма и малка поляна. Тук мога да кажа че в духа на Родопите, чешми има в изобилие по цялата пътека. Водата е хладна и чиста. С навлизането в гората започва да се усеща денивелацията. Минава се вдясно от костницата (някой ако има повече инфо за нея – моля да допълни).

След още малко пак вдясно се виждат беседки, пейки… и един голям камък, който се оказва че е Еленината чешма, но поставена с гръб към пътеката.

Следва водопада. От пътеката се вижда горната му част, където реката пада между камъните от височина 5-6 метра. Ако искате да направите страхотни снимки, съвсем лесно можете да слезете в основата му. Върнете се малко назад и ще намерите малка пътечка за там.

След още десетина минути пътя почва да става леко каменист и се излиза на Дългата поляна. По нея са разхвърляни каменни блокове, а в сенките могат да се намерят дървени пейки и масички за пикник и отмора. Тук е идеалното място за вас, ако сте огладнели. В края на поляната има чешма, а в дясно от нея минава реката. Ако се загледате по табелките ще видите надписи „Кошчето за боклук е вашата раница!“. И с право – района е доста замърсен от боклуците оставяни от „туристи“. Импровизираните кошчета, направени от торбички или от срязани туби преливат, а някои поляни са целите покрити… Хапвайте и пийвайте тук, но оставяйте района в състоянието в каквото бихте желали да го намерите следващия път.

Ако след поляната имате още сили, продължавате към края на пътеката. След 15 минути стигате до следващата постройка – аязмото. Изворът се предполага че притежава лековити свойства и около него е издигнат параклис. В двора му се виждат два огромни чинара на по над 300 години.

Продължавате по пътеката и скоро стигате виждате малка постройка, кацнала в скалите над вас. Това е пещерата с иконата. Една от легендите разказва че преди години овчар е бягал от дъжда и се е скрил в малка пещера. В нея намерил икона. Иконата е скрита от монасите от Бачковския манастир точно преди последното разграбване на манастира от турците. Иконата е пренесена в манастира, но част от нея се е отпечатъла на камъка в пещерата. До пещерата се стига по много колоритно стълбище, прорязано в скалите. След като посетите пещерата, не бързайте да слизате обратно. Продължавате все напред и нагоре. Стълбите ще ви изведат на панорамна площадка, точно над мястото където бяхте преди малко. Храстите и дърветата тук са окичени с разноцветни парцалчета, чорапи и салфетки. Според поверието всеки може да закачи нещо тук и това ще му донесе здраве.

Продължавате все напред и стигате до параклиса „Св. Архангел Михаил“. Над входа му две табели анатемосват всеки, който драска по стенописите. За съжаление съвременния вандал-турист не се трогва от анатеми и вътре не е приятна гледка…

Тук е края на пътеката. Ако искате, хващате обратния път, а ако сте тръгнали с по-сериозни намерения – сигурно вече сте забелязали маркирания маршрут към хижа „Марциганица“. Вие си решавате.

Басейните около Стара Загора

Ударих му една яка почивка тия дни – като се почна от близкия балкан и се мина през басейните в околията. Ще драсна едно бързо описание на последните, защото до сега не успях да намеря подобен вид ревю из нета.
1) Закрития басейн до езиковата гимназия
Идеален е ако отиваш за плуването, не за печене или да гледаш мацки. Басейна е закрит и работи и лете и зиме. Зимата не знам колко се отоплява, хората се връщат от плуване разболени. Размери – олимпийски. Коридори – 5. Обикновено е разделен на две части през средата – плитка и дълбока. Дълбочината е от 1.40 до 1.80 метра. Недостатъка му е че често се случват тренировките на разни лапетии и басейна се пълни с малчугани, които са отишли да си играят и да се давят. Вход за учащи – 1.50 лв, за които можеш да стоиш час и половина. Има топли душове, но шкафчетата в съблекалните не се заключват.

2) Старозагорски минерални бани – басейна на хотела на „Мини Марица Изток“
Големичък е, а дълбочината е около 1.40 – 1.80. Входа е 5 лв + 2 лв за шезлонг. Сини плочки. Има игрище за тенис на корт и футбол на малки вратички. Спортовете мисля че се плащат отделно. Има една будка за ядене и пиене, където правят хот дози за по 2 лв. Има душове и готини безплатни кенефи. Навъртат се мутри и мацки.

3) Старозагорски минерални бани – централните басейни
Тази година не съм ходил там, но миналата година бяха развалина. Има един огромен олимпийски басейн, на който плочите са разкъртени и не виждаш дали стъпваш върху плочка или върху пясък. Като ходихме последния път имаше порязани крака на острите счупени ръбове. Освен това басейна е наистина огромен и се чисти рядко. И е студен. Има и два по-малки басейна – единия е топъл, където се плацикат бебета и майките им. Доста е плитък и не става за друго освен за плацикане. Третия басейн е за гмуркане и в единия край е доста дълбок. Също е студен и наклона на дъното е доста голям, така че и за топка не става. В целия комплекс има едно барче. Няма шезлонги и чадъри. Единствения му плюс е че се намира на три минути от автобусната спирка за града и има лесен транспорт.

4) Комплекс „Русалка“ – квартал Железник
Басейна не е много голям и не е дълбок. Има тревна площ (където няма сянка) и плочки с шезлонзи и чадъри. Има мокър бар.

5) Басейна на с. Пряпорец
Средно голям басейн, дълбочина около 1.40 – 1.80 м. Сравнително чист. Има тревна площ с чадъри. Има барче и ресторант. Има и 5-6 бунгала (самостоятелен санитарен възел + 3 стаи) и е готино да поостанеш за ден-два. Комплекса се намира сравнително далече от автобусната спирка (около 30 минути пеша), така че по-добре да се ходи с кола.

6) Централния басейн на с. Ягода
Тук най ми хареса. Огромна тревна площ със сянка – има няколко големи дървета. Един голям басейн с дълбочина 1.30 – 2 м и един по-малък с дълбочина 1.30 м. И двата са с минерална вода и малкия е доста топъл. Има топли душове. Има 2-3 заведения (една бирария, едно барче и една будка, която не беше отворена), но тоалетната се плаща и е мизерна. Има условия за спорт – едно игрище за плажен волейбол с пясък, две-три игрища за федербал и едно за футбол на малки вратички. Има шезлонзи и чадъри. Входа беше 4 лв + 1.50 за шезлонг. Целия комплекс е наблизо до селската автогара, така че може да се иде с автобус от града или с кола. Единствения недостатък беше че басейните не са с плочки а с някаква мазилка и на места са хлъзгави.
Снимки от комплекса – тук.

7) Басейна в комплекс „Ушев“
То даже не беше басейн, ами нещо като вана или гьол. Явно е направен за гостите на бара, които да си топкат краката във водата… Само минахме от там и като видяхме колко е малко въобще не влязохме. Намира се зад с. Малка Верея.

8) Старозагорски минерални бани – комплекс „Гроди“
Басейна е голям и е заграден от всякъде с борова гора. На мен много ми хареса, заради сянката. Ако ходиш за да се печеш сериозно има да гониш слънцето. Има малък топъл детски басейн. Водата в големия басейн е чиста и май не е хлорирана – дали не е минерална? В малкия басейн е батак – ама така е, като цамбуркат вътре бебета които са измазани с плътен слой плажно мляко….
Цени от 2013та – вход – 6лв, шезлонг – 2лв, кебапче/кюфте – 1лв, пържени картофки – 2/2.50лв. Ако не си вземеш шезлонг можеш да се опънеш между боровете. Тревата е поддържана и няма храсталаци.