След много уморителна работна седмица реших че е време да прочистя чакрите с някой садо-мазохизъм и Веско веднага се включи с подходящото предложение – връх Орфей. Има спорове за името му – според картите той се казва Широколъшки снежник, според хората – Карлъка, а според една нова мраморна плоча – Орфей. Но едно е 100% сигурно – върхът е висок 2188 метра и е най-високото място в Родопите, където човек може да се качи легално 🙂 Голям Перелик е само 3 метра по-висок, но той е разрешен само за военни с големи кучета.
На някои места просто им идва времето. То се случва точно когато трябва – нито по-рано, нито по-късно. Така стана и с екопътека „Бели Искър“. Тя стоеше в списъка ми от поне 5 години. Имах много възможности да я посетя, но за щастие все нещо излизаше… Защо за щастие? 🙂
Целта за деня беше съвсем друга. Цялата предна вечер сверявах картите и навигациите към крепостта до село Манолово. Интересни снимки от интернет, обещаващо точни координати – имаше всички признаци за успеваемост и прекъсване на серията лош късмет, която ме беше обхванала от едно време насам. Да, ама не 🙂 Цялата публикация „Тъжа – крепост Манастира“
Бях хвърлил око на района около Ивайловград от преди много време. От векове насам това е било гранична зона, пазена от важни крепости. Очаквахме да попаднем на находки от всички епохи. Само на 30 км от там се намира Одрин – столицата на Одриското царство – град, преживял над 15 големи битки и обсади. Константинопол – „непревземаемият град“ – столицата на източната Римска империя, също се намирала сравнително близо по географските стандарти.
Същият този граничен статус гарантираше и друго. До скоро достъпът до набелязаните обекти е бил труден. Някои от тях са били зад граничен кльон. Щяхме да видим диви девствени места, почти недокоснати от боклуците и унищожението на съвременните цивилизации. Големите градове, от които идвахме оставаха далече зад нас… „Далече“ е другата причина, поради която дълго време отлагах Ивайловградския регион. Тук трябваше да се дойде за повече време, каквото се отвори по Великденските празници. Но с празници или без, ние пак го направихме бързо – на две на три 🙂
Стара Загора е един от древните градове в света. Най-ранните следи от цивилизация се отнасят към края на 7-то хилядолетие пр. н. е. Намерени са останки от всички епохи, но едни от най-запазените следи – каквито продължават да се откриват при строежа на всяка съвременна сграда, са от античния Рим. Всички тези са добре проучени и документирани.
Случайно попаднах на един добре разработен обект, за който не можах да намеря почти никаква информация.
