В дивото и бодливото, надалеч от сивото
3 дни по-късно колената ми спряха да се подкосяват 🙂
Чудно защо крепостта Зареница не е в Топ 5 на туристическите обекти в околията. Може би заради изкъртващите 650 метра денивелация? Заради обраслите и трудно проходими пътеки? Заради липсващата или объркваща маркировка? Тези неща ми гарантираха бягство от всякакви тълпи за деня 🙂
Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса 🙂 Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак 🙂
Цялата публикация „Водопад Скаловитец“
Искаше ми се да направя нещо по-дълго от еднодневка по Рила или Пирин. Това са планини, които често остават встрани от мен. Но за една такава многодневна разходка групата трябва да се движи с еднакво темпо и да е с приблизително еднаква издържливост. И точно в същия момент се включи Краси със същото желание за садо-мазохизъм 🙂 С него се движим горе-долу еднакво бавно (със скоростта на упоен охлюв) и сме с еднаква издържливост (като упоен охлюв). Чудесно, решихме го 🙂
Едно от обещанията си, които не успявам да спазя е че всеки път „този път“ ще ми е последния на Рилските езера 🙂
Бях се зарекъл че ще се върна обратно във Виена, и ето че след няколко месеца планиране изпълних заканата си 🙂
