Разделяй и владей – Виена – Ден 4

Назад към Ден 3

Този ден беше запазен за двореца Белведере, след което – волна програма.

Помотахме се малко на закуска, но не защото дядката на пекарната беше изгубил от немската си експедитивност, а защото организирахме една малка изненада за довечера. Каква е тя точно – ще видите довечера! 🙂

До Белведере сменихме обичайните Х на брой транспорти. Локацията му е до централната жп-гара. Но районът въобще не прилича на гаров – всичко е чисто и лъщи. Бай Петкан яхнал моторната боклукосъбирачка неуморно прави тигели по алеите зад туристите.

IMG_2987

Дворецът е бароков и е построен за лятна резиденция на принц Евгений Савойски. Оказа се че входът не е включен във Vienna Pass. На мен честно казано не ми се даваха пари за още един Шьонбрун. Не си падам по такива места. Явно останалите – също, та пропуснахме изцяло вътрешния тур, но се поразходихме в парка.

IMG_3014

Тревата беше подстригана като с нокторезачка. Настилката на алеите беше вездесъщия чакъл и пръст, а тичащите хора бяха още повече. Ориентирахме се към ботаническата градина, която по площ надминаваше целия дворец и прилежащия му парк.

IMG_3029

Всяко дръвче си имаше надпис за вида и разреда (на немски), всяко стръкче трева беше каталогизирано. Някои специални заразавати растяха под метална мрежичка, да не ги кълват гугутките.

IMG_3037

Имаше едно много интересно черно цвете, което растеше във въздуха. Без корените му да докосват нищо, явно изсмукваше всичката му нужна влага от атмосферата. Беше поставено в стъклена оранжерия, та не успях да му изкарам хубава снимка.

Бамбуковата горичка, с която хранят пандите в зоопарка 🙂

IMG_3047

Беше станало към обяд. Всеки си имаше планове за следобеда, така че тук се разделихме. Уговорихме няколко чекпойнта напред във времето. Аз хванах към музеят на мъченията. Той се намира в противобомбено скривалище от втората световна война. Слизаш надолу по стълбите, а около теб звучат сирени за въздушно нападение. Атмосфера определено имаше 🙂 Самия музей не беше много голям и в 10-20 стаи показваха инструменти за мъчение и восъчни фигури на възстановки. Из между читателите ми може да има някой със слабо сърце, така че ще ви спестя снимките 🙂

IMG_3054

Точно над музея на мъченията се намира огромната сграда на Haus Des Meeres. По време на войните тук е имало оръдия, защитаващи ключови части от града от въздушните нападения на съюзниците. Сега сградата помещава аквариумен комплекс. Билетът струваше €15 и излизаше от заделения ми бюджет, а и нямаше много време за размотаване тук. Исках да се кача на туристическите автобусчета които обикалят града и ти дават по-обширно впечатление за нещата.

Vienna Pass дава безплатен достъп до няколко от тези линии. Те са цветно кодирани и имат по десетина спирки всяка линия. Можеш да се качиш и слезеш навсякъде. Всичките имат допирни точки по центъра, а разликите в маршрутите са грубо както следва:

* червена линия – обикаля целия исторически център

* жълта линия – имперската линия – движи се по дворците

* зелена линия – ходи до по-зелените предградия на Виена

* синя линия – обиколка на Дунава

Сборния пункт на автобусите е сградата на народния театър.

IMG_3066

Тук изчаках Мира, Иво и Савина, които имаха желание също да се врътнат по бусчетата. Докато ги чаках разгледах сградата на парламента и парка срещу него.

IMG_3081

IMG_3080

Събрахме се с останалите и веднага се натоварихме на едно автобусче, което точно тръгваше. Вътре има аудио гайдове на различни езици, та докато те разкарват из града ти говорят интересни факти. Имперската казарма била построена през еди коя си година, но се оказало че архитектът е забравил да предвиди клозети в плана 🙂 Едуард ван дер Нул бил архитекта на виенската опера, която е крайъгълна сграда в днешно време. По онова време обаче сданието се сторило много грозно и срещало неодобрение от страна на виенчани. Когато самия император Франц Йозив се възмутил от дизайна, това преляло чашата и архитектът си теглил ножа 🙂

IMG_3102

По едно време Иво се усети че сме се качили на грешния автобус. Искахме да хванем зелената линия, която да ни отведе до манастира Калнберг. Той се намира на един висок баир извън града и имало панорамна гледка към целия метрополис отдолу. Но ние някак си сме се качили на червената линия. Нищо де – обиколката си струваше! След 45 минути бусчето пристигна обратно на народния театър, където малко почакахме и се качихме вече на правилната зелена линия.

Бусът ни повози из китния квартал Гринзинг, който беше населен от сладки малки къщурки. Пое нагоре по един къдрав кълдаръм, където вече се намирахме във Виенската гора. Пътят беше насечен от стотици пътеки нагоре и надолу. Замириса на гора както си трябва! 🙂

Бусът спря на паркинга на Калнберг, където постоя десетина минути. За съжаление обиколката с червената линия ни беше изяла капацитета от време и нямаше кога да разгледаме манастира. Изтичахме набързо до панорамната тераса, където пощракахме малко и на бегом се прибрахме до автобуса 🙂

IMG_3127

IMG_3129

Пътят обратно не беше същия – минахме през Клостернойбург – китно селце на брега на Дунав. Всички селца наоколо са силно специализирани в производството на вино. Виното има историческо значение за региона. През 14-ти век манастирът почти е бил изгорен от пожар. Водата за гасене свършила и се наложило да догасяват пожара с вино 🙂 Други от любопитните истории, които звучаха от аудио гайдовете бяха че когато Виена е била обсадена от турците, виното е дало такива сили на защитниците, че 200 души са отблъснали 20-хилядната османска паплач 🙂 Може би има някаква истина някъде, но не знам точно къде 🙂 Фактът е че османците са изравнили със земята града не веднъж, а два пъти. Позната история, нали…

IMG_3149

Минахме покрай Karl-Marx-Hof – жилищна сграда с непрекъсната дължина от над километър. Това е най-голямата единична жилищна сграда в света. Строена е в епохата на ранния социализъм, когато жилищната площ силно не е достигала. Има над 1000 апартамента, всеки с площ между 30-60 квадрата. Не е много, но е било достъпно, дори и за най-бедните. Наемът е струвал около 10% от заплатата, а водата е била безплатна в разумни граници.

IMG_3164

Обиколката с автобусчетата беше интересна, и ми се искаше да хванем и синята – дунавската – линия до следващата набелязана цел – Donauturm – дунавската кула. Но за съжаление минаваше 6 часа и нямаше как да се придвижим до Пратера, където беше спирката. Вместо това хванахме метро към Виенския Международен Център. И за да е пълен слогана „Разделяй и владей“ – оставихме Савина и Иво, които мръднаха до центъра по магазините. С Мира кацнахме след малко на международния център, където се помещава централата на ООН.

IMG_3176

Районът е бизнес парк. Не си го представях точно така. Модерната стъклена архитектура правеше контраст с историческия център, където попивахме виенски въздух до сега 🙂

IMG_3184

IMG_3187

На тази панелка преброих над 30 етажа. Лично аз обикновено бих обединил думите „30 етажа жилищна панелка“ в една дума – „гето“. Но ситуацията тук не беше такава. Площадът отпред беше лъснат като сцената на народната опера. Гаражите бяха подземни и до тях се стигаше по сложна система от булеварди слизащи в тунели. Хора почти не се виждаха. Паркът зад сградата беше идеално подстриган и чист.

За нула време се добрахме до Кулата, където почакахме останалите. Събрахме се и – юруш нагоре! Кулата е висока 250 метра. На 150-тия метър се намират ресторант-кафе и наблюдателна тераса. На терасата има и установка за бънджи скокове 🙂

Поглед назад към индустриалния дунавски парк:

IMG_3207

Към Дунава и многобройните му канали, приютяващи яхти и корабчета. Имаше и такива от Русе 🙂

IMG_3210

Черния небостъргач на Donau City Tower 1. Височината му от 220 метра го прави най-високия небостъргач в Австрия. Пред него се вижда 30-етажната панелка. Долу и зад реката са светещите шарении на Пратера 🙂

IMG_3224

Паркът и алеята по която дойдохме от международния център.

IMG_3225

Очарователно! Слязохме долу гладни и последваха още шницели и дункел кругери 🙂

IMG_3231

Прибрахме се доволни, но вечерта още не беше свършила. Помните ли малката изненада, която приготвяхме сутринта? Рени точно днес имаше рожден ден 🙂 Какъв по-хубав завършек на деня и екскурзията от това да ѝ изкараме акъла с една тайна торта сахер 🙂

Това беше! Няма да ви разправям за анти-културния шок като се върнах. Да си останем с хубавите впечатления! 🙂

Планът „Шъ“ – Виена – Ден 3

Назад към Ден 2

Днешния ден щяхме да го посветим на двореца Шьонбрун и околностите му. Станахме прилично рано, изръшкахме баничарницата и се натоварихме на трамвай 6. Днес беше понеделник и за първи път видяхме неприятната страна на Виена. Трамваят беше фрашкан до козирката, включително и с много интересни субекти. Като наркомани, бездомници и пенсионери, които си правят закуска и си режат чесновия салам на седалката… 15-те минути вътре ни се сториха като години, но най-после си направихме трансфера към метрото. Там нещата бяха малко по-поносими, но много се зарадвахме на свежия въздух когато излязохме на открито. Да отбележа – от тук нататък все по делнични дни пътувахме, и сутрин и вечер, но такъв фраш като понеделника не видяхме.

Кацнахме на Шьонбрун и малко се залюхахме от къде трябва да си вземем билет. Базовата обиколка на двореца (има няколко вида обиколки) се включва безплатно във Vienna Pass, но трябваше да си вземем безплатния билет от входа. На повечето места беше така.

IMG_2527

Шьонбрун е бившата лятна резиденция на династията на Хабсбургите. Обявената бройка от над 1400 стаи ми се стори доста пресилена. Всяка която видяхме има нейн собствен оприличаващ я стил. Така са назовани примерно Синята стая, Червената стая, Японската стая… Дворецът е обзаведен в стил рококо. Каква е разликата между барока и рококото? Барокът е тежък стил, опитва се да ти навре в очите могъществото на обитателите и да те смачка. Рококото е по-лек, разчита на естествената красота на нещата. Цветовете са по-светли, а окрасите и орнаментите не са толкова натрапващи се. Да не каже някой че сме некултурни простаци 🙂 Златото естествено беше навсякъде.

В самия дворец снимането е забранено. Това ми се вижда малко тъпо, при условие че в нета е бъкано със снимки и филмчета за него.

Излизаме и се опитваме да намерим много важните градини на двореца. Ама то отзад всичко е парк и градина! 🙂 Минаваме през романтичен тунел от лилави цветя („Не са люляци!“ ми шепне някой).

IMG_2543

Нататък почва един парк който може да бъде определен само с 2 думи – Немска Точност. Кестените са подрязани по конец. Храсти и дървета – няма стърчащи клончета 🙂 Отделните секции на парка са разделени от 20-30 метра широки алеи. Настилките навсякъде са ситен камък и почва. Няма асфалт. Всъщност така беше в повечето паркове. Явно това е идеалната настилка за джогинг, понеже всичките паркове във Виена са пълни с тичащи хора. Ама наистина пълни! Ако се спрете някъде на едно място, за 10 минути покрай вас ще пробягат поне 100 човека. Мъже, жени, млади, стари… Виена яко тича! Който не може да тича, е хванал два бастуна и също къса маратонки с яко ходене. Такова нещо да видим някъде пенсионери събрани на седянка, да дървят политика – абсурд! Всички над 70 години са хванали бастуните и яко мачкат чакъла!

IMG_2570

Може би заради огромните алеи, но ми се стори че сянката в парка е малко кът. А точно днес слънцето беше решило да си покаже зъбките…

IMG_2571

Тук-таме между храстите прозираха интересни сгради – като парника с изложбата на палми.

IMG_2572

Или пък слънчевия часовник-календар-хороскоп.

IMG_2592

Времето отиваше към обяд, а ние се шляехме безцелно. Все още не бяхме намерили прословутите Градини, защото това което обикаляхме си беше просто „парка зад двореца“. Също в дневния ред стоеше и зоопарка, който беше наблизо. Рекохме си да хапнем преди да продължим с плана. Мръднахме малко настрани в малките улички и в един безистен намерихме много уютно заведение. Както очаквахме – менюто беше само на немски, а със сервитьора леко се затруднявахме, но лека полека нещата се получиха.

IMG_2603

Наядохме се и потънахме обратно в парка. Окото ни хвана един пореден парник с интересната табела „Пустинна къща“. Пуснахме се вътре, а то беше интересно! Още на входа имаше аквариум с Garra rufa – рибки които се хранят с мъртва кожа. Над него имаше табелка „Моля, пробвайте!“ и как да и устоим! 🙂 Гъдела беше огромен 🙂

IMG_2614

Експозицията нататък ни вкара в дълбоката пустиня. Кактуси, прерийни кученца, змии и гущери, пластмасови прозрачни тунели, в които да наблюдаваш щъкащите мишки…

IMG_2623

Излязохме и се вкарахме в зоопарка. Безплатния билет – от касата на входа. А вътре като се почна…

Виенския зоопарк има претенциите да е първия зоопарк в света. Имат всичко 🙂 Гигантски панди, червени панди, пингвини, слонове, бели мечки, носорози…

IMG_2649

IMG_2653

Но не толкова разнообразието ме впечатли, колкото начина по който е представено. Посетителят излиза от ролята на наблюдател и влиза в ролята на участник. Решетки рядко се виждаха. В някои биоми можеш да влезеш (примерно в дъждовната гора), други да ги видиш отгоре и отдолу (аквариума на пингвините). Имаше много интерактивни елементи. Някой да е разфасовал пингвин? Е, сега можете да го сторите 🙂

IMG_2697

IMG_2706

За по-малките имаше супер много интересни неща. Под поляната на зайците бяха прокопани малки тунели, където да влезеш и да покажеш глава в пластмасов купул по средата на поляната. Имаше и мини воден парк, който да ти демонстрира водните съоръжения, които са се ползвали в техниката през вековете. Архимедов винт, бент, водно колело…

IMG_2733

В дъждовната гора се поразходих по индиански мостчета и влязох в пещера, където прилепите летяха навсякъде около мен. Не било толкова страшно 🙂

IMG_2747

Зоопаркът ми взе акъла. Сериозно, Виена си заслужава да се посети, дори ако единственото нещо което видите е зоопарка! 🙂

IMG_2798

Терариуми, аквариуми в които посетителя минава през прозрачен тунел.. През две минути си вдигах падналото чене.

IMG_2812

Но денят напредваше, а имахме още неща пред нас. Градините (които все още не бяхме намерили) по разписание затваряха към 5 часа, значи беше време да се стегнем и да преминем в малко по-експедитивен режим. Обратно в парка и хванахме нагоре по едно възвишение. От горе гледката беше добра.

IMG_2861

На върха на баира стоеше Глориетата – триумфална арка-паметник. Император Франц Йозиф I си е ял там закуската. В днешно време вътре има кафе, а горе – тераса с наблюдателница.

IMG_2859

Изкачването на 60-метровия баир ни беше поуморило малко, но това не ме спря да изтичам по стълбите до терасата 🙂 От горе се разкриваше прекрасна гледка към урбанистичния хоризонт на Виена във всички посоки.

IMG_2871

Времето беше сериозно напреднало. Не можахме да намерим прословутите Градини. Така става като тръгваме без да сме си написали домашното.

Метнахме се на метрото и – към Пратера. Мира имаше препоръка да хапнем там на вечеря, където печените наденици се продават на килограм, а бирата се пие директно от маркуча! 🙂

IMG_2899

Естествено, не пропуснахме да се качим на оригиналното и истинско Виенско колело. Гледката беше супер. Виена въобще има доста стърчащи сгради и наблюдателници от където да зяпате надлъж и на шир. По-куриозното беше, че съседната кабинка на колелото имаше маса за романтична вечеря за двама 🙂

IMG_2927

Отгоре се виждаше целия Пратер, та си заплюхме няколко влакчета, на които да се качим. Иначе Пратера е панаир. Свикнали сме на такива от България. Блъскащи колички, пушкаджийници… не си го представях точно така 🙂

IMG_2957

Оцелелите след Бумеранга 🙂 Това е едно влакче, което се изстрелва по подковообразна релса, като пътьом се обръща няколко пъти надолу с главата. И като стигне до края го прави същото, само че – в задна посока с гърба напред 🙂

Хапнахме на едно място, където се опитаха да ни ударят със сметката. Ама те не знаят с кого се захващат 🙂

Тук с Вера и Рени решихме да се прибираме, а другите отидоха да се пуснат пак по центъра към Св. Стефан. От пратера хванахме влака и с 1-2 смени бяхме вкъщи.

Много колоритен ден. От големите неща най ме впечатли зоопарка. Това е пример как трябва да се правят нещата. Не се иска много усилие или средства. От малките неща ме впечатли как всичко живо излиза да тича в парка. Виенчаните изглежда се грижат за здравето си, а и наистина – не видях тлъсти хора освен американските туристи.

Педометъра на Савина показваше че за деня сме навъртяли към 15 км пеша, а болката в краката го потвърждаваше. Маратонките още се държаха! 🙂 Програмата за утре беше малко по-лека, но за да стигнем до нея, първо трябва да ударим един хубав сън.

Напред към Ден 4

Музейно във Виена – Ден 2

Назад към Ден 1

Ставаме и започваме деня с баници от пекарната на ъгъла. Чичката естествено не говори английски. Баниците са около €1-€2, огромни и с всякакви видове плънки. Планът за деня е да обиколим по музеите. Хващаме нашия любим след снощи трамвай номер 1. Вътре има информационни табла, които казват спирките и възможните връзки с други транспорти. Интересното точно на тази линия е че половината от нея е в тунел. Под земята има 3-4 спирки и връзка към локална жп-гара. Между всичките тези платформи се преминава през проходи на отделни нива.

IMG_2247

Излизаме над земята, движим се още няколко спирки и слизаме на вчерашния чекпойнт – пред градината Burggarten. Точно зад нас са Kunsthistorisches (музей на историята на изкуството) и Naturhistorisches (природо-научен музей). Рени се сеща че Kunts означава изкуство, та успяваме да навържим думите 🙂

IMG_2258

Влязохме първо в Kunts-а. Обиколката ни вътре почна леко постно с картини. Произведения на Караваджо, огромните платна на Рубенс, Рафаел, Рембранд… цялата пасмина бяха събрани 🙂 По едно време питах хората дали това са оригинали, че са ги насъбрали доста на едро… а те ми се пулеха възмутено 🙂

IMG_2263

Принципно не си падам по картини, но изложбата си беше внушителна… по размери! 10-метрови пана, които не знам как са ги рисували. Рамките, презентацията, залите – всичко беше изпипано до най-финия изящен детайл. Дори таваните бяха произведение на изкуството.

IMG_2277

Преминахме към по-различни експозиции. Имаше тракийска посуда (а, това е от нашото, бе!), украсени каменни вани, в които са се къпали царски особи, златни съдове и съдини…

IMG_2294

Изящество от порцелан. Мраморни статуи на коне, изпипани до последния косъм на опашката на коня…

IMG_2306

Принципно не си падам по арт-музеи, но тук си събирах ченето от пода. Имаше и египетска експозиция на мумии, саркофази и обелиски. Тя ми се стори доста семпла в сравнение с турбо-барока, който се изливаше от всичко останало.

Времето беше отишло към обяд и пред нас стоеше дилемата дали да търсим къде да ядем, или да продължим с природо-научния музей. Но музеят беше близко, а за яденето може би трябваше да се придвижим доста настрани, та решихме да оставим обяда за по-късно. После се оказа че това беше грешка и ни накара да претупаме малко музея. Който беше най-якия природо-научен музей, който съм виждал. Ever. Наистина. Безспорно.

IMG_2320

Фоайето започва с паркинг за детски колички 🙂 Нагоре получаваме дежа-вю с предния музей, а наистина – сградите им са с почти огледално разположение.

IMG_2321

Влизаме през секция „Птици“.

IMG_2325

Експонатите излизат от витрините. Модели в мащаб са плъзнали по стените, пода и тавана. Отделни витрини показват по-интересни хабитати на отдавна изчезнали птици, термитници в разрез и препарирани бозайници в естествена среда.

IMG_2342

Минаваме към едноклетъчните, вирусите и бактериите. Обстановката е църковен барок, само дето стъклописите изобразяват не библейски сцени, а стадии от развитието на организмите. Разкошно е.

IMG_2345

От тавана висят огромни бацили. Под тях светят стерео-микроскопи в които посетителите могат да видят 3D образи на наблюдаваните обекти. Пеперудено крило поставено на предметната масичка с няколко комплекта осветлене показва как му се променя цвета, според посоката на светлината.

IMG_2353

Части от експозицията са като излезли от филм на ужасите.

IMG_2355

За щастие повечето експонати са зад витрина. И, спокойно, нищо от тези не е живо 🙂

IMG_2356

Тук можех да откарам много време. Все още не бяхме обиколили секцията с минералите, метеоритите и динозаврите. Но празните стомаси почнаха да стържат със страшен звук, та трябваше да намерим спешно нещо за ядене. Или да останем тук за вечни времена и да ни сложат в експозицията „homo sapiens, умрял от глад“.

Тръгнахме да търсим заведение… но проблем! Беше неделя. А в неделната Виена са отворени по-малко места дори и от Гърция… Намерихме една много апетитна закусвалня, където приготвяха пред теб поръчката ти. Но мястото беше напращяло от хора до козирката. Нямаше изглед да ядем в близките 15 дни, така че – нататък! На близо зад квартала на музеите попаднахме в друго заведенийце, което се оказа много сносно. Виенският шницел беше огромен и напъваше да изтласка гарнитурата от чинията. Салатите идват малко по-едро накъсани от тези на които съм свикнал, но се ядат много добре. Имаше един лют сос табаско, който насълзи доста очи 🙂

IMG_2375

Следваща стъпка – квартала на музеите. И без това бяхме точно до него. Музеят Leopold беше разочарование. Точно на това викам „хабене на стени“. Една огромна стена, на която курдисана драсканица с химикал в стил „скучно ми е в час по български в 10-ти клас“ и размер 10х10 см. Повечето стени бяха така. Не ме изкефи. Единственото интересно нещо което се случи тук, беше че забелязах че лявата ми маратонка беше почнала да се къса. Лоша работа! Утре ни чакаше екстремно много ходене. А това е нова маратонка, направо срам.

Следваща спирка – музеят Albertina.

IMG_2401

Там имаше експозиции на Пикасо и Моне и на какво ли още не. Не ме впечатли особено. Даже за 10 минути бях готов с целия музей. Вера беше на същата вълна, а пък другите бяха още в началото. Та си рекохме да не ги чакаме един час и да го даваме към следващата дестинация. Къщата на пеперудите. Това беше тази сграда до Burggarten парка която имаше архитектура като на фабрика за танкове. Вътре температурата беше с около 20 градуса повече от отвън, а влажността отиваше към 100%. С една дума – сауна! Аз веднага се припотих, обективите – също. Получиха се интересни кадри. След малко осъзнахме че врабчетата които прелитаха наоколо не бяха врабчета…

IMG_2408

Огромните пеперуди се носеха из въздуха като небесните господари на оранжерията.

IMG_2420

Имаше екземпляри с размах на крилата от поне педя! Шок и ужас 🙂

IMG_2424

Оранжерията беше направена като биотоп на дъждовна гора. Папрати растяха отвсякъде. Пътеката за посетителите минаваше по китни мостчета и изкуствени пещери.

IMG_2430

Имаше поставени хранилки с нарязани плодове, от които пеперудите сърбаха сок. Имаше и специални изкуствени цветя, напръскани с мед – също с хранителна функция. Цялото място беше едно голямо УАУ!

IMG_2451

Събрахме се с другите и обмислихме какво да правим. Часът отиваше към 6 следобяд. Нямахме други поставени цели наоколо, та решихме да мръднем към Naschmarkt – най-големия пазар на Виена – дълъг около километър и половина, продаващ екзотични храни и подправки от целия свят. Пътешествието ни коства към половин час и пазарът беше леко разочарование… В неделя във Виена нищо не работи, а в 6 часа вечерта – още по-малко! Поне попаднахме на една чешма и в мигом се извадиха 6 празни шишета. Накацахме чешмата като лешояди 🙂

IMG_2462

Следващата спирка беше в едно шикозно кафе около Karlsplatz, където се насладихме на живо изпълнение на Моцарт. Сервитьорите ни сервираха виенското кафе с папионки и говореха английски като Шон Конъри. Единия ми се изкефи на металската тениска на Blind Guardian 🙂 Убихме известно време с няколко кафета и чайове, и най-важното – бири!

От там слязохме в метрото да се пораздвижим. Метро станциите във Виена са скучни. Всичките са като копи-пейстнати. Нямат никаква индивидуалност. Ако не видиш табелата с името на станцията, няма да разбереш къде си. Но пък като имаме в предвид че станциите наброяват скромното число от 104… Може би е трудно да се проектират толкова много „разнообразни“ дизайна. Но пък те не си бяха дали никакво усилие. По ескалаторите се спазва правилото – седене отдясно, вървене – отляво. Мотрисите се движат на интервали по 3-4 минути. Експедитивна работа е.

IMG_2469

На Св. Стефан, другите имаха ангажимент за опера и балет. Аз и Вера тръгнахме да търсим едно място за ядене което Таня ни беше препоръчала – Бирометъра. Това се намира в Газометъра – 4 огромни цилиндрични резервоарни конструкции. До преди 1 век във Виена се е ползвал газ за отопление и осветление. В настоящето стария вид газ е заменен с природен газ, който не може да се съхранява по този начин. Останали са само тухлените стени и 4-те резервоара са превърнати в огромен мол и художествени галерии.

IMG_2490

Да не забравим и от къде идва името на газометъра.

IMG_2500

И понеже 4 сгради всяка с обем 90 000 м3 им се сторили малко за мол, виенчани са си построили допълнителен мол отвън и са го свързали с въздушен ръкав.

IMG_2512

Неделя вечерта нищо не работеше вътре, освен заведенията. Ядох супер як сандвич, който се оказа паниран 🙂 Бирата беше на ниво, както и навсякъде другаде.

И понеже може да вечеряме по няколко пъти на ден, върнахме се обратно до Св. Стефан, където се събрахме с другите след като им беше свършил балета. Мира имаше препоръки за една кръчма в стил „гаражно мазе“ наоколо, където мазилката ти пада в бирата 🙂 Как да изпуснем офертата за такъв траш – там сме! 🙂 От тази вечер тръгна лафа за „дункел кругера“. който доста се услади на Савина 🙂

Стана кусур часа и трябваше да хванем трамвай 1-ца наобратно до щаб квартирата. Метрото работи до около полунощ, а останалия транспорт – до малко по-рано. Та бяхме на ръба, но съвсем скоро дойде една 1-ца. И пак фира! Хвана някакъв друг път и тръгна за депо 🙂 Явно бяхме уцелили последния курс на мотрисата… Смъкнахме се на някакъв пазар и взехме трамвай номер D наобратно. Слязохме на същата спирка и взехме следващата нормална 1-ца. Сигурно за два дни успяхме да хванем единствените две дефектни 1-ци с нашия късмет! 🙂

Уморен от всичките впечатления през деня, заспах само като помирисах възглавницата.

Напред към Ден 3

Експедиция „Виена“ – Ден 1

Хубавите неща започват в 4 часа сутринта. В последствие чух че останалите са имали проблеми със спането, но аз не мога да се оплача 🙂 Събрах си багажа предната вечер (успях да забравя само един USB кабел), пуснах си Бързи и яростни, сипах си да дегустирам една нова ракийка и си легнах като пич към полунощ.

Буди ме някакъв звук, все едно дявола дращи с нокти по вратата ми. Ммм, това май ми е алармата? Добрее, след малко ставам… Дявола дращи все по-напорито. Добре де! Тоалетна, баня, кухня… няма време за кухнята. Будя Вера по телефона, а тя звучи все едно е изкарала безсънна нощ. Рано сутрин трафика в Пловдив е бонбон. Взимам Вера и кацаме на чекпойнта при останалите два члена на пловдивското крило на експедицията – Иво и Савина. Савина раздава банани, които са ми добре дошли. Иво от някъде измъкна огромен куфар, можещ да събере цял труп! 🙂 Добре че ситроена е голяма кола 🙂

Газ по магистралата и… проблем. Една кора под купето се била откачила от единия край и почна да шляпа от въздушната струя над 90 км/ч. При по-малки скорости беше добре. А пък магистралата се оказа че цялата е в ремонти и 90 беше ограничението на по-голямата част от нея. Бяхме си сложили добър резерв от време и тези неща не ме притесняваха особено.

IMG_2065

В София оставихме колата при сестрата и се натъпкахме в такси към летището. Аз отпред почти бях сложил сака на таблото, а отзад не знам как са я карали 🙂 Не им се чуваше много гласа 🙂 Чекинваме багажа за 2 минути и бичим седянка. На летището има машина за опаковане на багаж, така че ако чекинвате туристическа раница, да не се раздърпа и омаца от транспортните ленти. Пристигат последните два члена на експедицията – Мира и Рени. Носят още банани. Напъваме се да изядем всичко преди да минем през охраната.

IMG_2067

В самолета ни посреща класическа музика и червен килим, които да ни приготвят какво ни чака по-нататък 🙂 Полетът продължава малко над час и ни раздават безплатни закуски и напитки. Austrian Airlines FTW! Няма ги пинизите на WizzAir от рода да си плащаш такса за място или за храна или за въздуха който дишаш. Или да ти мерят багажа с рулетката. Даже напротив – пилота каза, ако някой има ръчен багаж, който не се събира в отделението над главите, да му се обади и той лично ще го вкара в ремаркето отзад 🙂

Времето във Виена е хладно и облачно – точно както го искам! Летището им е голямо и лъскаво. С двете си писти обслужва горе-долу по един полет на 2 минути. Имат Android app с който сканираш баркода от билета си, и ти дава информация за полета. Има доста варианти за транспорт до града. Навсякъде рекламират експресния CAT влак (City to Airport Transfer). Цената му е около €12 и е съвсем малко по-бърз от стандартната железница S-Bahn. Билетът за БДЖ-то се взима от едно единствено гише. Не видях машини за самообслужване. Цената на транспорта около Виена се образува според това колко зони ще пресече. Принципно целия град е в една зона, а летището попада във втора зона. Цената на зона е €2.20, т.е. от летището ни взимат €4.40

БДЖ-то им е като нашето. Къра през който минава им е като нашия. Минаваме покрай огромна рафинерия на OMV. Слизаме и се прехвърляме на трамвай. Билети се продават в магазините TABAK. В самите коли също има автомати за билети, но цената става €2.30. Билетите се „перфорират“ като се поставят в машината и тя отпечатва отгоре им текущия час.

Около обяд сме на нашето място, но настаняването става след 14 часа. Оставяме багажите и се пускаме из квартала, търсейки място да обядваме. Тук имаше две изненади. Първата беше една миризма, която бях забравил че съществува. Навсякъде се пуши. Някои от ресторантите им са лисичарници. Но повечето имат отделни зали за пушачи и непушачи. Втората изненада беше че извън туристическите места доста голяма част от персонала не говори английски. Но ние бяхме 6 човека и всеки подаваше по някоя дума и успяхме да си поръчаме тостери без да си навлечем боя 🙂

IMG_2098

Минахме през един супермаркет, да напазарим разни благини за хапване. Billa, Lidl, DM – веригите са същите като при нас. Цените са същите – само че пред цифрата не стои „лева“, а „евро“. Така бирата се движеше между €0.60 – €2. Интересен факт – пред магазините имат специално място, където да си вържеш кучето. Но въпреки това доста хора си го водеха вътре с тях.

Разтоварихме се в квартирата и без да губим време се изстреляхме обратно навън. Трамвай 1 до центъра. Историческия център е опасан от широк булевард като околовръстен път. Нямахме особен план, та се движехме където ни видят очите. Вкарахме се в парка Burggarten, където ни посрещна статуя на Моцарт с китни градинки.

IMG_2109

От всички страни ни заобикаляха внушителни древни сгради. Парламенти, музеи, галерии, театри, опери и ботанически градини… лудницата беше пълна! Но за сега само обикаляхме без да влизаме никъде. Набелязвахме разни обекти, с които да почнем утре. Бяхме взели Vienna Pass – карта, която ни дава 3 дни безплатен достъп до повечето забележителности и безплатен градски транспорт.

IMG_2133

Тук-таме бяха пръснати будки за хот-дози и дюнери. Цената вървеше около €3-€4, а народът беше гладен:

IMG_2136

Неусетно се озовахме на нещо като Витошка с магазините и тълпите. Групата ни екзалтирано се юрна по магазините, а аз си останах да клеча отвън 🙂 Не сте виждали три редици мъже да чакат тъпо пред магазин? Заповядайте 🙂

IMG_2161

300-та метра до площад Св. Стефан ги вървяхме около 15 часа, но стигнахме!

IMG_2180

От едната страна на катедралата има паркинг за каляски, а от другата – паркинг за колелета. Интересна работа – пускаш стотинка (не видях точно каква е тарифата) и това ти пуска колело. Което после връщаш на някоя друга станция.

IMG_2189

Южната кула на Св. Стефан се извисява на 135 метра височина. Строежът и е траял 65 години. По време на обсадата на Виена от турците, кулата е служела за основен наблюдателен и команден пост за защитата на града. В днешни дни кулата е туристическа атракция, до която може да се доберете след като заплатите вход от €4.50 и изкачите около 300 стъпала. Аз си мислех че съм свикнал на стълби, но тук коленете ми омекнаха! 🙂 Стълбището е тясно и вито, трудно се разминават двама човека. Изкачването до горе ми се стори безкрайно. Горе ме чакаше магазин за сувенири (не му блазя на продавача) и 3 тесни прозорчета, от които се разкриваше страхотна гледка към целия град.

IMG_2202

Лудницата на площада изглеждаше толкова далече.

IMG_2207

На слизане докато си търсех моите хора, минах на бързо и през самата катедрала.

IMG_2220

Седнахме да починем с кафета и сладоледи. Вече минаваше 7-8 часа и малко ни се бяха стопили лагерите. Надигна се ропот да се прибираме и направихме бърза справка с логистиката. Най-близката спирка на 1-цата беше на дунавския канал, който беше малко по-нататък в същата посока. Групата, щастливо очакваща трамвая, без да подозира какво ще и се случи след малко 🙂

IMG_2244

А то си беше направо приключение 🙂 Качихме се на трамвая и едвам се държахме да не заспим. След малко обаче трамвая направи обратен завой и някакъв глас на немски почна да намила нещо по говорителите. А? И трамвая тръгна на обратно. Опа? Я, да почакаме, може да има променен маршрут и да свие в правилната посока след малко… Не сви 🙂 Върна се до спирката от която се бяхме качили и директно се заби към обръщалото на Пратера, което беше на светлинни години от мястото където ни трябваше. Имаше шаш и паника 🙂 Оказа се че на 2-ри май на някаква си улица имало парад и поради това маршрутът на 1-цата е прекъснат там следобеда, а ние бяхме от грешната страна на парада. Те даже хората са си го написали на спирките, но само на немски – кой да ти го прочете. Хванахме обратната 1-ца, която ни върна обратно до спирката от която беше започнало приключението. Смяна с метро, друг трамвай и към 11 часа бяхме вкъщи. Размазахме се да спим, че някои от нас почти бяха изкарали 24-часов ден…

Силно започнахме екскурзията 🙂

Напред към Ден 2