Етрополе, Правец, Луковит – манастири, водопади и още

700 км в северозападна България, 6 манастира, 4 водопада, 1 крепост и дъждовен бивак – това беше плана за уикенда, който изпълнихме с Мартин и Катя 🙂

Цялата публикация „Етрополе, Правец, Луковит – манастири, водопади и още“

Каньонът на водопадите

„Каньонът на водопадите“ е прословутата екопътека, която ми седи в полезрението от сума ти време 🙂 Най-после дойде подходящият момент да идем там.

Цялата публикация „Каньонът на водопадите“

Родопи – пътешествие във времето

Посетени места този уикенд – повече от пръстите на ръцете и впечатления – безброй! Дивите кътчета на Родопите ни приеха и ни разкриха спираща дъха красоти.

Всичко започна събота сутринта, когато се опитах да си изпека закуската на изключена печка. Това е сигурен знак, че последващата разходка ще мине като по мед и масло. И наистина ни тръгна „по вода“ – от Пловдив тръгнахме с лек дъждец, а прогнозите бяха типично есенни. Всъщност не се сещам да сме имали експедиция с Мартин и Катя, когато да не ни е прал дъжд, мъгла или сняг 🙂

Идеята за маршрута беше съвсем бегла. В последния момент петък вечерта бяхме набелязали няколко обекта, като по пътя спряхме на още няколко и уцелихме нешлифованите диаманти.

Газ нагоре към Бяла Черква. По пътя след село Цар Калоян мернахме параклиса „Св. Петка“, с който открихме деня. Параклисът беше заключен, но прилежащата му мохабетчийница – не. Имаше интересно аязмо, до което се стигаше малко заобиколно отзад, следвайки стрелките.

IMG_6753

Шосето нагоре продължава през туристическата зона на хижа Здравец. Тя е крайна точка за 99% от пътуващите по този път, но не и за нас. По-нагоре се намира бившето летовище Бяла Черква. Преди години тук е имало силно развита туристическа дейност. Бунгала, почивни станции, хижи и вили. Сега всичко е потънало в развала. Виждат се просеките на ски-писти, овенчани с лифтове и влекове…

Спираме се за малко в Белочерковския манастир „Св. Св. Петър и Павел“. Манастирът е изгорял до основи през 2002-ра година, но вече е почти възстановен с леглова база от 120 места. Църквата е действаща и малко зорно успявам да измоля да направя една снимка.

IMG_6762

Отпред се натъкваме на две моторизирани реликви 🙂

IMG_6763

IMG_6765

От тук пътеките ни отвеждат между призраците от едно друго време. Красиви вили – сега пустеещи. Фонтани, затрупани с мравуняци.

IMG_6776

IMG_6779

Тук-таме през ръждата на времето прозира лукс, достоени за министри и директори. Двуетажни вили, камини, гредореди, дърворезби…

IMG_6786

Продължаваме към едно погледно място, а над нас са надвиснали мъгли и облаци.

IMG_6791

След около половин час пристигаме на поляната. При хубаво време от там се виждат село Косово и Хвойна. При лошо… да речем че е по-интересно 🙂 Мартин се прави „е, за тва ли бихме толкоз път“, и в същото време засипва пейзажа с бараж от фотографски огън. Картите памет свършват, батериите прегряват 🙂

IMG_6810

IMG_6815

IMG_6828

Слизаме по широкия каменен път, прокаран за ракетното поделение. Тук-таме се виждат цигански фургони. Черешката на тортата беше караваната на Биг Брадър 🙂

IMG_6832

Изпълнихме плана за тук. Последва едно слизане до околовръсното на Пловдив и зачекване нагоре към селата Лилково и Ситово. Един бърз магазин по пътя, да заредим някои последни неща. Някой спомена нещо за вино и взехме че спряхме и на магазина на Старата Изба в село Първенец. С ръка на сърцето мога да кажа че там правят едно от най-хубавите вина, които съм пил…

Пътят нагоре към Лилково е зле. Има един участък от 10-на километра, който се взима за половин час. Точно на разклона между Лилково и Ситово намерихме следващия обект. Под моста на шосето са се разположили каскада кокетни малки водопадчета. Най-високия пад да беше към 2 метра, но красотата им беше несъзимерима с височината.

IMG_6870

Каньонът предлагаше безброй ракурси, светлината беше медена… лекия отенък на есента идваше като глазурата на тортата.

IMG_6873

Девизът на село Лилково спокойно може да бъде „Където старото среща новото“. Древните къщи, плевни и обори съжителстват двор до двор с новите лъскави вили и хотели. Не може да не споменем и бирария Щайнер, обзаведена в соц-механджийски стил 🙂

IMG_6904

IMG_6912

Обратно до разклона и поемаме към Ситово. Съвсем малко след това виждаме табелата за Ситовския надпис. Той се намира на 50 метра над пътя и до него се стига по много стръмна пътека. Самият надпис не е разчетен и за него има много теории. Но няма да навлизам в любимите на интернет конспирации за извънземни и енергийни цивилизации 🙂

IMG_6914

Село Ситово е интересно по много параграфи. Къщите – накацали по стръмни склонове. Стари покриви от тикли, изрисувани с мъхове, стени от зидани камъни, които не са мръднали от десетилетия…

IMG_6938

IMG_6954

Селото не е запуснато, в него има хора. Но никъде не ни залая куче. За сметка на това пък привличахме любопитните погледи на жителите и им дадохме материал за клюки за дни наред 🙂 Както си обикаляхме и един мъж ни настигна, подавайки три чепки грозде. Посрещане по родопски! Мъжът бил бивш самолетен инженер, сега занимаващ се с недвижими имоти. Предложи ни и по кафенце, но времето напредваше по-бързо от колкото ни се искаше. Минаваше 17 часа, и не ни оставаше много светлина. А все още нямахме избрано място за лагеруване и ни оставаше една много важна цел за посещение в списъка за деня – изоставеното ракетно поделение.

Натоварихме се с тежките багажи и дадохме ряз към един параклис с аязмо, който трябваше да се намира над селото. Тук-таме табела, тук-таме нещо чуто от този или онзи. Но без карта или местен, който да ви насочи, мястото го пишете неоктриваемо…

IMG_6957

Вдигнахме лагера на бързо, оставихме Катя да почива и с Мартин продължихме нагоре. Дневната светлина ни беше на привършване, а облаците продължаваха да ни висят заплашително на главата. Разстоянието не беше голямо, но имахме и да вземем към 200 метра денивелация. Темпото беше добро и за около час стигнахме.

Поделение 32820 – Бяла Черква – е сформирано през 1961 г и е закрито през 1999 г. Било е въоръжено със зенитно-ракетни установки СА-75 „Двина“. В интернет може да се прочете много за историята му. В днешно време там могат да бъдат намерени руини, обрасли с храсталаци бункери, казарми превърнати в обори и едно циганско семейство, нанесло се във фургон на плаца.

IMG_6966

IMG_6971

IMG_6982

Чувствахме се като археолози. За съжаление всичко което не беше циментирано или закопано отдавна е било задигнато от иманяри и цигани.

IMG_6988

IMG_6989

Окопи, складове за въоръжение закопани в земята – всичко е разграбено и унищожено.

IMG_7008

IMG_7009

Тунелите, свързващи огневите позиции.

IMG_7021

IMG_7022

Светлината беше на свършване, а по главите ни зачукаха ситни капки. Дадохме си сметка че може би сме изчерпали запаса си от късмет за днес и си налегнахме парцалите обратно към лагера. За нула време бяхме обратно долу, а там ни очакваше приятна изненада – Катя беше направила някаква женска магия и беше спретнала едно домашно огнище. Незнайни зарзавати църцореха на плочата отгоре 🙂

IMG_7030

Въобще не ни трябваше подканяне – опънахме масата, накълцахме мръвки и заредихме плочата с по-мъжки съставки 🙂 Запекохме едно страхотно винено мезе – шишчета с беконче и луканка. Гарнирани с леонска наденица и лучец. Беконът се карамелизирва толкова сочно, че луканката се разплаква! 🙂

IMG_7034

Освен това ред за огъня чакаха и 12 наденици, които не знам от къде се измъкнаха 🙂

IMG_7038

За завършек на деня, облаците се разсеяха и ни оставиха да си направим мохабета без да ни е страх от потоп и водно унищожение 🙂 През ноща валя, трещя геройско и духа вятър, но палатките и хамаците бяха топли и сухи и не успяхме да се впечатлим особено 🙂

IMG_7053

Утринното слънце се усмихна и още веднъж се убедихме че майският бог на дъжда – Чак Мол – ни харесва.

IMG_7060

Опънахме мокрите платнища и палатки да изсъхнат малко на слънцето, и се заехме да довършим надениците за закуска 🙂 Вдигнахме панаира и тръгнахме да се прибираме. Но беше още рано, времето беше много по-хубаво от колкото имахме право да се надяваме и на бързо измислихме още една дестинация за деня.

Село Извор не ни предложи нищо интересно, но на връщане през Храбрино мернахме един параклис с паметник, кацнали на една висока скала. Рекохме да се поразходим да ги видим. Влязохме в една църквичка и без да искаме попаднахме на едно от първитете килийни училища. Строено в 1825 г и не виждало ремонт от тогава, сградата беше в окаяно състояние.

IMG_7072

IMG_7075

Църквата „Св. Харалампи“ беше в малко по-добро състояние. Женицата вътре се надяваше на по-добри дни. Даде ни карт-бланш да снимаме колкото си искаме.

IMG_7079

IMG_7081

След това времето ни подгони към вкъщи и закрихме експедицията.

Докоснахме се до дивата красота на Родопите. Стъпихме в селцата, където падне ли първия сняг и се отцепват от цивилизацията за месеци напред. За момент на Бяла Черква погледнахме в миналото, когато хората все още са обитавали това райско местенце. Когато все още сме имали армия и страната не е била разграден двор. За съжаление времената се менят и определено не към по-добре…

Беше хубава и поучителна разходка. Времето беше с нас. Пекнахме доста мръвки. Навъртяхме 150 мото-километри и 12 пешеходни. Раздвижих си краката и възвърнах малко форма. Вече се замисля следващото пътешествие в района 🙂