Мазалат и гробището на спалните чували :)

От цяла вечност се канехме да идем на Мазалат. През годините на пътя на тази разходка заставаха много различни дестинации, отбивки и пречки. През това време продължавах да чета пътеписи, да гледам замайващи снимки и мястото все повече се издигаше на пиедестал в главата ми. За това когато Таня предложи да ходим на палатки на Мазалат, последваха единствено два въпроса: „Кога?“ и „Защо не по-скоро?“ 😀
Цялата публикация „Мазалат и гробището на спалните чували :)“

Великден ден 2 – в търсене на водопади

Вторият ден от Великденската ни екскурзия ни чакаше по-пешеходно ориентирана програма с пещери, чудни мостове и водопади.

Съдържание
  1. Пещерата Леденика
  2. Божият мост
  3. Берковица – Хайдушки водопади
  4. Стакевци – водопад Бела вода

Цялата публикация „Великден ден 2 – в търсене на водопади“

Тракийско светилище Карабурун

За тракийското светилище Карабурун се знае малко. Има следи от култова дейност от късната бронзова епоха. В основата на скалата са положени дарове към боговете свързани с бита на населението. През V-VI в. панорамната гледка от върха е оценена стратегически от римляните. Виждат се основните пътища из региона и тук те са построили малко укрепление.
Цялата публикация „Тракийско светилище Карабурун“

Село Чамла – домът на родопските призраци

IMG_9757

Село Чамла се намира близко до село Мугла в Смолянския край. Намира се на около 1600 метра надморска височина. Достъпът до него е труден – 25 км разбит асфалтов път от Смолян до Мугла и след това още 10 км горски път. По официални данни селото е възникнало в края на 19-ти век, когато е било част от мимолетната Тъмръшка република. В края на 70-те години е имало около 170 жители, след което запустява. Но историята на Чамла не спира тогава. През 2001-ва година фондация „Дестинация България“ се опитва да превърне селото в „артистична резиденция и еко-селище“. Поради една или друга причина, идеята е изоставена. След тях – през 2004-та година французинът Оливие Люк се заселва там. Остава по-малко от година, но съвсем скоро след него испанецът Оскар Кореа повтаря опита. В последствие и той се маха. От там нататък сезонните дървосекачи използват оцелелите постройки за подслон през лятото, а през останалата част от времето селото е безлюдно. Преди няколко години се замисля около селото да се проведе музикален фестивал. Но идеята е отхвърлена поради причината че физически не можеш да закараш хиляда човека там 🙂

Това са официалните данни, които могат да бъдат намерени в интернет. От тук нататък започваме една виртуална разходка из селото, подкрепена с личните ни впечатления, които на места се различават от официалната информация…

В нета пише че селото не е било електроснабдено. Но на практика е имало трафопост, а в къщите се забелязваха следите от изкъртените ел-инсталации. Още от покрайнините му забелязваме допира на „арта“ – йей, цветни тухлички.

IMG_9761

Посреща ни дълга двуетажна постройка.

IMG_9730

Малките стаички са скромно оборудвани със съвременни боклуци от живота на дърварите. Стените са изографисани с красиви надписи – „не барай“, „Краси, остави го както искаш да го намериш“, обещания за любов с женските роднини на въпросния Краси, автограф на грамотния „ЖNВКО“ от Ракитово.

IMG_9727

IMG_9728

Опаковки от сокчета Cappy, празни туби от масло за моторен трион и веригата на въпросния трион се въргалят навсякъде. Бачковско календарче от 2014-та дава някаква идея за датиране на находките.

Следващата къща носи белези от „арт“-а, който се е вихрил в Чамла.

IMG_9731

Отляво имаме фреска с девойка-охлюв, която е бременна с извънземно. Отдясно имаме драсканица на крокозъбел. Половината къща е срутена.

IMG_9732

Стаичките са обзаведени в познатия стил „циганин-неглиже“. Картони от яйца, консерви и свещи разнообразяват живота на обитателите.

IMG_9733

Следващата сграда обаче ми обра точките… Поглед отвън само леко намекваше на какво ще попаднем вътре.

IMG_9759

Шарении по дограмите, че даже и тук-таме оцелели стъкла? На вратата ни посреща много арт рисунка с мишки и гръмотевици.

IMG_9737

IMG_9738

Някой е „тревясал“ изкъртените ел-инсталации със зелен спрей, а за останалото нямам думи…

IMG_9740

Ако някой се е питал какво ще се случи с психодиспансера, ако душевноболните превземат мястото – сигурно нещо такова.

IMG_9741

Контрастът между стаите е голям. В коридора имаме цапаници в стил „детската градина“, а по стаите – обори, заринати с тор, прогнили греди и изкъртена мазилка.

IMG_9743

На тая стена как само ще ѝ ходи една дъга! Все едно някой е решил да „разведри атмосферата“ на мизерия и унищожение с една кофа боя.

IMG_9745

Излизаме, чудейки се дали не сме поели някое фатално мозъчно изкривяване…

В страни от пътя седи единствения външен кенеф на селото.

IMG_9746

По къщите не намерихме нито тоалетни, нито кухни, нито бани. Все едно хората едно време нито са срали, нито са се къпали, нито са яли.

IMG_9748

Поредната пригодена къща. Три входа, всеки – водещ до 2-3 малки стаички. На вторите етажи не сме се качвали. Колкото и да сме ненормални, не ни се мре 🙂

IMG_9749

Виждат се останки от електрификация… Добре де – кой ще бие целия тоя път до тук, за да окраде жиците на 5 къщи? Само бензина дето би го изхабил и колата дето би я потрошил, ще му излязат по-скъпи от 10-те кила мед, които ще „набере“…

IMG_9752

И горе-долу това беше село Чамла. 5 къщи, които повече приличат на общежития. Официалните данни сочат че тук са живяли 170 човека. Не виждам къде биха се събрали и половината от това число. Не видяхме храм. Не видяхме мегдан, чешма или кладенец. Нямаше зидове на дворове, въпреки обилните равни площи наоколо. Къщите нямаха камини – тук-таме беше оставена дупка за кюмбета. Зимите тук биха били убийствени. За мен това не е толкова постоянно населено село, колкото летен дърварски лагер. Както явно продължава да се използва и в момента. Само че е малко поокрадено и малко поосрано. Но пък поне са минали онези арт-младежи, които са разведрили всичко?

Екопътека „Сухата река“ – да, бе…

„Красиво кътче от Средна гора, подходящо за разходка,колоездене и питници през цялата година. Предлага загадъчни и красиви места,носещи спокойствие, позитивна енергия и радост. Създайте си невероятни спомени в тази закътана котловина близо до големия град,но застинала във времето, даряваща ни с толкова много красиви моменти.“

Това гласи описанието на това място в „любимия“ ми сайт – Wikimapia.

За мое разочарование реалността беше на светлинни години назад.

Събота сутринта след една камара провалени планове (вече взе да ми става навик) реших да направя едно проучване в тази посока. Обектът седеше в Wikimapia и ме дразнеше от много време. През това време направих няколко проучвания и се оказа че никой не е чувал за Сухата река. Да са изградили еко пътека толкова близо до града – щеше да се чуе и по националните новини. За това цялата работа ми изглеждаше като кьорфишек и отидох без никакви очаквания.

Хванах околовръсното в посока Казанлък и свих в дясно за барата. Мястото малко трудно се намира, за това направо давам трак (хем и да пробвам една нова мапърска услуга):

Пътеката започва от жп-линиите, почти както маркираната пътека за Ягода. С тази разлика че не се ходи по пътя на влака, а веднага се пресичат и се продължава направо. След 2 минути се излиза на асфалтовата алея за вилите в Баритна мина и естествено дворните кучета се разлайват. Асфалта свършва почти веднага, а пътечката се движи в дола, точно по Табашка река.

След ужасните дъждове и наводнения от последните седмици рекичката представлява едно весело поточе, което скача по няколко камъка. Но в по-голямата си част си тече тихо и спокойно. Струва ми се че ако лятото беше истинско лято, мястото би оправдало името „Суха река“.

IMG_0840

Пътеката е широка и се движи измежду частни имоти. Повечето са изоставени и полуразрушени. Само два пъти ме лаяха кучета и това е малко тъжно. Естествено, където има хора – има и боклуци. Сухата река не правеше изключение. Определено не е място, където бих отишъл на пикник. То и нямаше къде де – покрай реката нямаше поляни, не видях огнища или маси – нищо.

Най-голямата атракция беше един воден пад от три метра и изградената до него чешма. Имаше мраморна плоча с изчукан от времето надпис, в който успях да различа само: „рмс, партизани, национално“.

IMG_0843

Теренът беше почти равнинен и скучен. В дясно имаше борова гора и все се надявах че пътеката ще кривне натам. В дясно досами мен течеше реката и имах чувството че аха аха и да се излее по пътеката. В дясно отвъд реката бяха повечето съборетини, като около тях растеше онзи тип джунглеста гора, която се въди по влажни места. Хванах един разклон в тази посока, да видя малко разнообразие. Той направи няколко S-образни завоя и се изкачи двайсетина метра нагоре до някаква успоредна пътека. Тук вече нивото на разрухата надминаваше очакваното и пътеката беше почти обрасла. Гората пък беше от онзи гнусен анемичен вид – все едно бурени които са израсли до нивото на храсталаци. После храстите са се напънали още малко и порастнали до височината на дървета. Хич не ми беше приятно там и се върнах обратно долу до реката.

IMG_0847

Продължих още малко, а пътеката малко по малко ставаше собственост на джунглата. От ляво, дясно и от горе се спускаха хищни лиани и увивни растения. Ходех в нещо като постепенно стесняваща се фуния. Когато клоните почнаха да придобиват тръни и шипове си рекох че това е капан и стига толкова 🙂 Кръгом.

Гвоздея на програмата беше една от полуразпадналите се къщи. Тази нямаше дори ограда, но пък имаше табела – „Не влизай! Може да съм наоколо!“. Да бе 🙂

IMG_0859

Бих казал че маршрутът става за половин-един час нестандартна разходка ако са ти омръзнали Аязмото и останалите паркове. Нищо повече. Не ме изкефи. Никаква екопътека не е – обикновено дере. Нищо еко няма там, дори напротив – ако гледаш боклуците. Няма маркировка и нищо. Въпреки всичко съм доволен да видя някое ново местенце, така че това си беше един час разходка, за който не съжалявам.