Родопско-Средногорска каръкщина

Бай Весо си забрави гетите. Така започна каръкът, който ни гони три дни. Третомартенската забежка мина под наслова на трите К-та: Карък, Кал и Киша 🙂

Цялата публикация „Родопско-Средногорска каръкщина“

Мазалат и гробището на спалните чували :)

От цяла вечност се канехме да идем на Мазалат. През годините на пътя на тази разходка заставаха много различни дестинации, отбивки и пречки. През това време продължавах да чета пътеписи, да гледам замайващи снимки и мястото все повече се издигаше на пиедестал в главата ми. За това когато Таня предложи да ходим на палатки на Мазалат, последваха единствено два въпроса: „Кога?“ и „Защо не по-скоро?“ 😀
Цялата публикация „Мазалат и гробището на спалните чували :)“

Великден ден 2 – в търсене на водопади

Вторият ден от Великденската ни екскурзия ни чакаше по-пешеходно ориентирана програма с пещери, чудни мостове и водопади.

Съдържание
  1. Пещерата Леденика
  2. Божият мост
  3. Берковица – Хайдушки водопади
  4. Стакевци – водопад Бела вода

Цялата публикация „Великден ден 2 – в търсене на водопади“

Тракийско светилище Карабурун

За тракийското светилище Карабурун се знае малко. Има следи от култова дейност от късната бронзова епоха. В основата на скалата са положени дарове към боговете свързани с бита на населението. През V-VI в. панорамната гледка от върха е оценена стратегически от римляните. Виждат се основните пътища из региона и тук те са построили малко укрепление.
Цялата публикация „Тракийско светилище Карабурун“

Село Чамла – домът на родопските призраци

IMG_9757

Село Чамла се намира близко до село Мугла в Смолянския край. Намира се на около 1600 метра надморска височина. Достъпът до него е труден – 25 км разбит асфалтов път от Смолян до Мугла и след това още 10 км горски път. По официални данни селото е възникнало в края на 19-ти век, когато е било част от мимолетната Тъмръшка република. В края на 70-те години е имало около 170 жители, след което запустява. Но историята на Чамла не спира тогава. През 2001-ва година фондация „Дестинация България“ се опитва да превърне селото в „артистична резиденция и еко-селище“. Поради една или друга причина, идеята е изоставена. След тях – през 2004-та година французинът Оливие Люк се заселва там. Остава по-малко от година, но съвсем скоро след него испанецът Оскар Кореа повтаря опита. В последствие и той се маха. От там нататък сезонните дървосекачи използват оцелелите постройки за подслон през лятото, а през останалата част от времето селото е безлюдно. Преди няколко години се замисля около селото да се проведе музикален фестивал. Но идеята е отхвърлена поради причината че физически не можеш да закараш хиляда човека там 🙂

Това са официалните данни, които могат да бъдат намерени в интернет. От тук нататък започваме една виртуална разходка из селото, подкрепена с личните ни впечатления, които на места се различават от официалната информация…

В нета пише че селото не е било електроснабдено. Но на практика е имало трафопост, а в къщите се забелязваха следите от изкъртените ел-инсталации. Още от покрайнините му забелязваме допира на „арта“ – йей, цветни тухлички.

IMG_9761

Посреща ни дълга двуетажна постройка.

IMG_9730

Малките стаички са скромно оборудвани със съвременни боклуци от живота на дърварите. Стените са изографисани с красиви надписи – „не барай“, „Краси, остави го както искаш да го намериш“, обещания за любов с женските роднини на въпросния Краси, автограф на грамотния „ЖNВКО“ от Ракитово.

IMG_9727

IMG_9728

Опаковки от сокчета Cappy, празни туби от масло за моторен трион и веригата на въпросния трион се въргалят навсякъде. Бачковско календарче от 2014-та дава някаква идея за датиране на находките.

Следващата къща носи белези от „арт“-а, който се е вихрил в Чамла.

IMG_9731

Отляво имаме фреска с девойка-охлюв, която е бременна с извънземно. Отдясно имаме драсканица на крокозъбел. Половината къща е срутена.

IMG_9732

Стаичките са обзаведени в познатия стил „циганин-неглиже“. Картони от яйца, консерви и свещи разнообразяват живота на обитателите.

IMG_9733

Следващата сграда обаче ми обра точките… Поглед отвън само леко намекваше на какво ще попаднем вътре.

IMG_9759

Шарении по дограмите, че даже и тук-таме оцелели стъкла? На вратата ни посреща много арт рисунка с мишки и гръмотевици.

IMG_9737

IMG_9738

Някой е „тревясал“ изкъртените ел-инсталации със зелен спрей, а за останалото нямам думи…

IMG_9740

Ако някой се е питал какво ще се случи с психодиспансера, ако душевноболните превземат мястото – сигурно нещо такова.

IMG_9741

Контрастът между стаите е голям. В коридора имаме цапаници в стил „детската градина“, а по стаите – обори, заринати с тор, прогнили греди и изкъртена мазилка.

IMG_9743

На тая стена как само ще ѝ ходи една дъга! Все едно някой е решил да „разведри атмосферата“ на мизерия и унищожение с една кофа боя.

IMG_9745

Излизаме, чудейки се дали не сме поели някое фатално мозъчно изкривяване…

В страни от пътя седи единствения външен кенеф на селото.

IMG_9746

По къщите не намерихме нито тоалетни, нито кухни, нито бани. Все едно хората едно време нито са срали, нито са се къпали, нито са яли.

IMG_9748

Поредната пригодена къща. Три входа, всеки – водещ до 2-3 малки стаички. На вторите етажи не сме се качвали. Колкото и да сме ненормални, не ни се мре 🙂

IMG_9749

Виждат се останки от електрификация… Добре де – кой ще бие целия тоя път до тук, за да окраде жиците на 5 къщи? Само бензина дето би го изхабил и колата дето би я потрошил, ще му излязат по-скъпи от 10-те кила мед, които ще „набере“…

IMG_9752

И горе-долу това беше село Чамла. 5 къщи, които повече приличат на общежития. Официалните данни сочат че тук са живяли 170 човека. Не виждам къде биха се събрали и половината от това число. Не видяхме храм. Не видяхме мегдан, чешма или кладенец. Нямаше зидове на дворове, въпреки обилните равни площи наоколо. Къщите нямаха камини – тук-таме беше оставена дупка за кюмбета. Зимите тук биха били убийствени. За мен това не е толкова постоянно населено село, колкото летен дърварски лагер. Както явно продължава да се използва и в момента. Само че е малко поокрадено и малко поосрано. Но пък поне са минали онези арт-младежи, които са разведрили всичко?