Пещерният свят на Будапеща

С какво е известна Будапеща? С готическата архитектура и стария град? Със спа комплексите и минералните бани? С мостовете над река Дунав?

Освен всичко това Будапеща е също столицата на пещерите 🙂 Тя е единствената световна столица, под която се намират пещери с отличителен размер и дължина! До момента са изследвани над 30 км от пещерните системи, като това число се увеличава всяка година 🙂 Обособени са над 200 пещери, като няколко от тях са облагородени за посещение от кашкавал туристи 🙂

Цялата публикация „Пещерният свят на Будапеща“

Бойково – Линът

Последният уикенд с хубаво време за годината не трябва да се прахосва 🙂 Имах друга работа сутринта, но смогнах да си начертая една разходка-полудневка в околностите на Пловдив.

Цялата публикация „Бойково – Линът“

Хижа Плевен и пещера Водните дупки

Толкова куцуз тръгване не бяхме правили скоро 🙂 Каквото можеше –  се обърка… Още сутринта тръгнахме в 50% намален състав. Предната вечер някои хора се отказаха поради различни причини. А буквално сутринта преди старта половината от останалата група беше тръшната от неизвестни вируси и бацили. При излизане от паркинга пък чух едно брутално ХРРРТ изпод колата и се оказа че ниският бордюр е свалил целия ми калник и половината броня 🙂 След спешна употреба на видии и свински опашки някак си тръгнахме с известно закъснение и всеки светофар ни хвана на червено 🙂 По пътя звъннах да проверя софийската част от групата – оказаха с една кола по-малко – бацилът беше силен!

Цялата публикация „Хижа Плевен и пещера Водните дупки“

Бел Камен – Велийца

В края на интересен опознавателен ден из община Септември се отправихме към финалната точка – поляните над Якоруда на границата между Западни Родопи и Рила. Отправната ни точка беше село Бел Камен, а крайната – заслон Велийца няколко километра по-нагоре. Пътят беше сравнително кратък и лесен и можехме да си позволим да го оставим за края на деня.

От разклона на главния юндолски път до Бел Камен има чудесен асфалт, макар и изпълнен със завои. Няколко пъти карахме зад бетоновози, а един се качи дори чак до горе до самото село. Новото строителството се движи с пълна пара из тези махали. Паркирахме на последното свободно място на площада на селото, а зад нас изпърпориха няколко ендурота. Не вярвах в колко изпълнен с живот край на Родопите бяхме попаднали 🙂 А шапката щеше тепърва да ми се скрива тези два дни.

Цялата публикация „Бел Камен – Велийца“

Ветрен – крепост Паланката

Интересни са римските пътища… Много от тях все още съществуват – под асфалта на съвременни магистрали и планински проходи, или под формата на зарити калдаръми под ниви и села.
Един от най-важните пътища за Балканския полуостров е бил Via Diagonalis (още известен като Via Militaris) – Цариградският път. Свързвал е Константинопол с централна Европа. На територията на България големите градове през които е минавал са Сердика (днешна София), Филипопол (днешен Пловдив) и Бурдипта (днешен Свиленград).

Но римските пътища са нещо повече от просто калдаръм. Край тях е имало инфраструктура съобразена с характера на пътешествието през онова време. Натоварена волска каруца е можела да измине около 30 км на ден. Стратегически на интервали през 25-30 км са били разположени крайпътни спирки за почивка, наречени mansio. Тези спирки са представлявали цели комплекси от конюшни, ханове, занаятчии, пазарища и укрепления. Много от тези mansio с течение на вековете са прерастнали в по-големи селища и градове.

Друг вид крайпътни станции са били т. нар. mutatio – или буквално преведено – „разменки“ – конюшня, където пътникът е можел да смени коня си със свеж, да хапне и да получи съвсем основни услуги като ветеринар и майстор да поправи поражения по каруците.

Една такава станция от вид mutatio може да бъде видяна до село Ветрен, област Септември 🙂

Цялата публикация „Ветрен – крепост Паланката“