Рим 2017

Ето че след 3 години се върнах обратно в Рим. Имах да наваксвам с няколко места, които предния път пропуснахме. Предстоеше ми да видя колко много се е променил града за това време.

Нискотарифните полети вече кацат на летище Чампино. То е едно от най-малките и претъпкани летища, които съм виждал. По обем пътници надвишава софийското летище, но по площ на терминала е по-малко дори от стария първи терминал при нас… При кацане се сформира опашка за паспортен контрол, която започва от извън сградата на терминала. При излитане е още по-болезнено. Влизате, минавате опашката за паспортния контрол и внезапно се оказвате наредени на опашката за гейта. Има две групи гейтове – А и Б, всяка от които е по-малка от хола ми вкъщи. Обслужват се едновременно по 3-4 полета (което прави по около 600 пътници), а места за сядане има не повече от 20. Няма кафе машини, тоалетната е една и малка – няма абсолютно нищо в гейта. Италианците доят вече заклана крава с това летище, което се пръска по шевовете…

Градът Рим е станал военна зона. Мерките за сигурност са затегнати до скъсване с военни постове на всяко кръстовище. Въоръжението е тежко – автомати, уазки, до Колизеума имаше и БТР-и на които някой поне от хорска срама беше махнал покривните картечници… Пазят нас от злодеи, или ние трябваше да се чувстваме като злодеи? 🙂 На всяка врата – метал детектори и скенери. По забележителности, по църкви и базилики – редиш се на пропусквателни пунктове. В Колизеума преди се влизаше за секунди с Roma Pass, с който автоматично пропускахме дългата опашка за билети. Сега дори и с Roma Pass чакахме на опашка за скенера. Във форума преди просто се минаваше през широко отворената врата. Сега вратата е заключена и чакате на непомръдваща 500 метрова опашка, опъната под жаркото лятно слънце без грам сянка… Не знам на къде отива тоя свят, но според мен терористите вече са спечелили войната…

Улиците из града са все толкова миризливи колкото ги помня. Неповторимият аромат на престояла урина и кипнал сварен боклук не може да се сбърка. Трафикът е все същия. Можете ли да си представите 20 моторчета тръгващи на зелен светофар? Звукът е като от състезание с ядосани градински косачки 🙂 Разликата тук сега беше в електрическите коли, които доста уверено превземат улиците. Поне 3/4 от всички таксита вече са електрички. Те пък на опаки на моторчетата са безшумни и трябва да се оглеждате да не ви блъсне някоя без да разберете 🙂

Планът за обиколката ни беше малко по-различна от предния път:

Съдържание
  1. Замъкът „Сант Анжело“
  2. Площади и фонтани
  3. Колизеумът, форумът и хълма Палатин
  4. Базилика „Сант Джовани ин Латерано“
  5. Базилика „Санта Мария Маджоре“
  6. Музеите на Ватикана
  7. Зоопарк „Bioparco“

Цялата публикация „Рим 2017“

Рим – 5ти ден – Пак летим

И така завърши престоя ни в Рим. Легнахме си рано, че следващия ден имахме много път. То пък беше някаква жега и постоянно се въртях. Към 4 станахме окончателно и се изнесохме от хотела. Много съжалихме че ще изпуснем царската закуска…

Придвижихме се към Термини. И пореден шок. До сега се бях нагледал на мизерия, но тук хората спяха на улицата. Буквално. Гарата е дълга към 500 метра и широка 200. Цялото пространство отвън беше като една голяма обществена спалня. Кой на кашон, кой на матрак, кой завит с одеало, кой с вестник… Мизерия! Да речеш че са окъснели пътници – не са. Нямаха багажи и определено изглеждаха все едно това им е ежедневие. Ходиш по улицата, мирише ти на боклуци и опикано и гледаш да не се спънеш в някой клошар…

Цялата публикация „Рим – 5ти ден – Пак летим“

Рим – 4ти ден – Капитолия е врата към петото измерение

Закусихме яко. Това беше почнало да ми става любимата част от денонощието 🙂 Планът за днес беше да разгледаме Капитолския музей и да се пошляем безцелно по центъра. Освен това утре пътувахме наобратно, така че трябваше да си набележим транспорт до летище Фюмичино. Отвън на гарата видяхме че има автобусчета и в нета намерихме разписания и детайли. Цената от 6 евро (4 с онлайн резервация) беше примамлива и решихме да ги пробваме.

Хванахме нашата осмица до Колизеума. Моя рома пас нещо не щя да се валидира от машината. Майната му. От Колизеума вървим пеша покрай строежа на новата спирка от метрото. Рано към 9 часа е и все още няма много тълпи. Тук-таме някой циганин зарибява редките минаващи.

– Where are you from? I have everything here!
– От България съм ве, махай се.
– Bulgaria! I know Toni Storaro!

С това окончателно си спечели още няколко майни от моя страна 🙂

Цялата публикация „Рим – 4ти ден – Капитолия е врата към петото измерение“

Рим – 3ти ден – Колизеума!

Тази вечер не спахме толкова добре. Като че ли климатика не работеше много усърдно. Вентилацията беше централна за сградата и нямаше някакви контроли за стаята. Може би трябваше да се обадим на рецепцията да видим да не би да има проблем, но си казвахме че следващата вечер сигурно ще е по-добре. Е, не беше, и останалите дни климатика си остана бъгав.

Закуската естествено беше мощна. Днешния ден го бяхме заделили за Колизеума, античния Форум и хълма Палатин. Това ни беше единия от двата безплатни входа с Рома Пас-а. Иначе и трите обекта са на един общ билет, който струва десетина евро и важи два дни. Защо два дни ли? Защото територията е огромна – на практика ако човек иска да види всичко и да научи кое какво е, без да го кара диагонално – толкова време ще му отнеме.

Хванахме трамвай 8-ми номер от Манцони до Колизеума. Часът е около 9-10, а площадът около него е сгъчен с хора. Двама римски легионери обикалят наоколо и предлагат да се снимаш с тях. Виждаме една дупка за вход, с почти никой наоколо и си викаме че ударихме някакъв чийтърски таен вход. Малшанс – оказа се изход 🙂

Цялата публикация „Рим – 3ти ден – Колизеума!“

Рим – 2ри ден – Моренце!

Спахме прекрасно на климатик. Като се събудих направих една лека инвентаризация на стаята и открих 6 контакта. Йее, за първи път ми се случва да си включа всичките батерии да се зареждат и да ми остават свободни контакти. Без да изключвам никакви електроуреди от стаята. Освен това имахме голям LCD телевизор и кана за топлене на вода. Към каната имаше комплект няколко чайчета, кафенца, захар и сметани.

Слизаме на закуска. Очаквах някакво фиктивно кроасанче и кафенце – бях много положително изненадан когато попаднах на блок маса. Ядене – на корем. Обичайните неща за сандвичи и мазане на филии, плюс кисело мляко (два вида), мюсли (три вида), ананаси и праскови от консерва и някакви дребни закуски (кроасани и кремки). Денят започна много силно!

Решихме днес да ходим на море. Много хора не знаят че от Рим лесно се стига до плажа. Повечето като чуят „плаж“ и реагират с „ама градът не е на морето, какъв плаж?“ С градската железница се стига за 45 минути, която даже ни се пада безплатна с Рома Пас-а 🙂

Цялата публикация „Рим – 2ри ден – Моренце!“