Студен кладенец и Средна Арда

Тая година нещо взе да се получава дефицит на качествените разходки, та със Сашо и Цвета си рекохме че трябва да забегнем на някъде. Датата беше сто процента ясна – 23 август, че някои бачкат по странни смени и уикендите са им кът. Мястото беше приблизително ясно – Родопите около Кръстова гора. Да, ама не. Звъним насам, звъним натам – всичко в региона заето от три седмици предварително. Та трябваше да си изберем друга дестинация и Сашо някак си намери къща за гости „Средна Арда“. Гледахме снимки от Panoramio и блогове – природата изглеждаше много добре. Имаше сумати дестинации за разходка, така че това щеше да е. Имаше само едно „но“ – до къщата няма път и се стига или с влака или с лодка 🙂 Супер, мен въобще не ме е страх от лодки.

Петък следобед се добрахме до село Широко Поле от където бай Стоян щеше да ни вземе с лодката. От селото по един черен път се излиза на язовира и красотата започва.

По крайбрежната ивица бяха налягали рибари, палатки, туристи… Идилия. Особено в златния час точно преди залеза.

Превоза пристига

Следва половин час клатушкаща се романтика. Къщата е на 2-3 км по надолу по язовира. Последните лъчи на слънцето огряват острите зъбери, типични за региона.

Вижда се как се е променяло нивото на язовира с течение на времето. Текущо водата беше в процес на спадане, което беше проблем за рибарите. „Като източват язовира рибата се стресира и се крие“ ни обяснява Стоян. Птиците обаче нямат проблем с това. Край нас прелетя едно ято корморани.

Пазителя на планината

На другия ден решихме да открием разходката с Перперикон и Каменните гъби край село Бели Пласт.

Перперикон = Грешка.
Фадромата минала през пътеката нагоре и съборила всичките дръвчета които правеха някаква колкото и да е бледна сянка. Горе – пек и жупел. Горичката на върха е почти изсечена и превърната в разкопки. Навсякъде някой копае. Ти ходиш и се щураш по камънаците и се чудиш как по-бързо да обиколиш и да се махнеш. Изключително не-туристическо място. Никъде не видях указателна табела кой обект какво е. Или карта на обекта. Вода също липсва. А с този открит пек горе, рано или късно ще последват инциденти. Единствената чешма е долу на паркинга, чака се на опашка за нея.
Пътеката за надолу е покрита с един фин прах и хлъзгащ се чакъл от разкопките. Всички които се излъгахме да минем от там се чудехме дали ще слезем живи.
Там съм ходил 3-4 пъти и всеки следващ път става все по-зле и по-зле. Ужасно е. Ще ви спестя снимки, а може да постна отделно.

На Каменните гъби беше маааалко по-добре. Там поне всичко се разглежда за пет минути. Отново липса на указателна табела.

Обяд вече минава и ние прибягваме до Кърджали за обяд и бира. И да планираме следващата стъпка. Яяя, имало някаква крепост Монек, на път ни е. Ами освен да я пробваме.

Пътната табела е точно на разклона на Широко Поле. В селото също имаше една издялана табела, та хванахме по нея. Поредната грешка за който не си е написал домашното 🙂 Черния път тръгна да ни води по крайбрежието успоредно на ЖП линията… и след половин час справка по GPS-а и лудо ловене на интернет се оказа че посоката ни е абсолютно грешна. Псуване и връщане към асфалта. Я, официалната пътна табела сочела на другата посока. Я, ама там на разклона някой е затрупал пътя! Някой с багер е изсипал 2-3 кофи пръст на асфалта, правейки го абсолютно блокиран за коли. Въздъхвания, стягане на гащите и тръгване нагоре. Все пак не може да е далече, по GPS е на 3 км…

След километър нагоре по асфалта излязохме на широка поляна с чешма, масички и туристически информационен център. Центъра беше видял по-добри дни (или тепърва ще види), но по-интересното беше че горе имаше пикник с коли. Значи все пак имало някакъв път, но който не си е написал домашното ще маа крачоли 🙂

След още малко от асфалта се отдели черен път с табела „<= Моняк / 3km". Още три километра ли? Че до сега колко навъртяхме? 🙂 Тук вече маршрута почна стабилно да взима височина. По едно време гората свърши и ни се разкри следната гледка:

Всичко под теб. Язовир, град, села, ниви и поля… Красота!

Интересен мост по средата на нищото

Крепостта горе беше добра – имаше доста запазени зидове, някои от които цели метри високи. На нас обаче след цял ден ни беше писнало от камъни и не можахме да я оценим подобаващо. Вече бяхме сериозно изплезили езиците, а и от към Кърджали се зададоха едни стабилни черни облаци… пет минути горе и дим да ни няма надолу.

Прибиране с лодката
Посерко
Тракийски скални ниши, за които не остана време
Горнотракийски скални гъзета на козлета 🙂

Следващия ден решихме да го караме по-айляшката. Наблизо имаше един ЖП мост, който изглеждаше интересен на снимките, та отидохме да го проверим.

Малко разочароващ мост

След 5-6 километра вървене по жегата по ЖП линията го ударихме на релакс. Между другото през цялото време се надявах да дойде влака да ни даде малко скорост, ама никакъв го нямаше 😉

Привечер Стоян ни направи разходка с лодката. По южния бряг на язовира имало ловно стопанство и изобилието от животни беше много богато.

Юмрук Кая

Еленчетата винаги бяха по двойки – майка и малко. Толкова много не бях виждал никаде другаде! Все едно бях в зоопарка 🙂

Да хвърлим въдица към слънцето
Залез над Студен Кладенец

След това светлината взе да ми става малко оскъдна, но насилих техниката докрай и успях да хвана още няколко кадъра.

Това последното ято излетя от една странна горичка. Дърветата изглеждаха зле – такива болни, бледи, направо бели. Цялото ято от хиляда корморана живее там. Всеки яде по 2 кила риба на ден и сере също толкова, ако разбирате какво искам да кажа 😉

Не ни стигна времето да видим всичко което имаше за гледане. И да се насладим както трябва на природата. Определено пак ще се върнем там.

Бачково – Зелената пътека

За мнозина Бачковския манастир е само манастир, няколко сергии и кебапчийници. Но от паркинга на манастира започва чудесна панорамна екопътека из Родопите. Можете да се поразходите, да разгледате забележителностите и да хапнете на пикник.

Продължителността на разходката е около час и нещо с умерена денивелация. Подходяща е за деца и семейства. Тръгва се от паркинга на манастира през широка порта, върху която стои надписа „Зелената пътека“. Върви се по асфалт около 5 минути, след което пътя става горски. Минава се вдясно от една голяма чешма и малка поляна. Тук мога да кажа че в духа на Родопите, чешми има в изобилие по цялата пътека. Водата е хладна и чиста. С навлизането в гората започва да се усеща денивелацията. Минава се вдясно от костницата (някой ако има повече инфо за нея – моля да допълни).

След още малко пак вдясно се виждат беседки, пейки… и един голям камък, който се оказва че е Еленината чешма, но поставена с гръб към пътеката.

Следва водопада. От пътеката се вижда горната му част, където реката пада между камъните от височина 5-6 метра. Ако искате да направите страхотни снимки, съвсем лесно можете да слезете в основата му. Върнете се малко назад и ще намерите малка пътечка за там.

След още десетина минути пътя почва да става леко каменист и се излиза на Дългата поляна. По нея са разхвърляни каменни блокове, а в сенките могат да се намерят дървени пейки и масички за пикник и отмора. Тук е идеалното място за вас, ако сте огладнели. В края на поляната има чешма, а в дясно от нея минава реката. Ако се загледате по табелките ще видите надписи „Кошчето за боклук е вашата раница!“. И с право – района е доста замърсен от боклуците оставяни от „туристи“. Импровизираните кошчета, направени от торбички или от срязани туби преливат, а някои поляни са целите покрити… Хапвайте и пийвайте тук, но оставяйте района в състоянието в каквото бихте желали да го намерите следващия път.

Ако след поляната имате още сили, продължавате към края на пътеката. След 15 минути стигате до следващата постройка – аязмото. Изворът се предполага че притежава лековити свойства и около него е издигнат параклис. В двора му се виждат два огромни чинара на по над 300 години.

Продължавате по пътеката и скоро стигате виждате малка постройка, кацнала в скалите над вас. Това е пещерата с иконата. Една от легендите разказва че преди години овчар е бягал от дъжда и се е скрил в малка пещера. В нея намерил икона. Иконата е скрита от монасите от Бачковския манастир точно преди последното разграбване на манастира от турците. Иконата е пренесена в манастира, но част от нея се е отпечатъла на камъка в пещерата. До пещерата се стига по много колоритно стълбище, прорязано в скалите. След като посетите пещерата, не бързайте да слизате обратно. Продължавате все напред и нагоре. Стълбите ще ви изведат на панорамна площадка, точно над мястото където бяхте преди малко. Храстите и дърветата тук са окичени с разноцветни парцалчета, чорапи и салфетки. Според поверието всеки може да закачи нещо тук и това ще му донесе здраве.

Продължавате все напред и стигате до параклиса „Св. Архангел Михаил“. Над входа му две табели анатемосват всеки, който драска по стенописите. За съжаление съвременния вандал-турист не се трогва от анатеми и вътре не е приятна гледка…

Тук е края на пътеката. Ако искате, хващате обратния път, а ако сте тръгнали с по-сериозни намерения – сигурно вече сте забелязали маркирания маршрут към хижа „Марциганица“. Вие си решавате.