В дивото и бодливото, надалеч от сивото
За този уикенд бяхме планирали тръгване от Карлово, лека фото-разходка по Стара Река и за десерт – мохабет в хижа Хубавец.
Следяхме прогнозите за времето, но синоптиците ги обръщаха като фурнаджийски лопати. Ден за ден вещаеха всичко – от лятно слънце до снежен апокалипсис. За това решихме да заложим на нещо леко и неангажиращо, където каквото и да ни дойде на главата, да не ни съсипе. Не сгрешихме 🙂
Назад към първи ден от изкачването Карлово – х. Левски.
Втория ден от пътешествието започна два пъти – към 5 и 6 часа, когато с голям кеф разтоварих самосвала в лъскавите кенефи на хижата 🙂 Чудех се дали да се пробвам за изгрева, но с тези високи баири наоколо… Слънцето вдигне ли се един пръст над хоризонта и вече не може да се щрака директно.
Така че към 7 и нещо официално открих деня. Закуската ни беше поръчана за 8 часа, та до към 9 хапвахме и си събирахме мислите и главите. Бележка за следващия път: да взема по-лека ракия 🙂 Обзор на маршрута – рекохме да не се връщаме по същия път, а да хванем панорамния път за Добрила и от там да слезем към Хубавец. Пътя се удължаваше с около 30%, но нали беше слизане, а и по топографската карта го даваше почти равен (ДА БЕ), та…
Този уикенд пак ми се провалиха една камара планове. Това вече взе да ми става навик, но пък – всяко зло за добро. Ива организира една разходка до хижа Левски над Карлово и аз леко в неведение до последния момент им се натресох. По карта пътеката до там беше около 10-15 км с 1000 метра денивелация, което означаваше че за мен щеше да си е сериозна работа. Отиваща към рекордите за тази година, ако не и – въобще. Важно е човек да се подготви психически и аз се подготвих за пешеходен садо-мазохизъм. А то се оказа още повече 🙂 Не съм в много добра форма и разстоянията които хората казват, аз си им слагам 50% отгоре. От Карлово до Левски казват 4.30 часа – значи като за мен – 6-7. Почти познах.
