Void and Null

Попаднах на интересно тестче
Е вярно че съм мързелив, ама да съм чак толкова алчен

The Seven Deadly Sins Quiz on 4degreez.com

Не знам дали някъде си личи, ама скоро WordPress беше ъпгрейднат до версия 2.5.1.
Админския панел изглежда доста по-внушително, НО!
1) При редактиране на пост редактора винаги е в режим HTML - и това не може да се смени.
2) Има някакъв проблем с ъплоудите, в резултат на което почти нищо не може да се качи. Направо може да се каже че ъплоуд системата е прецакана. Много хора имат този проблем.

Малко утешение е, че новия хостинг е на светлинни години пред стария. Вече получавам мейли както си му е реда, така че спокойно - коментарите ви няма да се изгубят от пропуск в модерирането

А сега като гледам изгледа на блога и ми се струва че нещо куца... Нямам картинки Вярно че съм фен на текстовия режим, ама повечето блогове, които следя са... произведение на мултимедийното изкуство. Та, искате ли да има повече картинки? Текста боде ли ви очите?

Поради зачестилите проблеми с текущия хостинг (глупостите които се случват и бавната намеса на support-а), реших да преместя блога.
От сега нататък новия адрес е ivanatora.info
След малко ще сложа mod_rewrite за пренасочване, така че да отваряте веднага новия адрес.
За съжаление сайта с пищовите ще си остане на старото място.

През мен са минали доста сорсове, писани от различни хора. Целта на този пост не е да ви уча как да пишете професионално (къде дават дипломи за програмисти ), а да пишете разбираемо. Винаги пишете с идеята, че някой друг след вас ще трябва да ви променя кода. Още по-добре - пишете с идеята, че вие самия ще трябва да си променяте кода след месеци... и няма да разберете какво сте написал.
Защо това е важно? Ъпгрейди винаги се налагат - хората искат добавяне на функции. Бъгове винаги се получават, колкото и безгрешно да пишете. Условията на средата се променят, входните параметри се променят, и накрая нещо ще трябва да се фиксва.
Рано или късно всеки сорс минава през преразглеждане. Мислете за колегата, на когото ще му се наложи да се оправя из вашите сорсове. Не ви е направил нищо лошо - не му тровете нервите. Не го карайте да ви псува.

Ето няколко основни правила за писане на четим код.
- Научете български. Научете и английски. Нека програмата ви да е поне граматически правилна.
- Пишете коментари - по много. Знам че в момента на писането всичко ви е ясно и програмата ви е в главата. След седмица или месец няма да помните че сте писал съответния код.
- Пишете документация. Поне описание на файловете и на включените библиотеки. Ако използвате функции, които са описани в други файлове, добре е да пишете кое от къде идва.

....
include("../../../../sys.php");
include("../../../lib.php");
include("../../../../../pre.php');
....
check($alpha);

От къде е дошла check()? Какво прави? Идете и преровете горните файлове, които може да са по сто хиляди реда код, а може и да include()-ват още сто файла.
- Именувайте променливите и функциите според това какво правят. Използвайте кратки имена, не по-дълги от 3-4 думи. Използвайте долни черти между думите, или пишете думите заедно, но всяка следваща дума да започва с главна буква. Не използвайте едносрични имена - не се опитвайте да пишете 'бързо' - пишете 'четимо'. Не използвайте имена с номерация - ако имате няколко променливи, които имат еднаква фукция, може би е по-добре да ги вкарате в масив?
Лоши наименования:

check() //какво се проверява?
dosomeprettyboringstuffandmore() //опитайте се да го напишете няколко пъти
test_directories_check_users_update_db_on_exist() //ако една функция трябва да прави много неща, може би е по-добре да я разделите на няколко функции
$var //ами вижда се че е променлива
$var1, $var2, $var3 //още по-зле

Добри наименования:

run_query()
$thumb_path

- В много езици можете да използвате return value от една функция, като го пуснете като параметър на следващата функция и така навържете верига, която ви дава краен резулатат. НЕ ГО ПРАВЕТЕ! Удобно е, бързо е, изкушаващо е... и е убиец на мозъчни клетки. Особено ако работите със ваши функции.

$tmp .= (int $result[$_]). " (" .(sprintf "%.2f", 100 * $result[$_]/$votes). "%) " . "$inquiry{answer}[$_]
\n" for(0..$#{$inquiry{answer}});

- В същата връзка - избягвайте да пишете if then else на един ред, както и оператори за цикли.

foreach (array_keys($outbond) as $urlname) if (preg_match($short_name_regex, $urlname, $m)) $output{"\"$shorturl\" -> \"{$m[1]}"} = true;
else if ($debug) print "CATCH :: $urlname\n";

Колкото и засукано да го напишете, няма да станете по-добър програмист, ако ще и сто оператора да наредите на един ред. Горното написано както трябва:

foreach (array_keys($outbond) as $urlname){
if (preg_match($short_name_regex, $urlname, $m)){
$imeto = $m[1];
$output{"\"$shorturl\" -> \"$imeto\""} = true; //wsichko se typche v hasha $output
}
else {
if ($debug) print "CATCH :: $urlname\n"; //neshto kato nepredvidena situaciq
}
}

- Троичния оператор (ternary operator) е хитър и удобен, и както всичко хитро и удобно описано до тук - с него не трябва да се злоупотребява. Няма да ви заболи ако си го напишете с if-then-else.
Лош код:

while() { $_ =~ / (\?)?(pts\/0)?[ ]+\w+[ ]+\w+:\w+ perl/ && !($_ =~ /bin/) && !($_ =~ /lost/) ? print "found! $`$'" : print "";
$_ =~ /lost/ ? print "found .. self\n" : print "";}

- Не редете дълги и много условия в един if. Ако все пак се налага - разбийте ги на редове. Например:

if (
!preg_match('!^/!', $one_link) &&
!preg_match("!^(http://)?$shorturl!", $one_link) &&
!preg_match("!^\?!", $one_link) &&
!preg_match("!^#!", $one_link) &&
!preg_match("!^[\w\d_-]+?\.php\?!", $one_link) &&
!preg_match("!mailto!", $one_link) &&
preg_match("!^http://!", $one_link)
){.....

- Не смесвайте PHP/Perl + HTML + JavaScript + CSS !!! Няма нищо по-гадно от това да видиш променливи, напъхани измежду двойни, escape-нати кавички, цели блокове код затворени в if-switch блокове. Ако се налага да пишете уеб, особено ако става дума за нещо по-голямо от 2-3 странички - използвайте template система.

$tmp = "<form action=\"$ENV{SCRIPT_NAME}\" method=\"post\"><div>
<label>$inquiry{title}</label><br/><br/>\n";
$tmp .= "<input type=\"radio\" name=\"answer\" value=\"$_\"/> $inquiry{answer}[$_]<br/>\n" for(0..$#{$inquiry{answer}});
$tmp .= "<br/><input type=\"submit\" name=\"button\" value=\"Send\"/></div>\n".
"</form>\n";


Горните сорсове са писани както от мен така и от други хора. Предварително не се извинявам ако някой се засегне.

Най-после!
Малко груби сметки за цялата процедура по 'изкарване на книжка':
Започнат курс на обучение: Октомври 2007
Успешно положен практически изпит: Март 2008 (т.е. взимане на 24 часа кормуване за 6 месеца)
Взимане на документа от КАТ: Юни 2008 (т.е. два месеца бавене и разтакаване на документи, включително и изваждане на нова лична карта)

Цена на курса: 450 лв
Пари хвърлени 'между другото' (подготовка на документи, плащане на такси, медицинско, транспортни разходи, храна...) - 100 лв
Изхабено време, изпилени нерви и бели коси - нямат цена.