Още около Кюстендил – Ден 3

May 25th, 2016

Наближаваше края на нашата Кюстендилска експедиция. Но след спокойния Музеен ден и атрактивния ден посветен на Дивото, ни очакваше хард разходка, за която още никой не подозираше :)

Съдържание
  1. Кюстендил - средновековна църква "Св. Георги"
  2. Язовир Пчелина - параклисът
  3. Земенски манастир
  4. Водопад Полска Скакавица
  5. Сапарева Баня - гейзерът
  6. Костенец - Водопадът

Кюстендил - средновековна църква "Св. Георги" - нагоре

IMG_4511

Църквата е архитектурен паметник на културата. Датирана е към края на Х век и съм сигурен че с нея могат да бъдат свързани много интересни факти. Но за съжаление тя се оказа градски музей, който не си спазва работното време и за нас беше затворена :( Нямахме време да чакаме някой да благоволи да отключи, така че си бихме камшика към следващата дестинация.

Язовир Пчелина - параклисът - нагоре

IMG_4518

В региона се намираше язовир Пчелина с онзи прословут параклис, който куцо и сакато се изрежда да го снима :) Та, хванахме пътя на там. И се сблъскахме с първия принцип на пътешественика - "Най-прекия път хич не е най-пряк!" :) Изкушен от картата и GPS-а хванах един махленски път покрай жп-спирка Егълница, който изглежда да водеше точно до параклиса. Пътят тръгна през вили и махали, но много скоро го обърна на разбит черен път с бесни офроуд коловози. "Хубаво поне че няма кал" си рекох аз, с което след два завоя призовах огромни кални морета. Имаше спиране, изследване, взимане на проби - дълбочинно-структурен анализ на калта. И комисията постанови - минаваме! :)

Правилния път за параклиса тръгва от главен път 6 за Радомир, отбива се на Поцърненци и вече нагоре пак върви черен път, но - сносен.

IMG_4525

"Свети Йоан Летни" е параклис, строен през 1350 г. Вътрешността му е богато украсена със сравнително добре запазени стенописи. В днешно време са направени няколко опита за консервация, но... Стенописите преживели пет века османско иго, световни войни, пет преврата и какво ли не - се предават пред "ВНЛ"-то на "Мима и Гошо" :( Ужасен е стремежът на съвременния човек да се изсере на метеното, да разруши създаденото.

IMG_4531

IMG_4534

Мястото е особено обзорно. Параклисът е построен 5 века преди хидроинженерите да създадат язовира. Само мога да гадая как е изглеждала панорамата по онова време.

IMG_4549

Земенски манастир - нагоре

IMG_4562

Земенският манастир не е манастир, а клон на Софийския исторически музей и Софийската историческа кебапчийница.

Основан е през 11-ти век, сравнително скромен. Състои се от църква, самостоятелна камбанария и две жилищни сгради. Старата църква е паметник на културата и се твърди че е с кръстокупулна архитектура. Аз не успях да видя нищо кръстокупулно - формата на църквата отвън е като на кубче, дялано с теслата :) Стенописите са ярко реставрирани. Олтарът е монолитен блок. Любопитното е че манастирската обител е била разрушавана няколко пъти през вековете, но църквата винаги е оцелявала.

IMG_4573

IMG_4575

Тежка дилема имах относно бирената си класация, но реших че вградената кръчма си е кръчма и тук давам 2 от 5 бири:

Водопад Полска Скакавица - нагоре

Значи... Тук не си бяхме написали домашното :) Идвахме с впечатлението че ще спрем колата на паркинга, ще щракнем 1 снимка и ще продължим. Грешка :)

До село Полска скакавица водят няколко пътя. Ние дойдохме отгоре от към Земен и бихме 30 км дупки и 3 км черен път (черен, но по-сносен от много асфалти които съм виждал). Логистично по-правилния път е да се подходи от главен път 6 (Кюстендил - Радомир), през село Ръждавица и от там до Полска скакавица има чудесен асфалт.

Веднъж стигнете ли центъра на селото може да оставите колата при останалите коли на центъра. И това ще е грешка :) Чака ви около 4 км прашен жежък полски път, който може да бъде взет и с лека кола. Ситроенът вече е световно призната машина. По пътя задминахме и запрашихме поне 10 групи хора, тръгнали за водопада, които сигурно ни завидяха и ни намразиха и в червата си :)

След тези 4 км кър пътят свърши до къща за гости "Скакавица" и една чешма. От тук следваше към 1 км пътека, сваляща рязко към около 200 метра денивелация. Долу веднъж като стигнахме, влязохме в тежката джунгла. Река Струма минаваше съвсем наблизо и създаваше плътна лонгозна растителност. Там се подлъгахме и тръгнахме наляво, от където идваха поредната групичка туристи. 200 метра по-късно не стигнахме до никъде, а ехото ни се стори че идва отзад. Имаше т-образно разклонение, та имахме още една възможност. И в момента, в който тръгнахме да се връщаме видяхме водопада :)

IMG_4584

50-метров пад, красиво разклонен на безброй посоки. Ручеите се спускаха като пръсти надолу. С приближаването се откриваха нови и нови пръсти. Отдолу имаше малка полянка с огнище. И споменах ли хилядите хора, сновящи навсякъде? :)

От там нагоре тръгва тясна пътечка, която води на две интересни тераси. Пътечката си е доста сериозна - стръмна хлъзгава кал и камънак. До горната тераса се стига с известно драпане, а слизането естествено е по системата 5х5 (ръце, крака и гъз) Но кефа от горната тераса е голям :) Лятна прохлада за изнурения от тежкото слънце пътник! :)

IMG_4597

Тамън се канехме да слизаме някак си по Пързалката на Счупените Крака, когато ни посрещнаха - "Абе, знаете ли че тука долу има още по-готино местенце!" Я! :) До долната тераса се стига по още по-екстремна пътека, която ми обра точките :) Лазене по вертикална стена, пълзене по мокър дънер... Насрах се яко! :) Но веднъж преминали по Дънера на Смъртта се озовахме точно под водната завеса на водопада, където можех да си изпера кафявите гащи :)

IMG_4608_09_10_tonemapped

Не можех да смогвам да бърша обектива. Тук се идва с хавлия и сапунче! :) Водата падаше от третия етаж със страшна сила, разбиваше се на скалата до теб, и изстрелваше атомизирани водни частици във всички посоки. Неописуемо беше!

IMG_4623

Любопитен факт - докато повечето водопади с времето се скъсяват заради ерозията, Полската Скакавица се счита че се увеличава на височина. Водата е толкова варовита, че образува нови отлагания, които повдигат главата на водопада все по-високо.

Сапарева Баня - гейзерът - нагоре

Гейзери имало не само в Исландия, но и в България :) И не само това, ами тук се намирал и най-горещия в Европа - водата изригвала с температура 103 градуса и местните хора оставяли кофи с картофи да се варят от падащата вода :) Само че... вода нямаше? В Сапарева Баня има парк, заобиколен от стотици кръчми, заведения, басейни и аква-паркове. Това е като Слънчев Бряг. Има едно такова като парк, в него с една склуптура. А гейзер не виждахме. Само от структурата... нещо фъскаше на пръдня.

IMG_4627

"Абе, де е гейзера?" питам една жена от сергия за царевица
"Ми, ей го де"
"Ами, де е водата? Кога изригва?"
"Мииии, не изригва, отклониха го за басейна"

Ъъъъъ... кво?! Сериозно ли?

Каптирането на извора е убило гейзера. Има монтирана помпа, която имитира ефекта отвреме-навреме. Ако се пусне да работи. Значи... Просто нямам думи, колко зле е българския туризъм и как никога няма да се оправим :( Унищожили са нещо уникално, за да си напълнят поредното джакузи, за плацикане на дебели прасета с бмв-та :( Не, не, не... Нула бири. Газ и по-надалече. Мислихме да обядваме в Сапарева Баня, но решиме че нито стотинка няма да им оставим там.

Костенец - Водопадът - нагоре

IMG_4635

Всяко връщане от към Рила по принцип се закрива чрез хапване и пийване на Езерото в Костенец. Мястото е готино. Водичка, спокойствие, патки и пилци, разхождащи се на воля. Крякащи пауни и друга интересна дивеч. От всичкия комерс, който съм виждал по света, тук си хапвам с кеф. Този път кухнята малко се изложи - може би поради нов готвач.

IMG_4649

И така закрихме една супер динамична офанзива по света и у нас. Музеи, крепости, дивотии... Места, които от много време присъстваха в полезрението ми, но чак сега им дойде времето. Много доволно се получи! Имаше изненади, имаше обрати. Нови обекти се добавяха, стари се махаха от работната карта постоянно. Имаше умерен айляк. Имаше и изкъртвации. Впечатления - бол! Мислено се връщам към всяко едно от местата и не ми се иска да завършвам този пътепис. Но няма как - широк е светът и продължаваме да го газим! :)

Дивотии в Кюстендилския край – Ден 2

May 25th, 2016

Предния ден хванахме европейската нощ на музеите, което обуслови относително цивилизования характер на деня. Но за днес се очертаваха дивотии и страхотии, познати и непознати на природата и човека :)

Съдържание
  1. Невестино - Кадин мост
  2. Лиляч - тракийското светилище
  3. Мърводол - средновековна църква
  4. Руенски манастир
  5. Стобски пирамиди
  6. Кюстендил - Хисарлъка

Невестино - Кадин мост - нагоре

IMG_4299

Мостът се намира в центъра на селото. Дълъг е около 100 метра, широк е около 5. Напомня малко на Дяволския мост в Ардино по сводестата си архитектура с прозорци. Но за разлика от него е действащ и асфалтиран.

Градежът се е състоял през 15-ти век - това разказва гранитна плоча с издълбан надпис на турски.

Според едната легенда, трима братя - зидари, се заели да вдигат мост, който да свързва двете половини на селото. Но каквото изграждали денем, било отнасяно нощем от буйните води на река Струма. Разбрали братята че без жертвоприношение няма да стане. Решили да принесат в жертва жената на този брат, която дойде най-рано първа сутринта да му донесе закуска. Дошла жената на най-младия брат, с новородения си син на ръце. Зазидали я те в моста, а тя само им се примолила да оставят гърдите и очите и извън зида - да може да кърми и да гледа детето си. От тогава насам жени без кърма идвали на моста, отчупвали малко камъче и го варяли на чай, та с него да им дойде и кърмата.

Според друга легенда в селото се вдигнала сватба. Точно по същото време местйния бей минавал със свитата си от там. Булката му се поклонила три пъти до земи както бил обичая. А бея, очарован от красотата и подмазването на девойката, се трогнал и я питал какъв сватбен подарък искала. Тя рекла че нищо не иска повече от един мост, който да свързва двете половини на селото. И тъй то.

Кадин мост се счита за един от най-забележителните паметници на строителството от онзи период. Зад него има готин парк, а пред него - кръчма. Тя ни се стори като 5-звезден ресторант след вчерашния обяд на ужасите в Перник :)

Лиляч - тракийското светилище - нагоре

Светилището се намира близко до селския язовир - намира се лесно като се следват табелките за църква "Св. Георги".

"Провиралото" - тясна цепнатина между два камъка има силата да лекува бездетие, и да остъргва греховете и негативната енергия в хорските души. Според легендата Теодора - жената на император Юстиниан е заченала благодарение на ритуал изпълнен под скалата. През вековете тук са били провеждани доста "ритуали" против безплодие 😉

IMG_4351

Казват че провиралката приличала на женска фигура в поглед от към гърба. Абе направо си прилича на гъза на богинята майка :)

IMG_4339

Огромните многотонни скали са били ползвани като олтари в ритуалите за плодородие. Имат няколко улея, в които се е оттичала кръвта на принесеното в жертва животно. Значи... според мен... там не са били принасяни точно жертви животни :) И улеите са за един друг вид кръв :) Ама всеки с интерпретациите си :)

IMG_4358

В непосредствена близост се намират още няколко по-закътани цепнатини. Цялото място лъха на древно спокойствие..

IMG_4361

Точно върху светилището естествено има вдигната и църква. На косъм я хванахме отворена, понеже жената чакаше на пожар някаква група, пратена от кметицата на Кюстендил. Питахме я за извора, който се споменаваше в пътеписите. Тя отрече да съществува извор наоколо, ние също не можахме да намерим.

Мърводол - средновековна църква - нагоре

IMG_4383

"Свети Козма и Дамян" е средновековна църква, намираща се на 10 минути път пеша южно от село Мърводол. Разположена е в джунглата по стръмния склон на малко поточе. Лонгозната растителност превзема всичко и ако няма човешка намеса, скоро природата ще си възвърне своето. Наложи ни се да газим високи треви и жабешки гьолове да стигнем до нея. От горния черен път достъпа е значително по-лесен, но гледката, която се разкрива от там скоро ще бъде скрита от джунглата.

IMG_4394

От църквата е запазена единствено апсидата, но пък е запазена в пълната си височина.

IMG_4390

Руенски манастир - нагоре

IMG_4403

Руенския манастир е разположен след село Скрино. Асфалтовия път поема стръмно нагоре и 2 км по-късно стига до малък паркинг и порта. Може да оставите колата тук и да теглите последните 500 метра стръмен напечен асфалт пеша. Или да се качите с колата до самия манастир.

Манастирът е един от най-новите в България. Строителството започва в края на 90-те и се движи през началото на 2000-те години. Посетители не се допускат в понеделник, сряда и петък. Портата започва с въздълъг списък със забрани какво не трябва да се прави тук и със схема как трябва да е облечен примерния посетител. Вътрешността на манастира е смесица между кич и строителна площадка, което ще ви го спестя. По бирената ми класация тук давам максимум 1 от 5 бири:

Интересното се намираше извън манастира. Три пътеки тръгват нагоре. Първата води до панорамна скала с кръст.

IMG_4412

От горе се разкриваше внушителна гледка към Рила и възвишенията на Конявската планина. При нас печеше и подухваше леко и спокойно, но тези облаци набиваха нова снежна покривка по Рила :)

IMG_4428

Бичихме айляк. От кръста пътеката продължава към малка пещера. Тук Иван Рилски е започнал монашеския си живот. Това е било първата му обител, преди да се премести към Рилския манастир.

IMG_4458

Бичихме айляк.

IMG_4461

Друга пътека свива надолу покрай манастира към аязмо. Изворът напираше с внушителен дебит, половината каптиран за нанякъде си.

IMG_4467

Бичихме айляк.

Стобски пирамиди - нагоре

IMG_4476

Стобските пирамиди са едни от най-популярните природно-изваяни пясъчни пирамиди. Средната им височина е около 10 метра. Повечето са конусовидни, завършващи с каменна шапка. От центъра на селото има табели за две пътеки - една, която се изкачва нагоре, и друга - инвалидна - която ходи до подножието им. Ние бяхме прекалено капнали за движение, и взехме инвалидната :) И двете се плащат, но може да се мине с един билет. Значи... имам особено мнение за билетите по такива места. Това да искат пари, някой да види нещо, което си е там и без тях - не го разбирам. Искат да избият пътеката, построена по евро-проект ли? Да изкарват втори пари от нещо, което вече са окрали? Да изкарат трети пари от туриста, който ще седне да яде и пие в селото им? От автобусите, които карат хора от цял свят? До келявата им пътечка се стига чрез бесен офроуд по селските улици - поне асфалта да си бяха оправили...

И за стобските пирамиди имаме сърцераздиретелна легенда. Средновековие - майката на момата не харесвала гаджето на дъщеря си. Тя пък много се залюбила и решила да го взима. Майката съскала и плюла змии и гущери. Проклела ги тайно тях и цялата им сватба. Проклятието било толкова силно че младоженците и всички гости вмигом се превърнали на камък. Мда - много мили и сладки легенди имаме :)

Кюстендил - Хисарлъка - нагоре

IMG_4478

Хисарлъка е голям парк, разположен на баира над Кюстендил. Гора, капанчета, пластмасови крепостни реставрации за селфита, и... зоопарк :) Зоопаркът е безплатен. Не заема голяма площ, но впечатлява с разнообразието си. Мечки, тигри, лъвове, пауни, шебеци, руси дечица обикалящи впечатлено - всичко си имаше! :)

Така завършихме Ден 2 отново във FRIENDS на скарата и бирата :) Посветихме се на дивото днес и останах доволен. Динамична офанзива се заформи, а още нямах и на идея какви чудесии ни предстояха утре - в Ден 3.

Чудо и приказ около Кюстендилския край – Ден 1

May 25th, 2016

Почивните дни покрай 24-ти май спретнахме една офанзива на Кюстендилския край. 900 км шосе и офроуд - крепости, музеи, водопади, камънаци и индиана-джоунсинг до незнайни руини! :) Добре уплътнихме времето, за което ще се опитам да ви разкажа.

Съдържание
  1. Траянови врата
  2. Перник - музей на минното дело
  3. Перник - крепостта "Кракра"
  4. Радомир - водопад Бучалото
  5. Кюстендил - Историческия музей
  6. Кюстендил - къщата на Ильо Войвода

Траянови врата - нагоре

Добре известният единствен тунел на магистрала Тракия, както и стария път за София минават през една природна седловина - там където планините Родопи и Стара Планина се доближават. Проходът е бил употребяван от всяка цивилизация по нашите земи и е видял не една битка. Тук цар Самуил още преди да стане цар е разпердушинил 30-хилядната византийска войска. Император Василий II е направил доста вял опит за обсада на Сердика и нашите съвсем чисто са му изклали легионите в гръб по време на бягството :) Тук е имало военно укрепление, пътна станция и всичко необходимо за една междинна точка в суровото средновековие.

IMG_4113

За да стигнем до обекта, трябваше да се отбием от пътния възел Ихтиман на автомагистрала Тракия. Следваха 10-на километра сносен асфалт и 5-6 разклона - къде маркирани, къде немаркирани. Скоро пристигнахме на малко паркингче, бариера и току-що отворил туристически информационен център. Имаше билетчета за вход. Имаше беседа около малък пластмасов макет на крепостта от времето на златния ѝ век. Добре че беше макета, понеже нивото на реставрация на крепостта поне за мен е зле. Антично-съвременен цимент, антично-съвременни чирпански керемиди. Къде строено-недостроено. Стената беше вдигната в цялата си височина на места, където не беше нужно, а триизмерното развитие на вътрешността беше само загатнато с основи. Успоредни безистенни колонади? Еми добре че ги видяхме на макета...

IMG_4122

Стъпала бяха опънати до горе, и бяха с отрязан достъп за посетителите... Слаба работа. Направете една свястна стълба, сложете една свястна площадка, да може човек да види нещата от височината, която е необходимо. За да е пълна мизерията - изпра ни един сочен дъжд :)

Перник - музей на минното дело - нагоре

Това беше нещо, което отдавна исках да посетя! Може би безкрайното ми желание породи някаква сила, която ни доведе тук точно в европейската нощ на музеите. Което ще рече - вход безплатен! 😀 Както и на всички музеи които посетихме днес - спестихме пари като за една каса бира :) В нета пише че музеят се отваря по предварителна уговорка и за групи не по-малки от 5 човека. Да имате едно на ум, когато решите да идвате.

IMG_4126

Като кажа "музей" и реакцията на повечето хора е "уф, хич не обичам да ходя по музеи". СТОП! :) Музеят тук се помещава в истинската и оригиналната дупка на рудник. И то не какъв да е, а първия тунел прокопан в България! Първата въглищна мина, дала на държавата първия ТЕЦ, врътнала първите електрони по електро-преносната мрежа, които са дали светлина на първата електрическа крушка.

IMG_4132

От главната галерия перпендикулярно тръгват стотици забои. Във всеки от тях има оригинална техника от зората на минната индустрия. Всяка ниша има история и дух. Надъхана екскурзоводка редеше любопитни и интересни факти.

IMG_4133

По времето на световните войни американските самолети са имали въздушен коридор над Перник по пътя за София. Случайно или не - изтървали са по някоя бомба по пътя. Местното население е използвало вече разкопаните тунели като укрития. Родилното отделение болницата е било евакуирано тук и по време на една от бомбардировките населението на града вместо да намалее, се е увеличило с един човек :)

IMG_4138

Работните условия са били нечовешки. В началото не е имало вентилация и миньорите са излизали на повърхността на всеки час. Трябвало е да пият по 6 литра вода на ден, за да измият въглищния прах от морните си гърла. Имало е немалко смъртоносни болести породени от отровите и финните прахови частици. Тежките вагонетки са били теглени от специална по-ниска порода коне. И на тях не им е било лесно - работели са по 3 години, след които са били "пенсионирани" за постоянно навън. Може би под формата на луканки.

IMG_4151

Галерии се разклоняваха, асансьори слизаха на подземни нива. Под града има невероятен лабиринт от дупки и тунели. Когато един слой се изчерпел, хората го запълвали обратно с камъни и инертен материал, за да не рухне града под собствената си тежест.

IMG_4155

Във всяка мина е имало параклис на Св. Иван Рилски. Той е имал особено място в сърцата на миньорите и е свързан с интересни легенди.

IMG_4168

Единственото което не ми хареса бяха шарените осветления, които сега е модерно да се слагат по "арт" изложенията. Пембено, синьо, циганско-розово... Трябваше доста да си поиграя със снимките после, за да не изглеждат като снимани в луна-парк. Едно време хората тук са си светели с карбидни лампи, мъждукали като пламъчета на свещи.

IMG_4170

Обиколката продължи около 40 минути и ми надмина очакванията. Тя започна и завършви отвън - до вкамененото дърво на 100 милиона години. Него миньорите са докосвали за късмет, когато са поемали по пътя си към земните недра.

Перник - крепостта "Кракра" - нагоре

Това беше обект, който съвсем случайно избрахме докато хапвахме след минния музей. Хапването направихме в едно кръчме точно до музея, от което след това храносмилателната ми система сънува кошмари, ама както и да е.

IMG_4182

Кракра Пернишки - болярин по времето на цар Самуил - е бил владетел тук. Крепостта е нещо голямо - заемала е площ от 50 декара, а самото ограждение е било около 800 метра.

IMG_4189

Над 20 църкви, 3 базилики и огромно количество жилищни сгради са разкопани тук. Разкопките продължават и до днес, и недай си боже - реставрацията също. Тази, която е извършена преди години в момента е придобила застарял полу-автентичен вид. Но съвременната... За нея имам точно две думи - холивудски декор. От онези каубойски филми, където цялата улица е изградена от картонени фасади, падащи като ги духне вятъра. На такова дередже бяха големите "фасадни зидове". Като гледаш от далече - как да е, но като се приближиш - имитация на шперплат, с луфт между отделните панели... Тук-таме хвърлена по някоя антична обсадна машина от стиропор.

IMG_4199

Интересното тук беше една църква, в която са открити над 130 гроба. Преплитане на различни стилове и архитектури - всеки век е оставил своя отпечатък по масивния комплекс.

Радомир - водопад Бучалото - нагоре

Бучалото е градски водопад - намиращ се в малко, китно паркче по средата на града. Водния пад е от височината на двуетажна сграда, но бученето беше като все едно от двайстия етаж :)

IMG_4233

Паркът беше доста сносен, но леко занемарен. Един по-предприемчив ум би поставил тук табели, информация, кебапчийници и хотел-ресторанти. Вместо това попаднахме на дива природна даденост в сърцето на града :)

IMG_4227

Кюстендил - Историческия музей - нагоре

В ноща на музеите тук беше фраш с народ. Местна инициатива беше разнообразила нещата с интересна игра. Дават ти лист със снимките на 20 обекта, намиращи се из всичките 6-7 музея в Кюстендил, а ти трябва да намериш кое какво е и къде е. Наградите бяха символични, но това беше запалило много децата, които от сутринта обикаляли да търсят съкровищата :) Че и ние успяхме да се зарибим покрай тях :)

В музея са събрани ценни старини от хилядите обекти из региона. Има какво да се види - древни оръдия на труда, монетни съкровища, оръжия и доспехи. А за мен най-впечатляваща беше една колесница, която беше събирана като триизмерен пъзел част по част.

IMG_4254

Тук имаше голяма стена-колаж с обектите из региона. Хванахме една мома от музея на къс пас да ни ги обясни, а и тя се въодушеви от нашия ентусиазъм. Повечето от местата вече ги имах на моята карта, но добавих няколко много ценни, които утре щяхме да посетим.

Кюстендил - къщата на Ильо Войвода - нагоре

IMG_4292_3_4_tonemapped

За Ильо Войвода може много да се изпише, като за една от най-знатните личности по този край. Хайдутин, бич за турците, страшилище за башибозука, герой на България и Македония. Стаите в музея са отрупани с личното му оръжие, което може да въоръжи малка армия. По стените - истории за героични подвизи и вероломни предателства. Участва в Сръбско-Турската война, бие се за свободата на Сърбия. Една вечер край огъня си позволява да възхвали сръбските четници, но да укори мъжеството на офицерите. В резултат на това получава предателски куршум в гърба. Това е то Балканския нрав... Народа право казва - и сам война е войн, двама - цъкат белот, а трима са вече чета с предател...

И така по безбожно късно време приключихме с музеите. Обрулени от дъжда, пълни с впечатления и с празни стомаси се заредихме на първото кръчме, което намерихме. А то се оказа кръчме за чудо и приказ - Bar & Grill FRIENDS. Ястията бяха на царско ниво, цените - почти народни. Сервитьорчетата бяха по-костюмирани от абитюрентите, които почваха да се събират наоколо. Ама и ние бяхме гледка! - чорлави, кални, изнурени и убити от цял ден обикаляне :) Влизам в тоалетната, да се приведа малко във вид, в който няма да ме изгонят, а вътре гледам чешмата като голям камък. Има кранче, което се врътка, ама вода - не тръгва :) Чудя се, мая се и решавам да се обърна с жокер за помощ от двете лъскави абитюрентчета, които влязоха след мен. "Шшш, ой, туй как са пуска, ва?" посрещнаха ме погледи - "Господине, молим Ви..." 😀

Та така завършихме първата вечер. Пишем я много успешна, а интересното тепърва предстоеше - Кюстендилската офанзива - ден 2

Искърското дефиле по Гергьовден

May 8th, 2016

Планът за гергьовденската офанзива включваше офанзива по Искърското дефиле - манастири, скали и за десерт - пещери и водопади! :)

Още рано сутринта се започна със сърцераздирателните гледки по пътя за Карлово. Слънцето изгряваше ниско и хвърляше дълги сенки, а отзад върху Балкана беше застанал огромен адски облак. Под него се белееше гърба на Стара Планина. Това беше едва предистория към това какво ни чакаше през целия ден :)

IMG_3453

Събрах Мартин и Катя и газ. София, околомръсното, бързо до Подгумерския манастир (който се оказа психиатрична клиника) и хоп - в дефилето. По пътя от радиото се лееха литургии и патриотични нахъсваници - все пак беше Гергьовден.

Първа стъпка по маршрута - Батулийския манастир. Оставихме колата до една курбанджийница и хванахме пътеката нагоре. Тя беше постлана с каменни плочи и си имаше табелка за манастира, но само след 100 метра усещането за цивилизация се изгуби и пътеката се превърна в горски черен път. Самият манастир се намираше малко по-нагоре по баира на не повече от половин час.

IMG_3463

Голяма табела припомняше част от историята на мястото как преди век на мястото митрополитът е изградил странноприемница. Каменен кръст се беше сгушил между големите сателитни чинии.

IMG_3459

Заради спокойното заглушено местенце бих дал тук 3 от 5 бири по моята бирена класация:

Следваща стъпка - Свогенския манастир. Въпреки че местните ни заблуждаваха че такъв манастир няма, то ясно се виждаха манастирската постройка и много ценната стара църква в двора на съвременната такава.

IMG_3480

Ако съдим по дебелия пласт паяжини на вратата старата църква не беше отваряна от дълго време. Но Мартин пусна чара си в действие и успя да получи огромния автентичен ключ за портата. И разрешение сам да го завърти в ключалката :) Църквата няма да се запази дълго в този си вид - одобрени са по евро проект и скоро ще се задействат пластмасовите реставрации... От мен този вече-не манастир получава 2 от 5 бирички:

От тук хванахме към махала Желен да търсим руините на изгубения Желенски манастир. Тук положението беше интересно - имахме само една точка с приблизителни координати. Картите на района бяха бедни. Но комбинирайки чуто оттук-оттам, ползвайки жокер от две старици на пътя и добавяйки известно маане на крачоли - намерихме го :) От махалата има няколко пътя до местността Кирика. Тя представлява горски кръстопът с изградена чешма, каменен кръст и малка циментова мохабетчийница.

IMG_3491

Покрай чешмата се тръгва по по-тясна пътечка, пресича се малко ручейче и след 2 минути се стига до останките от Желенския манастир. Иманярите са се потрудили да разрушат почти всичко...

IMG_3498

От манастира са останали един прозорец и една врата, гледащи към нищото.

IMG_3501_2_3_tonemapped

IMG_3504

В арката на прозореца едвам-едвам се различава блед стенопис, надраскан отгоре от безхаберни младежи.

IMG_3511

Това е то - еволюцията на изкуството и стиловете през вековете. Пешо (16г) и Айше (15г) са решили че трябва да издялкат любовта си върху древния стенопис... Но църквата подминава такива истински местенца и предпочита да съсредоточи очите си върху панаирските кебапчийници. Да събира данъци и такси и да се подиграва с вярата на хората. Ако до обекта няма път, павиран с жълти павета - не си струва усилията, според синода...

Като вземем предвид близостта на мохабетчийницата на Кирика, чешмата, поточето, сянката... чувството да се докоснеш до частица история... Няма как да дам тук по-малко от 4 бири:

Следващия обект от списъка беше на косъм да попадне в категорията "здравейте на жълтите павета" - манастирът Седемте престола край Елисейна.

IMG_3534

Паркинг за автобуси, сергии и ценоразписи ни посрещнаха още от входа. Магничета, китайски икони, сувенирни монети... Търговия и въртене на пари.

IMG_3546

В двора растат три гигантски секвои, посадени през 1965 г. Легендата разказва че по турско време манастирът е бил опожарен. Седем войводи решили да вдигнат отново манастир тук, за да скрият входа към подземието на близка крепост, в която били заровили съкровище. Поради тази или друга причина църквата на манастира е уникална с това че има седем олтара.

IMG_3563

В близост започват няколко маркирани туристически пътеки, има аязмо и други малки заигравки за душата. Не мога да си кривя езика и да кажа че мястото не ми хареса, но не мога да му дам повече от 3 бири:

За нас следващ беше Черепишкия манастир.

IMG_3589

Пред манастирската порта има малък паркинг, но разклонението горе на пътя е способно да събере много автобуси. Мислено се подготвих за поредната панаирджийска сергия... но впечатленията получиха неочакван обрат :)

Веднага след влизането окото ми хвана едно параклисче, вдигнато на стълби по склона.

IMG_3595

Вътре се съхраняват костите на ботевите четници и други борци за свобода. Мястото влияе настръхващо върху нервната система на посетителя...

IMG_3607

В непосредствена близост се намират задължителната кебапчийница и къща за гости. За обикновения посетител нещата свършват с църквата, но за нас те тепърва станаха интересни.

IMG_3621

Теренът се разчупи - стълбички, тераски, огради по искърското крайбрежие. Каменни амвони и надвиснали чердаци...

IMG_3629_30_31_tonemapped

IMG_3639

Паднала стрелка "рибарски кът" водеше чрез дялано стълбище към речния плаж.

IMG_3650_1_2_tonemapped

IMG_3671

"Алековата алея" и "Вазовата тераса". Мястото е било любимо на Иван Вазов. Тук той черпел вдъхновение от внушителната красота на Черепишките скали и е написал разказа "Една българка".

IMG_3682

Музейна сбирка посветена на автори и възрожденци.

IMG_3683

Разнообразието на Искърското дефиле е вплетено в Черепишкия манастир. Първоначалното впечатление за печалбарница се превърна във въртелешка на чувства и емоции. Чистосърдечно давам 5 бири тук! :)

IMG_3691_2_3_tonemapped

Не ми се тръгваше, но имахме още неща в списъка :) Бяхме наблизо и прескочихме до Лютиброд, където да докоснем до екопътеката "Белите скали". Тук всред безкрайно море от трева до гърдите намерихме останките от ранно-християнска базилика.

IMG_3705

Под базиликата са намерени основи от тракийски храм. Така работят всички религии за съжаление - "Да нямаш друг бог освен мен" и дай за по-сигурно да унищожим къде що има следа от друга вяра. Сега говорят че мюсюлманските секти са кръвожадни религиозни джихадисти, но всички са забравили от къде идва християнството... Насилствени покръствания, вярвания наложени с меч и секира. Кръстоносни походи, оставящи следа от почернени семейства след себе си "в освобождение на светите земи".

IMG_3716_7_8_tonemapped

Наблизо имаше и нещо с табела "средновековна църква". Чиито покрив, дограма, стени и порта си бяха съвсем съвременни, и не прежалих нито една фото-поза за тях :)

Времето напредваше и трябваше да установяваме бивака. Още повече че радиото цял ден бълваше прогнози за несигурни дъждове, и ние до сега все бягахме по периферията им. Но все някога този късмет щеше да ни изостави и до тогава трябваше да сме приключили с деня.

Качихме се над Лакатник, към бетонно-тухления олтар на соц-вярата - паметника на Септемврийците.

IMG_3752

А моят олтар се намираше пред него - невероятната спираща дъха гледка към дефилето.

IMG_3760

Къщичките бяха китно накацали по баира. Долу ромолеше широкия Искър, усмиряван от не един бараж и ВЕЦ. Тук-таме потракваше влак по двойната жп-линия.

IMG_3764_5_6_tonemapped

Панорамата беше веднъж! Така мислеха и ордите от фотографи, туристи или просто влюбени двойки идващи да зачеват деца с тази прекрасна гледка.

Вдигнахме бивака за нула време.

IMG_3778

IMG_3791

Облаците се развиваха динамично. Нямаше една минута спокойствие и срещу нас се редяха различна след различна гледка.

IMG_3795_6_7_tonemapped

Падаше здрач, редуваха се серии от дъжд и вятър, които малко по малко изгониха сеирджиите. За нас останаха стотиците диаманти, разсипани по дефилето:

IMG_3817

Духът на соца се пробуди за момент:

IMG_3826

Дъждът въобще не ни подмина. Разсипа ни опитите за огнище и ни събра в дядовата ръкавичка на Мартин. Точно се установихме вътре, когато дъжда спря и ни пусна да се порадваме още малко на чистия въздух. Цял ден изкярихме перфектно време, така че сега му беше паднало да ни се подиграва. Всеки мой опит да разпъна статива някъде беше посрещан от рубеж предупредителни капки. Всяко връщане под сушинка спираше дъжда :) Нямаше как - тази вечер нямаше печено, но това не ни спря да устроим изискана вечеря от ордьоври, салати, предястия, основни, следястия, аперитиви и десерти! :)

През ноща водопадът над нас спираше и тръгваше много пъти. Сутринта обстановката се поукроти, колкото да си съберем багажа и да се порадваме на изгрева. Хищни мъгли, като пълзящ захарен памук, се разхождаха по околните седловини. Изпаренията се вдигаха на гъсти слоеве и ни устройваха представление за милиони.

IMG_3841

IMG_3844

IMG_3847

Първата точка за деня беше Ръжишката пещера, която се намираше съвсем близо. Географски се намираше на около 30 метра под паметника, но на практика пътеката виеше стръмни серпентини. Хлъзгави коренища и мазна кал, стягаха червата ми на възел :) Имаше участъци, които се взеха 4х4 и дори 5х5 на връщане :)

IMG_3854

Пещерата е дълга около 300 метра. Повечето от скалните образувания са не по тавана, а по стените. Не видях ясно изразени зали, ама какво ти разбирам аз от пещери :)

IMG_3856

IMG_3870

IMG_3880

Въртях се наляво-надясно правейки разнообразно осветление с фенерчета и челници, когато едно остро "ПРАС" ми привлече вниманието. "Кво стана? Падна ли?" вика Мартин от другия край на залата. Аз си мисля - тук съм. Щом той ме пита, значи и той и Катя са наред. Което остава само ... фотоапарата с тъпия ми статив :) Който за пореден път се каня да изхвърля и да си взема нормален здрав статив. Техниката работеше, само дето беше малко окаляна. Това са истинските фотоапарати - не можеш да ги умориш толкова лесно.

Доволна пещера е Ръжишката. Не много трудно достъпна - дори по-скоро лесно, особено по сухо време. Широки зали, благосклонни дори и към най-клаустрофобичните хора. Интересни образувания и перфектния бонус-елемент към нашата разходка.

В плана за деня включвахме и входа на Темната дупка. За тази пещера се тръгва долу от асфалтовия път, край един ресторант "Пещерата" и малък водоскок. Но там докато спрем и веднага ни изскочи някаква скочубра с викове че сме ѝ плашили клиентите и ни изгони набързо. Теглихме си взаимни майни и продължихме по пътя. Към село Заселе и горния край на Вазовата екопътека. Нямахме време да минаваме през цялата пътека - дълга около 2 км, с над 300 метра денивелация, които трябваше да вземем и в двете посоки. За това спряхме горе в селото и се спуснахме само колкото да видим прочутия водопад. Трите скока на водопада правеха обща височина от над 150 метра. Количеството вода обаче не беше внушително. Горе едно малко мостче прехвърляше тесен ручей, който се изливаше и сътворяваше водопада.

IMG_3895

Тук ни запука дъжд с гръмотевици. Въздухът се наелектризира и лампите по осветлението на екопътеката загърмяха. Порой като за Ной! След 15 минути се отвори една дупка, колкото да влезем в колата на паркинга и пак затрещя с тройно по-голям хъс! Спирахме в Своге да заредим гориво и се борихме с водните стихии по улиците отнасящи хора и добитък :)

За днес нямахме много прицелени обекти. Няколко бонус манастира вдън гори тилилейски, които можеха да се осъществят, а може и не. Водата която се изливаше отгоре ни поставяше известна сянка върху цялото начинание. Тук някъде турих вето върху втората запланувана нощувка - щеше да ни трябва гумена палатка, гребла и бански костюми за осъществяването на такава...

50 км в страни търсехме Шумския манастир "Св. арх. Михаил". Отново леко неясни координати, подплатени с много жокери за помощ от приятел и интернет, но Мартин каквото търси - намира! :)

IMG_3897

Манастирът беше заключен. Докато ние се оглеждахме наляво-надясно, от една каравана изскочи опърпан отшелник и ни посрещна люто. Като видя че не идваме с лошо обаче се успокои, пусна ни да разгледаме. Историята гласи че строежът на манастира е бил финансиран от селския бей, след като изгубил бас от местно момче. То сънувало къде се намира древна църква, но никой не му повярвал. Беят му отпуснал хора да разчистят мястото с уговорката ако намерят останки - да се построи манастир, ако ли не - момчето да му слугува до живот. И познайте как е завършила историята :) В резултат на това отвън по църквата могат да се видят издялани един до друг християнски кръст и мюсюлмански полумесец.

Църквата е изографисана с уникален примитивен живопис, който не е докосван от 200 години насам. В това отношение - всичко е пред разпад. Манастирската постройка не може да се обитава и отецът живее в каравана отвън. Пари естествено няма - синодът няма интерес към затънтените краища.

Дядото макар и отшелник, изглежда му липсваше човешката компания. Оплака се от немотията и българската действителност, която удря особено силно по такива места. Разказа ни истории и легенди. Но от друга страна пък предпочита да остане в страни от човекопотока. Казва "Най-страшното е когато се зададе някой по пътя. Не го знаеш какъв е и лошо ли ти мисли. За това ако ще пишете в интернет, пишете само лоши неща за мене. По-добре да не идват хора". Така манастирът ще пропусне бирената класация. В него пазят 7 лоши кучета, които изяждат всеки посетител.

Имаше още обиколки и емоции. Навъртяхме един стабилен километраж, общо по асфалт и под вода :) Искърското дефиле беше място, което твърде дълго ми бягаше по тъча на полезрението. Животът е прекалено кратък за да се подминават такива красоти. Скални венци, пещери, дълбоки урви, изгубени манастири и шуртящи водни маси. Оставям това не като заключение, а като прелюдия към една втора (от много?) части, която ще се случи някой ден :) До скоро!

Дядово, Графитово, Кабиле, Маркели – великденско из региона

May 8th, 2016

4 почивни великденски дни трябваха да се оползотворят из между безкрайните трапези и несвърващи обяди. Планът беше да посетим някои знайни и незнайни исторически места около Нова Загора и Ямбол.

Първа спирка - селищната могила в село Дядово. Една от най-големите в Европа, разкопавана от български, холандски и японски археолози. Намеци за мястото са намерени и в бележките на Платон и някои я оприличават на древния град Троя. Открития от всички епохи от 8 хиляди години насам говорят за значимостта на селището, закопано под могилата. За съжаление типично по български - огромният комплекс е занемарен. Магистралата се намира на километър и половина, главният път Нова Загора - Раднево се намира на по-малко от 100 метра. Но единствената табела беше ръждясала и отстреляна и се намираше непосредствено пред портата на комплекса. Естествено - всичко беше заключено. "Има една жена която отключва, но е в болница сега" ни обясняваха комшиите.

IMG_3194

Следващата цел се намираше съвсем наблизо, но трябва да направим врътка през Нова Загора и селата - към Графитово. Там търсехме мюсюлманско тюрбе - гробницата на Муса Чобан и антична крепост на връх Св. Илия. Отправната точка е асфалтовия път след самото село. На кръстовището имаше малка съборена табелка, но истинската табелка намерихме малко по-късно, където оставихме колата.

IMG_3241

Интересна схема, само че - християнски параклис ли? Аз си мислих че търсим тюрбе :)

Нагоре поехме по ясно различим черен път, с няколко разклонения. Маршрутът нагоре беше прилежно маркиран и нямахме проблеми със следването му. С всяко следващо разклонение нивото на тревите се вдигаше, а околните храсталаци стесняваха прегръдката си. Скоро пробивахме път през стена от растителност. Разстоянието до горе е около 1.5 км с неголяма денивелация. На финала вече тревите стигаха до кръста и джунглата беше превзела околията.

IMG_3206

Иманярите са надупчили всичко като швейцарско сирене. Всред високите треви имаше коварни трапове, а самото тюрбе беше сериозно пострадало.

IMG_3215

Отгоре наистина имаше християнски кръст, който не ми беше ясно какво прави тук. Може би има някаква интересна история за преходността из между религиите.

IMG_3224

Източниците твърдят че тук е имало имарет, други храмови постройки и крепост. Иманярската напаст е изравнила всичко със земята, а тук-таме останалите педя високи зидове са погълнати от джунглата.

IMG_3226

Толкова с Графитово. За следващата ни цел хванахме магистралата, слязохме на Ямбол и се вихме през сума ти селца, и накрая видяхме че от самата магистрала е имало удобен изход с табела - "НАР Кабиле" :)

Кабиле е бил древен град с голямо значение за Югоизточна Тракия. Създаден е около 2000 г. пр. н. е. и съдържа останки от всички епохи по нашите краища. Тракийско светилище, елинска агора, римски военен лагер... Всичко е разгърнато на огромна площ, пронизана от няколко водещи пътеки за туристите. На входа ни посреща ценоразпис, но няма кой да вземе парите за билетчето. Касата е ошушкана и на нея седи само един надпис "Честита нова година" :)

IMG_3242

В археологичния резерват са наляти доста пари и в части от него разкопките продължават. Има и някои варосани пластмасови реставрации, но повечето от комплекса изглежда подобаващо добре.

IMG_3257

Тук-таме има и беседки, където може да се направи пикник заграден от история.

IMG_3287

Пред всеки обект са сложени табели с изчерпателна информация на български и английски. На всяко разклонение има указатели.

IMG_3296

Тракийското светилище се намира на Зайчи връх - възвишението, което се вижда от цялата територия на древния град. В античността тук се е намирал завой на река Тунджа, който е бил удобен за пристани. Панорамата от възвишението е доволна.

IMG_3300

IMG_3326_7_8_tonemapped

На слизане от баира видях интересни надгробни плочи подредени на страна. Може би тук е имало и мюсюлманско гробище?

IMG_3361

Като цяло останах с много положително впечатление от Кабиле. Лесно достъпно е, има какво да се види. Прекрасна безплатна разходка - препоръчвам.

А ние се върнахме на магистралата, към последния чекпойнт за деня - крепостта Маркели. До там води лъскъв нов асфалт по евро-програма. Крепостта е била гранична за византийските земи и е видяла немалко сражения. Останал е запазен един църковен комплекс. Бледи останки от външна и вътрешна стена, за които по-скоро разбрахме от евро-табелите. Ненужен дървен мост е изял финансирането, а храмовия комплекс е поставен под тенекиен похлупак.

IMG_3368

IMG_3382

Под баира се намира атракционно евро-лък стрелбище. Всичките тия пари са хвърлени на вятъра. Като се прибрах вкъщи потърсих информация и се оказа че там има още интересни места, до които евро-пътеката не ни заведе - защитни валове, водоотбранителни кули и т.н.

IMG_3412_3_4_tonemapped

Доволна разходка се получи. Доста интересни места видяхме, които са лесно достъпни за всеки. Кабиле ми хареса - пример е как трябва да се правят нещата, когато има пари. А Маркели ми е анти-пример. До нови срещи :)