Айляшко по Пиринските езера

По принцип избягвам Рила и Пирин заради човешките масовки по тях. За мен приятен уикенд е този, с минимален брой хора замесени в него 🙂 Но този път реших да направя по изключение една лека семейна разходка до лесно достъпните пирински езера. Параметрите – нощувка в Банско, с кола по асфалта до хижа Вихрен и от там леко и айляшко по Бъндеришките езера.

Тръгнахме с малка засечка – пътя до хижа Вихрен беше затворен долу на Бъндеришката поляна. Значи – бях психически подготвен, че ще има много хора и ще си ходим по краката, но… положението беше по-екстремно от колкото очаквах. Пътят неслучайно беше затворен – последните 3 км от него бяха гъсто паркирани коли. Броня до броня, хиляди коли. Това започваше още от долу от къмпинга на Бъндеришка поляна. Този къмпинг не го разбирам – какво удоволствие изпитват хората да си опънат палатка на най-масовия паркинг в страната…

От къмпинга нагоре слава богу имаше алтернативен маршрут – пътека, движеща се под асфалтовия път. В моментите в които не се настъпвахме по краката с другите туристи, успявахме да се потопим в атмосферата на Пирин. Времето беше „интересно“ лятно – по околните чукари пълзяха няколко облака в различни отенъци на сивото. Слънцето прозираше през тях на моменти, колкото да стопли най-зиморничавите от нас 🙂

IMG_9193

След 45 минути бяхме на хижа Вихрен, където се събираше голямата тълпа и се разделяше по различни маршрути. Отвън имаше бар – бирите се изстудяваха в дървено корито, а машината за фрешове неуморно мачкаше портокали. Слава богу, от тук нататък повечето хора се изтичаха нагоре към връх Вихрен, а за нашите езера нямаше голям наплив.

Пътеката тръгна лежерно, но динамично – полегатите участъци бяха повече от стръмните. Час и петнайсет минути, 2 км и около 200 метра денивелация ни костваше до Муратовото езеро. Климатичната обстановка все още беше „интересна“, а почивките назад възнаграждаваха с все по-панорамни гледки към долината назад.

IMG_9233_4_5_tonemapped

Муратовото езеро се намира на височина 2230 м., има площ от около 13 декара и е дълбоко към 3 метра в най-дълбоката си част.

IMG_9251_2_3_tonemapped

През прозрачната вода се виждаха рибни пасажи, които се щукаха насам-натам. Отгоре плуваха лентовидни водорасли, изглеждащи като набрана и хвърлена в езерото тучна трева.

IMG_9263

Езерото определено ми се стори фотогенично. Стръмните склонове на Тодорка и Муратовия връх образуваха перфектен фон в този изрисуван от природата шедьовър.

Но не може всичко да е префектно. Виждали ли сте циганчета плацикащи се във фонтана на градската градина? Е, и тук беше така, но на циганчетата тук им викат „туристи“ 🙁 Не искам да съм риба, плуваща там където поне 100 човека си измиха мръсните крака 🙁

Ние си направихме един обяд на поляната и хванахме лека-полека нататък. До тук се движехме по синята пътека за Синаница. От тук за Рибното езеро продължихме по една пътека маркирана единствено от пирамидките на минувачите.

IMG_9325

Малкото камъче: „Като порасна ще стана голям Вихрен“ 🙂

За малко излязохме от главния туристопоток и това беше магически единствен момент – не виждаш хора, на където и да се обърнеш 🙂

IMG_9277

Рибното езеро се намираше на около половин час път от Муратовото. Доближихме го отгоре в момент, в който небето се свъси още повече. Чуха се няколко далечни тътена и категорията на времето беше вдигната от „интересна“ на „леко тревожна“ 🙂

IMG_9285_6_7_tonemapped

В далечината се виждаше нисък куповиден полуостров, около който блещукаха зайчета от малките вълнички. Кръстихме го „полуострова на съкровищата“ 🙂

IMG_9290

Водата – отново кристално прозрачна! И отново рибки! 🙂 Рибното езеро е най-голямото в групата с площа си от около 64 декара. Значително по-дълбоко е от Муратовото с дълбочина около 12 м. Тук вече имаше дълбоки сини пропасти, където дъното не се виждаше и въображението се развихряше, представяйки си езерните чудовища, мотаещи се долу 🙂

IMG_9313

Вече привършвахме питейната вода, а и времето напредваше. Така че организирахме маршрута в обратна посока, с врътка през последното езеро за днес – Окото. По пътя за малко получихме гледка към стръмен пирамидален връх, който може би е Вихрен?

IMG_9319

Пътя от Рибното до Окото ни отне около 45 минути. Окото е сравнително малко езерце, намиращо се почти над хижа Вихрен. Но то е закътано на една височинка над пътеката и ако не знаеш какво тръсиш, няма шанс да го видиш случайно.

IMG_9337_8_9_tonemapped

Отново фотогенично езерце, с все циганчета в него… От там за нула време слязохме на хижа Вихрен, където налегнахме студените бири и страхотната баница с локум, която правят в хижата. В ресторанта имат голямо меню, а нещата са по-евтини от капанчетата в Банско. Кенче бира – 2 лв, баница с локум – 1.50 лв.

На следващия ден мръднахме до Добринище, където се возихме на лифтa до хижа Безбог и Безбожкото езеро:

IMG_9354_5_6_tonemapped

Отново пренаселено, този път с мотори и джипари. Голяма френска група хвана към Тевното езеро. Много силно международно присъствие и двата дни. Представете си как група от 20 човека се организира от хиляди километри разстояние и идва тук да се радва на нашите планини, които ги имаме за дадености. Виждат ли те нещо повече от това което ние виждаме?

IMG_9366

Хубава разходка беше, и още повече ми се затвърди мнението че Рила и Пирин са планинския вариант на мола в града. Километрични паркинги и безкрайни върволици от хора нагоре. Кебапчийници и барове на всяка поляна, до която може да стигне зареждащия камион. Хубаво е поне че съществуват и по-ненатоварени маршрути, където човек може да се отпусне малко без да го подпират отзад и отпред. Езерата, които видяхме са красиви и определено има мегдан за завтарване на маршрута 🙂

Родопски дяволии

Колкото и да обикаляме в Родопите, винаги ще се намери нещо ново и интересно. Дори стара пътека на нов глас – през различен сезон, или с различни хора – може да предложи нови усещания. Така се засилихме с Иван, Нели и Весо към Каньона на водопадите и Дяволския мост. Но не онзи арденския, а този чиято пътека съвсем заслужено се казва „Дяволска“ 🙂

Continue reading „Родопски дяволии“

Средногорските светилища – Златосел, Свежен, Розовец

Средна Гора е особено богата на тракийски светилища и култови места. Няколко такива ми стояха като коз в ръкава от доста дълго време и дойде време и за тях. Тези, които целех днес се намираха съвсем близо до Пловдив – до под час разстояние от града. Като бонус щях да прокарам и малко тракове за OpenStreetMap, които липсваха и за трите дестинации.

Continue reading „Средногорските светилища – Златосел, Свежен, Розовец“

С раница без граница

Този блог започна да съществува като Void and Null през далечната 2007-ма година. Онзи далечен септември месец ми избиха чивиите след поредното местене на студентски багажи по общежития и рекох да си направя един онлайн мрънкалник, където да изсипвам простотия 🙂

С течение на времето темите започнаха да стават по-рафинирани – код, технологии, филми и книги… Абе, кого лъжа – „по-организирани“ – същата идиотщина си беше, че и в далеч по-апокалиптични размери 🙂

Continue reading „С раница без граница“

Исландия – част 4

Доста време прекарахме в Исландия. Казват че ти трябват поне 2 седмици да усетиш духа на една страна и да видиш айсберга под повърхността на водата. Хората правят нашата разходка за по 15-20 дни, но ние нали сме българи – все с ограничен бюджет и ограничено време… По дефиниция сме бързи – свършваме 10-дневна диета за 2 дни! 🙂
Continue reading „Исландия – част 4“