Бира на Амбарица

July 27th, 2015

От известно време медиите гъчеха яка реклама на Фестивала на боровинките на хижа Амбарица. Аз принципно не си падам много по културно-масовите дейности. Обаче нямах по-добра идея за уикенда, а и се оказа че и други приятели ще ходят. До последния момент бях на кантар, когато с Краси успяхме да се навием взаимно. Чатът във фейсбук имаше следния вид :)

KK> реши ли къде ще ходиш събота и неделя
Ivan> миии май на Амбарица, ама за сега се клати работата
KK> :) хижа ли беше това
Ivan> да, ще има някакъв фестивал с някакви боровинки
KK> къде се намира
Ivan> между Сопот и Троян
KK> аре да ходим :)
Ivan> идваш ли 😀
KK> ми да, що да не :) разбрахме се

Главната част от човекопотока към Амбарица щеше да се качва от към Троян, от където пътя е по-лесен. Ние решихме да избягаме от тълпите хора през сопотския лифт и хижа Добрила. От там нагоре трябваше да отсеем и последния 1% от масовката през връх Левски и от там да се спуснем към хижа Амбарица. Не много лек маршрут с дължина около 10 км и на места наклони до 25-30%. Но и също така несравнимо по-зрелищен и възнаграждаващ от алтернативите :)

Към 9 часа се събрахме с Краси и Рая на сопотския лифт. Аз се забавих малко да мина да взема крем за слънце. Всеки има поне по 10 такива вкъщи, които винаги се забравят там и така колекцията расте след всяка разходка :) Забавянето ми се синхронизира с голямата принцеса, която Краси унищожаваше докато ме чакали :) Но пък и по-добре - изпуснали сме за малко голяма група хора, които тръгнали нагоре. За нас опашка на лифта почти нямаше. Всъщност имаше само един човек, който един обаче ми свали ченето :)

IMG_4512

От него Джони Деп е откраднал идеята за индианската шапка на Тонто от The Lone Ranger :) "Това ми е дружката - с мен покорява планини, с мен ходи на плаж и т.н." споделя човека :) Разчекнах го от въпроси за гаргата, ама лифтаджиите ми се сопнаха че нямали цял ден и въпреки очевидната липса на опашка, трябваше да се качваме.

20 минути на седалката и бяхме горе. Образувахме малка групичка, с някои от които си правехме моабета чак до Амбарица. Участъкът непосредствено след лифтовата станция е неприятен. Слънцето жули, пътеките са прашни сипеи, а наклонът е убийствен. Но пък гледките са веднъж и имаме чувството че целия свят е в краката ни.

IMG_4521

Нижехме почивките както будиски монах - броеницата :) Пестяхме си силите и се наслаждавахме на географията на страната. Бяхме на около 1500 метра височина, под нас се беше разтлало Карловското поле. В дъното зад седлото на Средна Гора погледът стигаше чак до язовир Пясъчник, който отстоеше на около 35 км от нас.

IMG_4528

След около час близане на прашния път стигнахме горната лифтова станция, от където пътя за Добрила беше равен. Вече се дишаше по-лесно. Тук-таме ни застигаха отделни групи, след това и ние ги застигахме :)

IMG_4541

За хижа Добрила няма какво да говоря, освен че е хотел-ресторант на 1800 метра височина. Поне сянката отвън беше добра и не ни зимаха наем за пейките, та ударихме една почивка. С Краси си делнахме една бира, а от някъде излетяха едни филета Елена и деликатеси от козе сиренце... :) Настроението беше възстановено и малко след обяд хванахме нагоре към върха.

IMG_4567

До него имахме към 300 метра денивелация със стабилен наклон. Групите покрай нас оредяха. Масовката беше за разходка до Добрила, а и повечето за фестивала тръгнаха по лятната пътека за Амбарица, която подсича върха от северната му страна. Аз имах една паралелна уговорка с Цвети и Жоро. Те се движеха с друго разписание и очаквах всеки момент да ни задминат. Обхватът се губеше постоянно и единственото което чух за тях беше едно "М-тел ще предаде на абоната". Това ми носеше много информация - бяха станали, бяха извън Пловдив, движеха се някъде по маршрута и евентуално все някъде щяхме да се намерим :)

IMG_4581

Почивките летяха по-бързо от броеницата на будисткия монах, а в тях ние се отдавахме на щракане. В далечината мярках хижа Дерменка. На нашата пътека се беше разпънало стадо крави и коне. От някъде изскочи едно овчарско куче и стиснах зъби със "Ей сега си **** *********!" То пък се оказа първото неагресивно овчарско куче което виждах и само въртеше опашки наоколо ни.

IMG_4591

Тук някъде Рая се сдоби с фен клуб, който тръгна след нея, а ние - с чеверме за довечера :)

IMG_4615

IMG_4617

От към Ботев се появиха малки фотогенични облачета да развалят скуката на синьото небе. Вече ми беше омръзнало от слънце, а 30-тия фактор кремче ми се струваше слабо.

IMG_4625

Наклонът ни мореше, а катраните и никотините бягаха уплашено от дробовете на пушачите :) Ушите ми горяха и съм сигурен че моите хора вече обмисляха предателство със случайно наръгване на нож в гърба ми и изхвърляне на трупа ми в някое дере :) Последните 200 метра бяха безкрайни, а аз впрегнах всичките си трикове за мотивация :)

IMG_4639

С един Кралимаровски напън се вдигнахме до горе и се размазахме на връх Левски на 2166 м.н.в. Безкраен е кефът да си събуеш обувките и да почувстваш тревичката между пръстите на краката. Това е като да стъпваш по пясъка на плажа на морето, ама по-яко :)

IMG_4645

Разпънахме чаршията и му ударихме една яка почивка. Температурата беше около 20-те градуса, полъхваше ни лек ветрец - рахат! Една от целите ми на разходката беше да избягам от изпепеляващите жеги в Пловдив и тук намерих точното място за това. Унищожихме малко храна и вода, да си върнем обратно усмивките по изтерзаните физиономии :) От Цвети и Жоро все още нямаше и следа, а като ги знам как яко ходят очаквах до тук да ни изпреварят поне 10-15 пъти... Обхватът ми беше все толкова зян. Ама с целия човеко-поток който се изсипваше наоколо в момента въобще не ги мислех.

Починахме яко чорбаджийската и хванахме надолу. Пред нас беше Малка Амбарица, от която надолу към хижата пътеката цепеше направо през Дългия Дял. Вече имахме и пряка видимост към нещо като летателната площадка на извънземните, което като се приближихме се оказа че е палатковия лагер :)

IMG_4649

Ако си мислехме че до тук на изкачване ни е било зор, слизането беше още по-убийствено. Наклонът беше доста по-значителен (GPS-ът казва 25-30%!), а слизането винаги е по-изплезващо от изкачването. Хижата поне вече се виждаше аха-аха да я пипнеш. Което значеше че ни чакат най-много още три часа път :)

IMG_4652

Тук някъде дойде една капка обхват и се свързах с Цвети. Били хванали лятната пътека от Добрила и разговорът протече горе-долу така:

Цвети: Пристигаме на хижата, вие къде сте?
Аз: Слизаме от върха, още два часа и сме при вас.
Цвети: Ъ? Къв връх, ве?

😀

IMG_4676

Зверското слизане от Малката Амбарица скоро придоби по-айляшки измерения и наоколо почна да става населено. До сега се низахме сами, а вече хора от фестивала почваха да щъкат наоколо - така на разходки. Разминахме се с един местен чичка тръгнал към Марковата дупка. Спътници му бяха Милка и Белка - конят и кучето :) Баща му едно време имал стадо наоколо. Било му скучно долу на фестивала и се изнесъл нагоре да си припомни тоя край. "Много хора на хижата", вика, а в погледа му чета един лек упрек. "Един младеж издъхнал още долу в началото на пътеката. Качих му багажа с коня, какво да го правя. Не го познавам."

Пожелахме си лек път и налегнахме последния участък пред нас. Следващата изненада бяха скакалците тук. Бяха навсякъде и бяха огромни. Толкова дебели, че чак не могат да скачат :) Сериозно обмисляхме идеята да напълним една раница и да ги метнем на скарата долу като местен деликатес :)

IMG_4691

Наближихме палатковия лагер и тайно се надявах да не е това. Не знаех как е организацията, ама аз лично никога не бих опънал палатка на билото на вятъра и пека... Пък и още повече че бях с хамак :)

IMG_4696

За радост изглежда регламентът за палатките не беше толкова стриктен и палатки имаше буквално навсякъде - включително и в непосредствена близост до хижата. Изненадата беше че има и хамачен лагер :) :) :) Толкова много хамаци не бях виждал през живота си :) Горичката под хижата беше буквално превзета.

IMG_4697

Часът беше около 6. Бяхме много радостни че пристигнахме, но имахме една точка в дневния ред, която трябваше да се изпълни възможно най-бързо. Бирата! Въпросът със скара-бира беше уреден адекватно с няколко - достатъчно на брой - сергии, където се продаваха. За скарата се чакаше малко, но бирата директно се вадеше от бидона със студената вода :) Бях много скептичен дали ще имат достатъчно бира за 600 човека - оказа се че имаха :)

IMG_4699

Пльоснахме се на тревата, а животът с по една биричка вече изглеждаше мноооогооо по-красив! Еленските филета пак излетяха от някъде и скоропостижно си направихме подкрепителния пункт :) И за да е пълна програмата - от някъде ми се появи половин черта обхват и успях да се свържа с Жоро. Къде сте, ве? Тука сме, ве :) Я наляво, я надясно, а! - виждам те :) Събрахме се най-после накрая :)

IMG_4708

Около нас летяха перца за федербал, фризбита за кучета, дрони за снимки, а и тук-таме прелиташе един делтапланер! Тълпата беше голяма и джангърът беше на макс.

IMG_4712

Хапнахме и изместихме нашето парти по-надолу в дерето, където не шареха хора постоянно. Спускаше се здрач и Краси и Рая се трупясаха в тяхната си палатка да спят. С Жоро и Цвети останахме да си правим мохабет, а те пък наизвадиха едни деликатеси :) Имали хладилник да чистят в Пловдив, та трябваше да изядем всичко от него което са донесли :) По едно време един огромен рижав пухкав котарак усети къде е истината и тръгна да се присламчва :)

IMG_4734

Към не знам колко часа ми свършиха и на мен батериите и се изнесох да спя. Естествено - джангърът от сцената не спря поне до 3 часа. Изкарах на някакви пресекулки до към 5, когато някаква група реши че трябва да си ходи и по случая да събуди цялата гора. Към 6 и нещо и слънцето изгря и в 6:30 вече си бях събрал багажа :)

IMG_4746

IMG_4749

С Краси и Рая се бяхме разбрали да тръгнем рано - до към 8 най-много. Щяхме да минаваме по по-равния, но и по-дълъг маршрут и имахме доста повече за вървене. Имаше известно пъшкане против плана с ранното ставане, но на фона на алтернативата да се върнем през Левски - въобще не се спореше :) За това бях много изненадан да ги намеря двамата вече станали и изпили по едно кафе :)

IMG_4752

Нямаше да чакаме Цвети и Жоро - те щяха да се наспят и с тяхната крачка да ни настигнат някъде по пътя. Към 8 часа всичкия багаж беше събран, всички кафета бяха изпити, всички мекици бяха изядени (не питайте колко дълга беше опашката за мекиците) и постигнахме консенсус за GO!

IMG_4755

Първото изкачване от хижа Амбарица до малкото баирче на горния палатков лагер си беше и първата загрявка за деня. Пред нас се извисяваше билото на Левски, което го бяхме прегазили вчера. Гледахме нагоре и си мислехме "не може да бъде" :)

IMG_4761

Лятната пътека за Добрила подсича върха от северната му страна и удължава пътя с няколко километра. Относително равен е, без изрудски наклони, но е и също толкова скучен. Майтапя се - скучно не видяхме :) Тук-таме се разминавахме с други прибиращи се групи. И те почиваха и се чекнеха като нас на всяко камъче и равнинка :)

IMG_4771

Пътеката беше слънчева почти през цялата дължина до Добрила. Тук-таме имаше скали хвърлящи сенки. И по-важното - бяхме вече долу в ниското и имаше чешми! Вчерашната пътека по билото през Левски беше суха като устата на мумия след 3000-годишен сън, но тук вече имаше поне две изворчета с готина студена водица.

IMG_4778

Някъде в далечината дори ромолеше поточе. На няколко пъти прегазихме слаби ручейчета, та те може би се сливаха надолу извън полезрението ни.

По едно време видяхме другите хора да хващат стръмно нагоре по коловата маркировка, а нашата пътека продължаваше напред. Предпочетохме да не се морим излишно и да вземем леко по-обиколния маршрут. Той си беше малко по-обрасъл - клекът на места стигаше до кръста и отвреме-навреме се чувствах като Рамбо в джунглата :) В клека Краси и Рая набараха цяла поляна ягоди, избягнала от полезерението на масовката, която беше минала по шорткъта нагоре. Намерихме и два индивида, които бяха тотално объркани. Не знаеха от къде идват, на къде отиват, групата им ги била изоставила, били болни и ранени :) За малко да тръгнат да се връщат обратно към хижата, мислейки си че слизат към Сопот :) Показахме им правия път и както бяха ранени и бавни и изведнъж направиха ФИУУУ и им дишахме прахта :)

IMG_4783

Скоро пътеката пое едно последно изкачване и се озовахме на малка седловинка с разклон за Марковата дупка. Опънахме се на по-сериозна почивка с хапване, че обяд вече минаваше. Поглед назад към хижа Амбарица и съзирахме горния палатков лагер. Представям си какво е да идваш предния ден в тази посока - да виждаш мястото от тук, уж на една ръка разстояние, а да имаш още 3-4 часа път до там.

IMG_4785

След една малка безкрайност пътеката ни вкара на сянка в гората около Добрила. Нещо не беше наред с тая гора и всеки втори бор беше изсъхнал. Направо си плачеше за филм на ужасите. Когато след поредния завой пред нас изникна дървената ограда на хижата се размазахме от кеф. Бирата и шоколадите бяха студени, а агнешката чорба - топла!

IMG_4796

След малко Цвети и Жоро ни настигнаха. Те пък идваха от през Левски и видът им беше много доволен :)

IMG_4797

Починахме си хубаво на Добрила и хванахме да се прибираме към лифта. От тук насетне беше само слизане. Но както си знаем урока - обикновено то е по-кофти от качването :)

IMG_4800_1_2_tonemapped

Прашасахме хубаво надолу, за което помогна и един мотор. Това че в парка мпс-та са забранени - няма значение...

Последва 20 минутно клатене по лифта, където заспивах всяка минута и изкарах поне 5 пълнометражни съня. Долу жегата ни удари с пълна мощ и сериозно обмисляхме да се върнем обратно нагоре :)

Така завърши една готина разходка. Къде ние прегазихме Балкана, къде той - нас :) Боровинки от фестивала не видяхме особено, но пък и без това бяхме отишли заради бирата :) От нея имаше в достатъчни количества и за най-жадния змей. Припомних си за пореден път защо не обичам масовите дейности, но това си е лично моя нагласа. Краси и Рая издържаха много добре това ходене. Вече им бях приготвил още едно за другата седмица, но когато ги питах къде ще са тогава - отговорът беше ясен - в Гърция! Ако може и в Китай! Само по-далече от мен :) :) :)

Мальовица на второ четене

July 13th, 2015

Има една порода хора, които краката все ги теглят нагоре. Нагоре и надалече. Не тръгват на някъде, защото ще е лесно, а напротив! За тази порода хора всяко постижение е тренировка за следващото. Те не виждат смисъл от разходки по асфалта, а парковете са им скучни. Тях можете да ги намерите кацнали на най-високия клон на най-далечното дърво, надпявайки се с орлите и с взор, пронизващ безкрая.

Аз не съм от тези хора :) Щастлив съм докато има биричка и ако може - асансьор :)

За това когато Цвети подхвърли че замислят една разходка към Мальовица, доста се позамислих. Още ми държеше влага от предния път като ходихме с Димо и си настъпвах езика на всяка крачка. Но много ми се искаше един мач-реванш, та не ми трябваше много и направихме бързата организация.

Събота събудихме петлите в 6 часа на пловдивския Лукойл. Таня, Цвети, Жоро и Боби - групата беше разнообразна и тепърва щеше да се увеличава. По средата на пътя се събрахме с Радо и към 10 часа се установихме на паркинга на планинската школа. То пък кво стана - имаше толкова много коли, че паркингите преливаха. Това ме подготви вътрешно за масовката от народ, който щеше да щъка нагоре.

IMG_4195

Целта се виждаше! "Напред и нагоре", което ни се превърна в девиз за надъхване :) Времето беше с нас - ясен слънчев ден. Нямаше да откажа малко облачета за цвят и сянка, ама не беше писано... Захапахме пътеката и след час стабилна крачка бяхме на първия чекпойнт - хижата.

IMG_4220

Бърза пиш-пауза и зареждане на запасите. В хижа Мальовица в момента върви зверски ремонт, който ще я направи по-луксозна от хотелите в Боровец. Всичко беше прясно измазано, санитарните помещения - фаянсирани, а новите матраци бяха приготвени за поставяне. След някоя друга седмица хижата ще може да удовлетвори и най-претенциозните изисквания.

За нас пътя тепърва започваше.

IMG_4227

Над хижата се изкачват няколко каменни тераси. Движехме се заедно с няколко други групи. Ту ги изпреварвахме, ту те ни изпреварваха. Маркировката е прекрасно ясна, но въпреки това някой реши да си прави експеримент с една козя пътека към западния склон на долината. Явно или викам слабо, или стадният инстинкт е по-силен от мозъчния :) Не знам как се нахендрихме да ходим след тая група, но добре че само след двеста метра им дойде акъла в главата. Направихме си една разходка по камъните, която си беше изпитание за психиката. Не успяхме да изгубим повече от половин час заедно с геройската почивка, когато се озовахме обратно на пътеката.

IMG_4242

Срещу нас беше края на циркусната долина, от където нашия маршрут хващаше стръмно нагоре по сипея.

Горното течение на река Мальовица беше доста пълноводно, и имаше защо! Снегът от сенчестите северни улеи въобще не бързаше да си ходи.

IMG_4411

Катеренето беше стабилно, но и духът беше на ниво. Простотии се ляха стабилно. Аз пък предната вечер бях помогнал в изпиването на една каса пръдливо Бургаско, та може би заради това зад мен нямаше хора :)

IMG_4254

Колкото по-нагоре се издигахме, толкова по-далечно ни се струваше всичко. Хоризонтът назад бягаше, а околните ръбове се снижаваха и разкриваха други ридове иззад тях.

IMG_4256

Въобще не усетих как излязохме на Елениното езеро. Предния път тук вече лазех от умора и си настъпвах езика. И в момента въздухът не ми достигаше. Почивките се редяха през 10 метра. Ама като гледам другите групи как бяха налягали по всяка полянка си рекох че това е съвсем нормално. Не сме чак толкова кашкавалени, та я давай газ :)

IMG_4273

В езерото имаше рибки! Много интересно от къде са се взели. Какви са, от кога са тук, как оцеляват...

IMG_4283

Разсъждавайки върху житието на цацата поехме по следващия сипей - може би вече последен! Надъхвах се че всяка направена крачка ми намалява оставащия път с една крачка. Имах идея че после на слизане ще ни се е*е м****а, ама едно по едно :)

IMG_4292

Вече излизахме сериозно на високо. Успяхме да хвърлим зуум чак до Мусала.

IMG_4294

Залязващия лунен сърп, пък ме накара да се заиграя с хората и композициите. Всяка заигравка си беше почивка, така че от тях имаше много :)

IMG_4296

Излязохме на едно седло и пред нас се разкри гледка на юг от Рила. В зелената курия се открояваха керемидите на Рилския манастир.

IMG_4302

От тук нагоре оставаше съвсем малко до същинския връх Мальовица. Финалът беше полегат, точно колкото малко да си починеш за кефа, който те очаква.

IMG_4325

IMG_4330

IMG_4343

IMG_4344

От тук се виждаше хижа Мальовица и ЦПШ, където бяхме оставили колите. Струваше ни се невероятно да сме прегазили цялата тази долина.

IMG_4346

IMG_4348

Градове, села, язовири... Погледът стигаше на много много километри на длъж и на шир. Но най-важното беше тук:

IMG_4359

Кефът да свалиш обувките и да усетиш живата трева между пръстите си - безкраен! Кефът да си обелиш краставица на покрива на света - безграничен! Някои така се размазаха от кеф, че дори му удариха и една дрямка :)
И в този момент някой колега реши да пусне тази музика:

Седиш и умираш от настръхване :) Изпълва ти се душата :)

IMG_4370

Поседяхме. Не ни се тръгваше. Но Нютон го е казал - всичко, що скочи нагоре, трябва после да падне надолу... Та хванахме полека-лека да слизаме обратно. Слизането винаги е по-зорно.

IMG_4387

Почивките бяха по-нарядко, а умората вече не идваше от недостиг на въздух, а от недостиг на колене. Все пак за нула време бяхме обратно на Елениното езеро.

IMG_4400

Часът минаваше 16 и в долината започваха да се протягат сенките от острите заобикалящи я зъбери.

IMG_4415

Астрономическия залез щеше да настъпи след много часове, но специално за нас излезе един малък частен златен час. Онзи час преди залеза, когато светлината е невероятна.

IMG_4432

IMG_4453

След малко бяхме на хижата. Ударихме една лека бирена почивка. Но заедно със залеза пристигаха и ордите атакуващи комари и те успяха да ни изгонят надолу. Настъпваше време за въпроса с нощувките. Цвети, Жоро, Боби и Радо си бяха намерили хотел в Боровец. Аз и Таня мислехме да спим на хижата, но в последствие се отказахме, за да сме всички на едно място. Ако не си направим едно вечерно джамбуре, защо сме били целия тоя път? :) Та звъннахме един телефон на техния хотел, оказа се че има свободни стаи и запазихме. Лелката отсреща вика... "то ще е късно и няма да имаме човек там - ключът ще е в плик на пощенските кутии. А парите ги оставете някъде в стаята - разчитаме че ще сте коректни" :) Това беше типично отношение за някое малко родопско семейно хотелче. Така че много се изненадах когато се озовахме в един от най-лъскавите апартаментни комплекси насред центъра на Боровец.

Умирахме за баня, бири и хапване, но ако си мислихме че денят е свършил - заблудаааа!

Пиниз номер едно - топлата вода в стаята ни не вървеше. Трябваше ни половин час да си отвържем мозъците и да видим че има централен кран за топлата вода, та накрая я пуснахме.

Пиниз номер две - за мен - бутилката с вода, която заредих от хижа Мальовица не била с добре сложена капачка. И цялата ми раница и резервни дрехи бяха мокри. Лошо! Много лошо! Това е ситуация, която ако си навън... може да ти скапе деня. Меко казано. А ако си навън и е зимно време... направо влизаш в сериозен филм, от ония дето ги дават по Дискавъри. Но сега нещата бяха добре - споменахме ли че хотелската стая се оказа напълно оборудван апартамент? :) Имахме и ютия и сешоар и тостер за филийки. Та дрехите бяха изсушени за нула време.

Беше станало 11 вечерта, но ние тепърва се пуснахме по уличките да намерим къде да задоволим вълчия глад и жажда, които бяха настанали. Слънцето ни беше ударило малко по-силно от колкото очаквахме. Хем ползвахме шапки, хем се поливахме отгоре до долу с кремове и помади. Аз хванах много силен тен на ръкави, а да видите другите какви електроженисти бяха :)

IMGP1330

Ядохме супер яките беконени рулца и се изнесохме по креватите.

Разходката беше супер. Лично за мен ще си я класифицирам в графата "Изпитания" :) Връх Мальовица този път беше по-благосклонен към мен и ми позволи да го възседна. GPS-а накрая каза че целия сегмент паркинг-връх-паркинг сме го взели за 11 часа, за които сме изминали 13 километра с общо изкачване и слизане от 1200 метра. Това е еквивалента на 40 блока от по 10 етажа :) Изкефих се на максимум, а следващите няколко дни мисля да ги прекарам в инвалидната количка със система от бира венозно :)

Фотинските водопади и 10 правила за по-добра неделя

July 5th, 2015

Получи се интересна разходка с 3 фалстарта, доста мото-километри и не чак толкова пешеходни километри. Скоро не си бях правил солова разходка и това ми даде възможност да ми говорят гласовете в главата ми :) Всичките им приказки ще ги синтезирам по-долу под наслова "10 правила за по-добра неделя".

Подготовката за уикенда почна няколко дена предварително. В последния момент прогнозата за времето уплаши някои от участниците, други пък им намериха работа. Докато се усетя и в петък вечер изпаднах в поредната ситуация за вадене на жокери от ръкава. Но бях много надъхан и малко ми трябваше. Тотото изтегли от купата с листчетата Фотинските водопади. Поразгледах картата и наблизо харесах връх Баташки снежник, където да се кача следобеда и да спя. Прогнозата за времето беше добра - 30% за кратък дъжд следобеда. Исках да снимам черни облаци над язовир Батак :)

И стигаме до правило 1:

Няма лошо време, има лоша нагласа

Сутринта си опекох супер яки принцеси с луканка и хванах пътя. За Фотиново има два пътя на картата - през Пещера и Батак (отбивката за Нова Махала точно преди входа на Батак) и втория е през Равногор. Изкуших се да мръдна до Бековите скали до Равногор, но имам информация че пътя там е много зле, та минах през Батак. Шосето направи няколко серпентини нагоре, излизайки до готина гледка към бягащите облаци.

IMG_4050

Тук отбих да пощракам и да пия една вода. Тя пък каква стана работата - кашкавалените ми пръсти изпуснаха капачката на шишето и тя се търкулна под седалката. А принципно под седалките на ситроена няма никакво място да бръкнеш. Нещо падне ли там, брой го за изгубено и се моли за душата му. Въх... лоша работа - шише без капачка не върши никаква работа в колата. Наведох се да я взема, направих една челна стойка от йогата и докато се усетя се чу едно "пук" и си сецнах кръста :)

Не прави челни стойки от йогата, ако не си сигурен че можеш

Поне си взех капачката, а тоя кръст щях да видя какво да го правя... След малко бях във Фотиново. Такива широки улици за Родопско селце, кацнало на остър склон не бях виждал. Имаше място поне две коли да се разминат. Е, денивелацията между две съседни улици беше по пет метра, но това си беше очаквано. Ситроена взимаше съвсем нормално 30-градусовите наклони и събираше ужасените погледи на седянките пред всяка къща :)

IMG_4106

Маршрутът за водопадите започва край дървопреработвателния цех в долната част на селото. Куриозното е че пътеката тръгва надолу. Ново двайсе. Пътека, която не тръгва нагоре не е добра поличба :) Поточето се лееше край мен по целия път. Приятния ромон се нарушаваше тук-таме от моторните триони на дърварите. Тук трябва да спомена че тази година това ми е първата пътека в Родопите която виждам да е прочистена от падналите дървета. Похвално!

Още в началото на пътеката интересните гледки започват. Стари калдаръмени пътища, обрасли в трева. Древни мостчета и дървени стобори.

IMG_4055

Първата половина на пътя сянка няма, а след това е на 50%. Слънцето явно не беше чувало прогнозите за дъждовете, защото безжалостно изсипваше отгоре ми космическа радиация. Пътеката е на практика широк черен път, дълъг около 3 км с много лек наклон. По дължината му има 2-3 беседки и огнища, но никъде не видях чешми. Разстоянието се взима за около час, а ако запасът ви от семки е по-голям - час и нещо :)

В края на пътеката има беседка и табела, която да ви обясни защо сте били целия тоя път. И ако някой си мисли че това до тук е разходката, то интересното тепърва предстоеше. Всичко хубаво започва с рязката миризма на здравец.

За първия водопад се слиза 20 метра в дерето. В помощ идват накованите стъпала и парапети и определено има нужда от тях! Почвата е износена от стотици посетители, мокра от пръските от водопада и с тоя стръмен наклон много лесно може да стане някой сакатлък.

IMG_4074

Долу първия водопад реве. Не просто бучи! :) Огромното количество вода се излива с такава сила, че прави няколко рикошета по стените на дерето докато падне долу.

IMG_4079

Нямаше нужда да докосвам приоритета на времето на фотоапарата - водата изтичаше с такава скорост че се размазваше сама на всякакви настройки :)

IMG_4080

IMG_4083

Пръските хвърчаха навсякъде. Основата на водния пад беше на десетина метра от мен, но целия бях мокър. Рекох си че дори всичко нататък в деня да е провал - той си струваше дори само заради тази гледка :) Покефих се още малко и се върнах обратно горе за да хвана пътеката за другите два водопада. Които са в друго дере, още по-дълбоко.

IMG_4086

Това мостче беше с една идея по-паянтово от колкото ми беше комфортно. А камъкът след него беше две идеи по-наклонен от колкото очаквах. Там направих един балетен пирует като умиращ лебед, който премина в нинджа кълбо и си изкривих щеката на буквата Г.

Падай така че да станеш

Мекия алуминий не издържа напъна ми да я изправя и се счупи през средата :( Шок и ужас.

IMG_4089

Ами сега? Тая щека ми беше вярна толкова много километри... Бях я водил на какви ли не места. С нея минавах на трета скорост през местата, където нормално ми се разтреперваха коленете... Стана ми тъпо и аха-аха да зарежа тая разходка. Рекох си дай поне да видим другите водопади. Без щеката щеше да е трудно по тясната келява пътечка.

IMG_4092

Озовах се в подножието на другите два водопада. Боклуци нямаше - водната маса минаваше като товарен влак и отнасяше всичко по пътя си.

IMG_4093

През гъста трева, в която можеше да има скрити бенгалски тигри се стигаше до една полянка в основата на водопад номер 2.

IMG_4098

Там водата падаше с такава сила, че водните пръски се изстрелваха като шрапнели във всички посоки. Красота и кеф. Имаше разклонение означено като "Изглед", но не си направих труда да го проверя. Не исках да гледам водопадите от далече. Беше сто пъти по-яко водата да ми пада едва ли не на главата :)

Издрапах обратно горе до беседката и се канех да си ходя. До тук бяха минали час и половина и може би леко закъснявах по графика си. Срещу мен по пътеката внезапно се изсипаха около 200 бабички, задвижвани от тинейджърски ентусиазъм. "Въъъй, как се е счупила щеката", "Водопада тука ли е, бабиното?". Тука е, даже табелка има точно срещу вас. Бяха с жълти шалчета като униформа от някое туристическо дружество. Автобусът им горе в селото беше с ямболска регистрация, не знам там какви дружества има...

Обратно по пътеката ме заваля лек дъждец. Точно на време да ме разхлади малко, че вече почвах да прегрявам по обратното нагорнище. Разминавах се с групички от всякакви хора. "Риба има ли?" ме пита единия като сочи строшената щека :) Имаше кифли по чехли. Масовката беше по градски маратонки... Абе хора, с тия маратонки може да идете до табелата, ама след това ще си потрошите краката надолу. Работата не е шега!

Тръгваш ли за водопад - остави маратонките вкъщи

Към 13 часа бях обратно при колата. Кръстът ме беше отпуснал, та съвсем заслужено може да припишем целебни свойства на Фотинските водопади :) Подхода към връх Баташки снежник можеше да се направи от село Нова Махала, но на картата виждах пътека от дивечовъдното стопанство по средата на пътя. Исках от там да пробвам, пък дано и да видех и някакви животинки нагоре. Оставих колата на разклона за Девин. Там имаше вдигната бариера със знак забранено влизането на МПС. Може би бяха сериозни с това, понеже се виждаха и няколко камери. Е, не бяха. Коли си минаваха, надолу имаше и няколко почивни станции. Това което на картата беше 2 см шосе в реален мащаб беше към 1.5 километра. Можех да си спестя половиния час ходене с колата, ама на...

Ако има асфалт поне още 2 см напред по картата, ползвай го

Началото на пътеката за Баташкия снежник представляваше стръмен дъждовен улей, обрасъл от всякъде с елаци. Не можеше да се ходи нормално изправен, а и камъните играеха. Не ме изкефи особено, та си рекох да се върна обратно до колата и да пробвам с официозната пътека през Нова Махала. Още половин час на обратно. Пак ме заваля дъждец.

Обяд вече минаваше, та пренаредих малко плановете. Спирам на първата срещната беседка да хапна и да изчакам да превали. А, тя каква беседка се оказаааа... Мохабетчийница за чудо и приказ. Сватба и кръщене да вдигнеш направо.

IMG_4112

IMG_4114

С голям кеф хапнах и разгледах похвалните послания, които някои посетители бяха оставили. Заредих вкусна студена водица и хванах пътя за Нова Махала.

Там гледах пътеката, която ми трябваше на картата и навигирах по селските улички. Видях един асфалт който ходи в моята посока, та рекох да го използвам на максимум. Отведе ме километър и нещо по-нагоре от селото в някаква вилна зона. Напред тръгваше черен път в моята посока, така че оставих колата и го захапах. Движеше се привидно успоредно на пътечката, която ми трябваше и си виках че все някъде ще се срещнат.

Облаците бяха бонбон и се надявах за подобен обзор и от горе. Но какво стана - моята горска магистрала сви в ляво и никога не се срещна с правилната пътечка. Съвсем явно отиваше на съвсем друго място. Поне между върхарите успях да си открадна една далечна гледка към язовир Батак.

IMG_4131_2_3_tonemapped

Вярвай на GPS-а, той знае по-добре

Фалстарт. Беше минал час и нещо. Ако тръгнех да се връщам, за да започна от нулата от долу щях да съм два часа назад. До горе пътя хич не беше малко - по описания около 7 часа. Нямаше да успея да стигна до горе по светло и това ми обезмисляше мераците за гледките. Трябваше да измисля нов план. Хич не ми се прибираше към вкъщи в това хубаво време, а и най-мразя да разопаковам неизползвана екипировка... Димо щеше да е на Храбрино днес, та рекох да мръдна на там. Там поне района е дефолтен и ставаше за бакъп на оригиналния план. Не бях ходил към Момините скали, а там все щях да намеря някъде да спя.

Така че газ обратно към Пловдивското поле. През целия ден температурите се движеха в приятния диапазон около 15 градуса. Не бях чувал гласеца на климатика. Но само стъпих на околомръсното на Пловдив и се чу "ВУУУУУ" - околната температура рязко скочи на 25 градуса.

След малко бях на Храбрино и хванах една пътечка край реката, която трябваше да ходи до скалите. Но... фира. Оказа се че пътечката е отнесена от реката по почти цялото си протежение. Тук-таме се виждаха части от нея, но реката беше направила голям екшън покрай миналогодишните наводнения. И за да бъде пълна деморализиращата картинка, отвсякъде ме нападаха комари с размерите на руски многоцелеви изтребител. Да кажа "оставих тоя план" ще е доста неописателно.. да речем че в този момент настроението ми беше като на препикано мушкато, което го ритат наляво-надясно :)

Не вярвай на GPS-а, той нищо не знае

Звъннах на Димо поне да го видя и да пием едно кафе в селската кръчма. Той ми обясни къде е правилната пътека за Момините скали. Починах малко и аха-аха да ми се върне настроението за ходене. Но за деня ми стигаха три фалстарта и вече бях почнал да капвам от цялото това блуждаене.

Една мелба помага, а една бира - още повече

Прибрах се, разхвърлих нещата. Бях си взел леонска наденица с беконче, които да си приготвя навън на жар, но предполагам че и вкъщи на печката става :) Това беше последния жокер за деня, който много ми се услади.

Ако си мислиш че имаш достатъчно фолио за готвене, няма да ти стигне

Добра разходка си беше. Има и хубави дни, има и не чак толкова хубави дни. Успях да се поизкъртя от ходене, което беше едната цел за днес. Порадвах се на хубави гледки. Поразхладих се в дъждеца. И за да бъдат 10-те неделни правила наистина 10, ще завърша с това:

Оценявай всяко постижение, особено в кофти дните

Борово – вр. Свобода – Загражден

June 21st, 2015

Прогнозите за уикенда бяха дъждовни, така че взехме си сапунчетата, хавлийките и - на баняяя :) Ставане в 5 часа. Печене на принцеси и бързо жертвоприношение на Чак Мол - майския бог на дъждовете и гръмотевиците. Час по-късно се събрахме с Мартин и Катя и хванахме пътя към Борово. Закуска в движение докато уточнявахме плановете.

Поне три ката планове се смениха тази седмица. Някои събития за които се готвехме от известно време се отложиха, така че в последния момент извадих от ръкава един резервен план - екопътеките в село Борово. Из нета бях прочел доста суперлативи за тях и определено ми се бяха лепнали в главата. Така че написах си домашното, свалих карти и докато го кажа и вече бяхме на път :)

Предимството да тръгнеш с изгрева - хващаш гледки като тази!

IMG_3773_4_5_tonemapped

Пътят Югово - Борово се виеше на високо над долините. Долу наблюдавахме как сутришните мъглици се вдигаха от върховете на боровете. Слънцето ги докосваше с красиви багри и се размазвахме от кеф.

IMG_3779

Към 7 и нещо бяхме в Борово. Безбожно рано време би си помислил някой! Но селото вече кипеше от живот и кръчмата беше пълна :) Хвърлихме едно око на картата на центъра и веднага отвсякъде се притекоха хора готови да ти обяснят и да ти разкажат нещо. Пътеките в селото са три - Пътят на усмивката, Пътят на вярата и Пътят на сърцето. По описание те свързваха доста параклиси, скални образувания, тракийски светилища и места за отдих. Много добра идея, НО! Зимата им беше разказала играта. Явно малко туристи минаваха по пътеките и джунглите ги бяха превзели. Минахме половин километър през трева до гърдите, но нямаше изглед да се прочисти напред. След няколко подхлъзвания по невидимите камъни си рекохме че тая пътека няма да я бъде и минахме към следващата.

Маркировката по Пътя на вярата се изгуби няколко пъти, като единия път изгубването ѝ ни отведе до панорамна каменна площадка. Облаците се заиграваха със слънцето и гледката беше чиста красота.

IMG_3792

Пътеката се движеше в основата на скалния масив северно от селото. Като че ли имаше намерение да го изкачи от някъде, но ние се движихме долу в джунглата. Високата влажност и задушната атмосфера ни видяха сметката. Пак не се виждаше някакво развитие на нещата и замислихме един резервен план. До тук не бяхме много впечатлени от маршрутите. Мартин от две седмици ме агитираше за Загражденската екопътека, която пък не беше далече от тук. В Борово да бяхме изгубили максимум един час, та имахме време да превключим към друг план. Не ни трябваше много и имаше mission abort.

Пътят мина през Лъки и село Манастир. Манастир е най-високото село в България, разположено на 1460 метра надморска височина. След селото пътя мина покрай връх Свобода, който също отдавна ми беше в списъка. Спряхме на хижата и се качихме нагоре. Разстоянието е около 500 метра, а денивелацията е към стотина метра, която се взима чрез 604 стъпала. Край пътеката са изградени 7 беседки, а на върха - доганското тюрбе на Енихен Баба.

IMG_3817

Това си е жива подигравка. Историите разказват че Енихен Баба е избил стотици хиляди българи и е потурчил Родопите. Строежа на тюрбето през 2004-та година е предизвикал голям конфликт. Цялата смолянска общност е била против, включително и областния мюфтия. Доганска му работа.

IMG_3823

Някои казват че от връх Свобода в хубаво време може да се види Бяло море и остров Самотраки. Това леко ми се струва пресилено, но пък знам ли :)

Газ, и малко преди обяд бяхме в Загражден. Попаднахме на човек, който в най-големи подробности ни упъти към екопътеката. Но на дневен ред преди нея минаме да видим един римски мост.

IMG_3830

IMG_3840

Селската идилия беше навсякъде. Добитък, щъкащ по острите наклони на баирите, древните къщи и стобори, обширните зелени пасбища.

IMG_3860

Екопътеката започваше с беседка. Веднага под нея се извиха няколко меандъра на Загражденска река , които бяха щателно надкрачени от система дървени съоръжения.

IMG_3888

Каньонът на реката правеше чупки в трите измерения.

IMG_3900

За нещастие бурите в началото на годината бяха нанесли доста щети тук. Някои мостчета бяха повредени, други бяха направо потрошени.

IMG_3914

Пътеката е дълга около 3.5 км. Има продължения и възможност за затваряне на кръгов маршрут през други месности. Основната част се минава за около 2 часа - теренът е труден. На места бяха отнесени перила и части от пътеката и тези места трябваше да се заобикалят.

IMG_3922

Последния съборен мост за мен беше край на пътеката. Мартин и Катя прецапаха реката и от тях чакаме да видим снимки на Добрин Вир, което е крайната точка на маршрута.

IMG_3931

Времето беше тръгнало да се смарангясва. Отвреме-навреме припръскваше слабо, но все още дъжда ме подминаваше.

IMG_3934

Точно се прибрах до началната беседка, когато небето се отвори и заплющя летен дъжд. От някъде пристигнаха две семейства с деца, които тепърва мислеха да тръгват по екопътеката. Радвам се че дъжда ги спря, понеже пътеката въобще не е за деца в този си вид.

Направихме малко оборот на селския магазин и започнахме да търсим място да разпънем сергията. То пък точно тогава облаците се разкъсаха и имаше пак ох и ах.

IMG_3943_4_5_tonemapped

Край пътя имаше поне стотина беседки, една от друга по-шармантни. Родопчани знаят как да си правят място за мохабетите. Мястото което избрахме беше около връх Свобода и определено беше чаровно. Имаше дърворезби. Имаше дялани корита за чешмите. Имаше люлки и чевермета. Водата извираше от гъза на мечката :) Естествено, бирите бяха веднага метнати да се охлаждат.

IMG_3973

IMG_3964

Опънахме палатки и хамаци докато имахме още дневна светлина и сухо небе.

IMG_3974

После се започнаха едни кулинарни изяви, които не могат да се опишат с думи. Катя извади торбата на Педя-човек лакът-брада, от която излязоха зелеви салати, майонези, наденици, турски смокини и какво ли още не! :)

IMG_3978

Мокрото време малко ни озори с огъня, но впрегнахме всичките магии и заклинания които имахме и за вечеря ядохме печени наденици :)

IMG_3980

(Обувките бяха за допълнително, ако някой остане гладен :) )

Мохабета беше качествен. В наша чест небето се изчисти и над главите си имахме обсипан със звезди небосвод. Вече щяхме да си лягаме, когато огромен дебелогъз болид съдра небето! Метеорът беше ярко жълт и бавен. След него оставяше димна следа, която стоя няколко секунди. Такова нещо не бях виждал! :)

Вечерта естествено заваля поредната доза летен дъжд. Как готино се спи, когато капките барабанят на педя от главата ти... Безценно е.

Към 5 часа птичките взеха да се пробуждат една по една. Доста се постараха да не ни оставят да спим :) А дъжда още не спираше. Добре, време е за още един сън. Към 7 и нещо дъжда спря като по поръчка и вдигнахме бивака. Торбата на Педя Човек се отвори отново и избълва стабилна доза деликатеси за закуска :) Колкото и да не ни се искаше, беше време да си ходим.

Разходката беше много добра. Екопътеките на Борово малко ме разочароваха. Трябва да се иде по-късно през лятото или може би на есен, когато цялата тази трева ще е поизсъхнала. Районът там определено може да предложи гледки.
Загражденската екопътека има нужда от ремонт. Всъщност целите Родопи имат нужда от ремонт... Бурите в началото на годината са видели сметката на половината гора. А самата пътека може да задоволи и най-гладните любители на реки, водоскоци и мостчета. Препоръчвам!

Бачково – Марциганица

May 17th, 2015

Разходката до Рилските езера вчера ми се стори малко постна, така че очите ми светнаха щом Вера предложи да направим един тигел от Бачково до Марциганица. Идеята с връщане обратно беше прекалено смела за еднодневка, но принципът щеше да е "да тръгнем, па да видим до къде ще стигнем". Хижа Марциганица отдавна работи само за частни партита, така че спане там беше извън плана. Пътят до там беше доста и денивелацията беше значителна. В бонус към това - от хора съм чувал че теренът е доста изкъртващ. Точно нещо такова ми трябваше да ми доначеше крастата след вчерашните езера :)

За черешка на тортата - прогнозата за времето обещаваше дъждове и гръмотевици следобед. Ако не друго, това гарантираше че цялата планина ще е само за нас - кеф! :)

Към 9:30 бяхме с Вера и Стоян на паркинга на Бачковския манастир. За първи път виждах паркингите и улиците на пътя празни. Часът не ми се струваше особено рано, но някои кебапчийници току-що отваряха. Надявах се че лошата прогноза за времето е уплашила масовката от хора.

IMG_3507

За половин час дръпнахме до края на дългата поляна. Подминахме един циганин на края на асфалта, който се опитваше да ни пробута семки - "Нагоре никой не продава!" Странно, имаме ли вид на хора, които се ловят на нещо по-малко от вратна пържола?

IMG_3510

След още малко стигнахме портата на резерват "Червена стена". Я, от кога има порта? Тук последно съм идвал преди години, но спомените ми са свързани главно с едно пушещо барбекю. Е... пътят е напред и нагоре! Почти веднага след портата пътеката започна да се движи по руслото на една суха река. Гледахме си в острите камъни по които стъпвахме, когато срещу нас се изправи желязна стълба. Мммдобре... За да е пълна картинката, имаше и заковано стоманено въже за самопомощ. То много добре влизаше в употреба, противодействайки на влажните камъни под краката ти, които се опитват да те подхлъзнат. Идилията беше пълна, докато това не се повтори N на брой пъти. Ушите ми бяха погалени от много нецензурни думички :)

IMG_3513

След милион километра се измъкнахме от каньона в който лазехме до сега. Пътеката стана по-горска, но това беше измамно. След много кратко време стигнахме до една предвидливено забучена пейка с масички. Защо предвидливо ли? Защото след нея под ъгъл от 45 градуса нагоре тръгваше пътеката, която трябваше да ни изкара от дерето, в което се мотаехме до сега :) Е... почивка за сандвичи с вратни пържоли :) И наместване на инвентар, разкачане на крачоли и стягане на коланите.

С тоя баир направихме солидно изкачване, но това беше само капка в морето от 1000-та метра обща денивелация по маршрута.

Следващото Одисеево препетяствие бяха падналите дървета. Родопите бяха стабилно изчукани от бурите в началото на годината. Всеки втори бор беше съборен върху пътеката. Тук-таме имаше опити за разчистване и премахване на останките. Но за съжаление още в първите 500 метра на горския му беше свършил бензина за моторната резачка. Доста се забавихме в търсене на обиколни пътеки и газене на умрели иглолистни. Това доста ми бутна морала. Не бяхме стигнали още средата, а по план това същото трябваше да го връщаме и на обратно. Над главите ни все още тегнеше и прогнозата за весел дъжд с гръмотевици.

IMG_3521

Към 12 часа попаднахме на следващата масичка с грубо сковани пейки. Проведохме бързо съвещание за съдбата на експедицията, което беше брутално прекъснато от облак нападащи комари. Решихме да караме още един час напред и след това да се връщаме. Машала на Стоян, който някак си изтърпя грубото ми мрънкане, което отиваше към натискане на голямото червено копче за аварийно спиране на машината. Подкарахме я напред и след малко ни се откриха първите съществени гледки по маршрута. До тук се движехме изключително в дерета, изкачвайки се в дерета и попадайки в други дерета. (Вера - "Баси, уж все се изкачваме, а все се оказваме отдолу!" 😀 )

IMG_3532

Малко след това балкана ни проговори. С онзи мощен бас и тътен, който беше плашил хората още от древни времена. На нас казваше - "Стягайте си гащите, че ей сега ви видях сметката!". Баирите, които се виждаха тук-таме бяха забулени от облаци, а панорамните гледки към пътя назад обещаваха кофи с вода изсипващи се по нас. Направихме бърза оперативка. Намирахме се на не повече от километър-два от Марциганица. Да се връщаме назад както беше плана, щеше да бъде безумие. Напред ни оставаше по-малко път, а и ... не изгарях от желание да играя на кънки по мокрите камъни от началото със стоманеното въже :) Ползвахме жокер - обади се на приятел. Вера намери кой да ни вземе с кола от Марциганица.

И горе-долу в същото време ни заплющя бурята.

IMG_3533

Дъждецът започна скромно бъдейки омекотяван от стотиците листа над главите ни. Но много скоро тръгна с ряз, който ни накара да изкараме кой каквато защита има. Последния километър го взехме неочаквано бързо и експедитивно :) Съвсем скоро излязохме от деретата и гората и пътеката се разстели през обширни поляни. Без грам завет и стряха. Това не ни попречи съвсем спокойно да си сипем блага водица от чешмицата преди мутренската вила. Няколко крачки още и излязохме на асфалт. Раз-два и бяхме на беседката на разклона за Марциганица, където беше чекпойнта с превоза ни. Засякохме едни колеги, които се били качили до Червената стена. Те приятелски ни отстъпиха заслона и се изнесоха.

IMG_3543

Проснахме мокрите дрехи и се заехме да доунищожим хранителните запаси. На мен нещо доста ми се услажда новата млечна серия на Corny. По такива места съм пълен със сладкотии, така че съм пробвал доста. Но определено Corny-то влиза доста добре когато си обезводнен, студен и силно се нуждаеш от бързи калории.

IMG_3545

Борис, който ни беше жокера, пристигна съвсем скоро и навреме да ни прибере. Преди това упътихме около 12345 голфа, които спряха до беседката да ни питат на къде е Марциганица и защо има табела "Частна собственост". Каква е тая мания за там - не знам :)

IMG_3548

Равносметката по GPS накрая е около 9км ходене, което взехме за около 4 часа. Денивелацията е стабилна - над километър. На практика равно почти нямаше, освен последната част (относително казано). Теренът е много труден след последните бури. След "100" спрях да броя падналите дървета, които искаха заобикаляне или прекрачване. Дъждът прибави добра доза мазохизъм, който ми влезе като кокаин във вените :) Много добре ми дойде разходката и успя да ми проветри бубите в главата :) Дано Вера и Стоян да се прибрали със същия оптимизъм, с който се движеха нагоре - те могат да ходят до края на света и там ще питат - "E, няма ли още?" 😀