Асеновия камък и Асеновото кале – Кричим

April 24th, 2016

За Асеновия камък и едноименната крепост над град Кричим няма да видите нито знак, нито табела. Намират се нещо, което се нарича "Поддържан резерват Изгорялото гюне".

Най-удобно е да се паркира около църквата "Св. Козма и Дамян" долу в града. Аз случих тази неделя да е Цветница - църквата беше окупирана от тълпи християни, желаещи да оскубят върбата...

Нагоре тръгва чакълест път, в началото на който седят две очукани информационни табели. Според тях туристът тук навлиза в поддържан резерват "Изгорялото гюне", следват нормативни актове, закани и глоби. 10-годишна табела, приличаща на 100-годишна, споменава за Асеновия камък и кале. Радвах ѝ се, очаквайки обозначен маршрут до двата обекта. В дълбока заблуда бях.

IMG_3069

Черния път пое леко нагорно успоредно на река Въча. С издигането нагоре, започнаха да се откриват гледки към града, каньона на реката и пловдивското поле. Времето беше интересно - като под "интересно" както винаги имам предвид шанс за дъждокалипсис и водно унищожение :) Прогнозите казваха лек дъжд, но черните облаците говореха за потоп.

IMG_3072

Настрани следваха няколко пътеки, но за мен табелите сочеха само напред. По едно време без предупреждение трябваше да изоставя черния път и да поема през лабиринт от тесни и стръмни пътечки. Тук е трудно да се опише коя - къде. За това ще сложа само една карта. Мисля че 2016-та година вече GPS-а е достъпна технология и никой няма оправдание да не го използва :)


View Larger Map

Тук-таме виждах следи от диви прасета. По короните на дърветата почнаха да шляпат първите капки-предвестници на предстоящото. Пътеката си беше стръмна и аз и без това вече бях мокър :)

И, о, чудо! Излязох на една равна поляна, и тук видях табела! :)

IMG_3077

Имаше какво да се желае по разположението ѝ - сложена на кръстопът, не даваше информация на къде трябва да се поеме. Самият камък беше 100 метра по-нагоре, като до него се стигаше по *още по-стръмна* пътека. Точно преди него дойде време за малък урок по история.

IMG_3079

И камъка отзад:

IMG_3084

Имаше изсечен надпис. Според преводите той гласи "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Малко като средновековния вариянт на "пиши *** и да си ходим". От тук преди 1000 години може би се е разкривала чиста гледка към града и долината. Сега храсталакът беше превзел всичко.

Не губех време, а се върнах обратно до поляната, където пътеката продължаваше за Калето. Тя се виеше през малка поляна с по-ниска растителност. В близката далечина имаше група остри скали, и се молех пътеката да не ме води на там :) Отгоре им видях нещо като кръст, т.е. - вероятно е проходимо, и вероятно точно там беше крепостта..

IMG_3092

Докато обикалях отдолу си дадох сметка че "кръста" отгоре хич не е кръст :) Ами дебнещ щъркел :)

IMG_3089

Докато му се кефех, точно зад мен ме сепна гневно трополене. Насрах се. Какво ли щеше да ми изскочи? Глигани? Мечка? Гладни цигани?... Срещу мен седеше и ме гледаше... едно магаренце с дълги уши :) Баш Марко, драго ми е :)

IMG_3096

Седяхме двамата и се гледахме невярващо. "Какво пък прави тоя тука?" си мислеше всеки за отсрещния. Марко драсна и избяга напред. Завъртя едно кръгче около мен и изчезна някъде.

Тук намерих една важна находка - чешма - кран, забит в земята, от който шуртеше вода. Единствената вода, която видях наоколо.

Моята пътека направи чупка и тръгна да се изкачва стръмно от южната страна на скалите. И ако за всяка пътека днес си мислех че е по-стръмна от предната - тази наистина биеше всички рекорди. Обрасла в бодлива хвойна и храсталаци, дълбока урва от дясно. Чудех се имаше ли смисъл да се качвам. Мислех че от крепостта нищо няма да е останало, както повечето "крепости" в каталозите и пътеводителите. Грешах.

Откриха се големи гледки към урвата надолу и към града. От юг през долината на Въча пристигаше родопски душ. Ниските облаци гризяха зелените хълмове.

IMG_3106

От там се задаваше нещо Непростимо, което ако ме набараше, щеше да ме изпере и без сапун. Нямах много време, но пък точно стигнах до интересното!

IMG_3138

IMG_3109

IMG_3114_5_6_tonemapped_1

Гледка - до където ти стига погледа надлъж и нашир...

IMG_3112

Моя поглед стигаше главно до трупащите се облаци и до Непростимото :)

IMG_3117_8_9_tonemapped

IMG_3123

Тези хълмове криеха още тайни, за които си обещах да се върна и друг път.

IMG_3147

Пловдивските тепета отстояха на 26 км, но бяха ясно отличими.

По мен зачукаха първите капки на Непростимото и трябваше експресно да си обирам крушите. Напред към това:

IMG_3153

Мислех да се върна по същия път, да пия вода и да разгледам още нещо интересно на картата. Вместо това промених плана с връщане по една по-стръмна, но директна пътека надолу към града. Тя се изви в основата на скалите с крепостта и точно сега се сетих че това са онези остри зъбери, които се виждат от всякъде :) Значи някъде отзад на близо трябваше да ми се пада високия параклис на Жребичко, където неведнъж сме гонили звезди.

IMG_3163

Непростимото ме заплющя точно преди колата. Таймингът пак беше изчислен с точност до минута. Поне се раздвижих днес. Видях интересни неща и панорамите бяха добри. Цялата разходка беше около 3 км и ми отне около час и половина. Чудесна занимавка за половин ден.

Дивият Северозапад

April 18th, 2016

По партйна линия получихме критика че предишния ни див северозапад не бил "точно северозапад". Така че ей го. Облизахме 2 държавни граници, говорехме си в роуминг от вътрешността на български град, спираха ни граничари и се наслушахме на румънско диско :)

Минахме през 10 манастира, пещера, кале и един природен феномен. Тук е момента да отбележа, че ако някой си мисли (заради предната и тази публикация), че аз съм ревностен християнин - в дълбока грешка е! :) За мен религията е едно пълнене на гуши, подигравка с народа и масова самозаблуда. Но манастирите обикновено са айляшки местенца - сянка и спокойствие, скари, бири... с две думи - местенца, в които бих се напил. За това в този пост ще сложа моята оценка в брой бири (от 1 до 5) според това колко пивко е даденото място :) Ако държите на исторически особености, епархии, стенописи и светци - тези неща за засегнати доста подробно в блога на Мартин.

Съботата почва в 5 часа с чифт прекрасни принцеси със салам и кашкавал. Времето е чисто, прогнозите са за 30-градусови горещини. Някои хора биха нарекли това време "хубаво за разходка", аз го бих нарекъл "скучна мор и жега" :) Събирам Мартин и Катя и драсваме по добре познатия ни подбалкански път. Този път не пресичаме балкана на Горно Камарци - все още сънувам кошмари от лунния пейзаж от предния път. Минаваме през Арабаконашкия проход, който не е в много по-добро състояние. Инфраструктурата е занемарена, все едно Северна България е съвсем отделно княжество, което не трябва да има никаква нормална връзка с южната част на страната... Дупки, свлачища и храсталаци, свалящи боята на ситроена. Бяхме подлъгали едно БМВ, което се влачеше мъчно зад нас и старателно заобикаляше всяка дупка. Черешката на тортата беше, когато отбихме за пиш-пауза по средата на нищото (30 км без обхват), и младежта от БМВ-то също спря - да ни пита "аве, това ли е пътя за Ботевград?" 😀 Не е за Ботевград, за Рио де Жанейро е! 😀 А вие какво правите по средата на нищото без идея къде отивате? 😀

След един милион години - към 9:30 сме на първата точка от чек-листа - Градешкия манастир. Започваме от там, където свършихме предния път.

IMG_2661

Манастирът има работно време. Всеки ден между 9 и 12 предиобед и 16-19 следобед. Нямам идея на какво е основано това, но слуховете са че манастирът е почивна база на АЕЦ Козлодуй. Стаите за настаняване са номерирани като "апартаменти".

IMG_2681

Дворът е сенчест и е разцепен на две от канал за олимпийско надплуване на рибки.

IMG_2666_7_8_tonemapped

В ъгъла има майсторска чешма, датирана от 1974 г. Манастирската постройка цялата е в чардаци, някои от които бяха заети.

IMG_2671

Църквата е заключена, а по тавана ѝ е избуяла трева.

IMG_2693

Мястото имаше леко неприветливо излъчване и бих му дал 2 от 5 бири:

Газ към следващото място. Въртим между Монтанските села и набиваме километри. По пътя в село Владимирово мимолетно съзираме уникална древна църква и спираме за момент. Находката е интересна и занемарена.

IMG_2695

Търсим манастира в Расово. Китно селце е - подреден център, клюкарски кафенета и магазини. Снабдихме се с бири за довечера. Манастирът се оказа един двор в самото село - заключен. Лъскава църква, окосена поляна. Гръб с гръб с околните къщи. Давам му също само 1 бира: за това че не е нищо особено.

Продължаваме към Брусарци, което е съвсем наблизо. "Наблизо" в Северна България означава само около 750 дупки по-нататък. Когато пътят става съмнителен се спешаваме и прегазваме последния километър пеша. Манастирът отдавна е разграден и унищожен. През 2011-та е започнала реставрация, която е завършила през 2015-та и е съградила... 2 порти по средата на поляната. Има една варосана църква, забелязваща се от километри - това е всичко, което може да се нарече "манастир" там.

IMG_2704

Различават се няколко павирани алеи, които вече са обрасли в треволяци. На мястото на едновремешните постройки има ниски храсталаци - природата работи. Няма как да дам повече от 1 бира тук: - няма къде да се седне, чешмата е унищожена, сянка почти няма.

Продължаваме с нашето лавиране из лабиринта на Ломските села в търсене на Добридолския манастир. Тук в Дреновец ударихме на голям камък. Подлъгани по GPS-а, чиито показания съвпадаха с мнението на един тракторист, карахме 10 км абсолютен офроуд през ниви и поля! :) Имаше напред с връщане назад. Втори жокер от чичката, който ни се очуди на хъса и проходимостта на ситроена. Пак напред и пак назад, докато разберем точно през чия нива трябва да минем. Поуката - не питайте трактористи за пътя :) Оказа се че за манастира има асфалтов достъп от близкото село, но това го научихме по сложния начин :)

Добридолския манастир има леко вехто излъчване. Пейки и стобори са боядисани в синьо, което сигурно датира от първото идване на СДС на власт. Но дворът е поддържан, а тревата се коси.

IMG_2730

Тук изненадващо получавам SMS че роумингът ще ми струва по 5.90 лв на ден. Телефонът се вързал на румънския водафон и отказва да намери никакъв мтел...

IMG_2744

В двора има бетонно езерце със златни рибки, а отстрани гладно ги гледат няколко грозда жаби.

IMG_2761

300-годишен "летен" дъб ни пази от почти летните жеги, разперил короната си с площ като за цяло футболно игрище. Наблизо се намира китния параклис "Св. Козма и Дамян" с чешмичка.

IMG_2716_01

Вътрешността на църквата беше странна - бели варосани стени, няма стенописи и никаква миризма на восък и тамян. Все едно беше тепърва излязла от печатницата за църкви и чакаше да бъде разработена.

Хареса ми мястото и се чудя дали да му дам 2 или 3 бири в класацията. На фона на масивния офроуд, това беше първата приятна изненада за деня, така че от мен да мине:

Врътнахме покрай Дунава и заредих гориво на единствената бензиностанция на десетки километри околовръст - в Арчар. Следващата стъпка - Изворския манастир.

IMG_2772

Тук са заиграли парите и манастирът в момента поема известна доза козметика. Дограми, ковани огради...

IMG_2778

Църквата си мирише на църква. Вътре са се настанили няколко семейства лястовички и леко са пооцапали интериора...

IMG_2767

Манастирът е сравнително тесен и схлупен. С новите ремонти ще заприлича на вила с църква. Не видях чевермета, не чух приятен ромон на водица. От мен получава само 1 бира:

Продължаваме нашия слалом през Видинските села. Часът минаваше 15 следобяд, а ние сме си поставили доста смела финална цел - Раковишкия манастир, отстоящ на метри от сръбската граница :) Вече почвахме да се оглеждаме и за място за бивак, понеже нямахме набелязано такова.

IMG_2800

Раковишкия манастир е потънал под зеления балдахин на няколко върби. Старата църква е вкопана в земята, а тесният ѝ вход ме кара да гълтам шкембето. Но древните стенописи вътре си струваха зора.

IMG_2811

Тук се е намирал първия български педагогически институт, чиято слава обаче отдавна е залязла, ако съдя по правописната грешка на самата табела...

IMG_2793

Сянката, откъснатостта от цивилизацията, древната църква - хареса ми този манастир, но заради теснотията вътре бих му дал само 3 бири:

Бяхме харесали едни беседки по пътя насам. Времето вече преваляше, а слънцето се беше търкулило надолу и аха-аха да падне под хоризонта. Времето за бивак идваше и заминаваше. Но какво не ни харесаха онези беседки... ние сме свикнали на родопските луксозни крайпътни мохабет-комплекси. Та врътнахме се и продължихме да търсим нашето място, макар и да не ни оставаше много дневна светлина пред нас. Сега като се замисля сме били изморени и капризни, понеже за 500-те изминати километри от целия ден не намерихме нито една крайпътна беседка. Какво ни караше да мислим че в последния момент ще намерим... вероятно умората, падането на кръвната захар и жизнени показатели си играеха с мозъците ни :)

От там врътнахме час и нещо планински пейзаж, отхвърлихме още 1-2 кандидат-местенца (да спим до село Вещица? ама истинското село Вещица? Никога! :) ) и за капак ни спира гранична полиция :) Прехвърляхме и отхвърляхме къмпинзи и поляни. Вече съвсем се бяхме отчаяли, когато около Белоградчик на един завой случихме на чешма. Теренът - интересен! 45-градусов наклон, паднала отрязана бреза, която беше идеална да направим малък пожар. Чешмата течеше, бирата беше инсталирана да се охлажда под нея, а ние - кой вдига палатка, кой цепи дърва, кой бели наденици :)

IMG_2843

Ставането естествено беше рано. Птиците ни събудиха към 5, а бръмбъзъците се активизираха към 6. Последно излежаване до към 7, когато изгревът отиваше към пускане на слънчеви лъчи в очите ми. Събудих се с тази гледка.

IMG_2871_2_3_tonemapped

Не съжалявах въобще за разкарването снощи.

IMG_2882

Следващата цел беше пещера Венеца. Работното ѝ време започва от 9 часа, а ние подранихме на паркинга. Към нас се присламчи един малък Мурджо. Горкият изглеждаше като военен експеримент за кръстоска между булонка и котка, с добавен лек ген от въшка. Издаваше нещо средно между лай, вой и мяукане, с което успя да си изпроси няколко комата хляб :)

IMG_2893

Пещера Венеца е открита по време на взривни работи в близката варна кариера. Още по това време е картографирана и веднага е била запечатана. С течение на времето е била облагородена за ахмак-туристи и миналата година официално е отворена за посещения. В пещерата живеят два вида прилепи и една екскурзоводка, която не преливаше от особен ентусиазъм. Пещерата има претенции да е красива, и наистина - има големи образувания! Сталактоните са толкова широки, че не могат да бъдат обхванати от няколко човека хванати за ръце. Вертикално са на по няколко етажа, като торти.

IMG_2910

Но цялата тая хубост е омаризена от баровото осветление, които някой опериран от чувство за изкуство намира за интересно.

IMG_2922

Пембени и лилави прожектори, явно артисали от някой селски луна-парк. Ето една от по-хубавите снимки, описваща идеално обстановката:

IMG_2931

Ако се абстрахираме от циганското осветление, пещерата е красива, но е много не-фотогенична. Ходи се по едни метални скари, които не че се клатят, но определено си вибрират. Забраната за снимане със светкавици ни оставя с бавни скорости на затвора и много замазване и шум от високото исо...

IMG_2938

Входът за възрастни е 4.80 лв (не вярвайте на старите брошури). На влизане раздават каски, да има какво да одраскам вместо главата си по ниските места. Температурата е постоянно 10 градуса, но влажността е 100% и въздухът се лепи като пот по мен.

Интересна пещера, определено струваща си целия този път.

Следваща стъпка - тур дьо Белоградчишко кале!

Врътки из тесни и криви улички в град Белоградчик. Калето започва от един стръмно наклонен паркинг с 200 сергии пред него. Пристигаме рано сутринта преди масовките с автобусите. Цялото кале е нашо! :)

IMG_2955

Крепостта датира още от римско време, като всяка следваща епоха е добавяла нещо към нея. Стените са на няколко ката и ... то друго освен стените няма!

IMG_2957

Не видях никакви руини, останки от постройки или каквато и да е следа от човешка дейност. Два кладенеца бяха надписани с обяснителните табели "Внимание" и толкова.

IMG_2959

В средата на крепостта се издига един рид (най-високият?) от Скалите. До там водят няколко стълбовидни пътеки, някои от които издълбани директно в скалата. Отгоре гледката се разлива по околията. Осъзнавам че въпросните Белоградчишки скали не са просто 5 скали на кръст, а много скални групи, прорязващи панорамата на целия район.

IMG_2983_4_5_tonemapped

IMG_2996

По-интересните формации си имат имена, които им прилягат естествено - Мадоната, Конникът, Гъбите, Лъвът, Близнаците и т.н.

IMG_3001

До момента имахме целия комплекс за нас си, но отдолу вече прииждаха тълпите китайски туристи и ни стана претъпкано.

IMG_3009

Около скалите има и много пътечки, които предполагам предлагат интересни гледки в страни от гмежта и платените паркинзи. Но те ще са обект на някоя следваща разходка, понеже сега трябваше да се омитаме. Чакаше ни дълъг път на обратно, изпълнен с още повече дупки, безкрайни колони от тирове, безкрайна липса на бензиностанции и български радио станции. Така навъртях 950 км и се убедих че северозапада има все още какво да предложи. Има мегдан за обратни експедиции, които някой ден ще изпълним с повече почивки и повече бири :)

Етрополе, Правец, Луковит – манастири, водопади и още

April 12th, 2016

700 км в северозападна България, 6 манастира, 4 водопада, 1 крепост и дъждовен бивак - това беше плана за уикенда, който изпълнихме с Мартин и Катя :)

Уговорката от тяхна страна се е развила стегнато :)
Той: - Събота и неделя да ходим?
Тя: - Къде да ходим?
Той: - С Иван да ходим.
Тя: - Ами да ходим.

Прогнозите за времето естествено обещаваха дъждовни апокалипсиси и наводнения, както се случва всеки път когато се съберем. Моята събота започна така в 5:30 рано сутринта:

IMG_2131

Предната вечер бях поел една отровна комбинация от бири със сладолед и тази сутрин стомаха ми беше в деликатно положение. Страх ме беше да кихна, дето се вика, да не оцапам колата :) Но слава богу нещата се нормализираха и успях да се насладя качествено на пътешествието.

7 часа се събрахме в Карлово, а в 8 вече порихме дупките на прохода на Горно Камарци. Положението там е плачевно - асфалтът е като след ожесточена бомбардировка. Но за щастие проблемният участък не беше повече от 4-5 км (Ситроена е машина! :) ) и след малко се изкатерихме до магистрала Хемус. Една бърза отбивка за запаси до Ботевград и скоро бяхме в село Скравена, където кацнахме на първия манастир.

Скравенският манастир не ми се стори нищо особено и не знам поради каква причина е част от 100-те национални туристически обекта. В двора има величествен 5-вековен дъб. Разперил е клони над църквата както майка квачка разперва крила над пиленцата. Две малки кутрета се правят на смели в присъствието на възрастния човечец, който наглежда манастира.

IMG_2160

Газ в обратна посока към Правешкия манастир. За половин час стигнахме до там - програмата беше стегната.

"Св. Теодор Тирон" ми се стори по-угоден манастир. Обширни зелени площи, варосани и измазани постройки. От там тръгва екопътека към Правец, но нямахме време да отразим едно такова отклонение.

IMG_2178

Обратно към главния път и го пресякохме напречно към село Калугерово с Чекотинския манастир. Пътят до там беше крив, но относително здрав - взехме го за 40 минути. Шосето се виеше по дерета и долини, където дори и радио сигнала не стигаше. По единствената програма която ловяхме хващахме прогнозата за времето - краткотрайни следобедни превалявания, които леко ни притесняваха.

IMG_2200

"Свети Архангел Михаил" датира от края на 12-ти век. Бил е разрушаван и съграждан, опожаряван и реставриран през историята. Текущо в него са налети доста ресурси. Постройките блестят и дъхат на грим и пудра.

IMG_2202

В двора на манастира има аязмо и китно водопадче. Водният скок е малък, но мястото е облагородено.

IMG_2217

От манастира лъха леко на комерс (можете да си купите мед, яйца и дрънкулки), но се вижда и труда, който е хвърлен по поддръжката му.

IMG_2228

Тук срещнахме едно от най-младите попчета, които съм виждал и завързахме разговор. Разочарова ни че пътят нагоре от Калугерово става черен и непроходим. Това беше много жалко, понеже ни чакаше една отсечка от 15 км, която заобиколно излизаше към сто километра. Нооо... не ми се занимаваше пак с унищожени гуми по средата на нищото. Калугерово - Видраре - магистрала Хемус ни отне към половин час. Кефихме се около 3 минути на магистрален път, когато той неочаквано свърши. Златна Панега - Роман. Отново лунен пейзаж по пътя. Ако има застрахователи в региона, сигурно ще са постоянно разорени заради асфалта около Роман. Дупките в асфалта имат семейства и поколения, а някои са толкова стари и дълбоки, че по концентричните им кръгове може да проследите историята на асфалта сигурно чак до римско време...

Векове по-късно - към 12:30 - се дотъркаляхме до Струпецкия манастир.

IMG_2239

"Свети Пророк Илия" съществува от около 16-ти век и е разположен в живописната долина на река Искър. Има разгърната зелена площ, където се гонихме с катерички. Украсена чешма с четири чучура освежава чардака. Съхранена е старата еднокорабна църква, която ни връща назад във времето с древните си стенописи.

IMG_2243

IMG_2250

IMG_2272

Новата църква е абсолютен контраст със свежите бои и лакирани повърхности.

IMG_2268

Струпецкият манастир носи автентичен дух и е пример как нещата изглеждат по-добре когато не са направени с излишно много пари.

IMG_2275

Газ към Долна Бешовица, където трябваше да намерим последния манастир за деня. Намираше се близо до град Роман. Хванахме още няколко прогнози по радиото и всичките се объркваха какво точно ще се случва днес - лек дъждец или първокласен потоп.

В Долна Бешовица няма табели за манастир. Няма и манастир. Всъщност ако не беше GPS-а и подготовката на Мартин, надали би ми минало през акъла че в района има нещо от тази класа. След селото хванахме един черен път нагоре. Той цепи 5 км през зелените поля, но малко преди края работата стана сериозна - оставихме френския всъдеход и продължихме пеша. Добре че го сторихме - след малко пътя се превърна в коловози, дълбоки по половин метър :)

IMG_2296

В интернет се намират снимки на Долнобешовишкия манастир, които показват няколко западнали сгради. В действителност останките от манастира са превзети от джунглата. Обитаемите сгради са рухнали, пътеките са обвити в дебел килим от коприва и лиани. Чимшири и люляци са подивели и излезли от контрол.

IMG_2302

Единствено старата църква се държи до някаква степен. Преди 10 години са правени опити за реставрация, и единствено яката монтажна пяна крепи стените да не рухнат.

IMG_2310

Разходката из разградения двор обвит в гъст храсталак напомня на приключенията на Индиана Джоунс в камбоджанските джунгли. Шипките са по-високи от мен и в тях може да се крият цели изчезнали цивилизации...

IMG_2334

Абсолютна дивотия за ценители, до която се радвам че успях да се докосна. Може би сме едни от последните хора, които виждат тези вековни останки. Хората със средствата нямат интерес за бъдещи реставрации. А тези с интерес, нямат средства. Още няколко години и мястото ще изчезне от картите.

IMG_2336

Поредица от далечни тътени, които приближаваха към нас ни изтръгна от прегръдката на историята. Прогнозите, които цял ден ни висяха като брадва на шия, вече ставаха реалност. Първите капки ни дадоха "пълен назад", а до колата имаше не малко разстояние.

Излязохме от гората и в близкото дере се виждаше тази водна пелена:

IMG_2350

Облаците изсипваха ниагарски водопади върху близките села и заплашително се движеха в нашата посока. А ние точно на време стигнахме колата и се скрихме - след две минути ниагарския водопад се стовари отгоре ни. За щастие бурята премина толкова бързо, колкото и дойде, и ние продължихме по нашия план.

Пътят от Роман към Кунино се движеше около река Искър. Живописни полета, интересни хидро-съоръжения и скални образования. Асфалтът след Кунино се намира в умопомрачително състояние. Там идват от NASA да си тестват ходовата част на марскианските роботи :)

IMG_2359

Около село Реселец има каньони и скални образования - Купените, Калето - обикаля ги екопътека. Но не знаехме от къде се тръгва. А времето беше напреднало, така че ги прескочихме директно към черешеката на тортата. Реселешкият скок е водопад, който се намира на 200 метра от пътя в посока Бресте. Но за него няма да видите табели или обозначения. Ако не знаете какво търсите, няма начин случайно да се натъкнете на водопада.

IMG_2401

Височината на скока е колкото триетажна сграда. Водата пада като тризъбеца на цар Тритон, а отзад меката скала се е свлякла в широка ниша.

IMG_2389-IMG_2396

Пътеката обикаля водопада отвсякъде и минава под надвисналата скална козирка.

IMG_2366

Магическо място! Още веднъж ми беше доказано че България е пълна с непознати феномени, които могат да сложат в малкия си джоб комерсиални обекти от световно ниво.

Почерпихме вдъхновение от природата. Някои от не-шофьорите почерпиха и течно вдъхновение от хмела :) Но над главите ни все още висяха тежки черни облаци, а часът минаваше 16:30. Единият план за вечерта беше да спим някъде наоколо, но за предпочитане - със закътано място за мохабета. Тук такова нямаше. Но пък с Мартин си рекохме - Луковит е съвсем на близко. Айде да спим на Златната панега! Бях ходил там преди три години и тогава тотално се влюбих в мястото. Имаше доста подходящи точки за бивак, така че - речено сторено - там щяхме да бъдем.

17:30 с последните слънчеви лъчи се добрахме до първата беседка. Там пък имаше голяма компания хора, но следващата беше изцяло наша.

IMG_2421

Последва експресно разпъване на бивачния инвентар.

IMG_2423

Предния път тук имаше и змийчета, и паяци-водобегачи, но този път срещнахме само тази свекърва :)

IMG_2446_01

А за вечерта какво да ви кажа - мохабет, седемнайсет ястия, салати и разядки, шпаги в стил "отмъщението на месаря" и още благини :)

IMG_2434

Бяхме скапани от близо 350 км тежък път и рано се трупясахме да спим. През ноща отново ни застигнаха радио прогнозите и заваля. Да се събудиш в 3 през ноща, капките да барабанят на две педи от теб... да усещаш как ромоленето изсмуква изтощението и да се размазваш от кеф в удобния хамак... Елементарните благини в живота, които ме зареждат за дни напред.

Към 7 часа сутринта дъжда понамаля, давайки ни един благосклонен прозорец да вдигнем панаира. Направихме една разходка до края на пътеката, определено имаше какво да се види.

IMG_2458

Дървени тераси се виеха по поречието на най-синьо-зелената река, която съм виждал. Водната повърхност беше огледална без нито една вълничка.

IMG_2456

В скалните пукнатини се виждаха изкрящи извори, вливащи води в реката. Разгледахме къса пещера и без да искаме смутихме колония прилепи. Звукът от крилата им беше изкривен от странната акустика на скалата и наподобяваше гръмотевичен тътен.

IMG_2500

IMG_2483

В края на екопътеката се намира мохабетчийница, където може да се вдигнат големи разпивки. Огромни чевермета, заслони със стаи и маси, покриви и тераси...

IMG_2498

Интересен беше тюркоазено-синият карстов извор в мазето на постройката.

IMG_2494

Защо се хваща тази вода, къде отива? Интересно ще ми е да разбера.

IMG_2504

Геопарк "Искър-Панега" си остава в топ 5 на класацията на зрелищните места за мен.

Планът за днес беше да се завъртим около Етрополе и да се прибираме. Времето беше смарангясано - вееха се ниски мъгли, които лижеха по-високите баири. Много фотогенични, и много мокри :)

Етрополският манастир "Света Троица" е бил най-значимият културен център в българските земи през 16-17-ти век. Тук е възникнала едноименната калиграфско-художествена школа.

IMG_2521

Освен с просветна дейност, мястото се свързвва и с революционна. Васил Левски е имал скривалище в манастира.

В днешно време местността е доста европеизирана с фондове и тертипи. Църквата е пребоядисана в нов цвят. Наоколо са разхвърляни шезлонзи и детски площадки.

За мен по-интересен беше водопада "Варовитец", намиращ се точно зад оградата на манастира. Китна пътечка се вие отзад и надолу, около воден пад широк колкото футболно игрище.

IMG_2551

Целия водопад не може да бъде обхванат с един поглед. Нужна е цяла разходка, за да се обходи :) Освен на пишман туристите, водопадът беше и любимо място на семейство дъждовници.

IMG_2570

От местността тръгва пътека към хижа Стражата. В началото ѝ, недалече от водопада, се намира и самия му извор.

Газ към последната дестинация за разходката - водопада "Вранята вода" до село Ямна. Селото може да се прекръсти на "Яма", понеже дупките.... дууупкииитеееееее! Страшна работа, но пристигнахме нормално. От чешмата до моста на завоя в село Ямна тръгва нагоре стръмна и необозначена пътека. Алтернативен маршрут е друга пътека - около 500 метра назад по пътя. След дъждовете вчера и днес пътеката беше обилно кална и много хлъзгава. Наклонът беше такъв, че на всеки три крачки се смъквах една надолу. Виках си че в това време сигурно Вранята вода шурти като невидяла... а то се оказа че напротив - водопада представлява една тънка и бледа черта.

IMG_2613

Това не си струваше един час хлъзгане в калта, ама кой да ти знае... Рисковете на живото предаване :)

Време беше да се прибираме. Не ми се връщаше през Горно Камарци - всички дупки щяха да са скрити под локви. Арабаконакът се изключваше от маршрута по същата причина. За това заложих на малко по-обиколния, но сигурен вариант - надбалканския път, Троян и Беклемето. След Троян спряхме за 2 минути да видим римската крепост "Состра".

IMG_2616

Тя е охранявала главния римски път от Пловдив за Дунавската равнина, който е минавал от тук. По средата на крепостта в момента минава жп-линия и до нея има разписание на влаковете :)

На Беклемето хапнахме по една супа, а от горе ни се откри страшна гледка. Нас два дни ни беше прал як дъжд в северна България, но всичко това е било спряно от билото. От южната страна е пекло яко слънце, а точно в този момент хищните мъглици пробиваха с нас, пълзейки надолу към Пловдив.

IMG_2625_6_7_tonemapped

А над Пловдив се разрази този воден апокалипсис:

IMG_2641

Добър завършек на едни 700 км път :) Мислех да завърша този пост с един размисъл за "северо-ЗАПАДНАЛА България", но реших че въобще няма да е в тон. Унищожената инфраструктура и тоталния недоимък на хората там са голям фактор, но останах с положително общо впечатление. Големи красоти и природни дадености. За два дни едвам се докоснахме до повърхността на нещата. Каньони, карстови извори, гигантски пещери-рекордьорки, буйни ручеи и царствени реки... С всяко ново ходене се намира по нещо ново и уникално :)

Момчиловата крепост

April 3rd, 2016

Момчиловата крепост се намира близо до селата Подвис и Градът. Няма как да не я намерите, понеже кафевите табели за "забележителност" са нацвъкани на 100 километра околовръст. Тя е била част от т. нар. "Родопски щит". Това са трите крепости - Смолянска, Момчилова и Козник с пряка видимост помежду си, които при опасност сигнализират една на друга. Палели са клади с димни сигнали, представете си Гондор от Властелина на пръстените - е, имали сме такова на живо :)

Готвехме се за яко ходене от селото с интересното име Градът, но се оказа че през гората е прокаран асфалтов път кажи-речи до подножието на последния баир. Накрая има паркинг, посетителски център, каса за билетчета и тоалетна. Нямаше кой да ни вземе стотинките, може би касата работи само летния сезон.

От тук нагоре следва пътека, богато подкрепена от стъпала и парапети. Всичко е електрифицирано и осветено. Парапетите може би бяха доста повече от необходимото. На места на където и да се завъртиш, виждаш само парапети и стени на беседки.

IMG_2045

Крепостта е била разположена на връх с височина 1215 метра, даваща ѝ чудесна видимост на длъж и на шир. От самата крепост не видях нещо запазено. Един зид в южната ѝ част и едно стълбище в северната. Изпълнението на на реставрация беше такова че приличаха на модерни...

IMG_2053_4_5_tonemapped

Съботните вечери тук се прожектирал филм за Момчил войвода. За платно се използва един голям скален къс. Навсякъде прожектори, кабели, апаратна с климатик...

Гледката наистина е 360-градусова. Пампорово с кулата на Снежанка и роженската Обсерватория отстоят на около 15 км от Момчиловата крепост.

IMG_2072

IMG_2080

Опитвах се да направя някоя интересна снимка на каменните зидове, но навсякъде получавах в кадър бетон, цимент и ел. инсталации. Отказах се. От върха надолу по заобиколна пътека слизат към 1500 стъпала.

IMG_2108

От там метална тераса подсича целия баир и ни върна в началото.

IMG_2109_10_11_tonemapped

Амфитеатри, осветления, натрапващи се парапети... Антени за интернет на върха, за да могат майките с деца в количите веднага да качат селфита във фейсбук. Мястото впечатлява с гледката си, която обаче е загрозена с целия този набиващ се на очи бетон и цивилизация. Не вярвах че ще го кажа, но за първи път съжалявах че парите за евро проектите просто не са откраднати :)

Каньонът на водопадите

March 31st, 2016

"Каньонът на водопадите" е прословутата екопътека, която ми седи в полезрението от сума ти време :) Най-после дойде подходящият момент да идем там.

Началото на пътеката се намира лесно. От Смолян хващате пътя за село Мугла. Преди време бяхме ходили там - то е интересно само по себе си. Но в случая си спестявате 25км ужасна асфалтова настилка и съвсем скоро след последните къщи има отбивка в дясно. Там може още в началото да оставите колата и да продължите пеша, или ако не ви е страх от кал и остри натрошени камъни - да спестите километър и да продължите с колата до вила "Галина".

Ние точно сутринта имахме произшествие с колата. Най-каръшката си унищожих предна лява гума по средата на нищото. Слава богу, отборът ни се състои от хора, които правят основен ремонт на двигател с една ръка и затворени очи... та резервната гума беше сложена докато кажа "хък-мък"! :)

Пътеката започва с колоритен древен мост, който отприщи вълна от селфита :)

IMG_1848

Следват няколко благоухани свинарника и изоставени соц-рибарници. Следите от асфалта свършват пред вила "Галина" и от там нататък започва същинската част от пътеката. Разходката продължава по левия бряг на бушуващ поток.

IMG_1865

Водната стихия гърмеше и съвсем леко намекваше за това какво ни очаква. Времето беше интересно за сезона - в края на март ни удари лек снеговалеж. Може би той прогони всички хора от тук, защото съм чувал че тази пътека в хубаво време може да се сравнява с градския мол по тълпи.

IMG_1876

Падналите температури улавяха пръските и ги караха да замръзват по клони, корени и тревички. Дървените съоръжения бяха хлъзгави и навсякъде имаше предупредителни табели.

IMG_1891

Ревящата река се кръстосваше от безчет мостове. Имаше изобилие от беседки и пейки за почивка.

IMG_1898

По пътеводителите пише че броят на каскадите е 45... вярвам им! :) На където се обърнеш - водата пада :)

IMG_1925

IMG_1926

Перлата на първата половина от маршрута е големия скок с общ пад на водата от около 70 метра. В подножието му водните пръски се раздробяваха на микро-капчици и се изстрелваха навсякъде. Бързо получихме един студен зимен душ :) Стръмните дървени стълби се виеха нагоре към главата му. Снимки във вътрешнотта на финната водна завеса трудно се правеха, но и без това едно видео по-добре ще илюстрира бушуващата стихия.

IMG_1932_3_4_tonemapped

Момент за селфита на последното мостче, от което се откриваше гледка към долината. И както си се щракахме щеката ми взе че изчезна. Тюх, и последния бастун ли загубих! Колената ми вече скърцаха от всичкото катерене и липсата на тая щека щеше да ми разкаже играта...

Слава богу, оказа се че щеката е била "спасена" от Антон, та драмата беше избегната :)

IMG_1944

Скоро след големия скок преминахме по последното мостче и вече бяхме преполовили маршрута. Той е кръгов и връщане назад няма. Тук някъде се отклони една пътека на север - към резерват "Сосковчето". Тук се намираше и първата панорамна площадка. До нея се стига след 20 метра катерене по стръмни скали (връщането е в режим 5х5 - по ръце и гъз). Последното нагорнище отказа част от групата. Но на фона на километрите, които бяхме прегазили до тук - какво са още 50 метра? Особено след като на края на тези 50 метра те чака това в нозете ти:

IMG_1957

Съжалявах другите, които останаха отзад, но и за тях имаше нещичко. Втората половина на маршрута се движи по-високо в дерето. Няма мостчета и близки гледки към реката, но за сметка на това има цели три площадки за наблюдение.

IMG_1966

IMG_1969

Теренът остава динамичен - пътеката шари стръмно нагоре-надолу по дерето. В момента в който видяхме първото мостче, вече бяхме долу - в началото на каньона. По книгите казват че маршрутът се взима за около 4-5 часа. На нас ни отне 3 и половина с много селфита, снимки и блещене по дивните красоти. Извадихме ненормален късмет да не се блъскаме с обичайните тълпи по пътеката. Въпреки инцидента с тръгването, денят се получи много добре, и завърши още по-добре с кубински ром и пет кила холестеролни мезета. Но това вече е обект за публикация в друг блог - кулинарен :)

IMG_1992