Борово – вр. Свобода – Загражден

June 21st, 2015

Прогнозите за уикенда бяха дъждовни, така че взехме си сапунчетата, хавлийките и - на баняяя :) Ставане в 5 часа. Печене на принцеси и бързо жертвоприношение на Чак Мол - майския бог на дъждовете и гръмотевиците. Час по-късно се събрахме с Мартин и Катя и хванахме пътя към Борово. Закуска в движение докато уточнявахме плановете.

Поне три ката планове се смениха тази седмица. Някои събития за които се готвехме от известно време се отложиха, така че в последния момент извадих от ръкава един резервен план - екопътеките в село Борово. Из нета бях прочел доста суперлативи за тях и определено ми се бяха лепнали в главата. Така че написах си домашното, свалих карти и докато го кажа и вече бяхме на път :)

Предимството да тръгнеш с изгрева - хващаш гледки като тази!

IMG_3773_4_5_tonemapped

Пътят Югово - Борово се виеше на високо над долините. Долу наблюдавахме как сутришните мъглици се вдигаха от върховете на боровете. Слънцето ги докосваше с красиви багри и се размазвахме от кеф.

IMG_3779

Към 7 и нещо бяхме в Борово. Безбожно рано време би си помислил някой! Но селото вече кипеше от живот и кръчмата беше пълна :) Хвърлихме едно око на картата на центъра и веднага отвсякъде се притекоха хора готови да ти обяснят и да ти разкажат нещо. Пътеките в селото са три - Пътят на усмивката, Пътят на вярата и Пътят на сърцето. По описание те свързваха доста параклиси, скални образувания, тракийски светилища и места за отдих. Много добра идея, НО! Зимата им беше разказала играта. Явно малко туристи минаваха по пътеките и джунглите ги бяха превзели. Минахме половин километър през трева до гърдите, но нямаше изглед да се прочисти напред. След няколко подхлъзвания по невидимите камъни си рекохме че тая пътека няма да я бъде и минахме към следващата.

Маркировката по Пътя на вярата се изгуби няколко пъти, като единия път изгубването ѝ ни отведе до панорамна каменна площадка. Облаците се заиграваха със слънцето и гледката беше чиста красота.

IMG_3792

Пътеката се движеше в основата на скалния масив северно от селото. Като че ли имаше намерение да го изкачи от някъде, но ние се движихме долу в джунглата. Високата влажност и задушната атмосфера ни видяха сметката. Пак не се виждаше някакво развитие на нещата и замислихме един резервен план. До тук не бяхме много впечатлени от маршрутите. Мартин от две седмици ме агитираше за Загражденската екопътека, която пък не беше далече от тук. В Борово да бяхме изгубили максимум един час, та имахме време да превключим към друг план. Не ни трябваше много и имаше mission abort.

Пътят мина през Лъки и село Манастир. Манастир е най-високото село в България, разположено на 1460 метра надморска височина. След селото пътя мина покрай връх Свобода, който също отдавна ми беше в списъка. Спряхме на хижата и се качихме нагоре. Разстоянието е около 500 метра, а денивелацията е към стотина метра, която се взима чрез 604 стъпала. Край пътеката са изградени 7 беседки, а на върха - доганското тюрбе на Енихен Баба.

IMG_3817

Това си е жива подигравка. Историите разказват че Енихен Баба е избил стотици хиляди българи и е потурчил Родопите. Строежа на тюрбето през 2004-та година е предизвикал голям конфликт. Цялата смолянска общност е била против, включително и областния мюфтия. Доганска му работа.

IMG_3823

Някои казват че от връх Свобода в хубаво време може да се види Бяло море и остров Самотраки. Това леко ми се струва пресилено, но пък знам ли :)

Газ, и малко преди обяд бяхме в Загражден. Попаднахме на човек, който в най-големи подробности ни упъти към екопътеката. Но на дневен ред преди нея минаме да видим един римски мост.

IMG_3830

IMG_3840

Селската идилия беше навсякъде. Добитък, щъкащ по острите наклони на баирите, древните къщи и стобори, обширните зелени пасбища.

IMG_3860

Екопътеката започваше с беседка. Веднага под нея се извиха няколко меандъра на Загражденска река , които бяха щателно надкрачени от система дървени съоръжения.

IMG_3888

Каньонът на реката правеше чупки в трите измерения.

IMG_3900

За нещастие бурите в началото на годината бяха нанесли доста щети тук. Някои мостчета бяха повредени, други бяха направо потрошени.

IMG_3914

Пътеката е дълга около 3.5 км. Има продължения и възможност за затваряне на кръгов маршрут през други месности. Основната част се минава за около 2 часа - теренът е труден. На места бяха отнесени перила и части от пътеката и тези места трябваше да се заобикалят.

IMG_3922

Последния съборен мост за мен беше край на пътеката. Мартин и Катя прецапаха реката и от тях чакаме да видим снимки на Добрин Вир, което е крайната точка на маршрута.

IMG_3931

Времето беше тръгнало да се смарангясва. Отвреме-навреме припръскваше слабо, но все още дъжда ме подминаваше.

IMG_3934

Точно се прибрах до началната беседка, когато небето се отвори и заплющя летен дъжд. От някъде пристигнаха две семейства с деца, които тепърва мислеха да тръгват по екопътеката. Радвам се че дъжда ги спря, понеже пътеката въобще не е за деца в този си вид.

Направихме малко оборот на селския магазин и започнахме да търсим място да разпънем сергията. То пък точно тогава облаците се разкъсаха и имаше пак ох и ах.

IMG_3943_4_5_tonemapped

Край пътя имаше поне стотина беседки, една от друга по-шармантни. Родопчани знаят как да си правят място за мохабетите. Мястото което избрахме беше около връх Свобода и определено беше чаровно. Имаше дърворезби. Имаше дялани корита за чешмите. Имаше люлки и чевермета. Водата извираше от гъза на мечката :) Естествено, бирите бяха веднага метнати да се охлаждат.

IMG_3973

IMG_3964

Опънахме палатки и хамаци докато имахме още дневна светлина и сухо небе.

IMG_3974

После се започнаха едни кулинарни изяви, които не могат да се опишат с думи. Катя извади торбата на Педя-човек лакът-брада, от която излязоха зелеви салати, майонези, наденици, турски смокини и какво ли още не! :)

IMG_3978

Мокрото време малко ни озори с огъня, но впрегнахме всичките магии и заклинания които имахме и за вечеря ядохме печени наденици :)

IMG_3980

(Обувките бяха за допълнително, ако някой остане гладен :) )

Мохабета беше качествен. В наша чест небето се изчисти и над главите си имахме обсипан със звезди небосвод. Вече щяхме да си лягаме, когато огромен дебелогъз болид съдра небето! Метеорът беше ярко жълт и бавен. След него оставяше димна следа, която стоя няколко секунди. Такова нещо не бях виждал! :)

Вечерта естествено заваля поредната доза летен дъжд. Как готино се спи, когато капките барабанят на педя от главата ти... Безценно е.

Към 5 часа птичките взеха да се пробуждат една по една. Доста се постараха да не ни оставят да спим :) А дъжда още не спираше. Добре, време е за още един сън. Към 7 и нещо дъжда спря като по поръчка и вдигнахме бивака. Торбата на Педя Човек се отвори отново и избълва стабилна доза деликатеси за закуска :) Колкото и да не ни се искаше, беше време да си ходим.

Разходката беше много добра. Екопътеките на Борово малко ме разочароваха. Трябва да се иде по-късно през лятото или може би на есен, когато цялата тази трева ще е поизсъхнала. Районът там определено може да предложи гледки.
Загражденската екопътека има нужда от ремонт. Всъщност целите Родопи имат нужда от ремонт... Бурите в началото на годината са видели сметката на половината гора. А самата пътека може да задоволи и най-гладните любители на реки, водоскоци и мостчета. Препоръчвам!

Бачково – Марциганица

May 17th, 2015

Разходката до Рилските езера вчера ми се стори малко постна, така че очите ми светнаха щом Вера предложи да направим един тигел от Бачково до Марциганица. Идеята с връщане обратно беше прекалено смела за еднодневка, но принципът щеше да е "да тръгнем, па да видим до къде ще стигнем". Хижа Марциганица отдавна работи само за частни партита, така че спане там беше извън плана. Пътят до там беше доста и денивелацията беше значителна. В бонус към това - от хора съм чувал че теренът е доста изкъртващ. Точно нещо такова ми трябваше да ми доначеше крастата след вчерашните езера :)

За черешка на тортата - прогнозата за времето обещаваше дъждове и гръмотевици следобед. Ако не друго, това гарантираше че цялата планина ще е само за нас - кеф! :)

Към 9:30 бяхме с Вера и Стоян на паркинга на Бачковския манастир. За първи път виждах паркингите и улиците на пътя празни. Часът не ми се струваше особено рано, но някои кебапчийници току-що отваряха. Надявах се че лошата прогноза за времето е уплашила масовката от хора.

IMG_3507

За половин час дръпнахме до края на дългата поляна. Подминахме един циганин на края на асфалта, който се опитваше да ни пробута семки - "Нагоре никой не продава!" Странно, имаме ли вид на хора, които се ловят на нещо по-малко от вратна пържола?

IMG_3510

След още малко стигнахме портата на резерват "Червена стена". Я, от кога има порта? Тук последно съм идвал преди години, но спомените ми са свързани главно с едно пушещо барбекю. Е... пътят е напред и нагоре! Почти веднага след портата пътеката започна да се движи по руслото на една суха река. Гледахме си в острите камъни по които стъпвахме, когато срещу нас се изправи желязна стълба. Мммдобре... За да е пълна картинката, имаше и заковано стоманено въже за самопомощ. То много добре влизаше в употреба, противодействайки на влажните камъни под краката ти, които се опитват да те подхлъзнат. Идилията беше пълна, докато това не се повтори N на брой пъти. Ушите ми бяха погалени от много нецензурни думички :)

IMG_3513

След милион километра се измъкнахме от каньона в който лазехме до сега. Пътеката стана по-горска, но това беше измамно. След много кратко време стигнахме до една предвидливено забучена пейка с масички. Защо предвидливо ли? Защото след нея под ъгъл от 45 градуса нагоре тръгваше пътеката, която трябваше да ни изкара от дерето, в което се мотаехме до сега :) Е... почивка за сандвичи с вратни пържоли :) И наместване на инвентар, разкачане на крачоли и стягане на коланите.

С тоя баир направихме солидно изкачване, но това беше само капка в морето от 1000-та метра обща денивелация по маршрута.

Следващото Одисеево препетяствие бяха падналите дървета. Родопите бяха стабилно изчукани от бурите в началото на годината. Всеки втори бор беше съборен върху пътеката. Тук-таме имаше опити за разчистване и премахване на останките. Но за съжаление още в първите 500 метра на горския му беше свършил бензина за моторната резачка. Доста се забавихме в търсене на обиколни пътеки и газене на умрели иглолистни. Това доста ми бутна морала. Не бяхме стигнали още средата, а по план това същото трябваше да го връщаме и на обратно. Над главите ни все още тегнеше и прогнозата за весел дъжд с гръмотевици.

IMG_3521

Към 12 часа попаднахме на следващата масичка с грубо сковани пейки. Проведохме бързо съвещание за съдбата на експедицията, което беше брутално прекъснато от облак нападащи комари. Решихме да караме още един час напред и след това да се връщаме. Машала на Стоян, който някак си изтърпя грубото ми мрънкане, което отиваше към натискане на голямото червено копче за аварийно спиране на машината. Подкарахме я напред и след малко ни се откриха първите съществени гледки по маршрута. До тук се движехме изключително в дерета, изкачвайки се в дерета и попадайки в други дерета. (Вера - "Баси, уж все се изкачваме, а все се оказваме отдолу!" 😀 )

IMG_3532

Малко след това балкана ни проговори. С онзи мощен бас и тътен, който беше плашил хората още от древни времена. На нас казваше - "Стягайте си гащите, че ей сега ви видях сметката!". Баирите, които се виждаха тук-таме бяха забулени от облаци, а панорамните гледки към пътя назад обещаваха кофи с вода изсипващи се по нас. Направихме бърза оперативка. Намирахме се на не повече от километър-два от Марциганица. Да се връщаме назад както беше плана, щеше да бъде безумие. Напред ни оставаше по-малко път, а и ... не изгарях от желание да играя на кънки по мокрите камъни от началото със стоманеното въже :) Ползвахме жокер - обади се на приятел. Вера намери кой да ни вземе с кола от Марциганица.

И горе-долу в същото време ни заплющя бурята.

IMG_3533

Дъждецът започна скромно бъдейки омекотяван от стотиците листа над главите ни. Но много скоро тръгна с ряз, който ни накара да изкараме кой каквато защита има. Последния километър го взехме неочаквано бързо и експедитивно :) Съвсем скоро излязохме от деретата и гората и пътеката се разстели през обширни поляни. Без грам завет и стряха. Това не ни попречи съвсем спокойно да си сипем блага водица от чешмицата преди мутренската вила. Няколко крачки още и излязохме на асфалт. Раз-два и бяхме на беседката на разклона за Марциганица, където беше чекпойнта с превоза ни. Засякохме едни колеги, които се били качили до Червената стена. Те приятелски ни отстъпиха заслона и се изнесоха.

IMG_3543

Проснахме мокрите дрехи и се заехме да доунищожим хранителните запаси. На мен нещо доста ми се услажда новата млечна серия на Corny. По такива места съм пълен със сладкотии, така че съм пробвал доста. Но определено Corny-то влиза доста добре когато си обезводнен, студен и силно се нуждаеш от бързи калории.

IMG_3545

Борис, който ни беше жокера, пристигна съвсем скоро и навреме да ни прибере. Преди това упътихме около 12345 голфа, които спряха до беседката да ни питат на къде е Марциганица и защо има табела "Частна собственост". Каква е тая мания за там - не знам :)

IMG_3548

Равносметката по GPS накрая е около 9км ходене, което взехме за около 4 часа. Денивелацията е стабилна - над километър. На практика равно почти нямаше, освен последната част (относително казано). Теренът е много труден след последните бури. След "100" спрях да броя падналите дървета, които искаха заобикаляне или прекрачване. Дъждът прибави добра доза мазохизъм, който ми влезе като кокаин във вените :) Много добре ми дойде разходката и успя да ми проветри бубите в главата :) Дано Вера и Стоян да се прибрали със същия оптимизъм, с който се движеха нагоре - те могат да ходят до края на света и там ще питат - "E, няма ли още?" 😀

Снежни рилски езера

May 16th, 2015

Рилските езера ми попадаха на мерника от много време, но все не им идваше реда до сега. Този уикенд се оказа малко празен, а на нас с Димо не ни трябва много - "Айде на езерата!" рече той, и съдбата беше решена :)

Станах с успиване. Това взема да ми става коронен номер напоследък. Снощи уж си правих алармата, а се оказа че съм заспал с телефон в ръка и без аларма :) Няма време за закуска, но бърза координация по телефона уточнява че Димо е взел баници Не ми трябва много и запалих гумите за Самоков, от където да го пресрещна.

Пътят Ихтиман - Самоков е страшно зле. Дупки, в които се вижда геоложка карта на всички слоеве на шосето... а отдолу те гледа долната земя. Натоварено движение от тирове в двете посоки. Местни джигити, които си мислят че господ им е навигатор. Всеки път се заклевам повече никога да не минавам по този път. Но с леко закъснение към 9 часа бях на автогарата в Самоков, където направихме последен магазин. Взехме кроасани, да видим колко ще се надуят :)

Газ към Сапарева Баня. И още една "приятна" шосейна изненада - пътят до Паничище е в ремонт. Ама такъв ремонт, че с огромните камиони и багери се разминаваме на една боя разстояние. Грозна работа, но след само 20 такива километра и бяхме горе.

Актуалната синоптична информация е оптимистична:

IMG_3347

На лифта нямаше джан-джун човек и след 20 минути люлеене бяхме горе. Скочихме от седалката и пред нас се откри една гледка, която много добре познаваме. Уеб камерите се следяха в продължение на мнооогоо време :)

IMG_3349

Първо впечатление - лилавите минзухари! Ако си мислех че на Рай имаше минзухари, то тук им беше разсадника! :) Цветния килим лилавееше до края на света.

IMG_3357

IMG_3361

Второ впечатление - въх, има сняг! Аз никакво домашно не си бях написал за района и идвах за първи път. На уеб камерата се виждаше малко останал снежец, но нагоре си имаше и преспи. Запознатите хора се качваха със ските и бордовете. Имаше материал за мазохизъм от наша страна.

IMG_3367

Но пък покрай нас перяха нагоре и кифли обути в... някаква обувка, нещо средно между пантофки за балет и маратонки. Да го наречем - балетонка. За тях имаше още повече мазохизъм.

IMG_3370

Пътеката по която хванахме се движеше в дясно от лифта и хижо-хотела. В началото взе една хубава височина и от нея ни предостави супер панорамна гледка надолу. Снеготопенето беше придало стабилна доза калчица към преживяването.

IMG_3383

Езерата са 7 и никога не мога да им запомня имената. Най-долу се намира Долното. Единствено то от всичките беше в течно агрегатно състояние. Останалите бяха сковани от тежкия зимен лед.

IMG_3396

За нула време стигнахме в основата на Окото. От тук нагоре следваше един як снежен наклон, където за малко да се запъна като магаре :) Но кифлите се качваха, та аз ли няма да мога? За всеки случай си направихме една лека почивка-зарядка с хапване. Надморската височина и падналото атмосферно налягане беше надуло кроасаните като плажни топки.

IMG_3404

Баирът се оказа по-къс от колкото изглеждаше и само с 5-6 почивки бяхме горе. Гледката беше силно снежна. Изпод белия чаршаф се издигаха острите зъбери по ръба на циркуса. Езерата се разпознаваха като видиш широко равно поле. Надявах се за панорами в зелен и син цвят, но за тях бяхме объркали леко сезона :)

IMG_3417

По средата на трасето се намира хижа "7-те езера". Всъщност, коя е "Рилски езера", коя е "7-те езера", коя е "Най-яките езера" - не мога да ги оправя... Всички там ми изглеждат еднакви като соц хотели. Та, точно пред нея се намира Рибното езеро, което има проблем с цъфтежа на водораслите. Придават му един такъв осран червен цвят. Малко грозно ми седеше на снега.

IMG_3437

Стегнахме се и издрапахме последния баир. Преспите на места ме поглъщаха до над коляното, но си струваше. Размазахме се пред Окото. От там гледахме едни мравки които пълзят по долните склонове... следващите посетители. И ние бяхме като тях преди малко :)

IMG_3467

Връщането беше изпълнение волна програма. Кой със ски, кой с борд, кой по гъз.

IMG_3497

Добра разходка се получи. Целта беше изпълнена - махнах си Рилските езера от главата и от TODO списъка :) Красиво е! Представям си какъв кеф ще е през лятото, когато започнат да преобладават синия и зеления цвят.

Но някак си това няма да е моето място. Като ходиш не се препъваш в толкова камъни, колкото в хора. Фрашкано беше с народ. Представям си какво ще стане лятото, когато опашките пред лифтовете се извият като опашките за хляб преди 20 години. Или когато дойдат белите качулки август месец. Търсете ме в по-пустите местенца :)

Разделяй и владей – Виена – Ден 4

May 8th, 2015

Назад към Ден 3

Този ден беше запазен за двореца Белведере, след което - волна програма.

Помотахме се малко на закуска, но не защото дядката на пекарната беше изгубил от немската си експедитивност, а защото организирахме една малка изненада за довечера. Каква е тя точно - ще видите довечера! :)

До Белведере сменихме обичайните Х на брой транспорти. Локацията му е до централната жп-гара. Но районът въобще не прилича на гаров - всичко е чисто и лъщи. Бай Петкан яхнал моторната боклукосъбирачка неуморно прави тигели по алеите зад туристите.

IMG_2987

Дворецът е бароков и е построен за лятна резиденция на принц Евгений Савойски. Оказа се че входът не е включен във Vienna Pass. На мен честно казано не ми се даваха пари за още един Шьонбрун. Не си падам по такива места. Явно останалите - също, та пропуснахме изцяло вътрешния тур, но се поразходихме в парка.

IMG_3014

Тревата беше подстригана като с нокторезачка. Настилката на алеите беше вездесъщия чакъл и пръст, а тичащите хора бяха още повече. Ориентирахме се към ботаническата градина, която по площ надминаваше целия дворец и прилежащия му парк.

IMG_3029

Всяко дръвче си имаше надпис за вида и разреда (на немски), всяко стръкче трева беше каталогизирано. Някои специални заразавати растяха под метална мрежичка, да не ги кълват гугутките.

IMG_3037

Имаше едно много интересно черно цвете, което растеше във въздуха. Без корените му да докосват нищо, явно изсмукваше всичката му нужна влага от атмосферата. Беше поставено в стъклена оранжерия, та не успях да му изкарам хубава снимка.

Бамбуковата горичка, с която хранят пандите в зоопарка :)

IMG_3047

Беше станало към обяд. Всеки си имаше планове за следобеда, така че тук се разделихме. Уговорихме няколко чекпойнта напред във времето. Аз хванах към музеят на мъченията. Той се намира в противобомбено скривалище от втората световна война. Слизаш надолу по стълбите, а около теб звучат сирени за въздушно нападение. Атмосфера определено имаше :) Самия музей не беше много голям и в 10-20 стаи показваха инструменти за мъчение и восъчни фигури на възстановки. Из между читателите ми може да има някой със слабо сърце, така че ще ви спестя снимките :)

IMG_3054

Точно над музея на мъченията се намира огромната сграда на Haus Des Meeres. По време на войните тук е имало оръдия, защитаващи ключови части от града от въздушните нападения на съюзниците. Сега сградата помещава аквариумен комплекс. Билетът струваше €15 и излизаше от заделения ми бюджет, а и нямаше много време за размотаване тук. Исках да се кача на туристическите автобусчета които обикалят града и ти дават по-обширно впечатление за нещата.

Vienna Pass дава безплатен достъп до няколко от тези линии. Те са цветно кодирани и имат по десетина спирки всяка линия. Можеш да се качиш и слезеш навсякъде. Всичките имат допирни точки по центъра, а разликите в маршрутите са грубо както следва:

* червена линия - обикаля целия исторически център

* жълта линия - имперската линия - движи се по дворците

* зелена линия - ходи до по-зелените предградия на Виена

* синя линия - обиколка на Дунава

Сборния пункт на автобусите е сградата на народния театър.

IMG_3066

Тук изчаках Мира, Иво и Савина, които имаха желание също да се врътнат по бусчетата. Докато ги чаках разгледах сградата на парламента и парка срещу него.

IMG_3081

IMG_3080

Събрахме се с останалите и веднага се натоварихме на едно автобусче, което точно тръгваше. Вътре има аудио гайдове на различни езици, та докато те разкарват из града ти говорят интересни факти. Имперската казарма била построена през еди коя си година, но се оказало че архитектът е забравил да предвиди клозети в плана :) Едуард ван дер Нул бил архитекта на виенската опера, която е крайъгълна сграда в днешно време. По онова време обаче сданието се сторило много грозно и срещало неодобрение от страна на виенчани. Когато самия император Франц Йозив се възмутил от дизайна, това преляло чашата и архитектът си теглил ножа :)

IMG_3102

По едно време Иво се усети че сме се качили на грешния автобус. Искахме да хванем зелената линия, която да ни отведе до манастира Калнберг. Той се намира на един висок баир извън града и имало панорамна гледка към целия метрополис отдолу. Но ние някак си сме се качили на червената линия. Нищо де - обиколката си струваше! След 45 минути бусчето пристигна обратно на народния театър, където малко почакахме и се качихме вече на правилната зелена линия.

Бусът ни повози из китния квартал Гринзинг, който беше населен от сладки малки къщурки. Пое нагоре по един къдрав кълдаръм, където вече се намирахме във Виенската гора. Пътят беше насечен от стотици пътеки нагоре и надолу. Замириса на гора както си трябва! :)

Бусът спря на паркинга на Калнберг, където постоя десетина минути. За съжаление обиколката с червената линия ни беше изяла капацитета от време и нямаше кога да разгледаме манастира. Изтичахме набързо до панорамната тераса, където пощракахме малко и на бегом се прибрахме до автобуса :)

IMG_3127

IMG_3129

Пътят обратно не беше същия - минахме през Клостернойбург - китно селце на брега на Дунав. Всички селца наоколо са силно специализирани в производството на вино. Виното има историческо значение за региона. През 14-ти век манастирът почти е бил изгорен от пожар. Водата за гасене свършила и се наложило да догасяват пожара с вино :) Други от любопитните истории, които звучаха от аудио гайдовете бяха че когато Виена е била обсадена от турците, виното е дало такива сили на защитниците, че 200 души са отблъснали 20-хилядната османска паплач :) Може би има някаква истина някъде, но не знам точно къде :) Фактът е че османците са изравнили със земята града не веднъж, а два пъти. Позната история, нали...

IMG_3149

Минахме покрай Karl-Marx-Hof - жилищна сграда с непрекъсната дължина от над километър. Това е най-голямата единична жилищна сграда в света. Строена е в епохата на ранния социализъм, когато жилищната площ силно не е достигала. Има над 1000 апартамента, всеки с площ между 30-60 квадрата. Не е много, но е било достъпно, дори и за най-бедните. Наемът е струвал около 10% от заплатата, а водата е била безплатна в разумни граници.

IMG_3164

Обиколката с автобусчетата беше интересна, и ми се искаше да хванем и синята - дунавската - линия до следващата набелязана цел - Donauturm - дунавската кула. Но за съжаление минаваше 6 часа и нямаше как да се придвижим до Пратера, където беше спирката. Вместо това хванахме метро към Виенския Международен Център. И за да е пълен слогана "Разделяй и владей" - оставихме Савина и Иво, които мръднаха до центъра по магазините. С Мира кацнахме след малко на международния център, където се помещава централата на ООН.

IMG_3176

Районът е бизнес парк. Не си го представях точно така. Модерната стъклена архитектура правеше контраст с историческия център, където попивахме виенски въздух до сега :)

IMG_3184

IMG_3187

На тази панелка преброих над 30 етажа. Лично аз обикновено бих обединил думите "30 етажа жилищна панелка" в една дума - "гето". Но ситуацията тук не беше такава. Площадът отпред беше лъснат като сцената на народната опера. Гаражите бяха подземни и до тях се стигаше по сложна система от булеварди слизащи в тунели. Хора почти не се виждаха. Паркът зад сградата беше идеално подстриган и чист.

За нула време се добрахме до Кулата, където почакахме останалите. Събрахме се и - юруш нагоре! Кулата е висока 250 метра. На 150-тия метър се намират ресторант-кафе и наблюдателна тераса. На терасата има и установка за бънджи скокове :)

Поглед назад към индустриалния дунавски парк:

IMG_3207

Към Дунава и многобройните му канали, приютяващи яхти и корабчета. Имаше и такива от Русе :)

IMG_3210

Черния небостъргач на Donau City Tower 1. Височината му от 220 метра го прави най-високия небостъргач в Австрия. Пред него се вижда 30-етажната панелка. Долу и зад реката са светещите шарении на Пратера :)

IMG_3224

Паркът и алеята по която дойдохме от международния център.

IMG_3225

Очарователно! Слязохме долу гладни и последваха още шницели и дункел кругери :)

IMG_3231

Прибрахме се доволни, но вечерта още не беше свършила. Помните ли малката изненада, която приготвяхме сутринта? Рени точно днес имаше рожден ден :) Какъв по-хубав завършек на деня и екскурзията от това да ѝ изкараме акъла с една тайна торта сахер :)

Това беше! Няма да ви разправям за анти-културния шок като се върнах. Да си останем с хубавите впечатления! :)

Планът “Шъ” – Виена – Ден 3

May 8th, 2015

Назад към Ден 2

Днешния ден щяхме да го посветим на двореца Шьонбрун и околностите му. Станахме прилично рано, изръшкахме баничарницата и се натоварихме на трамвай 6. Днес беше понеделник и за първи път видяхме неприятната страна на Виена. Трамваят беше фрашкан до козирката, включително и с много интересни субекти. Като наркомани, бездомници и пенсионери, които си правят закуска и си режат чесновия салам на седалката... 15-те минути вътре ни се сториха като години, но най-после си направихме трансфера към метрото. Там нещата бяха малко по-поносими, но много се зарадвахме на свежия въздух когато излязохме на открито. Да отбележа - от тук нататък все по делнични дни пътувахме, и сутрин и вечер, но такъв фраш като понеделника не видяхме.

Кацнахме на Шьонбрун и малко се залюхахме от къде трябва да си вземем билет. Базовата обиколка на двореца (има няколко вида обиколки) се включва безплатно във Vienna Pass, но трябваше да си вземем безплатния билет от входа. На повечето места беше така.

IMG_2527

Шьонбрун е бившата лятна резиденция на династията на Хабсбургите. Обявената бройка от над 1400 стаи ми се стори доста пресилена. Всяка която видяхме има нейн собствен оприличаващ я стил. Така са назовани примерно Синята стая, Червената стая, Японската стая... Дворецът е обзаведен в стил рококо. Каква е разликата между барока и рококото? Барокът е тежък стил, опитва се да ти навре в очите могъществото на обитателите и да те смачка. Рококото е по-лек, разчита на естествената красота на нещата. Цветовете са по-светли, а окрасите и орнаментите не са толкова натрапващи се. Да не каже някой че сме некултурни простаци :) Златото естествено беше навсякъде.

В самия дворец снимането е забранено. Това ми се вижда малко тъпо, при условие че в нета е бъкано със снимки и филмчета за него.

Излизаме и се опитваме да намерим много важните градини на двореца. Ама то отзад всичко е парк и градина! :) Минаваме през романтичен тунел от лилави цветя ("Не са люляци!" ми шепне някой).

IMG_2543

Нататък почва един парк който може да бъде определен само с 2 думи - Немска Точност. Кестените са подрязани по конец. Храсти и дървета - няма стърчащи клончета :) Отделните секции на парка са разделени от 20-30 метра широки алеи. Настилките навсякъде са ситен камък и почва. Няма асфалт. Всъщност така беше в повечето паркове. Явно това е идеалната настилка за джогинг, понеже всичките паркове във Виена са пълни с тичащи хора. Ама наистина пълни! Ако се спрете някъде на едно място, за 10 минути покрай вас ще пробягат поне 100 човека. Мъже, жени, млади, стари... Виена яко тича! Който не може да тича, е хванал два бастуна и също къса маратонки с яко ходене. Такова нещо да видим някъде пенсионери събрани на седянка, да дървят политика - абсурд! Всички над 70 години са хванали бастуните и яко мачкат чакъла!

IMG_2570

Може би заради огромните алеи, но ми се стори че сянката в парка е малко кът. А точно днес слънцето беше решило да си покаже зъбките...

IMG_2571

Тук-таме между храстите прозираха интересни сгради - като парника с изложбата на палми.

IMG_2572

Или пък слънчевия часовник-календар-хороскоп.

IMG_2592

Времето отиваше към обяд, а ние се шляехме безцелно. Все още не бяхме намерили прословутите Градини, защото това което обикаляхме си беше просто "парка зад двореца". Също в дневния ред стоеше и зоопарка, който беше наблизо. Рекохме си да хапнем преди да продължим с плана. Мръднахме малко настрани в малките улички и в един безистен намерихме много уютно заведение. Както очаквахме - менюто беше само на немски, а със сервитьора леко се затруднявахме, но лека полека нещата се получиха.

IMG_2603

Наядохме се и потънахме обратно в парка. Окото ни хвана един пореден парник с интересната табела "Пустинна къща". Пуснахме се вътре, а то беше интересно! Още на входа имаше аквариум с Garra rufa - рибки които се хранят с мъртва кожа. Над него имаше табелка "Моля, пробвайте!" и как да и устоим! :) Гъдела беше огромен :)

IMG_2614

Експозицията нататък ни вкара в дълбоката пустиня. Кактуси, прерийни кученца, змии и гущери, пластмасови прозрачни тунели, в които да наблюдаваш щъкащите мишки...

IMG_2623

Излязохме и се вкарахме в зоопарка. Безплатния билет - от касата на входа. А вътре като се почна...

Виенския зоопарк има претенциите да е първия зоопарк в света. Имат всичко :) Гигантски панди, червени панди, пингвини, слонове, бели мечки, носорози...

IMG_2649

IMG_2653

Но не толкова разнообразието ме впечатли, колкото начина по който е представено. Посетителят излиза от ролята на наблюдател и влиза в ролята на участник. Решетки рядко се виждаха. В някои биоми можеш да влезеш (примерно в дъждовната гора), други да ги видиш отгоре и отдолу (аквариума на пингвините). Имаше много интерактивни елементи. Някой да е разфасовал пингвин? Е, сега можете да го сторите :)

IMG_2697

IMG_2706

За по-малките имаше супер много интересни неща. Под поляната на зайците бяха прокопани малки тунели, където да влезеш и да покажеш глава в пластмасов купул по средата на поляната. Имаше и мини воден парк, който да ти демонстрира водните съоръжения, които са се ползвали в техниката през вековете. Архимедов винт, бент, водно колело...

IMG_2733

В дъждовната гора се поразходих по индиански мостчета и влязох в пещера, където прилепите летяха навсякъде около мен. Не било толкова страшно :)

IMG_2747

Зоопаркът ми взе акъла. Сериозно, Виена си заслужава да се посети, дори ако единственото нещо което видите е зоопарка! :)

IMG_2798

Терариуми, аквариуми в които посетителя минава през прозрачен тунел.. През две минути си вдигах падналото чене.

IMG_2812

Но денят напредваше, а имахме още неща пред нас. Градините (които все още не бяхме намерили) по разписание затваряха към 5 часа, значи беше време да се стегнем и да преминем в малко по-експедитивен режим. Обратно в парка и хванахме нагоре по едно възвишение. От горе гледката беше добра.

IMG_2861

На върха на баира стоеше Глориетата - триумфална арка-паметник. Император Франц Йозиф I си е ял там закуската. В днешно време вътре има кафе, а горе - тераса с наблюдателница.

IMG_2859

Изкачването на 60-метровия баир ни беше поуморило малко, но това не ме спря да изтичам по стълбите до терасата :) От горе се разкриваше прекрасна гледка към урбанистичния хоризонт на Виена във всички посоки.

IMG_2871

Времето беше сериозно напреднало. Не можахме да намерим прословутите Градини. Така става като тръгваме без да сме си написали домашното.

Метнахме се на метрото и - към Пратера. Мира имаше препоръка да хапнем там на вечеря, където печените наденици се продават на килограм, а бирата се пие директно от маркуча! :)

IMG_2899

Естествено, не пропуснахме да се качим на оригиналното и истинско Виенско колело. Гледката беше супер. Виена въобще има доста стърчащи сгради и наблюдателници от където да зяпате надлъж и на шир. По-куриозното беше, че съседната кабинка на колелото имаше маса за романтична вечеря за двама :)

IMG_2927

Отгоре се виждаше целия Пратер, та си заплюхме няколко влакчета, на които да се качим. Иначе Пратера е панаир. Свикнали сме на такива от България. Блъскащи колички, пушкаджийници... не си го представях точно така :)

IMG_2957

Оцелелите след Бумеранга :) Това е едно влакче, което се изстрелва по подковообразна релса, като пътьом се обръща няколко пъти надолу с главата. И като стигне до края го прави същото, само че - в задна посока с гърба напред :)

Хапнахме на едно място, където се опитаха да ни ударят със сметката. Ама те не знаят с кого се захващат :)

Тук с Вера и Рени решихме да се прибираме, а другите отидоха да се пуснат пак по центъра към Св. Стефан. От пратера хванахме влака и с 1-2 смени бяхме вкъщи.

Много колоритен ден. От големите неща най ме впечатли зоопарка. Това е пример как трябва да се правят нещата. Не се иска много усилие или средства. От малките неща ме впечатли как всичко живо излиза да тича в парка. Виенчаните изглежда се грижат за здравето си, а и наистина - не видях тлъсти хора освен американските туристи.

Педометъра на Савина показваше че за деня сме навъртяли към 15 км пеша, а болката в краката го потвърждаваше. Маратонките още се държаха! :) Програмата за утре беше малко по-лека, но за да стигнем до нея, първо трябва да ударим един хубав сън.

Напред към Ден 4