Момини Гърди

August 28th, 2015

Връх Момини Гърди се намира над Старозагорските минерални бани. Името му произлиза точно от външния вид на терена, погледнат от Баните :)

От доста време гледахме за една разходка на там. Преди няколко месеца имахме един опит за изследване в тази посока, който беше осуетен поради непристъпната джунгла. Бяхме тръгнали в едно кално и мокро време и това също малко допринесе до неуспешния край.

Събота се очертаваше същия валежен климат, но хъса ни беше повече :) А и имахме идея да заходим от към Сулица - по друга пътека от друга карта.

В Сулица ни посрещна лек ръмеж. Имахме около километър кърски път. Почвата беше глинеста и се лепеше по обувките. Порастнах поне 20 сантиметра височина. Онзи деншните изпепеляващи жеги ми се струваха абстрактно понятие на фона на лекия дъждец, който ни миеше физиономиите.

IMG_5670

След половин час излязохме на поляна с ловджийско чакало и хранилка. От тук пътеката трябваше да направи чупка и да влезе в гората.

IMG_5684

Само че пътека - йок :) Обследвахме линията на дърветата. Тук-таме като че ли се виждаха малки пътечки, по които са минавали животните. Но всичките тези се разсейваха и изчезваха след няколко метра навътре. Почти се бяхме отказали, но с един напън успяхме да пробием храсталака. Влязохме в борова горичка, през която се вървеше малко по-лесно. Почти успяхме да си върнем надеждата, когато след 20 метра се озовахме в поредната джунгла. Дъждът беше спрял, но мачетето на Сашо изтърсваше двойно повече вода от дърветата :)

Следващите 500 метра бяха мъка. М-Ъ-К-А. Взехме ги за час и нещо. Имаше акробатика. Имаше патешко ходене. Имаше псуване. Имаше трески забити в пръсти. Само пътека нямаше. Опитвахме се да следваме следата от картата, надявайки се че все някъде ще намерим по-проходима част от нея. Такава нямаше. Явно картата беше стара. От тук човек не беше минавал с години и природата си беше взела всичко обратно. Няколко пъти си мислехме да се откажем. По нас нямаше сухо място. Тъч скрийна на GPS-а ми вече отказваше от влагата, която се беше събрала по него. Но да оставим резултата 2:0 за Момини Гърди? Не :)

Тук-таме намирахме малки полянки с отсечени пънчета. Имало е човешка дейност тук. Но съдейки по мъха върху пъновете, който беше дебел два пръста - не е било хич скоро. По едно време наклонът се успокои и вече ходехме почти по равно. Стигнахме малка поляна с много старо огнище. Намираха се няколко шишета. Стъклени! На дъното на едното успяхме да разчетем "БДС 1987". Чувствахме се като археолози :)

IMG_5681

Вече си мислехме да наречем това "върха", да му теглим 10 майни и да си ходим. Но като че ли видяхме лека пролука напред. Почти като тунелче в храсталака. Хванахме го така на майтап и - о, чудо! - след 10 метра стигнахме нещо, което не очаквах да намерим - котата!:)

IMG_5679

Вече съвсем бях отписал това начинание, но все едно пресякохме финиша с гордо вдигнати глави :) И точно до котата намерихме и единствената туристическа маркировка, която видяхме за деня.

IMG_5680

Някой ако не вярва - ей на :)

Последва час храстолазене обратно. Като се върнахме Сашо си е пуснал трите части на Рамбо. Гледал ги и вика че Рамбо ряпа да яде с неговата скромна джунгличка, в сравнение с нашата :)

Имаше известна доза кеф, че намерихме това, за което бяхме тръгнали. Разбирам какво се е случило с пътеката - гледки от върха няма, районът не е особено атрактивен. Няма данни за крепости, които да привличат иманяри. Няма хорски мерак и всичко се връща обратно към дивото състояние. Което не е зле, ако сте тръгнали за по-непосещавани местенца. Имаше елементи от типа "blast from the past" с находките, които се намират горе. Усещането че ходиш по места, по които човешки крак не е стъпвал от години е доволно.

Кечи Кая, Козник и Родопската Шипка

August 16th, 2015

Крепостта Козник се намира в местността Кечи Кая близко до Рудозем. Около 14-ти век е охранявала пътя от Беломорска тракия към Горнотракийската низина. В настоящето не е останало много от крепостта. Все пак изцяло разкрит е поне един каменен зид, широк 2 метра. Доста от "крепостите" и толкова нямат :) Според легендите Ерим Папа е пазел там безчетни златни съкровища, и следователно - всичко е изръшкано от иманярите. Въпреки това разходката до там беше много доволна - предоставяше много гледки и места за почивки.

Организацията започна отдавна, когато Сашо вкара идеята да направим един уикенд на вила "Козник". Тя се намира в подножието на Кечи Кая и щеше да е идеалната база за разходки нагоре с разпивки надолу. По пътя ни валя страхотен дъжд, където субаруто на Антон за малко да демонстрира как се трансформира в подводница :) Освен това от всичките дни в годината уцелихме точно някаква Богородица, та около Бачковския манастир имаше 10 километра задръстване. Така е, нали християнската религия се проявява по празници...

Потопът който ни изпра след Чепеларе успя да вдигне няколко апетитни мъглички, заради които спирахме неведнъж.

IMG_5484

Към 15:30 след половин час як офроуд бяхме на вила "Козник". Там черния път свършва в беседка с чешмичка и нагоре почва туристическия маршрут. Тук още не беше валяло, но зад баирите се чуваха гръмотевици. Рекохме да хванем пътеката, докато не се е отворило небето.

IMG_5503

Схемата на маршрута даваше някаква представа, но... не можаха ли да принтират по-сносно изображение? Нагоре маркировката беше в подобно състояние. Къде я има - надраскани зелени стрелки със спрей. Тук-таме - табелка. Табелките обаче сочат няколко обекта, а пътеката е една. Разположението им беше по места, които не се забелязват от посоката на движение. Един път уцелихме разклонение за село Върба (маркирано!) и когато се зачудихме и взехме да се връщаме, чак тогава от този ъгъл видяхме следващата табелка за Козник. Въобще - за реализацията на пътеката им пиша Среден, а за ентусиазма - Добър! :)

IMG_5516

Най-добрата маркировка, която можете да хванете е един черен електрически кабел. Движи се по пътеката през цялото време, чак до края, където стига до една... лампа :) Някой е прекарал 2 километра кабел по дърветата за да захрани една крушка, осветяваща скалата. Среден за реализацията и Добър за ентусиазма! :)

IMG_5520

По маршрута нагоре има 4 беседки. Единствената вода обаче е долу на паркинга. Всяка беседка е сложена на място с добра гледка към долните ридове, към Рибница и Рудозем.

IMG_5524

Дължината на пътеката е около 1 км, а денивелацията - около 250 метра. Наклонът си е стабилен, ходи се в предимно широколистна гора на сянка. От погледните места на далечните била се съзират кацнали други беседки, явно части от други маршрути?

IMG_5532

След половин-един час разходка успяхме да изгубим половината група от пушачите :) Със Сашо и Живо излязохме горе - на Двата Братя - две скали, застанали като стражите на Родопите.

IMG_5541

В скалите имаше няколко естествени скални ниши. Някои от тях даваха началата на малки пещери. Едната изглеждаше много любопитно, все едно скалата е куха.

IMG_5543

И тук започват изкопите на иманярите. Дупки имаше навсякъде. Части от инструменти бяха захвърлени по скалните ниши. Наблизо беше беседка №4 и откритата част от каменния зид. Не ми се видя особено впечатляващо, на фона на красотите които ни заобикаляха.

IMG_5558_59_60_tonemapped

Слязохме до вилата за да изпълним втората част от плана - а именно, стабилното хапване и пийване :) За да не ви дразня - ще ви спестя гледки и описания на деликатесите, които се извадиха. И на огромната оранжева котарана, придаваща цвят на мястото :)

IMG_5572

Другата сутрин точно бяхме влезли в режим на мързел. Въобще не ни се тръгваше, но... седмицата се върти. Слязохме до Рудозем да видим има ли нещо останало от празника. Вчера имали празник на града с панаир и скара-бира и всичко както си му е реда. Заради него бяха отцепили някои улици, заради което отцепване пък бяхме минали през една фабрика. Тя много ни хвана окото, та по-добре да покажа:

IMG_5638

Все едно машината на времето ни беше оставила по погрешка в 1960-та година. Рудозем има индустриален облик. Дори сградите около общината са едни такива - широки, ниски, с обширни пространства помежду им - все едно бивши производствени цехове :) Въпреки лудницата покрай вдигането на панаира, имаше една нотка на спокойствие, която много отчетливо се усеща когато дойдеш от големия град.

IMG_5652_3_4_tonemapped

Тук пътищата ни със старозагорската група се разделиха. Тяхната логистика щеше да ги прекара през Кърджали (и за по-напряко - през Златоград 😀 ), а пък аз реших да се върна по почти същия път. Гергана ми беше препоръчала пътя през Полковник Серафимово за Смолян. А и аз исках там да видя едно място, известно като "Родопската Шипка". На връх Средногорец през 1912-та година (Първата балканска война) е била проведена решителната битка, която е освободила родопите от османско иго. В памет на жертвите на върха е издигнат паметник и мавзолей, до който се достига през кратък пасаж от стъпала.

IMG_5667

Мястото беше почти безлюдно. Плочките бяха обрасли с дебел зелен килим, който вдигаше свежи аромати на всяка крачка.

IMG_5661

На четирите стени на паметника имаше плочи с кратки текстове. "Не забравяйте идеала на българския народ -обединение на племето ни-". Хубав завет, който май не е достигнал до много хора... Костите в мавзолея сигурно биха се въртяли като пумпали в гроба, ако можеха да видят какво става с България, за която са дали животите си.

За мен последва два часа прибиране през китните родопски пътчета. Ако не знаете, в село Фатово имат - цитирам табелата - "ЧАСТЕН АГРО-ФИТНЕС КЛУБ"! 😀 Сега съжалявам че не спрях да го щракна 😀
Спретнахме си чудесна разходка под наслов "непознатата България". Много такива места има, и винаги е кеф да намериш нови.

Априлци – Марагидик – х. Тъжа – изкъртване по Марагидишки

August 9th, 2015

Със Сашо отдавна замисляхме една разходка. Все нещо изникваше и тя няколко пъти се отлагаше, до този момент:

[11:19:05] Freki: Planina sybota
[11:19:10] Freki: ?
[11:19:49] Ivan Petrushev: да!
[11:19:54] Ivan Petrushev: къде
[11:20:09] Freki: Botew ot sewer
[11:20:11] Freki: ?
[11:20:20] Ivan Petrushev: приема се

И така започна една организация. Аз през цялото време си мислех че идеята е наистина да отидем до Ботев през хижа Плевен, а пък Сашо ме сюрпризира че имал предвид през хижа Тъжа. Това надигна много вежди от моя страна, понеже километрите там минават в големите двуцифрени числа. Но той беше твърдо на идеята, че през Плевен ще ни е прекалено лесно и няма да ни е интересно :) Ентусиазмът беше голям, но реалистично го виждах да идем най-много до Марагидика и да слезем от там пречукани. Което пак щеше да е готина разходка и така се получи в крайна сметка :)

4:00 часа сутринта. Аларми звънят, вежди се мръщят. Хич не съм гладен, но си правя царските принцеси. Щеше да ми е нужна много енергия днес.

5:00. Багажът е стегнат и натоварен. Паля и хващам пътя. Контролно обаждане до Сашо и Видето. Планът е да се чакаме на центъра на Априлци.

6:00 Почвам да катеря Беклемето, а на изток се заформя уникален изгрев. Облаците препускат над главата ми и ми устройват гледка за милиони. По едно време всичко отгоре ми беше един огромен ягодов захарен памук. Но на пустия път няма една отбивка, където да спра да направя някоя снимка. На всичкото отгоре по завоите пред мен караше един бавен черен голф. Не вярвах че думите "бавен" и "голф" могат да се употребят заедно в едно изречение - ама на... Изгревът продължаваше да се развива и да изнася представление, достойно за Холивудска драма. Най-после успях да спра на равното отгоре и да хвана развръзката:

IMG_4810

IMG_4813

Слънцето се вдигна над главата ми, а заедно с него започнаха и мъглите. Имаше отбивки за наслада на окото!

IMG_4817

8:00 успяхме да се съберем със Сашо и Видето. Рекомбинирахме се в едната кола и хванахме да довършим асфалта нагоре от Острец. След 5-6 километра намерихме една готина поляна, където преминахме в пешеходен режим. В началото пътя караше успоредно на дерето на река Острешка. Имаше спрели коли навсякъде, и съответно всяка полянка беше окичена с палатки. Кебапчетата се печаха от сутринта.

IMG_4825

След километър готината пътека се изроди в стръмен сипей. Все още бяхме на сянка в гората, но количеството на прахоляк и камънак беше доста над търпимото. Наклонът беше убийствен и почивките се нижеха. Все се надявах че ще получим някой друг равен километър, но... Явно цялата денивелация беше събрана тук. Следващите 2 километра бяха много неприятни. Камъните от сипея бяха нестабилни и ходенето беше мъка. По време на спиранията за почивките едвам седяхме прави. Изкарах от ръкава си всичките мотивиращи жокери, че имаше сериозна опасност да свършим разходката по-бързо от предвиденото :)

IMG_4830

Цитат на Сашо от по-късно: "Ако някой ми беше казал, че ще се качим там горе, никога нямаше да се качим" :)

Стръмния сипей продължаваше, а ние даже още не бяхме пресекли условната граница на парк Централен балкан. Надявахме се по пътя да намерим чешма. Искахме да заредим вода и да хванем нагоре през Марагидика без да се налага да ходим до хижа Тъжа. Планът все още беше да ходим към Ботев, а по билото беше ясно че вода няма да има. Няколко пъти пресичахме широк черен път. Но не знаехме колко ще ни забави и дали въобще ходи до горе, така че продължихме да лазим по маркираната пътека. Гледките бяха кът, а и то на всяка крачка очите бяха приковани надолу в търсене на следващата сигурна стъпка... Много изнурително изкачване.

IMG_4835

Стигнахме до началото на парка. Първата радостна изненада за днес - чешма!!! :)

IMG_4836

Тодор да е жив и здрав, все с хубаво го споменавахме :) Спряхме се за петнайсет минути, хапнахме. Имаше готини пейки с масички - първите които виждахме до тук. След 2 часа и половина ходене, това беше първото хубаво нещо, което виждахме. Хич не ни се тръгваше... Но си рекохме че малко остава и айде - нататък.

IMG_4838

Вече надкачвахме 1500 метра и скоро излязохме от гората на откритото. Изля се обилно количество крем против слънце - Видето направи Сашо като блек-метъл вокал :)

IMG_4839

Най-после изкачването свърши и пред нас се показа гледка. Отпреде в една долчинка беше хижа Тъжа, зад нея беше старата неработеща хижа Мандрата, а отпред на цялата композиция беше цъфнал голям богат... хотел. Така ни казаха пичовете от паркова охрана, които си бяха паркирали бялата джипка отпреде му. Явно пазеха някой да не открадне хотела.

IMG_4844

В дясно ни се намираше едно малко хълмче, на километър зад което беше котата на връх Марагидик. Или поне ни се стори "малко" преди да почнем да го катерим. На вид наклонът си беше полегат, но си беше 300 метра изкачване. Километрите сипеи до тук ни бяха разказали играта. Тук Сашо поиска да го цитирам точно за блога, но ако го направя, ще трябва да сложа няколко червени точки за непълнолетните читатели :) Общата идея беше че бил извършил болезнена копулация със себе си, помъквайки тежката раница с половината къща на гърба си :)

Вече виждахме пред нас билото от Марагидик през Юрушка грамада и Параджика.

IMG_4853_4_5_tonemapped

Станцията на връх Ботев изглеждаше на една ръка разстояние. Аха-аха да я пипнеш. Само че километрите бяха над 10, сложи ги - 20 с връщането. Гърбиците които трябваше да минем изглеждаха като Марагидика, който ни мъчи до сега. Направихме една преоценка на плана. Нямаше начин да идем до Ботев и да се върнем. Единият резервен план беше да се разпънем да спим някъде по средата на трасето. Но пичовете долу в белия джип 100% имаха един акт с нашите имена отгоре, който само чакаше да се случи. Другият резервен план беше да идем до хижа Тъжа и да спим някъде около нея. Натам отивахме, но първо си дадохме един час кефене на върха :)

Кефът да си свалиш обувките и да се размажеш на поляната! Надморската височина беше 1900 метра и беше върхът за днес.

IMG_4856

Гледката под нас беше царска! Махалите на Априлци се бяха разтлали от единия до другия край на хоризонта като мартеничка от червени и бели покриви.

IMG_4864

Поглед надолу към хотела и си спомняхме напъна с последното изкачване.

IMG_4865

За всеобщ кеф излязоха едни много фотогенични облачета.

IMG_4871

По-късно получих укори че не съм снимал тревички, та прилагам този фото-материал в опровержение на същите :)

IMG_4870

 

Остри зъбери изникваха от земята на Северния джендем.

IMG_4887

Не ни се тръгваше, но трябваше. Имахме още неща за вършене през деня. Не беше много ясно къде ще спим, така че подкарахме се надолу по-експедитивно. Долу пък до гъзарския хотел, точно пред бялата джипка на горските се изсипа един керван от други джипки и си устроиха паркинг. Толкова за забраната за МПС-та на територията на парка. Въобще наоколо с колко джипки, ATV-та и мотори се разминахме... не е истина. Искам да видя как паркова охрана спира да охранява парка от туристи и почва да го охранява от истинските джигити!
От кервана се изсулиха една сюрия деца и кифли по модни шалчета и токчета и се втурнаха да "покоряват върха"...

IMG_4892

Слязохме до хижа Тъжа. Хижата е кацнала по средата на един от безбройните склонове наоколо. Сградата е малка и неугледна отвън. Отвътре изглеждаше малко по-сносно, а се виждаше че и са правили някакъв ремонт на дограмите.

IMG_4894

Размазахме се на поляната да починем. Отпред естествено имаше джип-паркинг. По едно време дойдоха и моторджии. Бирата беше топла, лещата беше разреждана няколко пъти, а пилешката супа - все едно аз съм я правил. Не ни хареса хижата, а и контингентът който се заформяше там не ни беше по вкуса. Хижарската котарана беше кисела и ми разписа автограф на ръката. Решихме че няма да го бъде тук за вечерта. Наоколо теренът беше само в стръмни склонове и не изглеждаше примамливо нито за палатки, нито за хамак.

IMG_4903

Рекохме да хванем обратно по пътеката и да се оглеждаме за подходящо местенце. Какво ти оглеждане - гледахме си в краката! :) Защото сега километрите сипей трябваше да ги слезем обратно. Който си мисли че слизането е по-лесно от изкачването... :) И за да са по-интересни нещата, на няколко пъти бяхме стабилно опрашени от мотористи, атв-исти и прочие моторизираната сган.

IMG_4912

Тук или маркировката леко фейлна или за изкачване и слизане бяха предвидени отделни пътеки. По едно време едни пирамидки ни вкараха в една такава джунгла, че... имаше много псуване. Видяхме гроба на Чочо.

IMG_4915

Най-после слязохме долу до реката. По-надолу имаше доста къмпингуващи, така че все някъде тук щяхме да си намерим място. Часът отиваше към 18, а цялото слизане почти беше изтрило чувството ни за хумор. Бяхме гладни, жадни, скапани и изгорели :) Единственото ми желание беше да стигна до реката и да си натопя краката в нея :)

Съвсем скоро си намерихме равно и достъпно място. Лагерът за нула време беше вдигнат и краката - натопени в реката! :)

xxx

Изкараха се деликатесите, опънахме всичко на един камък като маса. Устроихме си много блага вечеря под звуците на ромолящия поток.

IMG_4931

Не ни трябваше много и за нула време се трупясахме. За сефте ми се случва да си легна преди 23 часа, но много се изкъртихме през деня.

IMG_4938

Тази вечер съм спал като заклан към 11 часа и това ми беше един от най-качествените спанета, които съм имал до сега. Имаше едно леко пробуждане към 2 часа сутринта, колкото да видя че има още много време и не трябва да ставам още :) Имаше дефолтното събуждане от вътрешния часовник към 7 часа. Чудех се дали да ставам, ама си рекох да не се занимавам с глупости. И така до 10 без нещо, когато и другите се размърдаха :) Обикновено винаги към 5 часа гората се събужда и всякакви досадни гарги почват да писукат. Но днес или нямаше такива, или съм бил прекалено заклан да ги отразя.

Закусихме стабилно. Не ни оставаше много път до колата и за нула време бяхме долу. Малко кафе и сладоледи в Острец за финал на експедицията. Търсехме мол, но още не са направили. А пък имат чудесно местенце между казиното, гранд-хотела и трите кръчми. По конете - и в къщи...

Беше си изкъртване. GPS-ът казва че сме изходили над 14 км с около 1000 метра изкачване и слизане. Уж не изглежда като страшно число, но теренът беше гаден. Стръмните сипеи и камъни те държат постоянно на шрек. Моторджиите те прашат. Гледките са чак накрая и до там няма какво да те мотивира визуално. Определено не бих повторил точно в тази посока. Следващия път ще пробваме през хижа Плевен като нормалните хора :) Но пък всяко изкъртване си има положителна черта - то е тренировка за следващото! :)

Бира на Амбарица

July 27th, 2015

От известно време медиите гъчеха яка реклама на Фестивала на боровинките на хижа Амбарица. Аз принципно не си падам много по културно-масовите дейности. Обаче нямах по-добра идея за уикенда, а и се оказа че и други приятели ще ходят. До последния момент бях на кантар, когато с Краси успяхме да се навием взаимно. Чатът във фейсбук имаше следния вид :)

KK> реши ли къде ще ходиш събота и неделя
Ivan> миии май на Амбарица, ама за сега се клати работата
KK> :) хижа ли беше това
Ivan> да, ще има някакъв фестивал с някакви боровинки
KK> къде се намира
Ivan> между Сопот и Троян
KK> аре да ходим :)
Ivan> идваш ли 😀
KK> ми да, що да не :) разбрахме се

Главната част от човекопотока към Амбарица щеше да се качва от към Троян, от където пътя е по-лесен. Ние решихме да избягаме от тълпите хора през сопотския лифт и хижа Добрила. От там нагоре трябваше да отсеем и последния 1% от масовката през връх Левски и от там да се спуснем към хижа Амбарица. Не много лек маршрут с дължина около 10 км и на места наклони до 25-30%. Но и също така несравнимо по-зрелищен и възнаграждаващ от алтернативите :)

Към 9 часа се събрахме с Краси и Рая на сопотския лифт. Аз се забавих малко да мина да взема крем за слънце. Всеки има поне по 10 такива вкъщи, които винаги се забравят там и така колекцията расте след всяка разходка :) Забавянето ми се синхронизира с голямата принцеса, която Краси унищожаваше докато ме чакали :) Но пък и по-добре - изпуснали сме за малко голяма група хора, които тръгнали нагоре. За нас опашка на лифта почти нямаше. Всъщност имаше само един човек, който един обаче ми свали ченето :)

IMG_4512

От него Джони Деп е откраднал идеята за индианската шапка на Тонто от The Lone Ranger :) "Това ми е дружката - с мен покорява планини, с мен ходи на плаж и т.н." споделя човека :) Разчекнах го от въпроси за гаргата, ама лифтаджиите ми се сопнаха че нямали цял ден и въпреки очевидната липса на опашка, трябваше да се качваме.

20 минути на седалката и бяхме горе. Образувахме малка групичка, с някои от които си правехме моабета чак до Амбарица. Участъкът непосредствено след лифтовата станция е неприятен. Слънцето жули, пътеките са прашни сипеи, а наклонът е убийствен. Но пък гледките са веднъж и имаме чувството че целия свят е в краката ни.

IMG_4521

Нижехме почивките както будиски монах - броеницата :) Пестяхме си силите и се наслаждавахме на географията на страната. Бяхме на около 1500 метра височина, под нас се беше разтлало Карловското поле. В дъното зад седлото на Средна Гора погледът стигаше чак до язовир Пясъчник, който отстоеше на около 35 км от нас.

IMG_4528

След около час близане на прашния път стигнахме горната лифтова станция, от където пътя за Добрила беше равен. Вече се дишаше по-лесно. Тук-таме ни застигаха отделни групи, след това и ние ги застигахме :)

IMG_4541

За хижа Добрила няма какво да говоря, освен че е хотел-ресторант на 1800 метра височина. Поне сянката отвън беше добра и не ни зимаха наем за пейките, та ударихме една почивка. С Краси си делнахме една бира, а от някъде излетяха едни филета Елена и деликатеси от козе сиренце... :) Настроението беше възстановено и малко след обяд хванахме нагоре към върха.

IMG_4567

До него имахме към 300 метра денивелация със стабилен наклон. Групите покрай нас оредяха. Масовката беше за разходка до Добрила, а и повечето за фестивала тръгнаха по лятната пътека за Амбарица, която подсича върха от северната му страна. Аз имах една паралелна уговорка с Цвети и Жоро. Те се движеха с друго разписание и очаквах всеки момент да ни задминат. Обхватът се губеше постоянно и единственото което чух за тях беше едно "М-тел ще предаде на абоната". Това ми носеше много информация - бяха станали, бяха извън Пловдив, движеха се някъде по маршрута и евентуално все някъде щяхме да се намерим :)

IMG_4581

Почивките летяха по-бързо от броеницата на будисткия монах, а в тях ние се отдавахме на щракане. В далечината мярках хижа Дерменка. На нашата пътека се беше разпънало стадо крави и коне. От някъде изскочи едно овчарско куче и стиснах зъби със "Ей сега си **** *********!" То пък се оказа първото неагресивно овчарско куче което виждах и само въртеше опашки наоколо ни.

IMG_4591

Тук някъде Рая се сдоби с фен клуб, който тръгна след нея, а ние - с чеверме за довечера :)

IMG_4615

IMG_4617

От към Ботев се появиха малки фотогенични облачета да развалят скуката на синьото небе. Вече ми беше омръзнало от слънце, а 30-тия фактор кремче ми се струваше слабо.

IMG_4625

Наклонът ни мореше, а катраните и никотините бягаха уплашено от дробовете на пушачите :) Ушите ми горяха и съм сигурен че моите хора вече обмисляха предателство със случайно наръгване на нож в гърба ми и изхвърляне на трупа ми в някое дере :) Последните 200 метра бяха безкрайни, а аз впрегнах всичките си трикове за мотивация :)

IMG_4639

С един Кралимаровски напън се вдигнахме до горе и се размазахме на връх Левски на 2166 м.н.в. Безкраен е кефът да си събуеш обувките и да почувстваш тревичката между пръстите на краката. Това е като да стъпваш по пясъка на плажа на морето, ама по-яко :)

IMG_4645

Разпънахме чаршията и му ударихме една яка почивка. Температурата беше около 20-те градуса, полъхваше ни лек ветрец - рахат! Една от целите ми на разходката беше да избягам от изпепеляващите жеги в Пловдив и тук намерих точното място за това. Унищожихме малко храна и вода, да си върнем обратно усмивките по изтерзаните физиономии :) От Цвети и Жоро все още нямаше и следа, а като ги знам как яко ходят очаквах до тук да ни изпреварят поне 10-15 пъти... Обхватът ми беше все толкова зян. Ама с целия човеко-поток който се изсипваше наоколо в момента въобще не ги мислех.

Починахме яко чорбаджийската и хванахме надолу. Пред нас беше Малка Амбарица, от която надолу към хижата пътеката цепеше направо през Дългия Дял. Вече имахме и пряка видимост към нещо като летателната площадка на извънземните, което като се приближихме се оказа че е палатковия лагер :)

IMG_4649

Ако си мислехме че до тук на изкачване ни е било зор, слизането беше още по-убийствено. Наклонът беше доста по-значителен (GPS-ът казва 25-30%!), а слизането винаги е по-изплезващо от изкачването. Хижата поне вече се виждаше аха-аха да я пипнеш. Което значеше че ни чакат най-много още три часа път :)

IMG_4652

Тук някъде дойде една капка обхват и се свързах с Цвети. Били хванали лятната пътека от Добрила и разговорът протече горе-долу така:

Цвети: Пристигаме на хижата, вие къде сте?
Аз: Слизаме от върха, още два часа и сме при вас.
Цвети: Ъ? Къв връх, ве?

😀

IMG_4676

Зверското слизане от Малката Амбарица скоро придоби по-айляшки измерения и наоколо почна да става населено. До сега се низахме сами, а вече хора от фестивала почваха да щъкат наоколо - така на разходки. Разминахме се с един местен чичка тръгнал към Марковата дупка. Спътници му бяха Милка и Белка - конят и кучето :) Баща му едно време имал стадо наоколо. Било му скучно долу на фестивала и се изнесъл нагоре да си припомни тоя край. "Много хора на хижата", вика, а в погледа му чета един лек упрек. "Един младеж издъхнал още долу в началото на пътеката. Качих му багажа с коня, какво да го правя. Не го познавам."

Пожелахме си лек път и налегнахме последния участък пред нас. Следващата изненада бяха скакалците тук. Бяха навсякъде и бяха огромни. Толкова дебели, че чак не могат да скачат :) Сериозно обмисляхме идеята да напълним една раница и да ги метнем на скарата долу като местен деликатес :)

IMG_4691

Наближихме палатковия лагер и тайно се надявах да не е това. Не знаех как е организацията, ама аз лично никога не бих опънал палатка на билото на вятъра и пека... Пък и още повече че бях с хамак :)

IMG_4696

За радост изглежда регламентът за палатките не беше толкова стриктен и палатки имаше буквално навсякъде - включително и в непосредствена близост до хижата. Изненадата беше че има и хамачен лагер :) :) :) Толкова много хамаци не бях виждал през живота си :) Горичката под хижата беше буквално превзета.

IMG_4697

Часът беше около 6. Бяхме много радостни че пристигнахме, но имахме една точка в дневния ред, която трябваше да се изпълни възможно най-бързо. Бирата! Въпросът със скара-бира беше уреден адекватно с няколко - достатъчно на брой - сергии, където се продаваха. За скарата се чакаше малко, но бирата директно се вадеше от бидона със студената вода :) Бях много скептичен дали ще имат достатъчно бира за 600 човека - оказа се че имаха :)

IMG_4699

Пльоснахме се на тревата, а животът с по една биричка вече изглеждаше мноооогооо по-красив! Еленските филета пак излетяха от някъде и скоропостижно си направихме подкрепителния пункт :) И за да е пълна програмата - от някъде ми се появи половин черта обхват и успях да се свържа с Жоро. Къде сте, ве? Тука сме, ве :) Я наляво, я надясно, а! - виждам те :) Събрахме се най-после накрая :)

IMG_4708

Около нас летяха перца за федербал, фризбита за кучета, дрони за снимки, а и тук-таме прелиташе един делтапланер! Тълпата беше голяма и джангърът беше на макс.

IMG_4712

Хапнахме и изместихме нашето парти по-надолу в дерето, където не шареха хора постоянно. Спускаше се здрач и Краси и Рая се трупясаха в тяхната си палатка да спят. С Жоро и Цвети останахме да си правим мохабет, а те пък наизвадиха едни деликатеси :) Имали хладилник да чистят в Пловдив, та трябваше да изядем всичко от него което са донесли :) По едно време един огромен рижав пухкав котарак усети къде е истината и тръгна да се присламчва :)

IMG_4734

Към не знам колко часа ми свършиха и на мен батериите и се изнесох да спя. Естествено - джангърът от сцената не спря поне до 3 часа. Изкарах на някакви пресекулки до към 5, когато някаква група реши че трябва да си ходи и по случая да събуди цялата гора. Към 6 и нещо и слънцето изгря и в 6:30 вече си бях събрал багажа :)

IMG_4746

IMG_4749

С Краси и Рая се бяхме разбрали да тръгнем рано - до към 8 най-много. Щяхме да минаваме по по-равния, но и по-дълъг маршрут и имахме доста повече за вървене. Имаше известно пъшкане против плана с ранното ставане, но на фона на алтернативата да се върнем през Левски - въобще не се спореше :) За това бях много изненадан да ги намеря двамата вече станали и изпили по едно кафе :)

IMG_4752

Нямаше да чакаме Цвети и Жоро - те щяха да се наспят и с тяхната крачка да ни настигнат някъде по пътя. Към 8 часа всичкия багаж беше събран, всички кафета бяха изпити, всички мекици бяха изядени (не питайте колко дълга беше опашката за мекиците) и постигнахме консенсус за GO!

IMG_4755

Първото изкачване от хижа Амбарица до малкото баирче на горния палатков лагер си беше и първата загрявка за деня. Пред нас се извисяваше билото на Левски, което го бяхме прегазили вчера. Гледахме нагоре и си мислехме "не може да бъде" :)

IMG_4761

Лятната пътека за Добрила подсича върха от северната му страна и удължава пътя с няколко километра. Относително равен е, без изрудски наклони, но е и също толкова скучен. Майтапя се - скучно не видяхме :) Тук-таме се разминавахме с други прибиращи се групи. И те почиваха и се чекнеха като нас на всяко камъче и равнинка :)

IMG_4771

Пътеката беше слънчева почти през цялата дължина до Добрила. Тук-таме имаше скали хвърлящи сенки. И по-важното - бяхме вече долу в ниското и имаше чешми! Вчерашната пътека по билото през Левски беше суха като устата на мумия след 3000-годишен сън, но тук вече имаше поне две изворчета с готина студена водица.

IMG_4778

Някъде в далечината дори ромолеше поточе. На няколко пъти прегазихме слаби ручейчета, та те може би се сливаха надолу извън полезрението ни.

По едно време видяхме другите хора да хващат стръмно нагоре по коловата маркировка, а нашата пътека продължаваше напред. Предпочетохме да не се морим излишно и да вземем леко по-обиколния маршрут. Той си беше малко по-обрасъл - клекът на места стигаше до кръста и отвреме-навреме се чувствах като Рамбо в джунглата :) В клека Краси и Рая набараха цяла поляна ягоди, избягнала от полезерението на масовката, която беше минала по шорткъта нагоре. Намерихме и два индивида, които бяха тотално объркани. Не знаеха от къде идват, на къде отиват, групата им ги била изоставила, били болни и ранени :) За малко да тръгнат да се връщат обратно към хижата, мислейки си че слизат към Сопот :) Показахме им правия път и както бяха ранени и бавни и изведнъж направиха ФИУУУ и им дишахме прахта :)

IMG_4783

Скоро пътеката пое едно последно изкачване и се озовахме на малка седловинка с разклон за Марковата дупка. Опънахме се на по-сериозна почивка с хапване, че обяд вече минаваше. Поглед назад към хижа Амбарица и съзирахме горния палатков лагер. Представям си какво е да идваш предния ден в тази посока - да виждаш мястото от тук, уж на една ръка разстояние, а да имаш още 3-4 часа път до там.

IMG_4785

След една малка безкрайност пътеката ни вкара на сянка в гората около Добрила. Нещо не беше наред с тая гора и всеки втори бор беше изсъхнал. Направо си плачеше за филм на ужасите. Когато след поредния завой пред нас изникна дървената ограда на хижата се размазахме от кеф. Бирата и шоколадите бяха студени, а агнешката чорба - топла!

IMG_4796

След малко Цвети и Жоро ни настигнаха. Те пък идваха от през Левски и видът им беше много доволен :)

IMG_4797

Починахме си хубаво на Добрила и хванахме да се прибираме към лифта. От тук насетне беше само слизане. Но както си знаем урока - обикновено то е по-кофти от качването :)

IMG_4800_1_2_tonemapped

Прашасахме хубаво надолу, за което помогна и един мотор. Това че в парка мпс-та са забранени - няма значение...

Последва 20 минутно клатене по лифта, където заспивах всяка минута и изкарах поне 5 пълнометражни съня. Долу жегата ни удари с пълна мощ и сериозно обмисляхме да се върнем обратно нагоре :)

Така завърши една готина разходка. Къде ние прегазихме Балкана, къде той - нас :) Боровинки от фестивала не видяхме особено, но пък и без това бяхме отишли заради бирата :) От нея имаше в достатъчни количества и за най-жадния змей. Припомних си за пореден път защо не обичам масовите дейности, но това си е лично моя нагласа. Краси и Рая издържаха много добре това ходене. Вече им бях приготвил още едно за другата седмица, но когато ги питах къде ще са тогава - отговорът беше ясен - в Гърция! Ако може и в Китай! Само по-далече от мен :) :) :)

Мальовица на второ четене

July 13th, 2015

Има една порода хора, които краката все ги теглят нагоре. Нагоре и надалече. Не тръгват на някъде, защото ще е лесно, а напротив! За тази порода хора всяко постижение е тренировка за следващото. Те не виждат смисъл от разходки по асфалта, а парковете са им скучни. Тях можете да ги намерите кацнали на най-високия клон на най-далечното дърво, надпявайки се с орлите и с взор, пронизващ безкрая.

Аз не съм от тези хора :) Щастлив съм докато има биричка и ако може - асансьор :)

За това когато Цвети подхвърли че замислят една разходка към Мальовица, доста се позамислих. Още ми държеше влага от предния път като ходихме с Димо и си настъпвах езика на всяка крачка. Но много ми се искаше един мач-реванш, та не ми трябваше много и направихме бързата организация.

Събота събудихме петлите в 6 часа на пловдивския Лукойл. Таня, Цвети, Жоро и Боби - групата беше разнообразна и тепърва щеше да се увеличава. По средата на пътя се събрахме с Радо и към 10 часа се установихме на паркинга на планинската школа. То пък кво стана - имаше толкова много коли, че паркингите преливаха. Това ме подготви вътрешно за масовката от народ, който щеше да щъка нагоре.

IMG_4195

Целта се виждаше! "Напред и нагоре", което ни се превърна в девиз за надъхване :) Времето беше с нас - ясен слънчев ден. Нямаше да откажа малко облачета за цвят и сянка, ама не беше писано... Захапахме пътеката и след час стабилна крачка бяхме на първия чекпойнт - хижата.

IMG_4220

Бърза пиш-пауза и зареждане на запасите. В хижа Мальовица в момента върви зверски ремонт, който ще я направи по-луксозна от хотелите в Боровец. Всичко беше прясно измазано, санитарните помещения - фаянсирани, а новите матраци бяха приготвени за поставяне. След някоя друга седмица хижата ще може да удовлетвори и най-претенциозните изисквания.

За нас пътя тепърва започваше.

IMG_4227

Над хижата се изкачват няколко каменни тераси. Движехме се заедно с няколко други групи. Ту ги изпреварвахме, ту те ни изпреварваха. Маркировката е прекрасно ясна, но въпреки това някой реши да си прави експеримент с една козя пътека към западния склон на долината. Явно или викам слабо, или стадният инстинкт е по-силен от мозъчния :) Не знам как се нахендрихме да ходим след тая група, но добре че само след двеста метра им дойде акъла в главата. Направихме си една разходка по камъните, която си беше изпитание за психиката. Не успяхме да изгубим повече от половин час заедно с геройската почивка, когато се озовахме обратно на пътеката.

IMG_4242

Срещу нас беше края на циркусната долина, от където нашия маршрут хващаше стръмно нагоре по сипея.

Горното течение на река Мальовица беше доста пълноводно, и имаше защо! Снегът от сенчестите северни улеи въобще не бързаше да си ходи.

IMG_4411

Катеренето беше стабилно, но и духът беше на ниво. Простотии се ляха стабилно. Аз пък предната вечер бях помогнал в изпиването на една каса пръдливо Бургаско, та може би заради това зад мен нямаше хора :)

IMG_4254

Колкото по-нагоре се издигахме, толкова по-далечно ни се струваше всичко. Хоризонтът назад бягаше, а околните ръбове се снижаваха и разкриваха други ридове иззад тях.

IMG_4256

Въобще не усетих как излязохме на Елениното езеро. Предния път тук вече лазех от умора и си настъпвах езика. И в момента въздухът не ми достигаше. Почивките се редяха през 10 метра. Ама като гледам другите групи как бяха налягали по всяка полянка си рекох че това е съвсем нормално. Не сме чак толкова кашкавалени, та я давай газ :)

IMG_4273

В езерото имаше рибки! Много интересно от къде са се взели. Какви са, от кога са тук, как оцеляват...

IMG_4283

Разсъждавайки върху житието на цацата поехме по следващия сипей - може би вече последен! Надъхвах се че всяка направена крачка ми намалява оставащия път с една крачка. Имах идея че после на слизане ще ни се е*е м****а, ама едно по едно :)

IMG_4292

Вече излизахме сериозно на високо. Успяхме да хвърлим зуум чак до Мусала.

IMG_4294

Залязващия лунен сърп, пък ме накара да се заиграя с хората и композициите. Всяка заигравка си беше почивка, така че от тях имаше много :)

IMG_4296

Излязохме на едно седло и пред нас се разкри гледка на юг от Рила. В зелената курия се открояваха керемидите на Рилския манастир.

IMG_4302

От тук нагоре оставаше съвсем малко до същинския връх Мальовица. Финалът беше полегат, точно колкото малко да си починеш за кефа, който те очаква.

IMG_4325

IMG_4330

IMG_4343

IMG_4344

От тук се виждаше хижа Мальовица и ЦПШ, където бяхме оставили колите. Струваше ни се невероятно да сме прегазили цялата тази долина.

IMG_4346

IMG_4348

Градове, села, язовири... Погледът стигаше на много много километри на длъж и на шир. Но най-важното беше тук:

IMG_4359

Кефът да свалиш обувките и да усетиш живата трева между пръстите си - безкраен! Кефът да си обелиш краставица на покрива на света - безграничен! Някои така се размазаха от кеф, че дори му удариха и една дрямка :)
И в този момент някой колега реши да пусне тази музика:

Седиш и умираш от настръхване :) Изпълва ти се душата :)

IMG_4370

Поседяхме. Не ни се тръгваше. Но Нютон го е казал - всичко, що скочи нагоре, трябва после да падне надолу... Та хванахме полека-лека да слизаме обратно. Слизането винаги е по-зорно.

IMG_4387

Почивките бяха по-нарядко, а умората вече не идваше от недостиг на въздух, а от недостиг на колене. Все пак за нула време бяхме обратно на Елениното езеро.

IMG_4400

Часът минаваше 16 и в долината започваха да се протягат сенките от острите заобикалящи я зъбери.

IMG_4415

Астрономическия залез щеше да настъпи след много часове, но специално за нас излезе един малък частен златен час. Онзи час преди залеза, когато светлината е невероятна.

IMG_4432

IMG_4453

След малко бяхме на хижата. Ударихме една лека бирена почивка. Но заедно със залеза пристигаха и ордите атакуващи комари и те успяха да ни изгонят надолу. Настъпваше време за въпроса с нощувките. Цвети, Жоро, Боби и Радо си бяха намерили хотел в Боровец. Аз и Таня мислехме да спим на хижата, но в последствие се отказахме, за да сме всички на едно място. Ако не си направим едно вечерно джамбуре, защо сме били целия тоя път? :) Та звъннахме един телефон на техния хотел, оказа се че има свободни стаи и запазихме. Лелката отсреща вика... "то ще е късно и няма да имаме човек там - ключът ще е в плик на пощенските кутии. А парите ги оставете някъде в стаята - разчитаме че ще сте коректни" :) Това беше типично отношение за някое малко родопско семейно хотелче. Така че много се изненадах когато се озовахме в един от най-лъскавите апартаментни комплекси насред центъра на Боровец.

Умирахме за баня, бири и хапване, но ако си мислихме че денят е свършил - заблудаааа!

Пиниз номер едно - топлата вода в стаята ни не вървеше. Трябваше ни половин час да си отвържем мозъците и да видим че има централен кран за топлата вода, та накрая я пуснахме.

Пиниз номер две - за мен - бутилката с вода, която заредих от хижа Мальовица не била с добре сложена капачка. И цялата ми раница и резервни дрехи бяха мокри. Лошо! Много лошо! Това е ситуация, която ако си навън... може да ти скапе деня. Меко казано. А ако си навън и е зимно време... направо влизаш в сериозен филм, от ония дето ги дават по Дискавъри. Но сега нещата бяха добре - споменахме ли че хотелската стая се оказа напълно оборудван апартамент? :) Имахме и ютия и сешоар и тостер за филийки. Та дрехите бяха изсушени за нула време.

Беше станало 11 вечерта, но ние тепърва се пуснахме по уличките да намерим къде да задоволим вълчия глад и жажда, които бяха настанали. Слънцето ни беше ударило малко по-силно от колкото очаквахме. Хем ползвахме шапки, хем се поливахме отгоре до долу с кремове и помади. Аз хванах много силен тен на ръкави, а да видите другите какви електроженисти бяха :)

IMGP1330

Ядохме супер яките беконени рулца и се изнесохме по креватите.

Разходката беше супер. Лично за мен ще си я класифицирам в графата "Изпитания" :) Връх Мальовица този път беше по-благосклонен към мен и ми позволи да го възседна. GPS-а накрая каза че целия сегмент паркинг-връх-паркинг сме го взели за 11 часа, за които сме изминали 13 километра с общо изкачване и слизане от 1200 метра. Това е еквивалента на 40 блока от по 10 етажа :) Изкефих се на максимум, а следващите няколко дни мисля да ги прекарам в инвалидната количка със система от бира венозно :)