Леден Доспат

January 31st, 2016

Задобряваме с организациите в последния момент. Събота сутринта Сашо звънна в 10 часа с идеята и към 11 вече се бяхме заели с изпълнението ѝ. Целта - вилен комплекс "Романтика" на брега на язовир Доспат, формат - хапване и пийване за една вечер. Последните няколко дни снегът в Пловдив рязко се стопи с близо летни температури, та не знаехме дали отиваме да правим снежни човеци или пясъчни замъци :)

Климатичната обстановка до Пещера-Батак беше в стил "ранно лято", което се превърна в "снежно бедствие" само няколко километра по-нагоре :) Язовир Беглика беше една безкрайна бяла равнина. Идеалната ледена площадка от триста декара биваше стабилно газена от ентусиастите, а тук-таме още по-големи ентусиасти бяха пробили дупки в леда и ловяха риби :)

IMG_0871

Това определено беше интересна гледка, която се повтори на всеки гьол който мернахме по пътя. Безкрайни снегове, отдръпващи се неохотно от пътя на лятото.

Нашата "Романтика" се намираше на другия край на язовир Доспат - до град/село (?) Сърница. То не ми се стори много като село - имаше си сладкарница, няколко супермаркета, Булсатком.. но пък имаше и голяма доза от автентичните родопски плевни. Минахме набързо през магазина да допълним материал за вечеринката и газ към вилния комплекс, който беше съвсем наблизо. Под строй ни посрещнаха семейство дебели котараци, които естествено веднага бяха изтормозени :)

IMG_0883

Бяхме наели цял втори етаж от вила, на терасата имахме барбекю. Но се оказа че нямахме нито дървени въглища, нито посуда. И най-близкото място от където можехме да се сдобием с тези беше същия онзи магазин преди малко. Еми... Тамън повод да направим лека освежителна разходка и да прегладнеем стабилно за угощението по-късно.

IMG_0884

А за въпросното угощение какво да кажа... Оказа се че нямаме никакъв нож. В компания, която обикновено може да извади 18 ножа, 5 брадви, 3 триончета, мачете и щик от калашник - този път нямахме нищо :) Мъчихме се с една аварийна ножка, която намерих в колата, точно колкото мръвките да станат изтерзани и по-вкусни :)

IMG_0923

Сутринта времето беше коренно различно. Ниски облаци се стелеха на длъж и на шир, а слънцето типично по мързеливо неделен тертип въобще не си правеше усилие да ги пробие. Над язовира се образуваха странни вълма мъгли, които бяха като разхвърляни тук-таме. Все едно мъглата за първи път е мъгла и не знае как трябва да се държи една нормална мъгла.

IMG_0969_70_71_tonemapped

IMG_0952

Ледената покривка на Доспат пееше. Чуваше се един много лек, фееричен звук. Като песен на китове. Трябваше да си много близо до водата и да се заслушаш, но чуеш ли го... В съзнанието ти веднага изплуват историите за морските чудовища :) Опитах се да го хвана на видео - тук на 00:20 се чува, но трябва да си усилите слушалките :)

След сутришната разходка закусихме стабилно (някои и по два пъти :) ) и хванахме пътя. Направихме едно леко отклонение до язовирната стена. За разлика от някои други язовири, тук се ходи спокойно по нея и не ви плашат с полиция и съд... Е, и там беше замръзнало :)

IMG_0983

И така завършихме разходката този уикенд. Не знаехме колко сняг ще намерим горе, и си бяхме взели банските за всеки случай :) Имаше гледки, имаше сняг. (Жълтия сняг не се яде!!! :) ) Набелязохме няколко места за "следващия път". И успях да се мотивирам достатъчно да драсна тези два реда :)

Нова година – 2016

January 3rd, 2016

Изтече още една година - за добро или за зло. Събитие, което трябваше да бъде почетено както трябва - с добра компания, на правилната локация и с подходящото настроение.

Планът беше сложен. Експедицията щеше да се проведе на два лъча - Старозагорски и Черногорско-пловдивско-карловски :) Дестинацията - Мушатката - 5-звезден балкански заслон над град Шипка. Преходът - нищо особено - час - час и половина спокойно драпане нагоре.

Точно в 15 часа паркирахме на отправната точка. Старозагорската група се бяха засилили да направят клещи от срещуположната посока - отгоре надолу. Прехвърчаше умерен сняг, а Балканът беше потънал в мъгла. Типично валежно време като всяка разходка с Мартин и Катя

IMG_9133

Бях се натоварил като цистерната на винпрома - 2 кила вино отляво, 2 кила вино отдясно, 2 кила ракия по средата и 5 кила мезе в раницата :) Но и на останалите не им беше лесно - палатков инвентар, празнични украси, баници и сладкиши, музика, осветление и мръвки за барбекюта... Бяхме подготвени като за сериозно "бедстване" :)

IMG_0364

Времето не ни разочарова и температурите паднаха много под нулата. Все пак Мартин трябваше да проведе изпитания на нов арктически спален чувал :)

IMG_0366

След час и двайсет минути бяхме на финалната точка, където вече ни чакаха Сашо, Цвета и Антон. Коминът пушеше, а скарата беше започнала да бълва угощения. Вегетарианците сигурно вече плачат от ужас - 5 кила прасешко се жареше на барбекюто :)

IMG_0373

Паралелно Катя майстореше горски гирлянди от шишарки, борови иглички и... нещо по-така :)

IMG_0375

Газената лампа и светлината на свещи вдигaт романтичната атмосфера с поне 2 звезди.

IMG_0384

За нула време масата се отрупа със 77 ястия.

IMG_0401

IMG_0415

Вдигнахме градуса на обстановката и скоро преминах в летен режим - по шорти и джапанки. Вън беше ли студено? Абсолютно! :) Излизаш да напълниш вода и студения въздух за секунда смачква празното шише в ръката ти. Но вътре беше топло - сгрявахме се с добра компания, хубаво вино и не на последно място - с кубици дърва изчезващи в печката :)

Катя беше направила баница, в която се забиха дряновите клонки, които трябваше да ни донесат късмет през идващата година.

IMG_0481

IMG_0488

Неусетно стана 12 часа и новата година замени старата. Пукнахме шампанското и се чукнахме за живот и здраве.

Спахме при импровизирани условия, но хич не ни беше зле. Цвета ръчкаше дърва в печката и не остави температурата да падне под 45 градуса :) Някои спаха по боксерки :)

IMG_0513

Но всяко хубаво нещо свършва и на сутринта трябваше да си ходим. Макар и да имахме ядене и пиене да "бедстваме" все така цяла седмица :) Но закрихме празника и се разделихме за да се приведем във вид като за 2016-та година.

За финал ще оставя една новогодишна гледка от Димо към долината на тракийските царе и ще ви пожелая да сте живи и здрави, па останалото ще си дойде.

IMG_9165

Мургаш – земя на ветрове и мъгли

December 20th, 2015

Панорамна разходка, чудесно време, як мохабет и бивак при под-нулеви температури - какво повече може да иска човек? :)

Денят започна в 5:55 сутринта когато Мартин ме събуди по телефона. Всъщност денят беше започнал няколко часа по-рано с коледното парти на ORM.BG и моя опит да изям микрофона на караокето, но това са други неща :) 5 часа сън и сутришната рутина е ясна - печене на принцеси, зарежам нафта, забирам Мартин и настъпваме асфалта към Елешница.

Към 9 часа сме на Елешнишкия манастир. Манастира има интересна църква с полу-реставрирани външни стенописи. Има един Мурджо който първо се прави на страшен, но после започва да върти опашки. Има и един чичка, който ни гледа подозрително. Питам го ей така, колкото да се установят взаимоотношения - това отзад ли е пътеката за Мургаш? Това било - пишело го ей там на картата. А картата е карта за чудо и приказ - три точки, съединени с три линии...

IMG_0071

Почнахме да събираме багажите, когато пред манастира спря софийскo комби, натоварено с младежи. Докато Мурджо си отвори устата да ги залае и те вече бяха дръпнали нагоре по пътеката. Леки без багаж, сигурно бяха тръгнали да направят еднодневна разходка до Мургаш.

Пътеката тръгна стръмно нагоре, през гората. Маркировката е жълта и вече е доста поовехтяла. Но ние винаги сме подготвени на тема карти и това не ни бърка. Пресякохме малко поточе до една иззидана чешма, а от там нататък наклонът вадеше душите ни. Този участък беше превзет от шипки, акации и всякаква шипчеста гняс, та не беше много приятно. Но съвсем скоро излязохме на черен път, където вече ходенето беше като разходка в парка.

На триста метра височина над манастира излязохме на първото по-открито място. А гледката назад спираше дъха. Главата на Витоша беше побеляла и плуваше като остров в море от мъгли... Миналата вечер в някакво моментно умопомрачение бях оставил дългия обектив вкъщи и сега съжалявах.

IMG_0106

Направихме първата по-сериозна почивка до една ловна хижа. Хапнахме малко сладко, пихме една вода и газ напред. Наклонът вече се взимаше по-благо и почивките бяха по-нарядко, но гледките бяха все така благи.

IMG_0092

От тук нагоре има доста маршрути, но ние карахме по жълтата маркировка. Тя ни вкара обратно в гората и ни обърка с един черен път. Вместо да се върнем да търсим разклона, рекохме да перем право нагоре през баира :) Разстоянието на картата беше не повече от 200 метра и 20 почивки.. Черния ми дроб работеше по преработката на снощния алкохол и негодуваше срещу това натоварване :) Но в края на краищата издрапахме горе на първото по-открито било за тази разходка.

IMG_0095

Въъй, от това дере ли бяхме излезли?

IMG_0096

Пред нас се виждаше хижа Мургаш и това ни даваше сили. Това което не знаехме е, че това въобще не беше хижа Мургаш :) Но пък силите си бяха там :)

IMG_0112

Хижата се оказа отзад на въпросното баирче. До там имаше широка горска магистрала, но ние бяхме били един шорткът напреки на баира. 100 метра грешна денивелация :) Но нищо, за нула време пред нас цъфна сградата на хижата.

IMG_0118

Изглежда е в голям ремонт. Всичко беше заключено, но това не ни притесняваше. Планът беше с Мартин да сме съквартиранти в неговата палатка. Заехме се да я опънем, което беше нелека задача с каменистата поляна. От някъде цъфнаха и група моторджии да ни гледат сеира :)

Половин час по-късно стегнахме багажите за връх Мургаш. Ком-еминейската пътека минаваше малко зад хижата и тя беше това, което ни трябваше.

IMG_0119

Скоро излязохме от гората и пред нас на откритото се видяха сградите на метерологичната станция на върха. Мургаш е един от най-ветротивите върхове в страната. Преди месец ветромерът на метерологичната станция се счупил, а той е проектиран да измерва скорости до 144 км/ч... Но ние днес хванахме перфектен тих и ясен ден :) Докато се нижем нагоре, видяхме малка групичка да се движи паралелно на нас отдясно. А, това са младежите от комбито! :)

IMG_0133

IMG_0136

Почекнахме се малко и си бихме камшика да слизаме към палатката. Минаваше 3 следобяд и не ни оставаше много дневна декемврийска светлина. Освен това мръвките нямаше да се изпекат сами.

IMG_0153

Докато стягахме огъня, започнахме да чуваме едно боботене, което се усилваше. По пътя цъфна пикап, който спря пред хижата. Трима души, които бяха дошли да свършат малко работа по ремонтите. Бяха благи хора - нямаше проблеми за палатката или да си запалим огън отвън. Даже ни поканиха вътре и ни се чудеха на акъла да спим отвън. Изказаха се съмнения в душевното ни и психическо състояние :) Но ние за това сме дошли. Вътре можем да си спим и вкъщи :)

Ей така открихме вечерта:

IMG_0155

IMG_0162

Покрай нас се случваше красив залез, а аз за пореден път се мъмрех че не съм взел дългия обектив.

IMG_0175

Малко след като слънцето се скри падна роса, която бързо се превръщаше в скреж. Бях изненадан да видя как раницата ми, която бях оставил отвън тръгва да отива към Замръзналото кралство :) Но ние нямахме особени притеснения - бяхме подготвени за тежки зимни условия. Спални чували за под-нулеви температури, яки полари, шапки, якета и панталони. И огромния нестинарски огън, който си спретнахме :)

IMG_0204

Бяхме се зарекли че няма да прекаляваме с трапезата, и дори Мартин беше взел само половин хляб :) Но към 10 часа вече очите ни се затваряха и затъркаляхме закръглените си форми към палатката :) Ноща започна хладно, но чувала се стопли за нула време. А когато джобната печка влезе в обороти, температурата скочи до границата на потенето.

Цяла вечер му хърках и пърдях на Мартин, не му блазя как е спал :) Към 7 сутринта взе да става светло и една писклива гарга реши че трябва да ставаме. Точно на време за супер панорамен изгрев.

IMG_0242

Ниските долини бяха наводнени от плацикащи се мъгли. Това щеше да се превърне в основна тема на деня.

IMG_0232

Събрахме багажите и хванахме надолу.

IMG_0262

Успяхме да изненадаме двойка плашливи кончета, които се изнизаха в панически галоп :)

IMG_0264

Дерето на Елешнишкия манастир беше като казана на Баба Яга - мъглата се протягаше и бълбукаше като живо същество.

IMG_0273

Горе на билото ни печеше жежко слънце и неведнъж спирахме да сваляме дрехи.

IMG_0285

Предния фронт на реката от мъгла стигаше до ловната хижа. Нямаше как, поехме дълбоко въздух и се гмурнахме.

IMG_0290

IMG_0297

Страхотна разходка беше. За двата дни сме проходили над 20 км отиване и връщане, с около 1000 метра обща денивелация. Всичките панорамни гледки бяха хубава изненада. Случихме на супер яко време с готини инверсии. Нащраках достатъчно материал да отворя собствен стоков сайт за плуващи мъгли :) Местността е доста посещавана, но все пак успява да носи духа на изоставеното. Мургаш е готина дестинация както за еднодневна разходка, така и за такава с преспиване.

Родопска Дивотия – Пампорово, Смолян, Мугла

November 30th, 2015

IMG_9716_7_8_tonemapped

Устроихме си мега-уикенд в Родопите. С Мартин и Катя обройкахме както винаги хиляда места - Бачковския манастир, село Косово, Пампорово, Смолянския водопад и други смолянски забележителности, и стигнахме чак до транс-граничните села на Мугла и Чамла! :) Да гарнираме тортата с една черешка - къмпинг на отрицателни температури (успешен :) ) и получаваме перфектно балансираното ястие.

А като заговорих за ястия... предната вечер правих едни палачинки, някои от които избягаха от мен на пода... Та имаше палачинки за ядене :) По дефиниция, когато тръгна с кулинарен фейл, след това късмета за пътешествието се обръща на положителен. Но както винаги, тръгнахме на дъжд, мъгли и озъбена есен, въпреки прогнозите за слънце и ясно време.

Предните няколко дни в Родопите се беше сипал як дъжд, а река Чая по чиято дължина се движехме, ревеше и бушуваше както никога и аха-аха да тръгне по пътя.

Прогнозите бяха за изясняване следобяд, така че след като тръгнахме в 7 часа сутринта, трябваше да изгубим малко време. Първа спирка по пътя - Бачковския манастир. Непривично обезлюден в 8 сутринта. Нямаше я оная сган от ревностни християни, поели кръстоносен поход по кебапчийниците.

От самия манастир няма какво да ви покажа... Кафе-машини, сергии за "автентични" китайски сувенири и автомати за сувенирни монети - всяка поза лента, би била изхабена тук. Едно петле се фръцна кокетно покрай нас и все пак успя да привлече три обектива :)

IMG_9468

IMG_9469

Скачаме обратно на дизеловия кон и продължаваме. Следващия чекпойнт е Пампорово, но както си бичихме лафче в колата и Мартин мерна една табелка - "А, това за село Косово ли беше? Онова Косово?" 😀 Вече ни е навик всеки път като пътуваме по пътя Асеновград - Смолян да минаваме от там. А то си струва отбивката за половин час. Древните къщи, нови вили, китно разположение и зверски родопски гледки - това е Косово :)

IMG_9501

Продължаваме нагоре, а пътната обстановка започва леко да се оснежава. На Пампорово вече газехме няколко пръста сняг. До сега ни пръска дъжд, който тук преминаваше в снего-суграшица. Ситроенът е яка машина с нови зимни обувки, но си рекохме да го оставим долу на пистите. Да се освежим малко навън, да видим що е то сняг. Хванахме дирекшън нагоре по склона към Снежанка. Снегът ни е до глезените, а Мартин ни цели със снежни топки :) Тук-таме се виждат следи от дребни животинки. Лисунгери, нещо чифтокопитно... От изкачването си влача езика по земята. Скоро из мъглата изплува кулата на Снежанка.

IMG_9529

Правим едно кръгче горе. Лифтове и съоръжения не работят. Кебапчийниците не работят. Снегът е девствен и оставяме първите следи. Тръгваме да слизаме, когато от някъде към нас се засилва бесен лай. Към нас се втурва нещо, което... абе повече може да се оприличи на уши с крака от колкото на куче! 😀 Такова малко добиче, което се заигра да галопира около нас. Хайманата ни следва до долу, притеснявам се че може да се е загубило... Дано да си е намерило хората.

Ние продължаваме към Смолян. По пътя имаме три обекта, които са близко един до друг. Манастирът "Св. Пантелеймон", смолянската крепост и екопътеката Невястата. И за трите се тръгва от един и същ паркинг, разположен на един обратен завой на главния път. Та подкарахме ги от манастира. Той се намира толкова близко, че няма смисъл да говорим за метри и минути :) Манастирът е нов-новеничък - историческите снимките, изложени в двора са от 2006-та година, но вече са успели да пожълтеят. Двата храма - "Св. Пантелеймон" и "Св. св. Козма и Дамян" са отрупани с табелки със забрани, а хората вътре ни гледат накриво.

IMG_9539

Тук се случи чудо! Облаците се разкъсаха и слънцето хвърли един лъч към нас! Лъча на надеждата, че деня може да бъде спасен :) На нас с Мартин винаги ни върви много "по вода", и вече сме придобили опит в дъждовните биваци, но все пак...

Газ към забележителност №2 - Невястата! Тръгва се от същия паркинг. Пътеката тръгва през гъста борова гора, като тук-таме са набучени образователни табелки. И на пук на слънчевия лъч - мъглата отново се спусна отгоре ни... Това беше жалко, понеже очаквахме панорамни гледки от площадките по пътеката... Е, получихме малко по-различен вид панорама:

IMG_9555

IMG_9562

Табелите по един разклон обещаваха къмпинг, детски площадки и още много атракциони, но нямахме време. Обяд минаваше. Тук можеше да изгубим още един час без нищо да видим в тая мъгла. Та рекохме да изрежем тази част от маршрута за сега. На връщане мъглата се сгъсти и аха-аха да долетят назгулите от Властелина на пръстените! :)

IMG_9572

Естествено в момента в който се върнахме при колата и тръгнахме към Смолян, слънцето разцепи мрака. Първия лъч беше лъч на надежда, но този си беше лъч на чиста подигравка! 😀

Следващия обект беше Смолянския водопад. Бяхме събрали много противоречиви сведения за него - че бил трудно откриваем, че падът на водата бил между 20 и 60 метра... Ако вярвате на информацията от нета, наистина е трудно откриваем. На практика се излива между къщите и се намира точно до пътя към Мугла :) С колата минахме на метри от него, та после се връщахме. Не е толкова висок - 20 метра пад може да е само ако го сложим три пъти един над друг :)

IMG_9577

Времето беше сериозно напреднало, а черешката на експедицията тепърва ни очакваше. Газ към село Мугла. Пътят от Смолян до Мугла е зле. 25 километра асфалт с дупки, сипеи, реки и... затворнически общежития :) Минават се за час-час и нещо. Красив път, нижещ се по ждрелото на Мугленска река. С дъждовете от последните дни имахме стотици водоскоци и водопади, течащи на метри от пътя. Спирахме неведнъж.

IMG_9599

Отново газихме сняг. Днес минахме през 4-те годишни времена. Сняг, дъжд, слънце, мъгли, ветрове...

След една малка безкрайност най-после пристигнахме на площада в село Мугла.

IMG_9603

В селото все още има стабилно население. Комините на къщите пушат. Тук-таме се разминаваме с някой циганин в каруца. Бабки обсъждат клюките. Всички ни гледат със зачудения поглед в стил "тия пък на кой са внуци и какво правят тук" :)

IMG_9609

Училището, пощата и Де-Се-Касата отдавна са съкратени. Но в селото има кръчма с пвц дограма. Кооп-ът може би отваря само по предварителна заявка.

IMG_9612

Автомобилите из селото имат преобладаващо влияние от дъртия соц - картонени трабанти, жигули - къде в движение, къде преустроени в дърварници, ЗИЛ-ове - на същото дередже. ЗИЛ-овете са на особена почит там. Виждат се газифицирани ЗИЛ-ове, ЗИЛ-ове със старите жълти номера, дори и ЗИЛ-ове с пораснали дървета в тях.

IMG_9619

Попаднахме на няколко пресни табелки за местна природна забележителност - екопътеката Казанджи дере. Обещаваха биоразнообразие и няколко водопада, съвсем наблизо. Ние вече почти бяхме захапали пътеката към Чамла, но се замислихме. Времето беше напреднало и ни оставаха не повече от 2 часа светлина. Можеше да идем до Чамла с тежките багажи и да нощуваме някъде там. Можеше да идем леки и бързи, а да търсим място за нощуване като се приберем към Мугла. Или да хванем за Казанджи дере и да търсим там място за нощувка, а утре да идем до Чамла. До тук бяхме набелязали няколко резервни места за бивак край пътя, но щеше да ни коства много време да се върнем до там. Така че гласът на разума се всели в Мартин и успя да ме уговори за най-разумния вариант - хващаме към Казанджи дере. Табелите даваха там беседка, която щеше да ни е щаб-квартира за тази нощ :)

IMG_9629

Пътеката започва от последните обори на селото и не е хич далече. Мугленска река се пресича от дълъг паянтов мост. После нейния приток от дерето се прескача импровизирано по камъни. От моя страна този приток изяде много майни и обикаляне докато си намеря мястото :) Обувките ми не са плавници, бях си забравил и банския... Хич не обичам да се мокря. А то се оказа че пътеката върви точно върху гадния поток. Съвсем скоро се получиха още няколко такива пресичания. Внимателно с щеката, от камък на камък и накрая с лъвски скок... Двеста метра така съм ги прескачал половин час  :) След половин вечност отпред се появи заветната беседка!

IMG_9634

По карта до водопадите имаше още към километър. Километър такива пресичания биха ми коствали около 17 часа, така че му теглих триста майни и останах тук. Мартин и Катя продължиха нататък, а аз се заех да си разпъна подслона и да направя една инвентаризация.

Беседката ми се стори като ресторант с 5 звезди. Завет отвсякъде, зидано барбекю, приготвени дърва, гредите миришат на прясен лак... Това не може да се види навсякъде! Комплект 2 допълнителни маси с пейки... Тук може да се събере сериозна компания. Информационна табела казваше че екопътеката се изгражда в периода май 2015 - април 2016 и струва 45 000 евро. Значи... ако с 90 бона се правят една беседка и едно барбекю, аз съм трабант! Ако догодина тук няма изградени мостове, лифтове, асансьори и барово осветление, тази пътека директно я обявявам за фейл и крадене на евро пари! И наистина - в този си вид Казанджи дере е непристъпно за обикновения човек през 11-те месеца от годината, докато потока не пресъхне. Ама пък тогава какъв водопад ще се гледа?

Опънах си моя подслон.

IMG_9638

Понеже получих прекалено много коментари от рода на "ма, не умря ли от студ?" - не, не съм :) Както виждате - жив съм, дори и усмивки пускам тук-таме :) Нощувката беше много приятна, макар да валя и след това температурите да паднаха под нулата.

След малко Мартин и Катя се върнаха. Нагоре имало още такива пресичания. Май не останали особено очаровани от резултата накрая :)

Почнаха да си разпъват нещата, а аз приготвих малко разпалки с ножа.

IMG_9639

По едно време се оказа че имаме коледна окраса :) Катя отнякъде беше намерила цяла елха! "Ама тя така си беше изкоренена!" 😀

IMG_9642

Дървата бяха доста мокри и малко се поозорихме с огъня, но важното е ножа да не спира да цепи летви :) Мора-та е шведска стомана и не ни предаде. В края на краищата се сдобихме с това:

IMG_9648

А докато ние с Мартин си играехме с огъня, Катя беше сторила това с масата:

IMG_9662

То не бяха зелеви салати, то не бяха печени чушки, сирене, ракия и вино, палачинки и пет вида месни деликатеси... Дайте ми това в градски ресторант де! :)

Въпросните месни деликатеси трябваше някак си да ги прехвърлим на скарата. Ножа отново влезе в употреба и с малко хамстерска работа се получиха колци за пронизване на вампири :)

IMG_9670

Ще ви спестя кулинарните ексцесии нататък, че може да има някой който все още не е вечерял :) Обещахме си да не прекаляваме много, понеже утре ни чакаха още места за обикаляне.

През ноща три пъти валя, температурата падна и времето се изчисти. На сутринта върху платнището имах лед. Имахме лед, а Дуванлийското уиски вече беше свършило - трагедия...

IMG_9698

Въженцата на платнището бяха замръзнали и стояха прави. Страповете на хамака също се съпротивляваха на опитите да бъдат събрани. Интересен аспект на къмпинга при под-нулеви температури, който трябва да бъде взет предвид за в бъдеще.

Закусихме наденички и палачинки притоплени на скарата. Открихме че палачинки на скара не вървят - няма нужда да ги хабите така и вие :)

Времето се беше изчистило. Свежия въздух беше огряван от мекото зимно слънце. Тук-таме се заиграваха облачета, колкото да ни докарат въздишки и да ни стопят батериите на фотоапаратите :) Сценичният заряд на атмосферата беше страшен.

IMG_9705

ЗИЛ-ове, трабанти и жигули бяха като емблемите на селото.

IMG_9707

Точно на центъра имаше запазено древно турско гробище. С дяланите камъни, които вече рядко могат да се намерят.

IMG_9710

Оставихме тежките багажи в колата, взехме само леките неща. То пък при нас какво е това "леко" с всичкото оборудване което носим - не знам :) От там захапахме пътеката за село Чамла, което беше наречено за черешката на тортата на тази разходка...

Пътеката в началото се движи по червената маркировка на международния туристически маршрут "Хвойна - Елидже". Доста стръмно излиза от селото. Някъде из между хилядите почивки се обърнахме назад и съзряхме нереална панорама на село Мугла...

IMG_9715

IMG_9720

От там нататък пътеката влезе в гората и последва едно титанично драпане нагоре :) За около час и половина взехме 400 метра височина. Накрая си влачех езика след мен и в главата ми се прокрадваха много предателски мисли... Но картата си е карта, и тя скоро обещаваше изравняване. В гората минахме през снежния пояс. Видяхме пак следи от животинки. Имаше и паднали дървета. След една безкрайност прехвърлихме голото било. От там вече се съзираха керемидите на село Чамла - измамно близо, все едно нямахме още един час път до там...

А впечатленията от Чамла... Изоставеното село, което е все едно излязло от Досиетата Х... За тях трябва да пусна втора част на статията, която може да прочетете тук.

Село Чамла – домът на родопските призраци

November 30th, 2015

IMG_9757

Село Чамла се намира близко до село Мугла в Смолянския край. Намира се на около 1600 метра надморска височина. Достъпът до него е труден - 25 км разбит асфалтов път от Смолян до Мугла и след това още 10 км горски път. По официални данни селото е възникнало в края на 19-ти век, когато е било част от мимолетната Тъмръшка република. В края на 70-те години е имало около 170 жители, след което запустява. Но историята на Чамла не спира тогава. През 2001-ва година фондация "Дестинация България" се опитва да превърне селото в "артистична резиденция и еко-селище“. Поради една или друга причина, идеята е изоставена. След тях - през 2004-та година французинът Оливие Люк се заселва там. Остава по-малко от година, но съвсем скоро след него испанецът Оскар Кореа повтаря опита. В последствие и той се маха. От там нататък сезонните дървосекачи използват оцелелите постройки за подслон през лятото, а през останалата част от времето селото е безлюдно. Преди няколко години се замисля около селото да се проведе музикален фестивал. Но идеята е отхвърлена поради причината че физически не можеш да закараш хиляда човека там :)

Това са официалните данни, които могат да бъдат намерени в интернет. От тук нататък започваме една виртуална разходка из селото, подкрепена с личните ни впечатления, които на места се различават от официалната информация...

В нета пише че селото не е било електроснабдено. Но на практика е имало трафопост, а в къщите се забелязваха следите от изкъртените ел-инсталации. Още от покрайнините му забелязваме допира на "арта" - йей, цветни тухлички.

IMG_9761

Посреща ни дълга двуетажна постройка.

IMG_9730

Малките стаички са скромно оборудвани със съвременни боклуци от живота на дърварите. Стените са изографисани с красиви надписи - "не барай", "Краси, остави го както искаш да го намериш", обещания за любов с женските роднини на въпросния Краси, автограф на грамотния "ЖNВКО" от Ракитово.

IMG_9727

IMG_9728

Опаковки от сокчета Cappy, празни туби от масло за моторен трион и веригата на въпросния трион се въргалят навсякъде. Бачковско календарче от 2014-та дава някаква идея за датиране на находките.

Следващата къща носи белези от "арт"-а, който се е вихрил в Чамла.

IMG_9731

Отляво имаме фреска с девойка-охлюв, която е бременна с извънземно. Отдясно имаме драсканица на крокозъбел. Половината къща е срутена.

IMG_9732

Стаичките са обзаведени в познатия стил "циганин-неглиже". Картони от яйца, консерви и свещи разнообразяват живота на обитателите.

IMG_9733

Следващата сграда обаче ми обра точките... Поглед отвън само леко намекваше на какво ще попаднем вътре.

IMG_9759

Шарении по дограмите, че даже и тук-таме оцелели стъкла? На вратата ни посреща много арт рисунка с мишки и гръмотевици.

IMG_9737

IMG_9738

Някой е "тревясал" изкъртените ел-инсталации със зелен спрей, а за останалото нямам думи...

IMG_9740

Ако някой се е питал какво ще се случи с психодиспансера, ако душевноболните превземат мястото - сигурно нещо такова.

IMG_9741

Контрастът между стаите е голям. В коридора имаме цапаници в стил "детската градина", а по стаите - обори, заринати с тор, прогнили греди и изкъртена мазилка.

IMG_9743

На тая стена как само ще ѝ ходи една дъга! Все едно някой е решил да "разведри атмосферата" на мизерия и унищожение с една кофа боя.

IMG_9745

Излизаме, чудейки се дали не сме поели някое фатално мозъчно изкривяване...

В страни от пътя седи единствения външен кенеф на селото.

IMG_9746

По къщите не намерихме нито тоалетни, нито кухни, нито бани. Все едно хората едно време нито са срали, нито са се къпали, нито са яли.

IMG_9748

Поредната пригодена къща. Три входа, всеки - водещ до 2-3 малки стаички. На вторите етажи не сме се качвали. Колкото и да сме ненормални, не ни се мре :)

IMG_9749

Виждат се останки от електрификация... Добре де - кой ще бие целия тоя път до тук, за да окраде жиците на 5 къщи? Само бензина дето би го изхабил и колата дето би я потрошил, ще му излязат по-скъпи от 10-те кила мед, които ще "набере"...

IMG_9752

И горе-долу това беше село Чамла. 5 къщи, които повече приличат на общежития. Официалните данни сочат че тук са живяли 170 човека. Не виждам къде биха се събрали и половината от това число. Не видяхме храм. Не видяхме мегдан, чешма или кладенец. Нямаше зидове на дворове, въпреки обилните равни площи наоколо. Къщите нямаха камини - тук-таме беше оставена дупка за кюмбета. Зимите тук биха били убийствени. За мен това не е толкова постоянно населено село, колкото летен дърварски лагер. Както явно продължава да се използва и в момента. Само че е малко поокрадено и малко поосрано. Но пък поне са минали онези арт-младежи, които са разведрили всичко?