Void and Null

След като трябваше да прекарам всички кабели за мрежата наново, днес отидох да търся RJ-45. Излезе че е много трудно да си намериш RJ-та в Стара Загора. Обиколих целия град.

Опит 0 - Магазин 'First' се намира до компютърната зала 'First' (с два компютъра) и е от гаражния тип. В магазина нямаше никой. Аз се въртях пет минути, през които можех да изнеса половината инвентар, и все пак никой не дойде.

Опит 1 - Магазин 'Solaris' - видях че вътре се продават кабели и ел. инсталации, та си рекох че ще има и букси. Вътре ме посрещна една лелка:
- Добър ден.
- Добър ден, имате ли букси RJ-45? - питам аз.
- За какво са тези букси?
- Ами за LAN кабел, компютърна мрежа...
- Имаме букси за телевизори. Ако ви трябва нещо за компютъра не мога да ви помогна.
И толкова в магазин 'Solaris' Знам още няколко подобни магазина за кабели и ел. обзавеждане, в които щях да получа същия отговор.

Опит 2 - Магазин 'Millenium' - на центъра. Голям магазин - сглобяват конфигурации, продават аксесоари, има си и зала с 10-20 компютъра. (Сайта им изглежда не е поддържан от както е направен из 90-те години, но това само помага за схващането колко е древен и могъщ въпросния магазин). Имаше двама продавачи, мен ме пое едно момченце.
- Добър ден, имате ли RJ-45?
- Какво? - поглед тип 'заек пред фарове', явно беше нов.
- Букса RJ-45 търся.
Малкия отиде при някакъв чичка, който явно беше старши и му шепне:
- Имаме ли NJ-45? - ('енджи' си е същото като 'ержи', нали така...)
Чичката ме зяпна умно и само дето не чувам празния ход на механизмите в главата му. Вече взе да ми писва, та орязах десетина нива от техническата терминология:
- Букса за кабела си търся!
В този момент се включи продавач номер 3, който дочу че нещо се търси и схвана за какво става въпрос. Извади един кабел от някакъв switch и показа на първите двама за какво става въпрос. Младия захапа:
- Ааа, имаме такова! Колко искате?
- Ами колко струват? - бях излязъл с 2 лева в джоба и трябваше да ми стигнат за поне десетина, щото съм калпав кримпвач.
- 30 стотинки. - и избяга някъде отзад.
При такъв пладнешки обир само успях да кажа 'аз ей сега се връщам' и си излязох от магазина.

Опит 3 - Магазин 'Тодор Петров' в телевизионния сервиз. Ето това вече е магазин. В него има всичко. От дискретни елементи през интегрални схеми, сглобени изделия, car audio, уреди, кабели...
- Добър ден, какво ще желаете? - една от четирите продавачки.
- Десет букси Rj-45.
- Лев и двадесет, благодаря.
Всъщност в телевизионния сервиз има 3-4 магазина, всеки от които е така зареден. Само че въпросния ТВ сервиз ми е на половин час от вкъщи. Защо няма други нормални магазини за компютърна техника из града? В Пловдив само в един малък район около центъра и военна болница знам поне 20 места от където може да се намерят RJ-та...

Имаше вариант и за Опит 4 - магазин 'Викинг' на бул. Руски. Само че не съм очарован от тях - обслужване и цени, и ако не е въпрос на живот и смърт не бих стъпил вътре.
Сега се сещам и за номер 5 - магазина на 'MOST', където обаче не знам дали щях да намеря RJ-та.

Tags: tech, любопитно, размисли

This entry was posted on Friday, August 15th, 2008 at 1:32 pm and is filed under ежедневие. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.